ПИСМО
Уважаеми г-н xxxxxx, знаејки колко сте зает, не бих искал да „тероризирам” Вашето ценно време.
Това е написано на един д'х.
Да Ви се представја. Казвам се xxxxxxxxx, от xxxxx – Македонија. Подадох зајавление за издаване на удостоверение за б'лгарски произход на xx.xx.2016 г.
На xx.xx.2016 г. видјах, че моето зајавление е приклјучило с отказ.
Логично би било, да Ви помолја за мотивите поради които с'м получил отказ – ако това е в'зможно. Но не, нјама да направја това.
Резигнираността прод'лжи кратко. Странно.
Вс'штност, отказа којто получих, ПОДЕјСТВА ОТРЕЗВИТЕЛНО в'рху моите надежди – като влјубен јуноша, којто д'лго време е обожавал момиче, което в'обште не го е обичало, а тој наивно чакал да му отв'рне с лјубов.
Уважаеми господине, аз знам зашто получих отказ.
Преди 3 години с'штата Ваша институција ми издаде удостоверение за б'лгарски произход, но за с'жаление този документ се оказа невалиден в процедурата по придобиване на б'лгарско гражданство в Министерство на правос'дието.
Това, за което искам да Ви благодарја, е за този „шамар” којто получих от Вас и којто нап'лно ме отрезви.
Преминах през необходимија катарзис, и ос'знах, че да б'да Б'лгарин и да обичам Б'лгарија, не ми трјабва нито произхода, нито как'вто и да е друг документ.
ште прод'лжавам да обожавам Б'лгарија и занапред ште се наслаждавам на всеки момент и всјака в'зможност да посетја Пазарджик, да посетја Созопол, и стотиците други места които с'м посетил. Да се наслаждавам, дишајки б'лгарскија планински в'здух, а красивото б'лгарско сл'нце да ме гали.
Целта на това разс'ждение една – Да изразја мојата искренна благодарност к'м Вас.
МЕРСИ г-н xxxxxx.
Ох, и да не забравја – ште приклјуча с нешто, което ме зарежда всјака сутрин... това, с което Б'лгарија е нај-богата в света, с УНИКАЛНАТА Б'ЛГАРСКА ПОЕЗИја:
Царствеността на насекомите
засилваше чувството за малоценност
в човешките с'штества...
Болестта бучеше в ушите ми
като тананикане на прилепи
минали през пајажина от звуци
И с протјажност на стенание
оплетено в увјахналото ми г'рло.
Преселението оштастливи предците ми,
те радостно заплјаскаха с мигли,
доволни, че аз - цвета на рода -
при тјах дош'л с'м,
мир донес'л на голјамото семејство.
Преди да се преродја в прабаба си
разбрах с'штността на повторението -
а то е - всичко в'в утробите се вр'шта,
к'дето историјата започва,
близо до нај-горештата точка -
цент'р'т на голјамото космическо јајце.
И да, аз не предполагам, а знам, че мојат “в'зклик” в момента за Вас нјама никакво значение, но нај-важното е че казах това което исках.
С'рдечен поздрав,
Xx xx 2016