А бе ти будала да не си.Ајде земи малце книга в рака.Прочитај ја "Нескршливите" -
[SIZE=+1] Б'лгарскијат дух на Македонија при разгрома на југославија[/SIZE]
Б) Посрештането на б'лгарските војски
Пристигането на б'лгарските војски в освободена Македонија е св'рзано с една поредица от триумфални с'битија, които говорјат за силата на б'лгарското чувство у македонскија б'лгарин, потискано с десетилетија и надигашто се б'рзо, като стихија, дори там, к'дето оште не е ст'пвала б'лгарска војска. За в'зрадваното население не бе толкова от значение кој разгромјава југославија, колкото кој с това отварја п'т к'м свободата на Македонија. Всеки македонски б'лгарии зад паравана на с'битијата виждаше Б'лгарија и именно к'м неја изразјаваше обичта си чрез старата војнишка песен от П'рвата световна војна, посветена на Борис Дрангов: "Гордеј се, мајко Б'лгаријо, с'с своите синове герои!". В тези манифестации нјама ни помен за нјакак'в македониз'м като идеја на отделна македонска народност. Омразата к'м ср'бска југославија, којато имаше п'рвостепенна задача да гони всичко б'лгарско, сега се превр'шташе в п'лна манифестација т'кмо на б'лгарското народностно чувство. На фона на таја омраза то сијаеше јарко в п'рвите дни на освобождението.
Впрочем за тази омраза к'м југославија красноречиво говори един от главните скопски функционери – Цветко Узуновски, член на Главнија штаб на македонските партизани и после минист'р на в'трешните работи. В статијата си "Востанието 1941 во Македонија", поместена в "Гласник" на Институтот за национална историjја, г. XIX, Скопjе, 197-5, бр. 1, стр. 23, тој пише:
"Стара југославија беше намразена от всички народи и народности, особено от работническата класа, селјачеството и прогресивната интелигенција. А в Македонија таја омраза беше изразена изв'нрадно силно. Македонскијат народ през това време не искаше нито да се спомене името на стара југославија, а за нејното повторно вр'штане никој нормален не помислјаше..."
При това положение естествено бе македонските б'лгари, които – както сам Узуновски признава – бјаха нај-потисканите, не само да помагат за разгрома на југославија, но и с радост да посрештат братските б'лгарски војски като освободители. Това признават и самите днешни корифеи на македонизма начело с прочутија с'с своја антиб'лгариз'м и Македонија Светлозар Вукманович-Темпо, којто в доклада си до ЦК на јуКП от 8 август 1943 г. пише: "
Б'лгарските окупатори... народ'т посрештна с цветја" [183].
А Мирче Ацев, член на ЦК на МКП, както и неговијат колега Бане Андреев признават в писмата си до ЦК оште на 9 август 1942 г.: "
Македонскијат народ вјарва в освободителната ролја на Б'лгарија... Масите са б'лгарофилски..." [184] "
... Б'лгарофилските елементи са многобројни" и пр. [185] и пр. [186]
Но докато тези признанија за радушното посрештане на б'лгарските војски се правјат лаконичo, неохотно и строго поверително от страна на скопските водачи, свободните разкази на очевидци, направени устно или чрез печата, ни рисуват в'лнувашти картини по цјала Македонија, когато народ'т е изживјал великденска национална радост, и то на самија Великден, излизал в'н от града да посрешта военните б'лгарски части в делириум от в'зторг.
Ние тук ште цитираме нјаколко јарки описанија на всенародното ликуване в Скопје, Прилеп, штип, Струмица, Тетово, Кавадарци, Неготино, Гевгели, Битоли, Крушево, Смилево, Ресен и накраја Охрид, както ги намираме публикувани в печата или записани в спомените на очевидци.
За посрештането на б'лгарските војски в Скопје на 20 април 1941 г. макар и лаконични данни намираме в писанијата на днешни скопски автори, които "изследват" с'дебните процеси срешту всички пројав пројавени видни б'лгари при посрештането на б'лгарските власти. Използуваме пак книгата на јован Павловски. На страница 46 тој предава разказа на подс'димите б'лгарски патриоти: Блажо Гавазов от
Скопје:
"Около организирането (на посрештането, б.н.) тичахме всички ние, които се чувствувахме б'лгари. Така всички с'брани отидохме до Кумановската "трошарина" (пункт за с'биране на обштинскија акциз при входа на Скопје отк'м Куманово, б.н.) с б'лгарски ленти и цветја, за да посрештнем б'лгарските војски, които смјатахме за освободители..."
