Индоевропејците во Централна Азиja

red baron

sad but true
Член од
3 ноември 2012
Мислења
960
Поени од реакции
825
Понеже во друга тема се засегна културата на траките требва да е jaсно нешто - добре са известни и проучени врзките на траките со културите на кимериjците и скитите. Kимериjците се сметат от историците за первиот народ коj се преселува от Азиja кон Европа. Kимериjските археолошки материали показват прека врзка со Карасукската култура от Сибир и могилните погребениja во Аржан и Тува. Кимериjците се заселват около Азовско море ( нарекувано во антиката Меотиjско езеро ) и Северното Црноморие. След техното заселуване Керченскиот проток започва да се нарекува от античките историци Боспор Кимериjски.


От овие црноморски земи кимерите прават поход кон Анатолиja каде водат воjна со Асириja, уништожават Фригиja и напагат Лидиja. След почти вековна хегемониja во Мала Азиja кимерите трпат неколко пораза и са принудени да се вратат зад Кавказ. Дариj во Беjхустанскиот надпис пишува че са победени и прогонени от скитите во 515 г. пр. Хр. Кимериjците се изселуват на запад. Кимериjските археолошки артефакти се делат на 2 вида - Новочеркаски и Халштатски. Новочеркаските показват преки паралели со артефактите от Аржан и Тува.

Карта со отбелезаните места кадето са намирани кимериjски артефакти


Jaсно е дека една не мала част от кимерите се заселува во овоj период во Тракиja ( во Бугариja са намирани кимериjски мечове ) и Централна европа кадето живеат совместно со траки и келти. Точно во овоj момент настапува промена на протокелтската ''Култура на полетата со погребални урни'' во класическата Латенска култура. Прочутиот ''Котел от Гундеструп'' намерен во Даниja, коjто археолозите считат че е произведен во Тракиja се сврзва со миграциjaта на кимери от Долниот Дунав. Котела е намерен во датската област Himmerland, чието име се сврзва со името на кимврите.
http://en.wikipedia.org/wiki/Himmerland
Кимерите се счита че донасjaт во Европа от Азиja специфичното за кинезите оружие - алебарда, непознато во овоj момент во Европа. Во тракиjската култура има и jaсно скитско влиjaние, особено показателен е скитскоит зверин стил и истиот канон на изображение при скити и траки. Тракиjското племе трери са обитавали Jугозападна Бугариja и се сметат за трако - кимери. Точно поради таа причина има десетици и стотици исти културни и лингвистични паралели мегу траки, келти и кимери. http://en.wikipedia.org/wiki/Gundestrup_cauldron

Eве ги и типичните долги кимериjски мечове

Денес некои историци изказват тезата за кимериjскиот произход на келтското племе кимври. Повеке от jaсно е дека тоа са келтизирани ( попаднали во доминантна келтска среда ) кимери. Плутарх тврди дека кимврите первоначално са се нарекували кимериjци. Еве една много интересна статиja на еден руски автор за врзката мегу кимврите и кимериjците. Приведени са дори генетически доказателства за миграциите на кимерите от Азиja во Европа.

http://bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Rozanskij_Kimvry.pdf
--- надополнето: 4 јуни 2013 во 00:47 ---
Част от келтизираните кимериjци - кимврите след сериja от воjни со Римската империja се преселуват на Британските острови - тоа са денешните уелсци които се самонарекуват cymro - уелсец, а државата им се нарекува Cymru - Уелс.
http://en.wikipedia.org/wiki/Wales
Eве како се нарекуват уелсците. Тоа е техниот етноним :
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/32/Cymru.ogg

Но со тоа мистериjaта около кимерите не е изчерпана. Според библеjската родословна традициja родоначалник на кимериjците е Гомер ( анатолиjските народи и асириjците нарекуват кимерите gimmariai ). Гомер е син на Тогарма, а братjaта на Тогарма са Ашкеназ ( асириjците нарекуват скитите Iskuza ) и Рифат. Тогарма показва jaсна врзка со етнонима на тохарите, Ашкеназ е родончалник на скитите, а Рифат се сврзва со патлагонците. За врзката мегу библеjскиот Тогарма и етнонима на тохарите говори и наличието на топоним Тогарма во Тjaн Шан ( Tian Shan ). Античките евреи са нарекували враждебните северни индоевропеjски племена Гог и Магог. Ужасот коjто са предизвиквали со военнте си походи срешту семитските уседнали цивилизации во междуречието на Тигар и Ефрат и Палестина се претворjaва и като представа за Апокалипсис. Во 7 век. сл. Хр. скитите ( които идват след кимерите ) веке прават походи во Мала Азиja, нанасjaт пораз на мидиjците и нахлуват во Палестина. Тоа кара египетскиот фараон Псаметих да им даде богати дарове во замена на скитската дума че нема да нахлуват во Египет. Част от скитите jaвно остават во Палестина заштото там е засвидеталстван от хронистите град коjто се нарекува Скитопол. Апокалиптичниот Пророк Иезекиил говори во част от своите видениja за племената от ''дома на Тогарма'' като част от народите Гог, говори за ''дома на Тогарма от северните предели со сите му полкове". Родоначалниците Тогарма и Jaфет, народите Гог и Магог са индоевропеjските народи внесли смут и страх во семитскиот свет во антиката.
 

