TpH_Bo_OkO
Трноризец
Огледало, ти ага да не си па што прашуваш? :smir:
- Статус
TpH_Bo_OkO
Трноризец
Точно. Во една прилика во муабет со еден академик, ми спомна дека Тито бил педер...му го цицал на Кардељ. Ај сеа, дојди на линков, да научиш најосновно, прво нешто за самиот ти: Лекцијата за SWEDEN, ТУКА
ogledalo
провинцијалец
- Член од
- 12 мај 2008
- Мислења
- 3.198
- Поени од реакции
- 174
))))))) ja posocuvam pesnata vo koja se redat nagagjanjata koi vojvodi bile potencijalni gosti na vecera )))), i vo cie drustvo e staven aleksandrov od narodot
- Член од
- 30 јуни 2008
- Мислења
- 2.802
- Поени од реакции
- 99
Ma da , vazno Vie sve genijalci ste se zbrale ... popametni od Akademik na nauki ...se znae sto ke rece Akademik istoricar toa e toa molim lepo , Vie koga ke stanete Akademici Vas ke Vi veruvam do togas bil BUGAR :baeh: :baeh: :baeh:
N
n/a
Гостин
Специјален поздрав за Т'рн в окото...
и неговата гвардија којато безумно го слуша докато тој ги води к'м Б'лгарштината и пропаста на македонизма.
Вечнаја памјат...за този велик б'лгарски војвода и поклониците му:
http://www.leechvideo.com/video/view787949.html
Ранен ми лежи Тодор Александров
и казва сетна волја заветна. /2
Нека да слушат сите комити
и помнјат тези думи во веки. /2
Кој ке ти носи тенката пушка,
де гиди ранен Тодор војвода? /2
Нека ја носи Bанчо Михајлов
да стрелја сите врази б'лгарски. /2
Кој ке ти носи острата сабја,
де гиди ранен Тодор војвода? /2
Нека ја носи Ванчо Михајлов
да сече сите врази б'лгарски. /2
Кој ке го води ВМРО-то наше,
де гиди ранен Тодор војвода? /2
нека го води Ванчо Mихајлов
на бој за правдините б'лгарски.
http://www.leechvideo.com/video/view558659.html
"ВМРО е б'лгарска национална организација; вклјучва в себе си всички класи и с'словија, поради което нев'зможно е тја да стане класова или партијна.
Тја има определена цел и не може да се заеме с глобални проблеми - да с'здава "световна револјуција"."
Тодор Александров
Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в штип, Вардарска Македонија, в семејството на Александ'р Попорушев и Марија Александрова.
Учи в штип и Радовиш, а след това – в педагогическото училиште в Скопие, к'дето на 16 годишна в'зраст се вклјучва в'в В'трешната Македоно-Одринска револјуционна организација (ВМОРО), посветен от директора на училиштето Христо Матов.
След 1897 година Тодор Александров е учител в различни градове в Македонија – Виница, Кратово и Кочани и отдава цјалата си енергија в организирането на населението от тези рајони и изграждането на канали за пренасјане на ор'жие от свободна Б'лгарија к'м в'трешността на Македонија. През март 1903 г. Тодор Александров е арестуван от турските власти и ос'ден на 5 години затвор, но след малко повече от година е освободен благодарение на амнистијата, издејствана отБ'лгарското правителство за Б'лг арските политически затворници в Македонија и Одринско. През учебната 1904-1905 година Тодор Александров е назначен за главен учител в едно от штипските училишта. С'штевременно, тој е избран и за член на околијското р'ководство на ВМОРО в роднија си град. През декември 1904 г. след едно сражение на чета на ВМОРО с турските војски в р'цете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата револјуционната дејност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива, а малко по-к'сно се прис'единјава к'м четата на Мише Развигоров, с което св'ршва легалнијат период от живота му.
След 1906 година Тодор Александров се издига като един от р'ководителите на Скопскија револјуционен окр'г. Тој се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стојашт далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водјат до братоубијствени борби. По отношение на в'ншните врагове наБ'лг арското население в Македонија – турските власти и опитите на С'рбија да подготви почвата за завладјаване на Македонија Тодор Александров е безкомпромисен.
През ноември 1907 г. Т.Александров е избран за окр'жен војвода от третија конгрес на скопскија револјуционен окр'г.
На 2 август 1909 г. турците отново правјат опит за неговото арестуване, но и този п'т не успјават. През пролетта на 1910 г. тој обикалја с чета скопскија револјуционен окр'г и развива успешна дејност за засилването на организационното дело. В началото на 1911 г. заедно с Христо Чернопеев и Пет'р Чаулев е избран за член на ЦК на ВМОРО.
Под негово непосредствено р'ководство са организирани и изв'ршени атентатите в штип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската војна през 1912 г. По време на Балканската војна, в којато ВМОРО подкрепја изцјалоБ'лгарската армија и војските на Б'лг арските с'јузници – С'рбија, Г'рција и Черна Гора в с'вместната им борба срешту Османската империја, Тодор Александров начело на чета на организацијата навлиза в град Кукуш и го предава на наст'пваштитеБ'лгарски военни части. С влошаването на отношенијата между балканските с'јузници и засилването на ср'бскија и гр'цкија терор над Б'лг арското население в Македонија през 1913 г. заедно с'с своите с'ратници Тодор Александров организира изпраштането на чети в Македонија. Тази дејност се засилва особено след Междус'јузническата војна през 1913 г., когато в Македонија избухва Охридското в'стание, и след началнија период на П'рвата световна војна, когато Б'лгарија все оште не се е вклјучила в неја. С вклјучването на Б'лгарија в П'рвата световна војна през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в штаба на Дејстваштата армија. По това време структурите на ВМРО изцјало се вливат в с'става на Б'лгарската армија. Самијат Александров полага немалко усилија за организирането на администрацијата в освободените земи.
След краја на П'рвата световна војна, през 1919 г. Т. Александров заедно с генерал Александ'р Протогеров и Пет'р Чаулев в'зстановјава ВМРО. В изклјучително сложната обстановка на в'трешни борби и отчајание, Тодор Александров успјава да в'зстанови структурите на организацијата и се издига като неин р'ководител с голјам авторитет сред бежанците в Б'лгарија и населението в'в Вардарска Македонија. Основна цел на организацијата е обединение на отделните части на Македонија и запазване наБ'лгарштината в неја.
Усилијата на правителството на Александ'р Стамболијски да изведе Б'лгарија от международната изолација и да ја предпази от враждебните ј с'седи, като се откаже от заштита на правата наБ'лг арското население, останало в пределите на с'здаденото през 1918 г. Кралство на с'рби, х'рвати и и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водјат до политически и дори в'ор'жен конфликт между правителството и организацијата на Александров. На практика, ВМРО контролира политическија живот в Пиринска Македонија. В отговор на опитите на правителството да раздухва междуособните борби сред бежанците от Макодонија и да преследва активните дејци на ВМРО, по указание на Тодор Александров е убит минист'р'т на в'трешните работи в земеделското правителство Александ'р Димитров, четите на ВМРО временно завземат Кјустендил и Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев).
