Турската титла bahadir и монголската са заемки от персиjската. По таа линиja са категорични всички лингвисти. Тие титли са фикскирани сред ираноезичните народи моного по - рано от формирането на самите турки. Бај и беј немаат ништо обшто. Богатир произхожда от багатур не от богат. Поради тоа што богатир означава храбрец, jунак, исполин кое во прека врзка со иранската и сарматска военна титула багатур. Eтимологично не мое думата богатир коj според самите руси значи храбар воjн да пов'рже со богаташ ! Тоа е абсурд !
Прабугарскиот не е от центум групата. При сарматите има много думи от тохарски произход но за тех все пак се смета че са от сатем групата. Во прабугарскиот както и в други източноирански езици мое да има и некои турко - монголски заемки, но тие во никаков случаj не са много и тоа не променja езиковата и етническата принадлежност на сармати, алани, бугари, хазари, авари
--- надополнето: 7 јануари 2013 во 21:59 ---
бај – бугарско почетно обр'штение кон по-старши, или по-голјам по возраст. Етимологијата е подчертано индоиранска. В согдијски b`y /бај/ означава по-стар, санскрит bhagin, раджастхански bhōja – девер, шуреј, в индијскија диалект маратхи bhāî – почетно обр'штение кон брат, пријател, кашмирски bāye,bāyō,bāyien, хинди-урду bāňh – по-голјам брат.
--- надополнето: 7 јануари 2013 во 22:15 ---
И сега за да ти стане по jасно зашто бугарското бај е различно от туркската беj
Туркското беj e титула коja значи водач на племенна група и от коja произлиза туркското беjлик ( феодално владение при некои туркски народи ), а бугарското баi е почетно обраштение кон близок човек кое показва точни парелели и равно значение именно со индоиранските форми.
--- надополнето: 7 јануари 2013 во 22:45 ---
А еве и индоевропската етимологиja на военната титула - багатур
багатур - откриваме јасни индоевропејски аналогии. Персијски bāhādār, bahādur, јагнобски bahodūr,осетински иронскиbæхеаtыr, дигорски bæg'аtr – тежков'ор'жен конник - војн, идентично с'с староб'лгарското бахад'р'. По данни на грузинските хронисти (Леонтиј Мровели) в 5 в. предводителите на аланите се титлували „багатари”.Смислово сходно е келтското /староирландското/ bāgaid – двубој, бунтовник, bāga – борба, ирландски bagaid,кимв'рски, бретонски bagad, латински bacca – војскови отрјад, ирландски buaigh – победа, старовисоконемски bagan – борба, латвијскиbuozties – разс'рден, персијски bayegan, партјански bakan, хинди-урду bachānā – пазач, заштитник, кушанобактријски bogono – војн, маратхи bagata - меч. В осетински Вак е названието на Коннија бог покоровител на војните, Вак-Устарджи /Вак – Св.Георги/, с'ответно вак – војн. В тох./б/ wako, waso, в тох./а/ wac – војн,латински victum, готски weihan, старовисоконемски wak, wag – битка, победа. /P-IEW/ От тохаро-иранските примери, можем да изведем с'ответно бако/баго/багаин, борец, војн. што се отнасја до титлата багатур, тја е производна на багаин. От тох. wak – борба, wako – борец и тох. /а/ atar – герој, произлиза wak.atar – борец, војн-герој. Интересното е че такова словос'четание /војни-герои/ се срешта в текст на тох./б/ цитиран от Д.Адамс, к'дето е използвана формата в тох./б/ - etru. Преход'т wakatarв багатар, багатур е нап'лно логичен. Бејли например смјата че тохарското atar е заемка от ирански atara, или санскритски turai – силен, герој. Д.Адамс го св'рзва с'с собствено развитие на тохарските езици. Но в б'лгарски имаме јасна иранската п'рвооснова, предвид началното „б”, вместо тохарското „в”. Ако багаин'т е просто војн, борец то багатура е војн-герој, т.е. по-старши по степен и ранг, пројавил са като смел војн, имашт натрупан боен опит, ветеран. В кховарски bahder – храбрец. В баски borthari, bortxatiar – смел, храб'р. В ирландски bagartha – заплашвашт. /ЕID/ В.Стојанов с'што посочва персијското bāhādār, bahādur означавашто војн-герој и с'ответното тјуркско bātur, монголско baγatar, в'в вр'зка с регистрирано в 1576 г. име на “кожухарјат Иван Бахад'р” от софијската махала Сонгурлар. /ВС-КПАБ,стр.228/ Вижда се че багаин и багатур в монголски и тјуркските езици, са заимствани на готово от тохарски или източноиранските езици. Според Локач, в основата е иранското *bag(aput)ra – божи син, т.е. приказен герој, надарен с'с свр'хестествени качества. Според Ал.Бајар, багатур/бахатур е иранска титла, заета в алтајските езици, оште в периода на п'рвоначалните ирано-алтајски контакти в бронзовата епоха. Бахадур /тјуркски бат'р, монголски – баатур/ - така започнали да наричат своите герои, монголите и тјурките. Липсата на г/х в тјуркската форма показва че се касае за заемка през монголски, в противен случај, нјамаше да има изпадане. /АБ-ТТИ/ В монголски baga – екипаж, команда, војскови отрјад, bǿh – борец. /МРС/ Втунгусоманчжурскисе срештатbuku– борец, силен човек,batu,batar, batur,baγt'r – јунак, храбрец, които се смјатат за монголски или старотјуркски заемки. /ССТМја,стр.61/ Думата е заета и в унгарски, като bator– смел.В тјуркменски, карачаевобалкарски, татарски, казахски, јужноалтајски, јакутски batyr, шорски pagattyr,турскиbahadir, узбекски botir, киргизки batymduu, чувашки pattar – војн, герој. Например в тувински ma`dyr, хакаски matyr – герој, се отличава от обштотјуркското batyr и се доближава до унгарското magyar – м'ж, војн, јунак. В јагнобски bahodūr, осетински bæхеаtыr – храб'р војн, идентично с'с староб'лгарското бахад'р'. што се отнасја до древнотјуркското baγa – кнјаз, титла, се знае че е заета от согдијски. Нејни производни са по-к'сните бег, беј. В согдијски β`γ /bag/ е административна титла, дала нај-веројатно древнотјуркското baγa– кнјаз. /ДТС,стр.77/ От древнотјуркски е заето в тунгусоманчжурски beγin – предводител, началник