red baron

sad but true
Член од
3 ноември 2012
Мислења
960
Поени од реакции
825
Еве конкретно едно тракиjско сакровиште открито наскоро во Бугариja. На практика нема разлика со jувелирното скитско изкуство. Скитските мотиви во него са jaсно доловими.
 

red baron

sad but true
Член од
3 ноември 2012
Мислења
960
Поени од реакции
825
Во една друга тема се изказаха сомнениja за индоевропеjскиот произход на арменците:facepalm: . Тоа ме провоцира да додам некои факти за арменците, фригите и една малко известна миграциja кон Индиja.

От денешните историци и археолози се знае дека античките балкански народи дел от които са и фригите потекнуват от Баденската култура во Средниот Дунав. Микенската култура ( во коja има и ирански елементи от культура многоваликовој керамики - http://ru.wikipedia.org/wiki/Культура_многоваликовој_керамики ) и хетите сушто потекнуват от тамо. Арменците потекнуват от фригите (бригите) и и мизите. Овоj факт не се подлага на сомнение от ни еден историк.

http://en.wikipedia.org/wiki/Baden_culture

Во 13 в. пр. Хр. фригијците и мизите се изселуват кон Анатолиja. Наjaвата на овие народи е синхронна со наjaвата на ''народите на морето'' кои напагат Египет. Еден от тие народи се нарекува от египтjaните MESHWESH ( мизи ). Во 12 в. пр. Хр. асириjските клинописи фиксират новите западни соседи на Асириja нарекуваjки ги мешех ( мизи ). грузинците нарекуват арменците сомехи. Според лингвистите арменскиот jaзик е наjблизок до фригиjскиот.

Малко луге са запознаени со една миграциja на бригите кон Индиja. Се знае дека во Баденската култура се развива много силен култ кон огинот. Много разпространета е традициjaта на погребалната кремациja и направата на погребални ''лицеви урни''. Лицевите урни са еден сигурен маркер за миграциjaта на баденски племена. Такви урни са много разпространети во Троja.
http://www.sno.pro1.ru/lib/sidorova_iskusstvo_egeiskogo_mira/3.htm

еве една лицева урна от Троja датирана от 3 000 г. пр. Хр.


Такви лицеви урни се наjaвjaват и во Пакистан во периода 13 - 11 в. пр. Хр. Одамна са изказани мнениja за врзката мегу ведиjскиот Бхригу и бригите.

Во ''Риг Веда'', Бхригу е представен като огнен жрец и создател на жречески орден - Бхаргава, бригите са представени като реален народ. Бхригу е еден от 7 велики риши ( учители, брахмани ). Според ранната ведическа традициja первите брахмани не са индоарии. Индоариите се заселуват во Индиja без традиции во кремирането на умрелите - фригите не са ариjци, тие са техни сосеседи во Европа и дел от баденци мигрира кон Азиja со ариjците и иранците. Со баденски традиции се обjaснjaват и некои зороастрjски практики при иранците. Во Ригведа и во некои ариjски митове са описани такви ''лицеви урни''.

Еве какво пишува Клеjн за тоа, стр. 114:
По мифу, Чьјавана, сын Бхригу..В мифе јавно отражен этот способ погребенија – в лицевых и
«глазастых» урнах под курганом, и таким образом, он свјазан с именем Бхригу.
Индиjские ученые уже давно свјазывали бхригу с фригијцами (Косамби 1968: 89 –
90)

Миграциjaта на бригите и техното заселуване во Индиja вероватно предхожда ариjското. Бригите са асимилирани от индиjците, а техната култура става дел от ариjската.

http://en.wikipedia.org/wiki/Bhrigu
http://en.wikipedia.org/wiki/Bhargava

По каноните на лингвистиката бригите требва да са по -близо до кентум групата jaзици. Има и сличности мегу фригиjската ( протоарменска ) и индоариjската религиозна поезиja. Во Хималаите постои еден език - Bangani коjто е индоариjски али во него вороватно има кентум субстрат со неизjaснен произход.

http://www.himalayanlanguages.org/language_studies/bangani
--- надополнето: 6 јули 2013 во 02:04 ---
А тоа е еден от наj - паметните материали кои сум читал.

http://www.archaeology.ru/Download/Klejn/Klejn_2007_Drevnie_migratsii.pdf
Древние миграции
и происхождение индоевропејских народов
Л. С. Клеjн Санкт-Петербург 2007


Во дискусиjaта участват едни от наjголемите специалци во историjaта на индоевропеjските народи. Овоj коj прочете материала ке разбере дека миграциите са во темелите на индоевропеjската историja.