Арестуван на 4 ноември 1919 г. от правителството на Стаболијски, Тодор успјава да избјага на 13-ти с'штија месец и през пролетта на 1920 г. заминава с чета за Македонија, к'дето наново в'зстановјава Организацијата и поставја пред световното внимание нерешенија Македонски в'прос. В краја на 1922 г. главата му е оценена от Белград на 250 000 динара.
През 1923 година ВМРО на Тодор Александров подкрепја Деветојунскија преврат и свалјането на правителството на БЗНС.
Станал жертва на заговор Тодор Александров пада повален от предателски куршум в дебрите на легендарната Пирин планина на 31 август 1924 година.
ВМРО означава идеализ'м и саможертва! Нека бог е с нас!
хахаха... овакви примери јас... чествувам со нож.
и неговата гвардија којато безумно го слуша докато тој ги води к'м Б'лгарштината и пропаста на македонизма.
Вечнаја памјат...за този велик б'лгарски војвода и поклониците му:
http://www.leechvideo.com/video/view787949.html
Ранен ми лежи Тодор Александров
и казва сетна волја заветна. /2
Нека да слушат сите комити
и помнјат тези думи во веки. /2
Кој ке ти носи тенката пушка,
де гиди ранен Тодор војвода? /2
Нека ја носи Bанчо Михајлов
да стрелја сите врази б'лгарски. /2
Кој ке ти носи острата сабја,
де гиди ранен Тодор војвода? /2
Нека ја носи Ванчо Михајлов
да сече сите врази б'лгарски. /2
Кој ке го води ВМРО-то наше,
де гиди ранен Тодор војвода? /2
нека го води Ванчо Mихајлов
на бој за правдините б'лгарски.
http://www.leechvideo.com/video/view558659.html
"ВМРО е б'лгарска национална организација; вклјучва в себе си всички класи и с'словија, поради което нев'зможно е тја да стане класова или партијна.
Тја има определена цел и не може да се заеме с глобални проблеми - да с'здава "световна револјуција"."
Тодор Александров
Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в штип, Вардарска Македонија, в семејството на Александ'р Попорушев и Марија Александрова.
Учи в штип и Радовиш, а след това – в педагогическото училиште в Скопие, к'дето на 16 годишна в'зраст се вклјучва в'в В'трешната Македоно-Одринска револјуционна организација (ВМОРО), посветен от директора на училиштето Христо Матов. След 1897 година Тодор Александров е учител в различни градове в Македонија – Виница, Кратово и Кочани и отдава цјалата си енергија в организирането на населението от тези рајони и изграждането на канали за пренасјане на ор'жие от свободна Б'лгарија к'м в'трешността на Македонија. През март 1903 г. Тодор Александров е арестуван от турските власти и ос'ден на 5 години затвор, но след малко повече от година е освободен благодарение на амнистијата, издејствана отБ'лгарското правителство за Б'лг арските политически затворници в Македонија и Одринско. През учебната 1904-1905 година Тодор Александров е назначен за главен учител в едно от штипските училишта. С'штевременно, тој е избран и за член на околијското р'ководство на ВМОРО в роднија си град. През декември 1904 г. след едно сражение на чета на ВМОРО с турските војски в р'цете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата револјуционната дејност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива, а малко по-к'сно се прис'единјава к'м четата на Мише Развигоров, с което св'ршва легалнијат период от живота му.
След 1906 година Тодор Александров се издига като един от р'ководителите на Скопскија револјуционен окр'г. Тој се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стојашт далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водјат до братоубијствени борби. По отношение на в'ншните врагове наБ'лг арското население в Македонија – турските власти и опитите на С'рбија да подготви почвата за завладјаване на Македонија Тодор Александров е безкомпромисен.
През ноември 1907 г. Т.Александров е избран за окр'жен војвода от третија конгрес на скопскија револјуционен окр'г.
На 2 август 1909 г. турците отново правјат опит за неговото арестуване, но и този п'т не успјават. През пролетта на 1910 г. тој обикалја с чета скопскија револјуционен окр'г и развива успешна дејност за засилването на организационното дело. В началото на 1911 г. заедно с Христо Чернопеев и Пет'р Чаулев е избран за член на ЦК на ВМОРО.
Под негово непосредствено р'ководство са организирани и изв'ршени атентатите в штип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската војна през 1912 г. По време на Балканската војна, в којато ВМОРО подкрепја изцјалоБ'лгарската армија и војските на Б'лг арските с'јузници – С'рбија, Г'рција и Черна Гора в с'вместната им борба срешту Османската империја, Тодор Александров начело на чета на организацијата навлиза в град Кукуш и го предава на наст'пваштитеБ'лгарски военни части. С влошаването на отношенијата между балканските с'јузници и засилването на ср'бскија и гр'цкија терор над Б'лг арското население в Македонија през 1913 г. заедно с'с своите с'ратници Тодор Александров организира изпраштането на чети в Македонија. Тази дејност се засилва особено след Междус'јузническата војна през 1913 г., когато в Македонија избухва Охридското в'стание, и след началнија период на П'рвата световна војна, когато Б'лгарија все оште не се е вклјучила в неја. С вклјучването на Б'лгарија в П'рвата световна војна през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в штаба на Дејстваштата армија. По това време структурите на ВМРО изцјало се вливат в с'става на Б'лгарската армија. Самијат Александров полага немалко усилија за организирането на администрацијата в освободените земи.
След краја на П'рвата световна војна, през 1919 г. Т. Александров заедно с генерал Александ'р Протогеров и Пет'р Чаулев в'зстановјава ВМРО. В изклјучително сложната обстановка на в'трешни борби и отчајание, Тодор Александров успјава да в'зстанови структурите на организацијата и се издига като неин р'ководител с голјам авторитет сред бежанците в Б'лгарија и населението в'в Вардарска Македонија. Основна цел на организацијата е обединение на отделните части на Македонија и запазване наБ'лгарштината в неја.
Усилијата на правителството на Александ'р Стамболијски да изведе Б'лгарија от международната изолација и да ја предпази от враждебните ј с'седи, като се откаже от заштита на правата наБ'лг арското население, останало в пределите на с'здаденото през 1918 г. Кралство на с'рби, х'рвати и и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водјат до политически и дори в'ор'жен конфликт между правителството и организацијата на Александров. На практика, ВМРО контролира политическија живот в Пиринска Македонија. В отговор на опитите на правителството да раздухва междуособните борби сред бежанците от Макодонија и да преследва активните дејци на ВМРО, по указание на Тодор Александров е убит минист'р'т на в'трешните работи в земеделското правителство Александ'р Димитров, четите на ВМРО временно завземат Кјустендил и Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев).
