И тече река Волга. Водите ј все така водјат својата битка с'с скалите от двата брјага и с времето. Заштото много са били стопаните на великата река, но нај-д'лго тја е била наша. Фактически от началото на хилјадолетието до около XV в. Волка е б'лгарска река.
П'рвоначално дедите ни ја наричат Атил, на името на хунскија вожд, поставил началото на рода Дуло. (По-к'сно названието т'рпи редукциите на "Етил" и "Итил") След това веројатно к'м VII в. реката е преименувана пак от б'лгарите и името ј става Болга.
П'рвите б'лгарска заселници идват тук около I в. след Христа. Дотогава те са живели в степите между Памир, Средноазиатските планини, Урал, територијата на днешен Казахстан. Те са от малкото народи, за които п'рвата работа била да стројат, а не да разрушават.
И това не е случајно: б'лгарската цивилизација е регистрирана от с'временните учени к'м ХVIII в. пр.н.е. Англијскијат изследовател, Арнолд Тојнби пише в 12-томното си издание за историјата на народите, че в света е имало 21 цивилизации. Една от тјах е б'лгарската.
Между IV и V в. сл.н.е. б'лгарите са поробени от западните тјурки, според Гео Донев, а според проф. Алфред Халиков от Казанскија университет от хуните. Независимостта си те постигат през VII в., когато Кубрат побеждава Тунджабу хан. Учредјава се Велика Б'лгарија. Границите ј били между Волга, Дон, Днеп'р, Б'лгарско (Каспијско) море, Черно море. Столица става Фанагорија, построена на Таманскија полуостров.
След см'ртта на Кубрат, д'ржавата му се разпада: Кубер потеглја к'м Балканите и се заселва в земите на днешна Македонија; Аспарух основава Дунавска Б'лгарија; Алцек повежда народа си к'м Апенините. јавно предците ни са си поставјали за цел да завладејат двата полуострова, привлечени от вечните градове Рим и Константннопол. Батбај остава верен на Кубратовија завет, но трјабва да подели територијата си с хазарите, които с'што са б'лгари. За това с'дим и от преданието, че Болгар и Хазар са синове на Тангра. Котраг потеглја к'м Атил, к'дето вече има б'лгари, но д'ржава се учредјава едва след два века, при Алмуш от рода Дуло.
В настојаштата книга, в основата на којато е теоријата на проф. Халиков, се разказва за Велика Волжска Б'лгарија - страната, којато разширјавала границата си не за сметка на војни, а посредством своето силно културно влијание. Много от тв'рденијата на проф. Халиков предизвикват спорове: според него Волга е финско, а не б'лгарско название. Тој смјата, че потеклото ни е тјурско. От друга страна виднијат учен представја обилни доказателства, че в Татарстан живејат б'лгари, а не татари.
Темата за б'лгарите е обширна. Ние не познаваме историјата си до Кубрат, когато например през VI пр. н.е. б'лгарското племе Болхики е управлјавало баварците. Едва ли не д'ржавна тајна беше, че един от индијските царе се е казвал Кардама, че сред причините да се издигне Китајската стена са б'лгарските нашествија през 251 г. пр.н.е. Учените откриват културни паметници, оставени от дедите ни в Рум'нија, Арменија, Грузија, Украјна, Унгарија, Италија и т.н., но това безценно богатство се заклјучва с 9 катинара. Веројатно, за да се крепи мита за Г'рција. Но дори малкото, до което имат дост'п учените, ни доказва, че не сме били орда, а цивилизација; че земите ни, определени от граф Игнатиев, са исторически наши и Европа ни е много зад'лжена