ОМО “Илинден” ја повикува Македонија да ги заштити Македонците во Бугарија

sonne

војвода
Член од
26 мај 2006
Мислења
2.664
Поени од реакции
123
znam deka se vraboteni be ..makedoncite koisto plukaat na se makedonsko...ej me iznacudi..ebati makedoncite, ebati narodot. za da bidat ministri, geroi, ili "grajdani" gazot ke si go dadat:shok:aj da probam so obicni covecki sudbini. primer: za MAKEDONEC kojsto ne mozel 10-20 godini da gi poseti svoite rodnini "yugosloveni". i seto toa zosto?//? oti pred popisuvacite i posle partijnata zabrana kazuval od sto narod e. duri se setil covekot sto e problemot poveketo poznati (postari) rodnini mu izumrele...
barem veke ne me cudi sto vie "osvestenite balgari od makedonski rod" (kako sto miluvate da kazete) ste ni najrevnosno zainteresirani za "makedonizma".
ne moze da se zivee nadvor od sebesi a..?
taka e vojvodo !!!
nemoze dedomu da jadel 1000 kila kotek za taa Makedonija a "on" e vnuk na "asparuh" nemoze taka i najironicno e sto oni jadat "slatki" po cel den samo za makedoncite i Makedonija
apel do "niv"
:
"krusata pod krusa paga"
ili ovaa za "predavnicite" - "od sokol buv ne biduva"

pozZ
 
Член од
8 јануари 2008
Мислења
57
Поени од реакции
1
Сите луге произлизат от едно место - или од мајмуните, или од Адам и Ева - кој както го предпочита ! :helou:
 

sonne

војвода
Член од
26 мај 2006
Мислења
2.664
Поени од реакции
123
Член од
29 јануари 2008
Мислења
7
Поени од реакции
0
Ako nekoj mi dade odvrzani race...
i edna desetina...znaci 1/10-tina od parite koi sto bugarite gi frlaat vo Makedonija.
I gi trgne site onie predavnicki kopilinja od rangot na Dosta Dimovska i me ostavi da rakovodam so Makedonskiot Kulturen Centar u Bugarija.
(i sam da si odberam ekipa za deluvanje)

Jas sum spremen da zrtvuvam 5 god. od zivotov i da garantiram deka posle tie 5god. ke ima deklarirani 100.000 makedonci vo Bugarija i nikoj nema da smee da gi pipne.Ama u bukval....nikoj nema da smee da gi pipne.
:toe:
Ти не ни пипај с мр'сните си раце, празнодумецо.
Оти ние сме много повеке од милион.
Ако можеш, преброј ни точно...

БЕЖАНЦИ:

ТРИ ЦРНИ МЕГУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ:

БЕРЛИНСКИ ДОГОВОР /1878/
БУКУРЕштКИ МИРЕН ДОГОВОР /1913/
НЬОјСКИ ДОГОВОР /1919/

както и три в'станија:

КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО / 1878-1879/
ГОРНДЖУМАјСКТО / 1902/
ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО / 1903/

принуждават огромни маси бежанци
да пот'рсјат спасение в отечеството - мајка.
Историческите причини може и да са различни,
но м'ката и страданието са едни.

През 1925 година бројат на бежанците
от Македонија и Одринско надхв'рлја 700 000 души...

Останали без дом, без земја, без средства за с'штествуване,
всички те разчитат на б'лгарската д'ржава.
Превителството на Андреј Лјапчев / родом от Ресен /
приема "Закон за бежанците".
Под контрола на Обштеството на народите,
в лицето на специалнија минист'р Рене Шарон,
на Б'лгарија е отпуснат 2 247 202 лири стерлинги заем,
използван за оземлјаване, за жилишта, за работен добит'к,
за инвентар и семена.
От заема са се в'зползвали 40 000 бежански семејства...

Една огромна част от политическија , икономическија
и културен елит на Б'лгарија произхожда от Македонија.
На какво се д'лжи това?
Поради исторически стеклите се обстојателства,
македонските б'лгари са с нај-изострена чувствителност
спрјамо всичко, което касае род и родина...

/ ОМО ,,Илинден" иска чрез международен с'д да бьде ос'дена днес
б'лгарската д'ржава за заплаштане на репарации
за страданијата и м'ките, причинени от дејствијата на Б'лгарија." / !?
 