Арестуван на 4 ноември 1919 г. от правителството на Стаболијски, Тодор успјава да избјага на 13-ти с'штија месец и през пролетта на 1920 г. заминава с чета за Македонија, к'дето наново в'зстановјава Организацијата и поставја пред световното внимание нерешенија Македонски в'прос. В краја на 1922 г. главата му е оценена от Белград на 250 000 динара.
През 1923 година ВМРО на Тодор Александров подкрепја Деветојунскија преврат и свалјането на правителството на БЗНС.
Станал жертва на заговор Тодор Александров пада повален от предателски куршум в дебрите на легендарната Пирин планина на 31 август 1924 година.
ВМРО означава идеализ'м и саможертва! Нека бог е с нас!
хахаха... овакви примери јас... чествувам со нож.
N
n/a
Гостин
КАК ПИШЕХА НАШИТЕ НАРОДНИ БУДИТЕЛИ И ГЕРОИ Иван Михајлов
Документите в таја книжка не се нуждајат от много разјасненија. Тe говорјат јасно на всеки здрав разум и на всјака непом'тена с'вeст. Тези документи изхождат от нашите великани, които нај-много с'будиха и нај-много прославиха народа ни. Но, за изобличение на онези, които измениха на народността си, даваме нјакои извадки и от техни писанија.
Д'ржавите, които поробиха Македонија - југославија и Г'рција - са си поставили като главна задача да изопачат миналото, езика и писмеността на нашата народност, за да заличат по този начин нејната б'лгарска принадлежност. Кралска С'рбија и југославија прилагаха една категорија насилија и фалшификации в Македонија; комунистическа југославија прилага с'штите насилија и донјак'де променени методи в'в фалшификацијата. Целта, обаче, остава непроменена.
Властта на Тито поб'рза да изхв'рли букви от азбуката ни, които отлично подхождат на нашето произношение. Тези букви са характерни в кирило-методиевската азбука, с којато нај-много ние между славјанските народи имаме право да се гордеем. Желанието на белградската власт е да ни приближи и чрез азбуката до с'рбизма. С'с с'штото намерение тја внасја в езика ни постојанно ср'бски думи. Тја не иска да остави книгите на нашите заслужили народни будители да б'дат четени така, както са написани от авторите им; превежда ги на един новост'кмен в Белград език, којто може да се нарече с'рбо-комунистически, но в никој случај не е наш език.
С'штата власт фалшифицирва даже с'д'ржанието на писаните от нашите народни будители книги, изкривјава и биографиите на самите писатели. Измежду многото факти тук споменаваме само тоја: титовата власт прем'лчава, че Григор П'рличев бе увенчан с лавров венец в Атина, като автор па поемата “О Арматолос“, през месец Февруариј 1860 г. Г'рција му предложи стипендија, за да учи в чужбина; разбира се, ако се објави за гр'к. П'рличев публично зајави там, че е б'лгарин и отказа всјакаква стипендија. Този знаменит жест на П'рличева, както и всичко друго, което в творчеството и живота му свидетелствува за неговото светло б'лгарско с'знание, титовата власт го изхв'рлја, прикрива го.
Настојаштата книжка е сама по себе си ценен спомен за големите наши борци от нај-славната епоха на новата ни историја. Когато ние желаем да останем верни на техните завети, това значи, че оставаме верни на народните идеали, чијто носители бјаха те; тези идеали нјамат ништо обшто с југославија. Но това значи с'што, че оставаме верни на езика и писмеността на народа ни, чијто горди изразители бјаха безсм'ртните наши учители и водачи. Нај- ск'пи до техните с'рца са били език'т и писмеността, с които те си служеха, заедно с цјалото наше обштество.
Изнесените тук документи са фотографирани, а нјакои дадени и в препис, на с'штијат б'лгарски език, на којто са били писани от авторите, и точно както са били написани. Те бјаха разбираеми за народа ни, когато авторите бјаха живи. И днес отлично са разбираеми. Нашијат език и писменост са тези, с които си служеха Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Узунов, Пере Тошев, Тодор Александров, братја Миладинови, Григор П'рличев, с една дума всички верни синове на нашата народност.
Напразно југославија (или Г'рција) ни налага свој език, писменост и идеи. Нашијат идеал остава свободна, обединена и независима Македонија, с равноправие на всички живушти в неја народности — по образеца на Швејцарија.
КАК ПИШЕХА БОРЦИТЕ-ВОДАЧИ НА ВМРО
Нашите големи водачи-борци от ВМРО винаги са писали така, както пишеше и целијат ни народ преди да дојде гр'цкото и ср'бско (југославско) робство в нашата родина. Даваме нјаколко р'кописи от добре известни наши борци.
На страница 6 даваме фотографија от вестник “Дело“, орган на ВМРО през турскија режим. Тој бе списван от големија б'лгарски поет Пејо К. јаворов, от град Чирпан, којто се бори с пушка на рамо в Македонија и написа нај-хубавата книга за Гоце Делчев, на когото бе интимен другар. Завештанието на јаворов гласи, че костите му трјабва да б'дат пренесени в Македонија, когато тја б'де нап'лно свободна. Тој бе с'рдечен пријател и на Тодор Александров, комуто посвети едно от нај-хубавите си стихотворенија — “Заточеници“. јаворов бе прогласјаван от арменците и като техен поет, заштото написа за страданијата им едно рјадко по сила стихотворение.
На страница 7 е снимката - от органа на ВМРО от времето на турскија режим, “Свобода или См'рт“, редактиран, пак от јаворов в поробена Македонија.
ДАМјаН ГРУЕВ
Роден през 1871 г. в село Смилено, Битолско. Тој е основателјат на ВМРО. Даровит агитатор, којто особено много е влијаел в'рху интелигенцијата на Македонија, но не по-малко и сред широката народна маса. Тој е нај-авторитетнија член между тримата души, които р'ководиха Илинденското в'зстание. Загина на 23 Декемвриј 1906 г. при село Русиново, Малешевско.
Самор'чното писмо на Дамјан Груев, дадено на стр. 9, гласи:
ГОЦЕ ДEЛЧЕВ
Роден на 23 јануариј 1872 г. в град Кукуш. Ст'пва в редовете на ВМРО една година след основаването ј. Пребродил е с пушка на рамо много околии на нашата родина. Оште приживе името му става легенда. Заедно с Груев са двете нај-популјарни фигури през време на борбата срешту Турција. Загина на 2 Мај 1903 г. при село Баница, Серско.
Самор'чното писмо на Гоце Делчев, дадено на стр. 11, гласи:
Д-р ХРИСТО ТАТАРЧЕВ
Роден през 1868 година в град Ресен. Пр'в председател на Централнија Комитет на ВМРО. С големи вр'зки из разни места в Македонија на времето, и почитан сред чуждото обштество в Солун. Бил е задграничен представитсл на ВМРО в периода около Илинденското в'зстание. Починал на 5 јануариј 1952 година в град Торино, Италија.