Имената на тие кои участват во дискусиjaта :

Балонов Феликс Рахмильевич – археолог, сотрудник Гос. Эрмитажа, кандидат
исторических наук

Березкин јуриј Евгеньевич – археолог и этнолог, доктор исторических наук, зав. сектором
Музеја этнографии и антропологии (Кунсткамеры) РАН

Бочкарев Вадим Сергеевич – археолог, зав. сектором Среднеј Азии и Кавказа Института
истории материальној культуры РАН

Буровскиј Андреј Михајлович – издатель и писатель, археолог, доктор исторических наук

Васильков јарослав Владимирович – востоковед-индолог, б. зав. сектором индологии
Института востоковеденија РАН, зав сектором Музеја этнографии и антропологии
РАН, доктор филологических наук

Волков Сергеј Свјатославович – лингвист, ведуштиј научн. сотрудник Института
лингвистических исследованиј РАН, кандидат филологических наук

Герценберг Леонард Георгиевич – лингвист-иранист, главныј научн. сотрудник Института
лингвистических исследованиј РАН, руководитель Школы индоевропеистики,
доктор филологических наук, профессор

Казанскиј Николај Николаевич – лингвист-классицист, академик, директор Института
лингвистических иследованиј РАН, доктор филологических наук

Ковалев Анатолиј Александрович – археолог, специалист по бронзовому веку јужној
Сибири и Кавказа, сотрудник НИИ комплексных социальных исследованиј Санкт-
Петербургского гос. университета, начальник археологическој экспедиции в
Монголију и Китај, депутат Законодательного Собранија Санкт-Петербурга всех
созывов (по настојаштее времја)

Козинцев Александр Григорьевич – антрополог, главныј научн. сотрудник Музеја
этнографии и антропологии РАН, доктор исторических наук
Кондаков Валериј Васильевич - выпускник кафедры археологии Санкт-Петебургского гос.
университета

Клејн Лев Самуилович – археолог и филолог, профессор Санкт-Петербургского гос.
университета (на пенсии), доктор исторических наук

Крјукова Викторија – филолог-иранист, кандидат филологических наук, сотр.
Музеја этнографии и антропологии РАН

Кулешов Вјачеслав Сергеевич – археолог и лингвист, мл. научн. сотр. Эрмитажа

Лифшиц Владимир Аронович – филолог-иранист, главныј научныј сотрудник Института
востоковеденија РАН, доктор филологических наук

Медведскаја Инна Николаевна – археолог-иранист, зав. сектором Древнего Востока
Института востоковеденија РАН, кандидат исторических наук

Откупштиков јуриј Владимирович – лингвист-классицист, профессор Санкт-Петербургского
гос. университета (на пенсии), доктор филологических наук

Панченко Дмитриј Вадимович – историк античности, кандидат истор. наук, преподаватель
Смольнинского института свободных наук и искусств и классическој гимназии 610
Санкт-Петербурга

Резепкин Алексеј Дмитриевич – археолог, научныј сотрудник Института истории
материальној культуры РАН, кандидат исторических наук

Стеблин-Каменскиј Иван Михајлович – лингвист-иранист, академик, ведуштиј сотрудник
Института лингвистических исследованиј РАН, доктор филологических наук,
профессор

Сухачев Николај Леонидович – лингвист, старшиј научн. сотр. Института лингвистических
исследованиј РАН, кандидат филол. наук

Тохтасьев Сергеј Ремирович – историк-античник и востоковед, старшиј научныј
сотрудник Института востоковеденија РАН, кандидат исторических наук.

Трифонов Виктор Анатольевич – археолог, старшиј научныј сотрудник Института истории
материальној культуры РАН, кандидат исторических наук

Шувалов Петр Валерьевич – специалист по позднеј античности, доцент филологического
факультета СПб университета (кафедра обштего јазыкознанија), канд. ист. наук

јакобсон Владимир Аронович – востоковед-ассириолог, ведуштиј научныј сотрудник
Института востоковеденија РАН, доктор исторических наук
 

Kajgana Shop

На врв Bottom