Член од
24 август 2007
Мислења
99
Поени од реакции
0
znaci nikogo nemam navredeno
[/i]
ne mi e ni poenta a ako se "zasekiravte" od muabetot pred toa da si gi prasate babite i dedovcite vasi i da ne ziveetevo zabluda
a edno , dve ,tri ...
nit so b'lgari nit so srbcinja ne sme braka - sem sto sakaat da ni gi vadat ocite drugo nemame zaednicko
pozZ
Ами да то вие на србите 80 години сте им с'рбали попарата.
 
Член од
8 јануари 2008
Мислења
57
Поени од реакции
1
E која е сега партијата на Македонците во БГ ? :toe:
Дали ОМО "Илинден" на јордан Костадинов, или ОМО "Илинден" - Пирин на Стојко Стојков ? :nesvest:
 
Член од
5 јуни 2007
Мислења
890
Поени од реакции
9
Ne e od inat do Zevs.. no RM dava i te kako drzavjanstva na stranski drzavjani :(
pola Kosovo i mnogu od Albanija imaat makedonski pasosi, nekoi i od Pirinska Makedonija imaat no brojot e navistina zanemarliv, duri i g-data od OMO sto doagjaat istiot go nemaat iak normalno imaat moznost za istoto. Samiot fakt na podelba na OMO odnosno podelbata na sredstvata od nekoi evropski fondcinja dovolno govori za karakterot i profilot na aktivistite na OMO. Ishodot na pslednite izbori kade sto OMO izleze so formata na nezavisni kandidati e jasen.. poveke uspeh i podrska imase makedonstinata vo Albanija otklku vo Pirin. Jas sum poprilicno ubeden deka d sitni vnatresno politicki kalkulacii seuste ne e odobrena registracijata no smetam deka nabrzo ke bide.
Sepak za kapacitetot na OMO mojot skepticizam stoi ,
 
Член од
26 јануари 2007
Мислења
201
Поени од реакции
1
КУИЗЛИНГИ - ИСТИНАТА ЗА ОМО „ИЛИНДЕН"