На стр. 13 e самор'чното писмо на Д-р Христо Татарчев, което гласи:
Документите в таја книжка не се нуждајат от много разјасненија. Тe говорјат јасно на всеки здрав разум и на всјака непом'тена с'вeст. Тези документи изхождат от нашите великани, които нај-много с'будиха и нај-много прославиха народа ни. Но, за изобличение на онези, които измениха на народността си, даваме нјакои извадки и от техни писанија.
Д'ржавите, които поробиха Македонија - југославија и Г'рција - са си поставили като главна задача да изопачат миналото, езика и писмеността на нашата народност, за да заличат по този начин нејната б'лгарска принадлежност. Кралска С'рбија и југославија прилагаха една категорија насилија и фалшификации в Македонија; комунистическа југославија прилага с'штите насилија и донјак'де променени методи в'в фалшификацијата. Целта, обаче, остава непроменена.
Властта на Тито поб'рза да изхв'рли букви от азбуката ни, които отлично подхождат на нашето произношение. Тези букви са характерни в кирило-методиевската азбука, с којато нај-много ние между славјанските народи имаме право да се гордеем. Желанието на белградската власт е да ни приближи и чрез азбуката до с'рбизма. С'с с'штото намерение тја внасја в езика ни постојанно ср'бски думи. Тја не иска да остави книгите на нашите заслужили народни будители да б'дат четени така, както са написани от авторите им; превежда ги на един новост'кмен в Белград език, којто може да се нарече с'рбо-комунистически, но в никој случај не е наш език.
С'штата власт фалшифицирва даже с'д'ржанието на писаните от нашите народни будители книги, изкривјава и биографиите на самите писатели. Измежду многото факти тук споменаваме само тоја: титовата власт прем'лчава, че Григор П'рличев бе увенчан с лавров венец в Атина, като автор па поемата “О Арматолос“, през месец Февруариј 1860 г. Г'рција му предложи стипендија, за да учи в чужбина; разбира се, ако се објави за гр'к. П'рличев публично зајави там, че е б'лгарин и отказа всјакаква стипендија. Този знаменит жест на П'рличева, както и всичко друго, което в творчеството и живота му свидетелствува за неговото светло б'лгарско с'знание, титовата власт го изхв'рлја, прикрива го.
Настојаштата книжка е сама по себе си ценен спомен за големите наши борци от нај-славната епоха на новата ни историја. Когато ние желаем да останем верни на техните завети, това значи, че оставаме верни на народните идеали, чијто носители бјаха те; тези идеали нјамат ништо обшто с југославија. Но това значи с'што, че оставаме верни на езика и писмеността на народа ни, чијто горди изразители бјаха безсм'ртните наши учители и водачи. Нај- ск'пи до техните с'рца са били език'т и писмеността, с които те си служеха, заедно с цјалото наше обштество.
Изнесените тук документи са фотографирани, а нјакои дадени и в препис, на с'штијат б'лгарски език, на којто са били писани от авторите, и точно както са били написани. Те бјаха разбираеми за народа ни, когато авторите бјаха живи. И днес отлично са разбираеми. Нашијат език и писменост са тези, с които си служеха Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Узунов, Пере Тошев, Тодор Александров, братја Миладинови, Григор П'рличев, с една дума всички верни синове на нашата народност.
Напразно југославија (или Г'рција) ни налага свој език, писменост и идеи. Нашијат идеал остава свободна, обединена и независима Македонија, с равноправие на всички живушти в неја народности — по образеца на Швејцарија.
КАК ПИШЕХА БОРЦИТЕ-ВОДАЧИ НА ВМРО
Нашите големи водачи-борци от ВМРО винаги са писали така, както пишеше и целијат ни народ преди да дојде гр'цкото и ср'бско (југославско) робство в нашата родина. Даваме нјаколко р'кописи от добре известни наши борци.
На страница 6 даваме фотографија от вестник “Дело“, орган на ВМРО през турскија режим. Тој бе списван от големија б'лгарски поет Пејо К. јаворов, от град Чирпан, којто се бори с пушка на рамо в Македонија и написа нај-хубавата книга за Гоце Делчев, на когото бе интимен другар. Завештанието на јаворов гласи, че костите му трјабва да б'дат пренесени в Македонија, когато тја б'де нап'лно свободна. Тој бе с'рдечен пријател и на Тодор Александров, комуто посвети едно от нај-хубавите си стихотворенија — “Заточеници“. јаворов бе прогласјаван от арменците и като техен поет, заштото написа за страданијата им едно рјадко по сила стихотворение.
На страница 7 е снимката - от органа на ВМРО от времето на турскија режим, “Свобода или См'рт“, редактиран, пак от јаворов в поробена Македонија.
Роден през 1871 г. в село Смилено, Битолско. Тој е основателјат на ВМРО. Даровит агитатор, којто особено много е влијаел в'рху интелигенцијата на Македонија, но не по-малко и сред широката народна маса. Тој е нај-авторитетнија член между тримата души, които р'ководиха Илинденското в'зстание. Загина на 23 Декемвриј 1906 г. при село Русиново, Малешевско.
Самор'чното писмо на Дамјан Груев, дадено на стр. 9, гласи:
“ Г-н Гјоргов, Преди нјакој ден са пристигнали в Софија секретарјат, на Балканскија комитет в Лондон, г-н Мур, и председателја на Комитета за Балканското изложение в с'штија град. Тук са се настанили в хотел “Б'лгарија“. С утрешнија трен са намерјавали да заминат за Букурешт.
Софија, 28 VII 906 год.
Ваш Д. Груев “.
Софија, 28 VII 906 год.
Ваш Д. Груев “.
Роден на 23 јануариј 1872 г. в град Кукуш. Ст'пва в редовете на ВМРО една година след основаването ј. Пребродил е с пушка на рамо много околии на нашата родина. Оште приживе името му става легенда. Заедно с Груев са двете нај-популјарни фигури през време на борбата срешту Турција. Загина на 2 Мај 1903 г. при село Баница, Серско.
Самор'чното писмо на Гоце Делчев, дадено на стр. 11, гласи:
“ Никола, Утре подир објад ште потегли колата, а с'бота надвечер ште стигне в Дубница; затова вие пак требва да вземете всичките, (мерки - бел. наша), за да не попадне в р'цете на полицијата или војската. Нека излезе нјакој от вас да ја посрештне на п'тја.
Софија, 10 VI 99
С поздрав на всички Гоце “
Софија, 10 VI 99
С поздрав на всички Гоце “
Роден през 1868 година в град Ресен. Пр'в председател на Централнија Комитет на ВМРО. С големи вр'зки из разни места в Македонија на времето, и почитан сред чуждото обштество в Солун. Бил е задграничен представитсл на ВМРО в периода около Илинденското в'зстание. Починал на 5 јануариј 1952 година в град Торино, Италија.
На стр. 13 e самор'чното писмо на Д-р Христо Татарчев, което гласи:
“ Софија, 16 VІІІ 1943. Уважаеми Г. Ив. Михајлов,
Благодарја ви от с'рдце за поздрава по случај петдесетгодишнината на ВМРО и Илинден, Зак'снех с тоја мој отговор, понеже смјатахме да се отбием за един ден в Загреб при нашето п'туване за Торино и да Ви изкажем, лично нашата благодарност по горнија случај.
