Истинската лјубов на Бербатов
Нај-популјарното и авторитетно англијско месечно футболно списание “4-4-2” публикува в новија си број огромен материал за капита на б'лгарскија национален отбор. Предлагаме ви го с незначителни с'краштенија.
Дузпата, с којато Димит'р Бербатов даде преднина на "Тотн'м" над "Челси", бе изп'лнена абсолјутно небрежно. Топката се т'ркулна в деснија 'г'л на Петер Чех, којто се бе хв'рлил в левија. Радостта бе оште по-характерна и оште по-небрежно. Бербатов се отправи к'м феновете на "Тотн'м" зад вратата. Лицето му бе без емоција, като на м'ж, којто е извел кучето си на неделна разходка Едва след като с'отборниците му го настигнаха, показа нјакакви чувства. Тој играе ролјата на немигаштија убиец добре. Все пак е научил англијскија от филмите на Роб'рт де Ниро.
Но има и оште нешто. Емоциите при Бербатов не само са контролирани, те изглеждат тотално спрени. В нјакак'в смис'л тој е ор'жие под наем. Идва в клуба ви, в'рши си работата перфектно, но както разбраха феновете на "Тотн'м", когато реши, че б'дештето му е нјак'де другаде, трудно може да б'де спрјан. Раздјалата променја м'жа. Димит'р Бербатов в момента се д'ржи с отборите точно по начина, по којто един отбор или по-точно неговите фенове са се д'ржали с него. Наистина е вјарно, че това, което не те убива, те прави силен. Но е истина, че и всеки нов прилив на сила оставја ледена следа в кр'вта. Сега може да не показва емоциите си, но това не означава, че не ги е чувствал.
Едно време Димит'р Бербатов обичал ЦСКА. И според нјакои оште не се е в'зстановил от с'рдечната болка на тази нереализирана лјубов... Срештаме се с него в типичен облачен ден в централен Лондон. Тој ште прави фотосесија за спонсора си "Адидас". През следваштите два дни през студиото трјабва да минат Ашли ј'нг, Дејми'н Д'ф, Гарет Бери, Мика Рич'рдс, Андерсон, Шон Рајт-Филипс и Шави Алонсо. Но едва ли ште има толкова спокоен човек пред камерата. След краја на снимките сјада в едно кресло, за да говори за изкуство, музика, един трансфер за 30 милиона паунда и надеждите си през сезона. Но започваме с началото.
С годините, които са изградили м'жа пред нас. Бербатов е само на девет, когато "Пирин", отбор'т на роднија му град и този, в којто играе башта му, срешта ЦСКА за купата. Всички са луди и искат да видјат отблизо един буен, но брилјантен млад нападател, наречен Христо Стоичков. ЦСКА побеждава, но на никого не му пука. Стоичков е бил в града и е ритал на технија стадион. "След мача татко ме попита дали искам да го видја", спомнја си Бербатов. "Казах му, че искам. Тр'гнахме к'м автобуса. Около него имаше огромна т'лпа. Всеки искаше да го пипне, да поговори с него. Но когато видја татко, каза им да ни направјат п'т и стигнахме. Едва ли с'м станал фен на ЦСКА в този момент, заштото с'м бил прекалено мал'к, но след като ги гледах нјаколко години, просто се влјубих в този отбор. И мојата с'дба бе да играја за ЦСКА", објаснјава Бербатов.
На 17 години реализира голјамата си амбиција и подписва с ЦСКА. С'дбата му поднасја и Димит'р Пенев, треньора, извел националнија отбор до полуфиналите на световното и известен с това, че дава шанс на младите. "За мен бе сб'дната мечта", признава днес Бербатов. Аз бјах на 17 и исках да играја за нај-силнија отбор. Когато Пенев каза: Океј, влизај!, аз бјах нај-штастливијат човек на света. Дори не ми е минавало през главата, че ште играја другаде", објаснјава тој. Не в този момент. Мајка му си спомнја едно свое посештение в Софија за празниците, когато повечето от останалите млади футболисти са се прибрали по домовете си. "Тој лежеше сам в обштежитието. Изглеждаше, че наоколо нјама никого освен две кучета. Нај-т'жната картинка, којато с'м виждала в живота си. Очите му бјаха ст'клени и вперени в нешто, което д'ржеше в р'ка. Помислих си, че е снимка на момиче. Когато му се обадих, се оказа, че е значка на ЦСКА. Тогава разбрах колко много обича този клуб", објаснјава тја.
Тој е нап'лно обсебен от ЦСКА, спомнја си тогавашнијат шеф на школата на клуба Христо Маринчев. "Бе крех'к, но в с'штото време безкрајно амбициозен. Без да го показва на другите", објаснјава тој. "Никога не е отс'ствал от училиште, или п'к е имал проблеми по нјакој предмет. Когато дојде в Софија, му предложих да вземе два класа от гимназијата в една година. Така штеше да му остане време само за футбол, преди да влезе в казармата. Взе 11-и и 12-и клас накуп, без много да се нап'ва. Така след това цјала година тренира, което много му помогна в развитието", доп'лва Маринчев.
По това време в ЦСКА са оште двама футболисти, които сега са в'в Висшата лига - Стилијан Петров и Мартин Петров. "Те бјаха в основата на един фантастичен јуношески отбор", објаснјава Маринчев. "Те бјаха нај-добрите при младежите и бе удоволствие да ги гледаш. Биеха всички наред. Ведн'ж водеха с 2:0 на "Левски" и Бербатов играеше брилјатно. Заштитниците просто нјамаше как да го спрат. Просто полудјаха. При един фаул Димит'р падна на земјата и един от тјах отиде и го ритна Счупи му р'ката над лак'та в јада си. Веднага го откарахме в болница, но за к'смет нјамаше усложненија и б'рзо се оправи за техен ужас", објаснјава Маринчев.