През 1940 г. водач'т на норвежките фашисти В. Куизлинг активно с'дејствал за окупацијата на Норвегија от А. Хитлер. И така хора, които с'трудничат с национален враг, изменјат и правјат предателство спрјамо родината, се наричат куизлинги. На 10 март 1990 г. около 16,00 часа се бјахме с'брали десетима души м'жка компанија в механа „Брезата" - Сандански на разпивка. В момент на повишен градус в компанијата прис'стваше и един-единствен член на македонистите Георги Бухала. С'штијат ни предложи да отидем на македонски митинг в Софија да се „разправјаме" с шопите. Ние, без да му мислим много, вземаме решение да п'туваме с ноштнија п'тнически влак за Софија. Знае се много добре какво направиха комунистите в Пиринска Македонија и в този момент, когато се правеха п'рвите крачки на премахване на тоталитарнија режим, без да имаме представа каква е политическата цел на този митинг, ние, в'ор'жени с доза злоба, тр'гнахме да се „разправјаме" с шопите. П'тувајки без билети в пијано с'стојание, с постојанни скандали с обслужваштија персонал пристигнахме на Централна гара Софија на 11 март 1990 г. След половин час с п'рвија б'рз влак за Софија от Пиринска Македонија пристигнаха около 25 души от поречието на река Струма. Отидохме на сборното мјасто - НДК, к'дето ни посрештна лидер'т на всички македонисти в Република Б'лгарија, самозванијат кинорежисьор Георги Солунски с екип на телевизијата от Скопие с р'ководител Драги Ивановски и кореспондент'т на скопскија официоз в.„Нова Македонија" в Софија Владимир Тулевски. С'брахме се около 35 - 40 души. Аз и мојата компанија бјахме отишли на митинг, а то се оказа, че трјабва да сложим подписа си в'рху петиција, којато трјабва да се вр'чи на б'лгарскија парламент. Шествието трјабваше да тр'гне к'м 11,00 часа. Нјак'де к'м 12,00 часа се појавиха и членове на ВМРО - СМД. Единијат от мојата компанија започна да им дава знак да идват по-б'рзо, като се обр'шташе: „Ајде, докога ке ве чекеме!" Тогава му се даде објаснение, че тија не са от нашите, че са „в'рховисти". Една година по-к'сно журналистит'т от македонската телевизија Владимир Лапе монтира специална хронологическа емисија на всички пројави на македонистите. Какво ми направи впечатление? - Зашто не бјахме озвучени на пројавата ни на 11 март 1990 г. Поради факта, че все оште бјахме пијани и псувахме жестоко. На 12 март 1990 г. на плоштада в град Сандански ме спрја тогавашнијат организационен активист на ,,Илинден" Вихрен Запрев. Тој ме попита: „Искаш ли да те запишем при нас?" Аз го запитах к'де. Отговор'т бе: „В Независимата македонска организација „Илинден" - ВМРО /независима/ Когато му дадох положителен отговор, ме записа в една тетрадка и така станах член, без да б'да.запознат с нито един програмен документ. На 13 март 1990 г. в рајона на градскија басејн в град Сандански се проведе учредително с'брание на местната секција на НМО „Илинден" - ВМРО /независима/. От прис'стваштите 33-ма души бе избрано р'ководство в с'став - председател В. Запрев, секретар - Кр. Илиев, касиер - Иван Петров. Тук се запознах и с јордан Костадинов от КЧПМПМ /Комитет за човешки права на македонците в Пиринска Македонија/. Така започна мојата дејност в „Илинден". П'рвото ми по-голјамо участие като член на „Илинден" бе на 23 март 1990 г. в град Петрич на контрамитинг на организиранија митинг от страна на ВМРО - СМД. На този митинг официално се запознах с Атанас Кирјаков и Сократ Маркилов. След като зав'рши контрамитинг'т, отидохме за крат'к разбор в парка крај реката. Тук Кирјаков ми даде служебнија адрес на Димче Белјановски от Радио Скопие. На 14 март 1990 г. в град Сандански /в апартамента на В. Запрев/ се с'стоја учредително с'брание на ОМО „Илинден". Имаше представители на НМО „Илинден" - ВМРО /независима/ и КЧПМПМ. С'бранието протече при следнија дневен ред: 1. Запoзнаване с уставите и платформите на НМО „Илинден" в КЧПМПМ; 2. Приемане на ново име и изработване на нов устав и програма; 3. Избор на временно р'ководство до конгреса на организацијата; 4. Приемане на нови членове; 5. Подготовка на с'бор-поклонение по повод 75 години от убијството на јане Сандански; На това с'брание бе избрано р'ководство в с'став: председател - Стојан Георгиев, зам.-председател - јордан Костадинов, секретар - Пет'р Марчев, Касиер - Кирил јванов, главен координатор - Атанас Кирјаков, членове на координационнија с'вет /координатори/ - јордан Бербатов, Теодосиј Попов, Георги Сухарев/ Димит'р Карамачев, Красимир Илиев, Костадин Златинов, Красимир Тупареев. Избрана бе и контролно-ревизионна комисија в с'став Иван Ајуров и Вихрен Запрев. С'што така бјака определени ред'т и с'став'т на ораторите на с'бора, между които беше и моја милост, като освен че бјах п'рвијат оратор, трјабваше да прочета и политическата декларација на ОМО „Илинден". Тук искам да се отдели внимание на един факт, којто заслужава внимание. А именно за самата подготовка на с'бора. По как'в начин г-н Кирјаков бе успјал да убеди р'ководството на дирекција „Културен отдих и украса" не ми е известно. Но бјахме уведомени писмено от тогавашнија председател на обштина „Сандански" г-н Иван Маникатов с писмо No. 48-00-10/18 април 1990 г., че с'гласно Закона за партиите, след като организацијата не е регистрирана, нашето меропријатие се забранјава. От дирекција „КОХУ" - град Благоевград на полјаните крај Роженскија манастир „Рождество Богородично" успјахме да монтираме пиедестала на самата сцена, а липсваше г'рб'т и ето какво направихме в този случај. Аз и Кирјаков с членове от благоевградската секција откраднахме от склада на дирекција „КОХУ" самија гр'б на нашата сцена. К'сно вечерта беше монтиран и самијат гр'б на трибуната, след което беше назначена и охрана на самата трибуна /дејността на охраната беше само три дена/. И така дојде д'лгоочакванијат ден 22 април 1990 г. /неделја/. Самијат с'бор трјабваше да започне от 10,00 часа. Пристигна и електорат от Скопие. От б'лгарска страна дојдоха доста хора, заштото беше използвана една хитрост - на афишите доп'лнително с флумастер беше написано, че специален гост на с'бора е известната фолкпевица Васка Илиева /позната много добре на жителите на Пиринска Македонија/. Не искам да навлизам в подробности за самија с'бор, но ми се иска да цитирам нјакои моменти от програмата на македонистите, а именно: "Неврокопска митрополија да б'де отцепена от Б'лгарската православна цьрква. Митрополит непременно да б'де македонец. Младежите /само македонците/ от Пиринска Македонија да б'дат освободени от военна повиност. Изгеглјане на б'лгарските окупационни војски, окупирали Пиринска Македонија през 1912 г., които са национално и икономическо бреме за македонската нација. Всички б'лгарски политически партии и организации, които се намират на територијата на Пиринска Македонија, да б'дат разпуснати, или да се преименуват в македонски, т.е. да приемат скопската теза, като по този начин се противопоставјат на бьлгарската асимилаторска политика. Забрана на регионалнија вестник ,,Пиринско дело", вестник „Македонија" и други подобни, които фалшифицират македонската историја и култура, а сьшто така с'здават напрежение на етническа основа.
 