С'с с'рдечен поздрав Вам и Г-жа Михајлова
Д-р Христо Татарчев“
Благодарја ви от с'рдце за поздрава по случај петдесетгодишнината на ВМРО и Илинден, Зак'снех с тоја мој отговор, понеже смјатахме да се отбием за един ден в Загреб при нашето п'туване за Торино и да Ви изкажем, лично нашата благодарност по горнија случај.
С'с с'рдечен поздрав Вам и Г-жа Михајлова
Д-р Христо Татарчев“
Jakov
Тато
Off ama i On topic.
Trn vo Oko, ti da ne si eden od onie za koi pisuvase i Spic pred nekoj den. Cyber aktivisti koi se so naci idei?
Trn vo Oko, ti da ne si eden od onie za koi pisuvase i Spic pred nekoj den. Cyber aktivisti koi se so naci idei?
N
n/a
Гостин
ХРИСТО МАТОВ Роден на 10 Март 1872 година в град Струга. Пост'пил в'в ВМРО наскоро след основаването ј. Нај- познатијат и д'лбок неин идеолог през време на турскија режим. Упражнјавал е голјамо влијание в'рху всички р'ководни сили на ВМРО. Попадал е, както почти всички стари водачи на ВМРО, в турските затвори. Почина на 10 Февруариј 1922 г. в Софија.
Самор'чната бележка на Христо Матов, дадена на стр. 15, гласи:
ПЕРЕ ТОШЕВ
Роден през 1865 година в град Прилеп. Заслужил организатор на ВМРО, особено в Битолскија окр'г. Другар на Груев, Делчев, Матов; като тех с'што бил б'лгарски учител в Македонија. Участвувал в Илинденското в'зстание в Мориховско. Загина през 1912 г. на п'т за Прилеп.
Самор'чното писмо на Пере Тошев, дадено на стр. 17, гласи:
БОРИС САРАФОВ
Роден на 12 јулиј 1872 г. в село Либјахово, Неврокопско. През 1895 г. превзима гр. Мелник с чета. През Илинденското в'зстание е един от тримата негови р'ководители. Отдавал внимание на атентатите срешту турски и европејски обекти в Македонија. Подд'ржал е вр'зки с армејските револјуционери. Загина като задграничен представител на ВМРО на 10 Декемвриј 1907 г. в Софија.
Самор'чното писмо на Борис Сарафов, дадено на стр. 19, гласи:
ХРИСТО УЗУНОВ
Роден на 22 Октомвриј 1878 година в гр. Охрид. Бил е б'лгарски учител в роднија си град. Тв'рде известен охридски војвода и водач през Илинденското в'зстание. На 24 Април 1905 г. в с. Цер тој и четниците му, на број тринадесет души, при сражение с војска, прив'ршили патроните си, решават да се самоубијат, за да не паднат живи в р'цете на врага; оставиха в револјуционната историја на Македонија една от нај светлите страници.
Долната извадка от предсм'ртното самор'чно писмо на Христо Узунов гласи:
ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ
Бил е б'лгарски учител. Окр'жен војвода на Скопскија револјуционен окр'г през турскија режим. На три п'ти ВМРО д'лжи предимно на него своето в'зстановјаване — в 1910 г. след турскија “Хуриет”; в 1913 г. — след поробването на Македонија от Ср'бија и Г'рција; в 1919 г., след п'рвата световна војна. От 1911 г. до см'ртта си бе член с Централнија Комитет на ВМРО и всепризнат неин водач. Загина на 31 Август 1924 г. в Пирин-планина.
Самор'чната бележка на Тодор Александров, дадена на следваштата страница, гласи:
Сетне, става јавно колко тој, както и всички наши борци, е верен к'м својата б'лгарска народност. И се грижи штото народ'т ни в поробена Македонија да получи б'лгарските си училишта, заграбени от С'рбија (југославија).
Вижда се и грижата на Александрова за равноправие между различните народности в Македонија; затова се заст'пва и за техните училишта.
Че политически обособена Македонија може да б'де поставена под покровителството на Обштеството на Народите — и Александров е смјатал за уместно. При такова положение всјака националност в нашето отечество свободно може да изповјада с'знанието си, да употребјава езика си и пр. Тија предложенија и днес прави нашето освободително движение, което не изоставја идеала ни за независимост. Само влаховци и колишевци са за југославија, и то с внушените им от Белград задачи за уништожение на нашата б'лгарска народност, за постепенното нејно с'рбизиране.
Извадките от самор'чното писмо-окр'жно на Тодор Александров даваме в оригинал на страници 27 и 28. Те гласјат:
КАК ПИШЕХА ДО СКОРО КОМУНИСТИТЕ
Комунистите като Димит'р Влахов не знаеха друг език, освен мајчинија си б'лгарски език. И когато печатеха своите пропагандни вестници в'в Виена, насочени против борбата на ВМРО за освобождение, те си служеха с б'лгарскија книжовен език. Тија вестници те праштаха — особено с помоштта на ср'бската и гр'цка полиција — и до разни лица в Македонија, за да разрушават единството на народа ни. Ако те смјатаха, че нашијат народ не е б'лгарски, нјамаше зашто да му поднасјат вестниците си печатани на б'лгарски език.
Следваштите фотографиј са красноречиво свидетелство за изневјарата, којато тија комунисти са направили спрјамо својата нација днес.
Ето фотографија от вестника на Димит'р Влахов, издаван в'в Виена между двете големи војни, с'с средствата на болшевишката партија.
В статија поместена в с'штија број на влаховија вестник — от којто даваме заглавната снимка — под надслов “С'бора в Горна-Джумаја“, е казано между другото, това, което посочва следната снимка:
Самор'чната бележка на Христо Матов, дадена на стр. 15, гласи:
“Резултатите от Илинденското в'зстание. Както е известно. Илинденското в'зстание траја два и половина месеца и по своја размер и размах произведе навсјак'де голјам ефект, но резултатите — видимите резултати за широкија свјат — бјаха: мјурцштегски реформи незадоволителни и разорение. Реформите бјаха незадоволителни, заштото непосредно след в'зстанието се приложи на дело само нешто от тјах, та не се чувствуваха. А разорените села и семејства бјаха на лице”.
Роден през 1865 година в град Прилеп. Заслужил организатор на ВМРО, особено в Битолскија окр'г. Другар на Груев, Делчев, Матов; като тех с'што бил б'лгарски учител в Македонија. Участвувал в Илинденското в'зстание в Мориховско. Загина през 1912 г. на п'т за Прилеп.