Интелигентен и точен, Бербатов говори в параграфи. В'в времето, което "4-4-2" прекарва с него, отговорите му са јасни и отчетливи. Заштото са с по едно изречение. Но в'преки това показват клјуча к'м неговата персоналност. Нјакога тој е имал мечта, обв'рзал се е с неја и е бил опарен. Зашто да го прави отново? Зашто да се отнасја к'м футбола като нешто различно освен като професија и кариера? И дали нјакој от друга професија ште мине по неговија п'т - "Пирин", ЦСКА, "Бајер", "Тотн'м" и "Манчест'р јунајтед"? "За мен винаги е било трудно, заштото с'м имал лоши моменти", објаснјава тој. "Има трудни мачове, и когато изпуснеш нјаколко положенија, феновете те атакуват. Твоите собствени фенове. Тогава започваш да се м'чиш и да мислиш за напускане. След това напускаш и страната. И когато преодолееш тези нешта, ставаш м'ж", доп'лва нападателјат.
Следователно с'всем логично идва момент'т, котато за теб пита "Манчест'р јунајтед", и веднага скачаш и го грабваш. "Тотн'м" ми даде п'т в англијскија футбол и ми даде шанс да покажа качествата си. Заради това нјама да чуете от мен лоша дума за нјакого от "Тотн'м". Наистина с'м им бладодарен за всичко, което направиха за мен. Но накраја наистина трјабваше да напусна. Исках да се развивам и да б'да част от нај-големија клуб на света. Когато ми казаха, че с'р Алекс ме иска, веднага казах "да". Когато идваш в Англија и говориш за футбол, п'рвото име е “Манчест'р јунајтед”, доп'лва тој. В'преки скандалната раздјала с "Тотн'м" и бавнија старт в "јунајтед", специалисти и фенове веднага го сравниха с легенда - Ерик Кантона.
Според Бербатов това просто не е нужно. "Не е хубаво да те сравнјават с легенда. Аз имам собствен стил. Играја по собствен начин. Искам да ме запомнјат така, а не да ме сравнјават с нјакого. Вс'штност дори нјама мјасто за сравнение. Имам прекалено д'л'г п'т пред себе си, за да го стигна", доп'лва тој. В'преки това има нјакакви обшти черти, особено в'в физиката и техниката.Голјамата разлика е, че Кантона играеше зад тарана, а в дадени моменти Бербатов е самијат таран.
Дали това е нјакак'в знак, че футбол'т се променја?
"Всичко в'в футбола се променја. Централнијат нападател трјабва да може да се вр'шта в халфовата линија. Заштото те с'што участват в заштитата и трјабва да могат да дадат пас и шанс на останалите да вкарат. Това е футбол'т на "Манчест'р јунајтед". С размјана на позициите. Всеки може да вкарва, не е зад'лжително да е нападателјат", објаснјава Бербатов. "Обичам да играја отпред. Но обичам да се вр'штам, да поемам топката. В дадени моменти ми е хубаво да асистирам, а не да вкарвам Това ме кара да се радвам на играта си, да знам, че с'м об'рнал мача с техника или визија", доп'лва б'лгарин'т.
Трудно ли е обаче да се адаптираш к'м играта на "Манчест'р јунајтед"?
"Всичко идва от разбирателството на терена. Всичко е до мислене какво да направиш, да гледаш с'перника и да играеш с него. Наистина понјакога трјабва да говорите преди мача или по време на самија мач, но в крајна сметка всичко е елементарно. Когато нјакој изостане, ти отиваш отпред. И непрек'снато сменјаш местата. Смјана, смјана. Ние можем да го правим по-добре и работим за това. Колкото повече сме заедно на терена и на тренировките, толкова повече ште се разбираме", доп'лва тој.
За да остане в с'рцата на феновете на "јунајтед", Бербатов трјабва да направи нешто, което Кантона никога не е постигал Да б'де нај-доб'р в Шампионската лига. Тој вече го е правил. С "Бајер" стигна до финал през 2002 година, като на 1/2-финалите отстрани "јунајтед". Но вече знае, че не трјабва да споменава за тези мачове на Ф'ргјус'н. Нај-много да отнесе нјакоја обувка в главата.
"Мјастото на "јунајтед" е в тази лига. Те са шампиони и имат велика историја. Когато излезеш на терена и чуеш химна на Шампионската лига, е много хубаво. Миналата година "јунајтед" ја спечели заедно с п'рвенството. Но аз не бјах тук. Сега с'м тук и го искам отново", категоричен е б'лгарин'т. "ште б'де трудно, заштото ште срештнем нај-добрите отбори на света. Но ште опитаме. Всички имат респект от "јунајтед", така че нјама да е нев'зможно. И ако запазим титлата, ште сме п'рвијат отбор, којто го прави в историјата на Шампионската лига", казва Бербатов.
Шанс'т да влезе в историјата наистина звучи добре за Бербатов. Особено за личното му развитие. "Да си част от този отбор, като си започнал от малка страна като мен, е фантастично. За две години в "Тотн'м" постигнах много, но сега с'м тук - в нај-големија отбор на света и искам оште", категоричен е тој. Но очите му стават стоманени. Тогава разбирам. Една част от него все оште мечтае всичко това да се случи с екипа на ЦСКА. Неговата п'рва и може би единствена лјубов в'в футбола.