Член од
26 јануари 2007
Мислења
201
Поени од реакции
1
ОМО ,,Илинден" иска чрез международен с'д да бьде ос'дена днес б'лгарската д'ржава за заплаштане на репарации за страданијата и м'ките, причинени от дејствијата на Б'лгарија." Следваштото мое по-голјамо участие беше на 4 мај 1990 г. на плоштад „Македонија" в град Благоевград пред паметника на Гоце Делчев. Бјахме около петдесетина членове. Меропријатието беше да се проведе м'лчаливо бдение с'с свешти в р'ка. Разбира се, на това начинание прис'стваше и екип от македонската теливизија с р'ководител Бранко Радованович. На 6 јуни 1990 г. пред сградата на Окр'жен с'д - Благоевград петнадесетима членове проведохме гладна стачка в знак на протест, че окр'жнијат с'д ни отказа регистрација. На 2 август 1990 г. в с. Оштава бе направен опит да б'де проведен конгрес, којто бе продотвратен от полицијата. На 17 септември 1990 г. пристигнах в Скопие. За целија ми престој в бивша југославија може да се добие п'лна представа от разговора ми с журналиста от Благоевград г-н Страшимир Марчев. Г-н Красимир Илиев: Доб'р ден в Скопие. - Доб'р ден на слушателите на Радио Благоевград. Не сме се виждали, не сме се чували от много време. Разкажете как пристигнахте тук, каква беше вашата с'дба? - В Република Македонија пристигнах на 16 септември 1990г., по-точно на 15-и преминах границата на граничнија пункт Златарево и на 16-и бјах на пограничната срешта между обштините Берово и Сандански и на 17 септември се озовах в Скопие. - Предполагам, че тук сте дошли с много надежди, с много планове? - Точно, абсолјутно е така. Витаех из облаците, л'жеха ме от всички страни: ,,Непременно трјабва да отидеш да зав'ршиш един от факултетите в Скопие." Това ми беше казано от културното аташе на југославското посолство в Софија Милица Кнежевич. И по нејна инициатива трјабваше да дојде в Скопие да се видим с неја, за да ми каже нјакои работи, които не смеела да ми ги каже в Софија. И точно затова извадих и задграничен паспорт и пристигнах в Скопие. Но тук ме очакваше с'всем друго. Казваха ми, че непременно трјабва да зав'рша един от факултетите и понеже организацијата ,,Илинден" нјамала јурист, трјабва да запиша јуридически факултет. Записването стана лесно - под формата на една беседа, без приемен изпит и за отбелјазване дори без документи за средно образование. Документите ми пристигнаха после по дипломатически пьт - чрез дипломагическата пошта на југославското посолство с помоштта на Атанас Кирјаков. Моите документи бјаха в техникума след средно образование в Бобов дол. - И оттук натат'к как премина вашето следване - от момента, в којто сте пристигнали до ден днешен има два семест'ра, които са минали вече? - Моето следване, може да се каже, вс'штност в формално. Отначало нјамах мира и спокојствие от журналистите от македонското радио и телевизија - по-конкретно Мирослав Спировски, Владимир Лапе, Бранко Радовалович и т.н. Постојанно ме обсипваха с вьпроси, вземаха интервјута. Какво е правила организација "Илинден", докато те не са прис'ствали на тамошните и пројави. След всичко това те си прибираха хонорара, вземаха си своето, а аз оставах с една гола надежда. И от една дума просто ми се повдигаше, получавах уртикарија - "Се ке се среди, не се секирајте, ке биде се во ред." Но ништо не стана така, както беше предвидено, планирано всичко да б'де наред. Пристигна и друга група, изпратена да учи в'в факултетите в Скопие по препор'ка на организацијата "Илинден". С'брахме се вкупом деветима м'же и две жени за различни факултети. Не получихме стипендија цели пет месеца. Все се уреждаше. Никога нјама да забравја Скопие с к'рвјасалите си крака. Това могат да потв'рдјат и нјакои от р'ководството на ,,Илинден" ако имат смелостта, разбира се. По-конкретно един от членовете на координационнија с'вет Костадин Златинов ми каза: ,,3ашто ти са така к'рвјасали краката?" Казах му: ,,Заштото трјабва да се т'рчи налјаво-надјасно по разни институции, да се тропа от