Спиро Китинчев (стр. 48):
"Известно време след идването на германските војски беше с'обштено, че ште дојдат војските на Б'лгарија. Оште по-рано се говореше, че ште пристигнат б'лгарските војски, но точно кога не се знаеше. Самијат час на тјахното пристигане ми беше с'обштен много к'сно, почти половин час преди тјахното пристигане. Веднага наредих да бие барабан'т и когато аз заминах да посрештам б'лгарските војски при Военната болница, там вече се бе с'брал народ. П'рвите части от војската дојдоха с камиони. Беше то нјакаква војска за охрана на жп линии. Народ'т поиска те да влјазат в Скопје пеша. Аз ги посрештнах на плоштада и ги поздравих. Отговори ми командир'т капитан Стоименов."
Манол Костовски (по произход от Кратово):
"Преди да дојдат б'лгарите, бјахме повикани в обштината от Спиро Китинчев, којто каза, че трјабва да се организира посрештане на б'лгарските војски... На мене се падна да организирам цјалото Деб'рмаало. В'рвјах по всјака улица и осведомјавах... На посрештането бјахме излезли доста хора... Спиро д'ржа реч пред Офицерскија дом и на офицера поднесе хлјаб и сол..."
Това – според скопскија автор. А в спомените на очевидците картината е била внушителна: Војниците били окичени с цветја, м'же, жени са ги прегр'штали и целували и непрек'снато "ура" огласјавало улиците, по които минавало шествието на војски и народ. Хората се поздравјавали помежду си с "Христос в'зкресе", "Вечна да ни е свободата" и се целували, изпаднали в умиление. Веднага след това скопскијат акционен комитет в разширенија си с'став решава да издава вестник "Македонија", на којто директор става адвокат'т на скопските студенти (1927) Стефан јанакиев Стефанов, а редактори - бившијат член на ММТРО Васил Хаджикимов и д-р Борислав Благоев, стопановед и јурист, потом'к на родолјубивото б'лгарско семејство на просветнија дејател Иван Благоев от Емборе.
Оште в п'рвија број на вестника бива поместена следната ДЕКЛАРАЦИја, факсимиле на којато виждаме в книгата на јован Павловски. Ето с'штествената част от нејнија текст, даден от Павловски на стр.32:
"Б'лгари! Македонија е свободна! Свободна е Македонија на вечни времена! Наст'пи крајат на робството, под което Македонија изнемогваше до преди нјаколко дни само. Вековното македонско робство – гр'цко, турско и ср'бско, духовно и политическо, а в 20-и век и икономическо и социално, изчезна завинаги. Един велик идеал – свободата, за които Македонија водеше духовни борби с безпримерен стоициз'м и безбројни саможертви, е вече дејствителност... Македонија е вече свободна и вече обштоб'лгарска собственост... "
Следват имената на подписалите декларацијата: председател – Стефан Стефанов, подпредседател – Спиро Китинчев, секретар-организатор – Васил Хаджикимов, касиер – Крум Органджиев и оште 28 с'ветници и членове на разширенија С'ветодавен с'став на комитета.
Прилеп. В'лната на национален в'зторг, отразен в декларацијата, се разнасја по цјала Македонија, изразен в триумфалните посрештанија. Нека ги видим в извадките от описанијата и разказите на очевидци. Пр'в такова описание ни дава новијат в. "Македонија" в број 2, стр 3, цитирано от Павловски на стр. 58:
"По улиците се движат безброј камиони, танкове, бр'мчат машините. Преп'лнени с војски, те преминават през града и отиват надоле к'м Битолја. До всички улици стојат прилепчани, зарадвани, удивени от всичко това, заштото не могат да повјарват на собствените си очи: дали това не е само с'н? Следобед, около 4 часа, изведн'ж заби т'ржествено камбаната: знак, че гостите идват. Като да очакваха само този миг, по всички улици затече една голјама река хора – хилјади хора тичат к'м железоп'тната станција. Половината оште не бјаха стигнали до неја, когато влак'т пристигна и гр'могласно "ура" от хилјади г'рла отбелјаза пристигането на б'лгарските железничари. Момент'т е сјублимен! Нјакои плачат от радост, други се хв'рлјат в'в вагоните и целуват и прегр'штат војниците. Цветја хв'рчат отвсјак'де. В този момент старијат б'лгарски гимназиален учител г. Милан Небреклиев се изкачва и с кратка огнена реч приветствува гостите. В'збудени от неочакваната срешта, обсипани от огнени чувства на братска лјубов, војниците отговарјат с поздрави..."
