Ag0rA
NEBO666
- Член од
- 29 февруари 2008
- Мислења
- 1.667
- Поени од реакции
- 60
На неколку места на форумов побарав докази за вистинитоста на тврдењата на религијата. Добив одговор дека тие се аксиоми, т.е. севистина што не се докажува, поради две причини:
Првата, ако тврдењето е интуитивно и очигледно точно и преку негова практична примена не може да се востанови дека тоа е неточно, т.е. не постои случај кога тоа е неточно. Втората причина е ако тврдењето не е така очигледно и не може да се докаже, но исто така се покажува точно при секој случај.
Но, да разгледаме што се случувало во пракса со доказот за вистинитост на тврдењата на религијата со тоа дека тие се аксиоми:
Доколку за некое тврдење на религијата се најде некој случај или сличко за кое што таа вистина не важи, тогаш таа за верниците не престанува да биде вистина, туку на сцена настапуваат други „докази“, т.е. се измислуваат нови „аксиоми“ ( како при перењето мозок ) и слично ( одно од нив е нешто од типот: „Ако си верник, ти не треба да се прашуваш дали тоа е вистина“, „опседнат си со ѓаволот“ ), моќта на убедување и/или уцени на малцинството ( од типот на „милијарди луѓе го гледаат тоа како вистина, ти се направи паметен и ми кажуваш дека не е“...„ако не си верник, нема да живееш во мојата куќа“ „ каков страм е тоа што не си вернил “ ... и мал милион други).. а кога и овие нешта ќе станат неефектвни, како „доказ“ на вистинитоста настапува физичката сила ( инквизиција, камшиците, сечење раце, претепување... )...
Ме интересира што мислите за ова. Дали се согласувате со него, дали не, и зошто.
Првата, ако тврдењето е интуитивно и очигледно точно и преку негова практична примена не може да се востанови дека тоа е неточно, т.е. не постои случај кога тоа е неточно. Втората причина е ако тврдењето не е така очигледно и не може да се докаже, но исто така се покажува точно при секој случај.
Но, да разгледаме што се случувало во пракса со доказот за вистинитост на тврдењата на религијата со тоа дека тие се аксиоми:
Доколку за некое тврдење на религијата се најде некој случај или сличко за кое што таа вистина не важи, тогаш таа за верниците не престанува да биде вистина, туку на сцена настапуваат други „докази“, т.е. се измислуваат нови „аксиоми“ ( како при перењето мозок ) и слично ( одно од нив е нешто од типот: „Ако си верник, ти не треба да се прашуваш дали тоа е вистина“, „опседнат си со ѓаволот“ ), моќта на убедување и/или уцени на малцинството ( од типот на „милијарди луѓе го гледаат тоа како вистина, ти се направи паметен и ми кажуваш дека не е“...„ако не си верник, нема да живееш во мојата куќа“ „ каков страм е тоа што не си вернил “ ... и мал милион други).. а кога и овие нешта ќе станат неефектвни, како „доказ“ на вистинитоста настапува физичката сила ( инквизиција, камшиците, сечење раце, претепување... )...
Ме интересира што мислите за ова. Дали се согласувате со него, дали не, и зошто.