врата на врата, да б'деш като просјак, за да се осигури една кратка социална помошт на студентите, понеже нјама какво да се јаде." Вземали сме мизерни помошти от порјад'ка на 500 динара. Дејствително тогава имаха и по-голјама стојност, но тија 500 динара вземахме от Цент'ра за социална заштита на инвалиди, слабоимотни - в такава кагегорија ни слагаха. П'рвите пари, които получих в Република Македонија, бјаха от шиптер, албанец. Копахме канал в обштина ,,Чаир" с оште двама, които не бјаха студенти. Те имаха желание да дојдат да работјат тук, от Сандански са и се казват Веселин Стоименов и Илија Тренков. С тези пари успјахме да купим обувки на единија, понеже му се бјаха скьсали летните обувки. Имали сме едни такива тежки ситуации, тежко положение на цајтнот, че хора от нас, по-точно Георги Филипов, в това число и аз и Цветан Вардарков, сме крали зелки от зеленчуковите пазаришта в Скопие. С един хлјаб и зелка и сол, за да поминеме нјакој ден, докато заработиме нјакоја пара. После започна една голјама офанзива на антибьлгарска основа, в којато аз имах ролја да бьда една марионетка. От мене се получаваше един суров материал, после се написваше на машина, трјабваше да го прочета по нјаколко п'ти, понеже не можех да говорја т.нар. македонски език, трудно ми беше. Конкретно за срештата на председателја на ВМРО-СМД г-н Димит'р Гоцев с д-р Франьо Туджман - президент на Република Х'рватско, като тази срешта трјабваше да се представи за антимакеданска. П'рво поставих подпис на едно отворено писмо до президента Желев и премиера Попов, после пьрвата срешта на премиера с неговија гр'цки колега Мицотакис. Това писмо, текста Ви е известен, чрез агенција - ТАНјуГ стигна до адреса. Друго нешто беше относно акта за хуманната помошт за гладуваштите в Пиринска Македонија. С'што бјах сложил подпис на тоја акт, понеже бјах получил п'лномоштија от организација "Илинден". Според мен тија п'лномоштија, аз трјабва да направја всичко, за да се трупат политически дивиденти на организација „Илинден" да се покачи нејнијат реитинг. Получих една цифра от 8 760 хора, които гладуват по старческите и ученическите домове в Пиринска Македонија. Сега доколко това е вјарно аз не знам, такьв материал ми се предаде и аз го пренесох. - Виждам, господин Илиев, че се в'лнувате в момента. Все пак Вие сте интелигентен човек. ште ви в'рна малко назад. Вие споменахте една вр'зка, којато според мен заслужава внимание - това е посолството на југославија в Софија, организацијата "Илинден", големите обештанија, които са давани на всички онези б'лгарски граждани, които ште дојдат да учат тук, в Скопие и пропагандната машина, којато е била пусната в ход. Каква е вр'зката между всички тези детајли и факти, за които Вие споменахте? - ште Ви кажа, дори и по-детајлно. В таја југославска легација, којато се намира в Софија, конкретно посолството и консулскијат им отдел, всјакој вторник и пет'к било кој - или аз, или Атанас Кирјаков, или п'к и двамата заедно, отивахме да вземем пропагандна литература, в. "Нова Македонија", разни брошурки, македонска граматика, б'лгарско-македонски речник - от тоја род. Контактите ни бјаха с посланика Миленко Стефанович, завеждаштија правната им служба Есман Карабегович, културното аташе Милица Кнежевич и консула Михаило Дабидич. Дори и колкото и да звучи малко смешно на мен и на Кирјаков ни бе предложено, един от двамата или и двамата заедно да б'деме гробари! - Как така - гробари? - В Софија, в "Орландовци", има около шест-седем ср'бски гроба, на ср'бски војници. И таја плоштадка се подд'ржа от легацијата. Така се случи, че аз написах автобиографија, за да получавам пари оттам. Сумата, којато трјабваше да получавам, бе 80 долара месечно Парите се получават директно от С'јуза на борците на република С'рбија. Всичко това бе един параван, поне да се знае, ако евентуално се узнае отк'де са тија средства, да има покритие, ето - "Вижте, хората работјат, заработват си с честен труд парите!"
 