Но описанието, поместено в'в в. "Зора" от 2Устните разкази на самите посрештачи прилепчани оште повече засилват јаркостта на картината. Близки на автора на този труд разказваха: "Два п'ти прилепчани излизаха на улиците на града при разнеслија се слух, че б'лгарските војски идват, и два п'ти се прибираха разочаровани, понеже слух'т излезе л'жлив. Но третија п'т вече не беше л'жа. Камбаните известиха за пистигането на цјало отделение железничари в п'лно военно снарјажение. Целијат град излезе да ги посрештне. Жените изоставиха работата си в кухните, јастијата изгорјаха, омесенијат хлјаб превтаса и изтече от цедилката; никој не се сети за това, всичко тичаше с цветја, с които покриваше п'ти на војниците. А те се видиха в чудо и зајавиха, че никога нјама да преживејат такова штастие, както това в Прилеп". За посрештането на големите војскови части под командуването на полковник Кехајов ми разказа самијат командир:
"Всички улици бјаха задр'стени. Не знаехме нак'де да се насочим, В'рвјахме през п'рвата улица, којато ни се откриваше свободна. Но б'рзо тја се задр'стваше от нови прииждашти т'лпи, които ни обсипваха с цветја през оглушително "ура".
Изклјучително обаче по своја ефект е посрештането в
штип. Народното в'лнение се разразило на фона на самос'знанието, че град'т е нај-револјуционнијат след П'рвата световна војна и нај-преследванијат от с'рбите до разселване като б'лгарски цент'р. Освен туј нјаколко дена преди това град'т е бил жестоко бомбардиран от немците и дал стотина човешки жертви и много разрушени к'шти. Тези два фактора са били двигатели на необикновените чувства на штипјани, изразени при посрештането. ште цитираме отк'си от дописките в'в в. "Зора" от 27.IV. и З.V.1941:
"штип, 25 април. Днес... всеки се радва, смее, плаче през с'лзи от штастие, всеки вика, колкото му глас д'ржи, моштното б'лгарско "ура". Цветја и к'рпи летјат... Множество хора отвсјак'де се стичат на големи групи непрестанно... целијат град е тук. Мјастото е малко да побере множеството и с'седните улици са с'што преп'лнени с хора... Бившата гимиазиална учителка Роза Којзеклиева приветствува... от името на б'лгарките македонки, които са се борили за запазването на б'лгарштината в Македонија".
{Роза Којзеклиева, една от основателките на Тајната организација на македонските б'лгарки, бе след това от с'рбомакедонците ос'дена на д'лгогодишен затвор, изтезавана и почина в затвора. За неја виж по-натат'к в другите глави.} "Цјалото население на штип се јурна к'м "Каменик-мост" да посрешта војската. штипјани наново изпаднаха в делириум. Приветствието на имета, речта на командира на дивизијата се посрештат, прек'сват и изпраштат с такова "ура", което ние тук нито сме чували, нито можем да извикаме.
Многохилјадното шествие начело с офицерите и духовенството потегли за града. "Ура"-то не стихва, военната музика г'рми, на офицерите и војниците се нахв'рлјат штипјани и штипјанки. В'рху р'цете на командира на дивизијата се трупат дарове. В "Горно мало" от една порта излиза стара жена с черна забрадка, с'с сдиплена риза в р'ка, приближава се до командира, подава ризата и чуваме да казва: "Честита свобода, синко!". А това е баба Гјургја Пецкова, мајка на Коце Пецков, убит само преди нјаколко дена при бомбардировките в штип..."
С'штото става в
Струмица ("Зора" от 27 април): "
... М'же, жени, деца изп'лниха улиците и с нестихвашто "ура" и в'зторг посрештаха..."
Подобни са описанијата на народните т'ржества и по другите градове. Ето оште нјаколко извадки от дописките за нјакои от тјах:
Гевгели (дописка на Васил Сеизов, кавадарчанец) "Зора", бр. 6560 от 29 април 1941 г.:
"
В Гевгели е пристигнала војска, на които населението е устроило небивало посрештане. На Великден всички б'лгарски... војници са били ск'пи гости на гевгелијските граждани. Много от гражданите останали огорчени, че за тјах не е имало б'лгарски војници, които да поканјат на објад. В Гевгели б'лгарската војска е намерила организирана местна б'лгарска власт и организирана полиција, които се поставила всецјало на разположение на б'лгарските железоп'тни власти."
Тетово ("Зора", 30 април 1941):
"Вчера (28 април) в Тетово са пристигнали четирима телеграфисти от жп војски. Когато се јавили к'м краја на града, между населението се пр'снала новината за пристигането на б'лгарски војници. За нјаколко минути се с'брало почти цјалото гражданство, което посрештало б'лгарските војници с прегр'дки и целувки и ги помолило да отидат заедно с тјах в града. На б'лгарските војници е било устроено небивало с'рдечно посрештане..."
