В една студена утрин на 1943 г. тревожна м'лва обикалја столицата. Слух'т, че Комисарството по еврејските в'проси е изпратило на обштинските власти в Кјустендил спис'к с евреи, които следва да б'дат депортирани изв'н пределите на Б'лгарија, хв'рлја в паника и безпокојство обштеството. Но подобни слухове се ширјат оште от јануари 1941 г., когато е приет Закон'т за заштита на нацијата, а ништо до този момент не е застрашило технија живот. Наистина евреите са подложени на нјакои репресивни мерки и ограниченија, но прод'лжават да живејат свободно, зад'лжени са да носјат давидова ж'лта звезда, в средата на којато нјакои от тјах поставјат значки с образа на Царја или Престолонаследника. Така б'лгарските граждани от еврејски произход манифестират својата прив'рзаност к'м б'лгарската царска династија.
Нјаколко дни преди това Марија Каракашева, с'пруга на директора на железниците, разтревожено зв'ни в дома на дипломата Иван Станчов. Разговарја с'с с'пругата му Марион, на којато с'обштава, че м'ж'т ј е получил с'обштение от гара Кјустендил, че е спрјана „германска влакова композиција, п'тувашта от Солун за Варшава и че гражданите, намирашти се на гарата, са дочули стонове и пис'ци от запечатаните вагони. Разбрали, че пред тјах се намира един от „конвоите на см'ртта”, те се опитали да разбијат вагоните и да освободјат затворените там хора. К'м тјах се прис'единили и селјани с брадви и с каквото им попаднало подр'ка.”[1] В'змутена от новината за депортирането Марион Станчова незабавно т'рси вр'зка с Царица Иоанна, којато да стори необходимото пред царја за спасјаването на тези нештастни хора. Царицата ужасена веднага отива в кабинета на с'пруга си, којто нарежда незабавна проверка, но влак'т вече е напуснал б'лгарската територија.
Това са част от 11 343 нештастни евреи от новите земи, които германската администрација е изпратила в лагерите на см'ртта. Този факт прави царја, којто е бил с в'рзани р'це по този случај, особено чувствителен за с'дбата на останалите в Стара Б'лгарија еврејски граждани. Пријателските отношенија на царја с много семејства от еврејски произход е добре известен. Негови з'болекари са братјата Джераси, придворни доставчици са семејство Розенбаум и Мешулам, а представителјат на „Пакард” за Б'лгарија е т'рговец'т Лазар Герон. Нај-приближените на царја дворцови служители подд'ржат близки контакти с еврејски фамилии и личности. Верен на страстта си к'м прјакори, цар Борис нарича Павел Груев „еврејскијат консул” поради всичките му пријатели: Розенбаум, Елиас, Голдштајн, Бакиш и Бехара.[2] След срешта в двореца известнијат ционист Нахум Соколов зајавјава: „Вие трјабва да б'дете горди с вашија цар Борис ІІІ, тој е наш доб'р пријател!”
След приемането на закона за заштита на нацијата цар Борис се наг'рбва лично с нелеката мисија да објасни на главнија равин на Софија д-р Ашер Хананел новите разпорежданија. Без притеснение от намираштите се на б'лгарска територија агенти на Гестапо го приема в двореца. Уверјава го, че този формален акт нјама да доведе до сериозни последици. Б'лгарските евреи добре познават чувствата и симпатиите на своја цар и се осланјат единствено на неговата закрила, за којато получават непрестанни символични жестове. По време на нај-ожесточените дебати в парламента по отношение на прилагането на антиеврејските закони царјат изпрашта топла телеграма до еврејската консисторија, с којато благодари за отправените благопожеланија по повод петата годишнина от раждането на престолонаследника Симеон Кнјаз Т'рновски. В с'штото време царицата изпрашта десетки топове плат на Еврејското сиропиталиште „Царица Елеонора”, чијато годишна издр'жка се поема от цивилната листа на царја. Този знак на симпатија идва „да помогне в тези м'чни времена”, както се казва в придружителното ј писмо до училиштната управа. В'преки тази смела пост'пка на царицата се налага да се примири с отстранјаването на двете си придворни дами госпожици Елена и Марија Петрови-Чомакови, обвинени, че публично са изразјавали своето англофилство и са говорили против правителствената политика. През пролетта на 1942 г. царјат деликатно предупреждава Иван Станчов, че „Марион трјабва да внимава, за да не пострада като сестрите Петрови!” Самијат цар Борис трјабва да б'де особено предпазлив, за да запази поне част от својата независимост и свобода на дејствие.