Самор'чното писмо на Пере Тошев, дадено на стр. 17, гласи:
“ Ташко, Благодарја ти за искрените и правите думи, които си казал комуто трјабвало. Ето досега накратце, историјата:
10 дена ме д'ржаха арестуван, изследваха ме и бјах освободен от следователја и прокурора, но градоначалството ме тури под строг полицејски надзор — три п'ти на ден, да се јавјавам. След три дена ме арестуваха наново и останах да си лежа. На десетија ден през ноштта прокурора посети затвора и, като ме намери там, изказа своето очудване, че оште не с'м свободен, но обешта да се разпореди по този в'прос. На другија ден бјах повикан при следователја и освободен от прокурора без никак'в разпит,. След 24 часа пак ме арестуваха и ми с'обштиха, че ште ме интернират, затова да си избера нјакој крајдунавски град. След като им изисквах да ми отворјат границата за Македонија, а не Дунава, освободиха ме, но пак ... (натат'к писмото не се чете — бел. наша).
Честито Р. Х р. на всички ви.
Софија 24 XII ... (годината нечетлива - бел. наша)”.
10 дена ме д'ржаха арестуван, изследваха ме и бјах освободен от следователја и прокурора, но градоначалството ме тури под строг полицејски надзор — три п'ти на ден, да се јавјавам. След три дена ме арестуваха наново и останах да си лежа. На десетија ден през ноштта прокурора посети затвора и, като ме намери там, изказа своето очудване, че оште не с'м свободен, но обешта да се разпореди по този в'прос. На другија ден бјах повикан при следователја и освободен от прокурора без никак'в разпит,. След 24 часа пак ме арестуваха и ми с'обштиха, че ште ме интернират, затова да си избера нјакој крајдунавски град. След като им изисквах да ми отворјат границата за Македонија, а не Дунава, освободиха ме, но пак ... (натат'к писмото не се чете — бел. наша).
Честито Р. Х р. на всички ви.
Софија 24 XII ... (годината нечетлива - бел. наша)”.
Роден на 12 јулиј 1872 г. в село Либјахово, Неврокопско. През 1895 г. превзима гр. Мелник с чета. През Илинденското в'зстание е един от тримата негови р'ководители. Отдавал внимание на атентатите срешту турски и европејски обекти в Македонија. Подд'ржал е вр'зки с армејските револјуционери. Загина като задграничен представител на ВМРО на 10 Декемвриј 1907 г. в Софија.
Самор'чното писмо на Борис Сарафов, дадено на стр. 19, гласи:
“Ташко, Чаках те, но не дојде. Аз с'м всјака вечер от 7-8 1/2 в бираријата “Батемберг”, до малката черква “Св. Георги”. Утре, ІІ ч. пр. пладне ште б'да в Панах. Ела когато обичаш.
С'бота, II IX, (годината не е писана — бел. наша)
Борис “
С'бота, II IX, (годината не е писана — бел. наша)
Борис “
Роден на 22 Октомвриј 1878 година в гр. Охрид. Бил е б'лгарски учител в роднија си град. Тв'рде известен охридски војвода и водач през Илинденското в'зстание. На 24 Април 1905 г. в с. Цер тој и четниците му, на број тринадесет души, при сражение с војска, прив'ршили патроните си, решават да се самоубијат, за да не паднат живи в р'цете на врага; оставиха в револјуционната историја на Македонија една от нај светлите страници.
Долната извадка от предсм'ртното самор'чно писмо на Христо Узунов гласи:
“ ...За последен п'т ште Ви повторја: б'дете искрени и пазете основните закони на организ. устав. Оставам с братска целувка Хр. Д. Узунов “.
На следваштите две страници даваме писмото, което Охридското околијско Р'ководно Тјало е отправило до мајката на героја Христо Узунов:
ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ
Бил е б'лгарски учител. Окр'жен војвода на Скопскија револјуционен окр'г през турскија режим. На три п'ти ВМРО д'лжи предимно на него своето в'зстановјаване — в 1910 г. след турскија “Хуриет”; в 1913 г. — след поробването на Македонија от Ср'бија и Г'рција; в 1919 г., след п'рвата световна војна. От 1911 г. до см'ртта си бе член с Централнија Комитет на ВМРО и всепризнат неин водач. Загина на 31 Август 1924 г. в Пирин-планина.
Самор'чната бележка на Тодор Александров, дадена на следваштата страница, гласи:
“Тодор Александров Роден на 8 Март 1881 год. в гр. штип. Св'ршил Скопското педагогическо училиште през 1897 г. тој става учител и организационен р'ководител в Кочани, Виница и Кратово. Началото на 1903 год. при подготовката на Голјамото Илинденско в'зстание — тој е бил учител в Кочани и околијски р'ководител на кочанската рев. околија, през којато година са минали много чети и материали почти за цјала Македонија. С негово с'дејствие са прекарани през Кочанско голјама част от експлозивите, които през Април 1903 г. послужиха за известните Солунски атентати: вдигане в'в в'здуха Банк Отоман, газовото осветление, парахода Гвадалквивир и др... “.
Даваме нјаколко извадки и от окр'жно писмо на Александрова от 28 јуниј 1920 г. Тој имаше псевдоним “Богдан“ (това име е превод от гр'цкото “ Тодор“). В тија кратки нападки виждаме, че Тодор д'ржи за географското единство на Македонија; изрично отбелјазва, че тја е останала разпок'сана.
Сетне, става јавно колко тој, както и всички наши борци, е верен к'м својата б'лгарска народност. И се грижи штото народ'т ни в поробена Македонија да получи б'лгарските си училишта, заграбени от С'рбија (југославија).
Вижда се и грижата на Александрова за равноправие между различните народности в Македонија; затова се заст'пва и за техните училишта.
Че политически обособена Македонија може да б'де поставена под покровителството на Обштеството на Народите — и Александров е смјатал за уместно. При такова положение всјака националност в нашето отечество свободно може да изповјада с'знанието си, да употребјава езика си и пр. Тија предложенија и днес прави нашето освободително движение, което не изоставја идеала ни за независимост. Само влаховци и колишевци са за југославија, и то с внушените им от Белград задачи за уништожение на нашата б'лгарска народност, за постепенното нејно с'рбизиране.
Извадките от самор'чното писмо-окр'жно на Тодор Александров даваме в оригинал на страници 27 и 28. Те гласјат:
“ До членоветe на В'тр. М. Р. Организација в Македонија
и до с'мишлениците ј зад граница!
След тежката голјама војна (19I4 - 1918 год.) којато причини толкова злини и бедствија на сички почти народи в д'ржавите победителки, победени и даже неутрални — особено за народите в цјала Европа — нашата многоизстрадала героична родина Македонија остана пак поробена и разпок'сана...
Борбата за освобождението на Македонија ште се прод'лжи докато се извојува поне автономно управление за трите части на таја област, сега разпок'сана между С'рбија, Г'рција и Б'лгарија. Таја цјала, обединена и независима или автономна Македонија може да б'де поставена под покровителството на С'вета на обштеството на народите или на една от великите сили, членове в него...