Член од
26 јануари 2007
Мислења
201
Поени од реакции
1
- Един междинен в'прос, г-н Илиев. В б'лгарската преса в радиото и телевизијата се појавиха нјакои частични данни за суми, които конкретно са били давани тук в Скопие по веме на престоја на редица активисти на ОМО „Илинден". Вие знаете малко повече подробности за тија факти. - Да, това е точно. За с'жаление не мога да ви дам и фотокопија на фактурите, които са давани за организација "Илинден". Точна евиденција не мога да Ви дам, но, доколкото си спомнјам се касае за голјама сума пари. Да започнем от нај-старија - Сократ Маркилов. В момента при него са, дали са при него, самијат тој знае к'де им е посоката на тија - 4 000 дојче марки. - Това е еднократна сума? - Еднократна сума. За Стојан Георгиев - тој има нај-много взети пари и дали ги е внес'л в касата на организацијата, не се знае. Става дума за 1 100 канадски долара, за 3 000 дојче марки, 700 австралијски долара и др. Плјус това Стојан Георгиев, които представлјаваше „Илинден" в Копенхаген, разходите бјаха на старија кабинет на Глигорие Гоговски. Друг представител на таја организација беше југославскијат гражданин Георги јанчев, които е от с. Покровник, обштина Благоевград. Е, сега може да ви звучи малко парадоксално - организација "Илинден", којато се намира на територијата на Република Б'лгарија, се представја от југославски граждани. Други пари, които са давани на "Илинден", това са на нејнија зам.-председател јордан Костадинов. Посештението му в Торонто - билетите за самолета, ред други пари. Знам, че лично на него са дадени 300 канадски долара. По-к'сно се получи конфликт между мене и р'ководството на "Илинден". Написах едно писмо до Кирјаков с приложени фотокопија на разписките и чрез незаконната жена на Сократ Маркилов. Величка Стефанова ги изпратих в Б'лгарија, Но до Кирјаков е достигнало само едно голо писмо, разписките са изчезнали. Но се получи информација в по-широкија кр'г на членовете на "Илинден", че нејнијат председател е откраднал пари. - Имате ли информација, г-н Илиев, кои политически личности тук, в Република Македонија, прјако стојат зад финансирането на ОМО „Илинден"? - Да, имам, имам. И мога да ви кажа конкретно, дори не се плаша от ништо, в'преки че ште си имам нјакои проблеми тук, в Скопие. Политическите личности това са - Бранко Ц'рвенковски, председател на Социалдемократическија с'јуз на Македонија (бившијат с'јуз на комунистите). С'што така от бившија председател на Сециал-демократическата партија - Славко Милославлевски. От С'јуза на комунистите - Движение за југославија, от самија председател - Драгиша Атанасовски. От бившија и сегашен секретар на в'ншното министерство на Македонија - Никола Тодорчевски. От секретарја на Блаже Ристовски - Венко Дамјановски. Това са политически дејци, които са на д'ржавни функции. Мога да ви кажа, дал с'м точно и адреса на частната фирма на Атанас Кираков - "Кукуш - 1913" за неговија регистриран вестник "Пиринска камбана", за да се финансира оттука с технически средства - фотокопир, било каквото и да е друго. На тоја разговор сме разговарјали с председателја на парламента Стојан Андов, тогава прис'ствуваше и јордан Бербатов и Георги Ковачев от ОМО "Илинден" по време на конгреса на ВМРО-ДПМНЕ. После тјахното заминаване Стојан Андонов ме извика и ми взе точно адреса на Кирјаков и на неговага фирма. Да чака отговор, да му се обадјат от Виена, от тјахна си фирма. Да не б'де директно, че се дават отгука пари, а като посредник за таја работа ролјата трјабва да оттиграе пивоварнија завод в Скопие "Скопска пивара". - Вие бјахте секретар на ОМО „Илинден", докато бјахте в Б'лгарија и предполагам, че имате точни данни за численија с'став на ОМО „Илинден". Тук се тв'рди, че в ОМО „Илинден" са около 40 000 - 50 000 души. - Да, мога да ви кажа. Секретар бјах точно до 19.10.1991 г., все оште бјах тук, след с'дебното