Благодарение на намесата на Двореца десетки б'лгарски семејства от еврејски произход получават изходни визи и паспорти, с които да напуснат страната. Така например споменатато вече семејство Розенбаум заминава за С'единените штати, след като е придружено и изпратено лично от Павел Груев до граничнија пост. Началник'т на Царската канцеларија иска да е сигурен, че пријателите му ште могат свободно да отп'туват от Б'лгарија.
През цјалата 1942 г. б'лгарските граждани от еврејски произход живејат притеснени от редица лишенија и ограниченија, но нјамат страх за живота си. Една от нај-тежките последици е в'веждането на еднократен дан'к в'рху еврејското имуштество. Тој довежда в много случаи до конфискации и експроприации. В'преки че са изселени в провинцијата и подложени на дејствијата на този антисимитски закон, нито един от тјах не е откаран изв'н пределите на Царство Б'лгарија. На всички настојаванија от страна на Рајха да б'дат изп'лнени нарежданијата им за „тотално решаване на еврејскија в'прос”, цар Борис отговарја, че еврејската работна р'ка е необходима на Б'лгарија за строежи на п'тишта, железоп'тни линии и големи обекти. Даже германскијат п'лномоштен минист'р Адолф Хајнц Бекерле повјарвал на този аргумент, потв'рждавајки пред јоахим фон Рибентроп, че „нуждата от еврејска работна р'ка била нап'лно истинска”.[3]
По време на една конференција посветена на борбата с маларијата, проведена в Софија, царица Иоанна се приближава до италианскија п'лномоштен-минист'р граф Маджистрати и дискретно му зајавјава: „Имам спешна нужда от италиански паспорти за нјаколко евреи!” Маджистрати незабавно отговарја, че това е нев'зможно - в Италија евреи не се допускат. Но царицата тв'рдо настојава: „Лично Ви давам гаранција, че нјама да останат и ден в Италија. Нужно ми е разрешение за транзитно преминаване за Аржентина.” На другија ден п'лномоштнијат минист'р собственор'чно ј донасја необходимите документи в двореца „Врана”[4].
Германските представители в Софија все по-често започват да споменават в своите доклади за п'лната липса на ентусиаз'м у б'лгарите да прилагат по-строги мерки срешту евреите. Така например Валтер Шеленберг, шеф на германскија шпионаж в Б'лгарија докладва, че основната причина за бездејствието е тоталната намеса на Двореца. Тој описва случај, при којто дворцовијат секретар Станислав Балан се заст'пил пред Комисарството по еврејските в'проси за един провинил се евреин, с думите: „Царјат заповјада!”. Доклад'т му констатира, че подобно поведение веројатно се д'лжи на редица факти, и напомнја, че кр'стник'т на кнјагинја Марија Луиза, Ал. Малинов е женен за еврејка, с'штото се отнасја и за внука на кр'стника на кнјаз Симеон Т'рновски, генерал Данаил Николаев. Следват и други случаи, при които царицата или нејни приближени са дејствали в полза на евреи с цел облекчаване на положението им. Дори на германофила Пет'р Габровски, минист'р на в'трешните работи и народното здраве, не е спестено обвинението, че е неискрен в борбата с евреите. Пред триста пристигнали в двора на министерството евреи тој зајавил, че не бива да се безпокојат, заштото нај-страшното вече е преминало!”
Вследствие на този доклад в Софија пристига един от нај-приближените помоштници на Ајхман, Теодор Данекер. След тримесечен престој, којто посвештава на с'вместна работа с Александ'р Белев, комисарја по Еврејските в'проси, изготвја един документ за подготовката на изпраштането в Полша п'рвоначално на двадесет хилјади б'лгарски евреи от пределите на Стара Б'лгарија.
На 2 март 1943 г. на свое закрито заседание кабинет'т дава с'гласие да б'дат депортирани исканите от германците евреи от Новите земи. Понеже на комисарја по еврејските в'проси Александ'р Белев е добре известно, че в Македонија и Тракија живејат само четиринадесет хилјади граждани от еврејски произход, тој собственор'чно зачерква текста „от новите земи” и отбелјазва, че необходимата бројка до двадесет хилјади следва да б'де поп'лнена от старите предели на страната. След по-малко от седмица десетки евреи са натоварени на влакови композиции, които чакат нареждане за отп'туване к'м лагера Треблинка, в Полша.