4) П'рвенците в градове и села дето е имало по-рано б'лг. училишта, заграбени от с'рбите и прев'рнати в ср'бски или забранени, да подадат зајавленија до Правителството в Белград, с преписи до с'вета на обштеството на народите и до п'лномоштните министри на Сев. - Американските с'единени д'ржави, на Англија, Франција, Италија, јапонија и др., с което зајавление да се иска в'зврштането на тези училишта на населението, за да учи то децата си на роден мајчин език, както и за прилагането на “Договор'т за покровителството на малцинствата в Ср'бско-х'рватско-словенската д'ржава”, којто договор е изработен от С'глашенските д'ржави и приет от југославија...
Желателно е зајавленијата да се подават по-скоро и едновременно от повече градове и села, като се с'гласјат, ако е в'зможно, да сторат с'штото и турските, влашки и други малцинства, дето има такива.
Ако таја легална борба не успее, с'битијата ште ни научат какво да правим по- натат'к...
От нас се иска само сплотеност, постојанство, тв'рдост и ус'рдна работа, за да се изведе борбата до близ'к благополучен крај — да изгрее пак сл'нцето на свободата над нашето поробено отечество Македонија.
С мн. с'рдечни поздрави,
Чл. в Цен. К-т на Орг.
Богдан “
и до с'мишлениците ј зад граница!
След тежката голјама војна (19I4 - 1918 год.) којато причини толкова злини и бедствија на сички почти народи в д'ржавите победителки, победени и даже неутрални — особено за народите в цјала Европа — нашата многоизстрадала героична родина Македонија остана пак поробена и разпок'сана...
Борбата за освобождението на Македонија ште се прод'лжи докато се извојува поне автономно управление за трите части на таја област, сега разпок'сана между С'рбија, Г'рција и Б'лгарија. Таја цјала, обединена и независима или автономна Македонија може да б'де поставена под покровителството на С'вета на обштеството на народите или на една от великите сили, членове в него...
4) П'рвенците в градове и села дето е имало по-рано б'лг. училишта, заграбени от с'рбите и прев'рнати в ср'бски или забранени, да подадат зајавленија до Правителството в Белград, с преписи до с'вета на обштеството на народите и до п'лномоштните министри на Сев. - Американските с'единени д'ржави, на Англија, Франција, Италија, јапонија и др., с което зајавление да се иска в'зврштането на тези училишта на населението, за да учи то децата си на роден мајчин език, както и за прилагането на “Договор'т за покровителството на малцинствата в Ср'бско-х'рватско-словенската д'ржава”, којто договор е изработен от С'глашенските д'ржави и приет от југославија...
Желателно е зајавленијата да се подават по-скоро и едновременно от повече градове и села, като се с'гласјат, ако е в'зможно, да сторат с'штото и турските, влашки и други малцинства, дето има такива.
Ако таја легална борба не успее, с'битијата ште ни научат какво да правим по- натат'к...
От нас се иска само сплотеност, постојанство, тв'рдост и ус'рдна работа, за да се изведе борбата до близ'к благополучен крај — да изгрее пак сл'нцето на свободата над нашето поробено отечество Македонија.
С мн. с'рдечни поздрави,
Чл. в Цен. К-т на Орг.
Богдан “
Македонија, 28 VI 920 год.
От името на Главнијат штаб на Илинденското в'зстание, в което влизаха Дамјан Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, до населението в Македонија бе отправено на чист б'лгарски език следното в'звание, което предаваме дословно, тоест точно, така, както е било написано:“Братја, Нај-сетне многоочакванијат ден за разправа с вековнија ни душманин дојде вече.
Кр'вта на нашите невинно загинали братја от турската тиранија вика високо за отплата. Погазената чест на нашите мајки и сестри иска в'зстановјаването си.
Стига толкоз м'ки, стига толкоз позор!
Хилјади п'ти по-добре см'рт, отколкото скотски живот.
Определенијат ден, в којто народа из цјала Македонија и Одринско ште требва да излезе јавно с ор'жие в р'ка срешту душманите, е 20-ј јулиј 1903 година.
Последвајте братја, вашите началници в този ден и се с'берете под знамето на свободата. Упорствувајте, братја, в борбата! Само в упорство и д'лготрајна борба е спасението ни.
Нека Бог благослови правото ни дело и денја на в'зстанието.
Долу Турција! Долу тираните! См'рт на душманите!
Да живее народа, да живее свободата!
Целува ви братски: штаб'т”
Историческијат печат на ВМРО, којто е д'ржан от членовете на нејнија Централен Комитет, и не е променјан оште от времето на Дамјан Груев, има вид'т, којто тук даваме в отпечат'к. Читателјат лесно може да прочете, че всичко в този печат е написано на б'лгарски език. Изд'лбаните думи в печата са следните:Кр'вта на нашите невинно загинали братја от турската тиранија вика високо за отплата. Погазената чест на нашите мајки и сестри иска в'зстановјаването си.
Стига толкоз м'ки, стига толкоз позор!
Хилјади п'ти по-добре см'рт, отколкото скотски живот.
Определенијат ден, в којто народа из цјала Македонија и Одринско ште требва да излезе јавно с ор'жие в р'ка срешту душманите, е 20-ј јулиј 1903 година.
Последвајте братја, вашите началници в този ден и се с'берете под знамето на свободата. Упорствувајте, братја, в борбата! Само в упорство и д'лготрајна борба е спасението ни.
Нека Бог благослови правото ни дело и денја на в'зстанието.
Долу Турција! Долу тираните! См'рт на душманите!
Да живее народа, да живее свободата!
Целува ви братски: штаб'т”
“ В'трешна М.-О. Р. Организација - Централен Комитет Свобода или См'рт “.
Македонската револјуционна организација се наричаше точно “ В'ТРЕШНА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА РЕВОЛјуЦИОННА ОРГАНИЗАЦИја “, заштото б'лгарите; и в Македонија и в Одринскија вилает, којто бе в близост с Цариград, бјаха обшто организирани под турска власт. Както читателјат може да забележи лесно, и в самија печат на револјуционната организација е запазено с'штото нејно название; буквата “ О “ в печата означава Одринска. Народ'т ни и в Македонија и в Одринско е един и с'шт - б'лгарски; език'т му е един и с'шт- б'лгарски; писмеността му с'што една - б'лгарската. КАК ПИШЕХА ДО СКОРО КОМУНИСТИТЕ
Комунистите като Димит'р Влахов не знаеха друг език, освен мајчинија си б'лгарски език. И когато печатеха своите пропагандни вестници в'в Виена, насочени против борбата на ВМРО за освобождение, те си служеха с б'лгарскија книжовен език. Тија вестници те праштаха — особено с помоштта на ср'бската и гр'цка полиција — и до разни лица в Македонија, за да разрушават единството на народа ни. Ако те смјатаха, че нашијат народ не е б'лгарски, нјамаше зашто да му поднасјат вестниците си печатани на б'лгарски език.
Следваштите фотографиј са красноречиво свидетелство за изневјарата, којато тија комунисти са направили спрјамо својата нација днес.
Ето фотографија от вестника на Димит'р Влахов, издаван в'в Виена между двете големи војни, с'с средствата на болшевишката партија.