решение на В'рховнија с'д тогава ми казаха, че трјабва да поднеса оставка и да б'да редовен член и на мое мјасто да б'де Бербатов. Точнијат број на членовете мога да ви кажа, понеже всички протоколи минаваха през р'цете ми. Но това кьдето се тв'рди аз с'што с'м го чел в страниците на вестник "Нова Македонија" и конкретно от един ваш колега, Мирослав Спировски се казва. Колко са членовете? Те не са нјакаква огромна цифра. В Благоевград бјаха 12, от които половината бјаха в р'ководство. В Сандански при основаването от 33-ма останаха 27. В Петрич - 47, в Микрево - 23, в Гега - 18, в Симитли бјаха 6. После по поречието на Места, когато ходехме по агигациј, в Гоце Делчев не успјахме да формираме секција, сега, доколкого знам, са успели. В Мосомиште - 7, 8 ли бјаха, нешто такова. В Копривлен - 4, от тоја род. Фактически нјак'де около 150-160 се с'бираха. И да прибавим хората на Солунски нека б'дат 200, повече не са! - Г-н Илиев, вие изживјавате една лична драма. Нап'лно човешки Ви с'чувствам и не от лјубопитство, а просто заштото все пак обштествеността трјабва да знае колкото се може повече за всичко, ви молја да разкажете за неја. - Да, ште се опитам да разкажа колкото се може. Знаете, че оште в младежките години аз имах и криминални прис'ди, излежани в бьлгарските затвори. В'в всјакоја д'ржава с'штествува ред и порјад'к. Кој го нарушава, трјабва да си оглежи. Така беше и с мене. Имах опит за бјагство през граница, имах условна прис'да за изнасилване, с'што така имах прис'да за грабеж. Да не се оправдавам - като всеки човек може да му се случи, никој не е застрахован... - Миналото минало, то не ни интересува чак толкова... - Но, но в тукашните кр'гове, по-конкретно на органите на сигурността, или накратко казано - УДБ-ата, знајат детајлно за мен, кој с'м аз, што с'м. Знајат за моето криминално минало, плјус това знајат за мојата активност в ,,Илинден". После бјаха недоволни от мојата активност, не в самото начало, а по-натат'к. В која посока тр'гнах? Аз трьгнах конкретно с ВМРО-ДПМНЕ, којато единствено се бори нај-јако против ср'бскија експанзиониз'м в Македонија, којато иска да изчисти и с'рбизмите от езика в Македонија. В'обште д'ржат на своето достојнство, за което им давах јавна поддр'жка. Докато в цјал свјат, знаете ги промените в Източна Европа - комунизм'т падна, господата от "Илинден" трьгнаха с македонскија комуниз'м, по-точно сьс срьбско-комунистическија режим в Македонија. Се стигна до една конфронтација между мене и "Илинден". После тук, в Македонија, на 17.01.1991 г. ми инсценираха едно изнасилване на една от девојките в групата от Петрич. В сьштото време аз бјах в Тетово. Не предполагаха, че ште бьда в Тетово, стана с'всем случајно. Един колега студент ме покани на "журка". Сега ми водјат предварително разследване. Аз отричах, доколкото се може, те си тв'рдјат на своето. Всички тези дејствија бјаха јасни на тукашните органи на УДБ-ата. Много п'ти отлагаха следствието, докато се стигна до с'дебно дело. Ми назначиха двама адвокати, дадоха ми ефективна прис'да от 10 месеца, отнеха ми паспорта. След два месеца сьдебна разправа, дојде месец септември, поднесох молба за обжалване на делото. Все оште не е насрочено дело, но успјах да фотокопирам една изјава на таја девоика, којато малко ме учудва. Изјавата нјама да ја чета, предоставјам ја на вас, вие можете да ја анализирате. Тја се извинјава, че нјама ништо подобно, дори е имала контакти с мене, давала ми е помошт от 2 000 динара, които аз не с'м ги с'нувал. ште ви кажа какво стана и с неја, аз не сьм разговарјал с неја има три месеца. Но разбрах, че вече десет дена е в градската болница в Скопие, направила опит за самоубијство, изпила огромно количество лекарства. И паспорта и на неја е взет. Е, сега првтендират за гражданско-демократична д'ржава, за правна д'ржава. Дори при мен и да има изнасилване - скрил