По тајни п'тишта до Софијскија митрополит Стефан, подпредседателја на Народното с'брание Димит'р Пешев, полковник Аврам Таджер, нај-старшијат офицер от еврејски произход и други р'ководни фактори от правителственото мнозинство достига новината за готвеното депортиране в полуношт на 9 март 1943 г. Те решават да дејстват незабавно.
Научавајки за затворените в двора на едно училиште в Пловдив евреи, митрополит Кирил отива пред входа и заповјадва на постовија да го пусне. Притеснен и об'ркан последнијат смотава: „Ама, Ваше Високопреосвештенство, ама заповед... ама не може!” „Само се опитајте да ме спрете!” – зајавјава смело владиката. След миг тој прескача оградата и влиза при затворените, на които тв'рдо зајавјава: „К'дето отивате вие, там с'м и аз!” С'штијат ден е пуснал б'рза телеграма до Софија с текст:
„Негово Величество цар Борис ІІІ, Двореца Софија
Ваше Величество,
В име Божие, ус'рдно молја за милост к'м евреите!
+ Пловдивски КИРИЛ”[5]
Оште през денја на 9 март Димит'р Пешев и с'мишлениците му заплашват Пет'р Габровски, минист'р на в'трешните работи, когото намират в сградата на Народното с'брание, че ако не б'де прекратено депортирането ште предизвикат парламентарна интерпелација и кабинетна криза. Отначало минист'р'т отрича с'штествуването на подобен план, но зајавјава, че ште говори с минист'р-председателја Богдан Филов и ште им се обади. Това става к'м 17 часа. След около по-малко от два часа, преди стрелките на часовника да са показали 19 часа тој им с'обштава, че ште стори необходимото за отмјана на депортирането и че евреите от старите земи могат да б'дат спокојни.
Нареждането за отмјана на акцијата идва от нај-високо мјасто. За това свидетелства, както дневник'т на Бекерле, така и думите на премиера Филов. „Повече от сигурно е, че на в'трешнија минист'р бјаха дадени наставленија от нај-високо мјасто – Двореца да преустанови изп'лнението на планираното депортиране на евреи от Стара Б'лгарија. В'в всеки случај на 9 март в'трешнијат минист'р – без каквото и да било участие на комисарја по еврејските в'проси – заповјада освобождаването на евреите.”[6]
Нај-високото мјасто в тогавашна Б'лгарија е цар Борис ІІІ. Без неговата намеса подобно решение не би могло да последва. Отмјаната на заповедта успокојава донјак'де б'лгарските евреи, които вече се уповават единствено на царја, но в'змуштението в обштеството от подготвјаната правителствена акција се засилва с всеки изминал ден. На 16 март е свикано изв'нредно заседание на намаленија с'став на Св. Синод на Б'лгарската православна ц'рква. На него митрополитите обс'ждат в'проса за положението на евреите в градовете Пловдив, Кјустендил, Дупница, както и подготвеното ново изложение на Софијскија митрополит Стефан срешту преследването на евреите. Решават да изготвјат официално писмо до Филов. В него те категорично изразјават в'змуштението си от намерението на правителството да депортира евреите. По натат'к изт'кват и ос'ждат расисткија принцип на Закона за заштита на нацијата и зајавјават, че Б'лгарската православна ц'рква не може да измени на повелите на Свештеното Писание и да откаже помошт на гонените и онеправданите. Настојава се за смекчаване на ограничителните мерки както за христијаните от еврејски произход, така и за евреите изобшто. Св. Синод гледа с негодувание на решението на правителството да не признава кр'штелните свидетелства на покр'стените евреи и смјата да уведоми минист'ра на в'ншните работи и изповеданијата, че Ц'рквата нјама да се подчинјава на подобна правителствена наредба. Накраја на заседанието решават наместник-председателја Видинскијат митрополит Неофит да т'рси в'зможност да б'де приет от царја, на когото в'злагат нај-големи надежди.
На другија ден - 17 март четиридесет и двама народни представители приподписват апела на Димит'р Пешев к'м минист'р-председателја, с којто остро ос'ждат политиката на правителството по така нареченија „еврејски в'прос”. В следствие на това писмо Пешев е бламиран като подпредседател на парламента, както и депутатите, които отказват да оттеглјат подписите си. По време на бурното парламентарно заседание от депутатските банки се чуват викове „Срам! Срам!”
....