с'м, наказателно дело! Да ме с'дјат по техните закони. Мојат паспорт може да имат основание да б'де взет, но на неја с какво основание е взет паспорта? Е, сега тука е в'прос'т - с какво е основание на неја взет паспорта? Покрај тија тотални притисканија от страна на УДБ-ата, един друг наш с'гражданин, студент на икононическија факултет, беше принуден да даде кр'в, като го изл'гаха, че ште му дадат доп'лнителна сесија, за да изп'лни условието за записване на втората година и да не му прек'снат стипендијата. И човек'т даде кр'в. И таја кр'в замина за Шешеловата воина в С'рбија. - Много трудно ми е да асимилирам всичко това. Вие јавно сте лишен от граждански права, јавно сте влезли в една много мр'сна игра. - Да, това наистина е една мр'сна игра, че доколкото аз ги усештам според мојата интуиција сигурно очакват нјакаква услуга да направа за тјах. А каква е таја услуга да направа за тјах все оште не ми е јасно. - Значи механизм'т, г.н Илиев, е - вјарност и плаштане! - Да, това е точно. Вјарност и плаштане! И мога да ви подчертаја един факт. Тија. които навремето през режима на Живков са успели да избегат от Б'лгарија и са дошли тука в Скопие са преминали през р'цете на УДБ-ата. И ако са искали да живејат в Скопие, трјабва непременно да бьдат ,,југословени". А југословени какво се разбира - типично с'рбомани. А тија, които не желајат, са били принудени да заминат за чужбина. - Вашето послание к'м онези хора, които са повјарвали на пропагандата? - Точно това искам и аз да кажа. Не е таја обетована земја, којато се мечтае и којато се пропагандира от с'рбоманските кр'гове в Македонија. Не е таја Македонија, којато те желајат да б'де. И да не живејат с тази погрешна представа, с таја погрешна илјузија, че всичко в в ред. Тука са малко по-консервативни техните мисли, техните разс'жденија. Това е следстаие от д'лгогодишната ср'бска пропаганда да се смјата непријател номер едно Б'лгарија! Никој не иска беден роднина - това да сме најасно! Казват ти: "Дош'л си тука на наши трошкови (средства). И с таја представа, што ја водјат лидерите на ,,Илинден" да л'жат разни деца - "Отидете в Скопие да учите, всичко ви е осигурено" е чист фалш, нјакој си прави спекулација, друг трупа политически дивиденти. Има една истина, којато мога да цитирам, една народна поговорка: "Кам'к'т тежи на мјастото си!" Ти можеш да б'деш всјакак'в, дори и марсианец, това в твое право. Но, сега пак се повтарјам, што го споменах в началото на рвзговора, ДЕКА СМЕ СР'БСКИ МЕКЕРЕТА Е ТОЧНО! Која е тази "Илинден" и какво представлјава. штото "Илинден" е продукт на срьбскија експанзиониз'м, като от тија илинденци нјакои са имали нјакои непријатности в живота и сега тьрсјат начин да изплуват било на политически план, било на каквото и да е и те самите са заблудени. Това е, което искам да ви кажа. Хорага да не се л'жат в обештанијата на "Илинден". Всичко е Л'ЖА! Това са нјакои моменти от разговора между мен и журналиста г-н Марчев. В заклјучение искам да кажа своето предложение по този проблем. Да се очаква Република Б'лгарија да признае резултатите от насилствената македонизација изв'ршена след 1944г. е равносилно да се иска от Турција да приеме болната логика на т.нар. „в'зродителен процес". В небезизвестната книга на екслидера Стојан Георгиев „Македонија над всичко", написана от Гане Тодоровски (автор на поемата „Мајко С'рбио"), официалнијат автор задава следнија в'прос: „Зашто прокуратурата не влезе в својата ролја?" Аз с'што си задавам този в'прос! След като на доста широк кр'г от хора стана јасно, кои са целите на македонските куизлинги - ОТЦЕПВАНЕ. Аз предлагам на широката обштествност да призове прокуратурата. Всички, които сме допринесли за това отцепване, на всички, които прод'лжават, да ни б'де пот'рсена с'дебна отговорност!
Красимир ИЛИЕВ,
екссекретар на т.нар. ОМО ,,Илинден
 

Kajgana Shop

На врв Bottom