В статија поместена в с'штија број на влаховија вестник — от којто даваме заглавната снимка — под надслов “С'бора в Горна-Джумаја“, е казано между другото, това, което посочва следната снимка:
N
n/a
Гостин
Какво бил писал б'лгарскијат печат за прочетената в с'бора декларација на ВМРО никак не е важно. Ако тој вдигал шум против декларацијата на ВМРО за независима Македонија, това иде да покаже — и по свидетелството на влаховија вестник — че ВМРО никак не е била в'рховистка. Но оште по-интересното е, че влаховијат вестник признава как ВМРО оште от турско време, от времето на Делчев, е била за свободна и независима Македонија. А т'кмо на този идеал изневери, поиска да го продаде Влахов и неговата групица, којато си прикачи смешното име “ ВМРО Обединена “. Тја изневери на народнија идеал, заради служби в титова југославија. Свободна и независима Македонија не значи југославија, а значи само СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИја.
Комунистическите вестници “Македонско Дело” и “Балканска Федерација” непрестанно пишеха за б'лгари, поробени в Г'рција и в југославија. Те не ги наричаха с друго име. За пример даваме една извадка-снимка от број 84, от 25 Февруариј 1929 г. на “Македонско Дело”, којто в статија “Венизелос и положението в Македонија” пише между другото:
Комунистите винаги са били против југославија, преди да дојдат на служба в неја в 1944 г. Те, както казахме, са проповјадвали своја комуниз'м само на база независима Македонија. Така са смјатали, че по-лесно ште могат да изл'жат народа, којто искрено е бил и сега е за независимост.
В број 182-183 на “Македонско Дело”, от јануариј-Февруариј 1934 год., в статијата “Светозар Прибичевич и југославската федерација”, те отричат југославија; казват, че тја иска да гл'тне Б'лгарија; че иска да си пробие п'т к'м Бјалото море; че иска да вкара македонците в своја т'рбух; че иска да направи македонците авангард на своја империалистически поход на југ к'м морето.
Всички тези работи ние и днес ги пишем и тв'рдим — че титова југославија ги иска. Но за да се види нагледно колко Влахов и неговите пријатели са станали ор'дија на белградскија империализ'м, за да бл'сне днешното им главоломно противоречие, даваме снимка поне на част от статијата, в којато те нападаха Прибичевич задето искал југославија:
В снимката на стр. 35 от с'штата статија јасно е казано от Влаховци как насила, без да се зачита волјата на народа, е с'здадена п'рвата југославија.
По с'штија начин в 1944 г., с помоштта на руските и западните војски, против волјата на народите, и чрез избиванија на стотици хилјади души будни синове на тија народи, бе натрапена титова југославија.
Следват фотографии от вестник “Македонско Знаме” број 6 от 23 септемвриј 1932 г., издаван в Софија, к'дето в един позив на Влахов и компанија (именувашти се “ВМРО-Обединeна”) пак говорјат за б'лгарско население в Македонија, и св'ршват с в'зглас за независима Македонија.
Този вестник се издаваше от шепата с'мишленици на Влахов в Софија, които се бјаха нарекли “Македонска прогресивна емиграција в Б'лгарија”.
КАК ПИШЕХА БУДИТЕЛИТЕ ОТ ЕПОХАТА НА НАЦИОНАЛНОТО НИ В'ЗРАЖДАНЕ
Тук даваме нјакои документи от епохата преди појавјаването на ВМРО, тоест, преди 1893 г. Те са от времето на нашето национално в'зраждане през деветнадесети век. Нјакои измежду тјах, св'рзани с ц'рковното и просветно дело в Македонија, са и от по-к'сна дата.
КИРИЛ ПЕјЧИНОВИЧ
Както с всички стари и по-нови б'лгарски писатели от Македонија, така и с КИРИЛ ПЕјЧИНОВИЧ се прави фалшификација от белградската и днешната скопска пропаганда. Тој е родом от с. Теарце, Тетовско. През 1802 г. е станал игумен на Марковија манастир при град Скопие. Там е написал книгата “ОГЛЕДАЛО”, печатана в Будапешта през 1816 г. Даваме фотографија от п'рвата страница (заглавна) на таја книга (виж стр. 38). Пејчинович предназначил книгата за просвета на б'лгарскија народ, и затуј ја написал на “препростeјшим и не книжним јазиком болгарским”. јасно е, че и според Пејчиновича трјабва да се прави разлика между диалекта, тоест “не книжнија” език и писменијат, литературен език на един народ. Под названието “Долна Мизија” Пeјчинович означава Македонија.
КОНСТАНТИН И ДИМИТ'Р МИЛАДИНОВИ
Измежду нај- заслужилите синове на б'лгарската нација, които загинаха м'ченически за нејното в'зраждане, са братјата Константин и Димит'р Миладинови, от Струга. В 1862 г. те бјаха отровени в една цариградска т'мница, чрез подкупени от гр'цката Патриаршија т'мничари.
И двамата братја са сбирали б'лгарски народни песни, които бјаха публикувани в Загреб през 1861 г. с подкрепата на х'рватскија епископ штросмајер. За затварјането и отравјането на двамата братја ср'бските вестници на времето поместваха верни информации. Ср'бскијат вестник “Световид” писа тогава:
“В'рху Миладинов турците поискаха да излејат своја гнјав по нај-суров и безчовечен начин, заштото знаеха, че тој е нај- популјарен и има нај- голјамо влијание врху македонските б'лгари”. Турците дејствуваха по внушенија на гр'цките владици. Горните думи за Димит'р Миладинов ср'бскија вестник писа, естествено, на ср'бски език.
К'м заглавната страница на сборника с б'лгарски народни песни, с'брани от братја Миладинови, нјама нужда да објаснјаваме ништо.
На стр. 40 фотографијата от този сборник се чете јасно. Песните с'бирани от братја Миладинови, само в Македонија, са наречени от самите тјах б'лгарски. А това нешто днешната белградска диктатура и нејните скопски слуги го фалшифицирват.
В литературата на нашија народ има писани работи и на диалект, било поезија, било проза. Но нашите писатели не са покварјавали народнија ни език, а са го пазели чист; те не са вм'квали в него ср'бски думи, както днес Белград прави в Македонија. За пример на страници 42 и 43 даваме фотографија от познатото стихотворение на Константин Миладинов, писано в Москва. Този оригинал е запазен в Софија, в архива на В'зраждането под номер 7159. Даваме снимката, но преди туј, за оште по-голјама јаснота и буквален препис от стихотворението.
Константин Миладинов никак не се е срамувал да употребјава нашите стари и много подходјашти за езика ни букви ј, шт, ', Ь, Ју, ја, Ж (носовка), завештани ни от Свети Кирил и Методиј. От тјах се срамуват белградските слуги, които напослед'к приближиха азбуката ни до ср'бската, за да помогнат на Белград по- лесно да прокарва с'рбиз'м в Македонија.
На това мјасто трјабва да е писмото фототипно !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Комунистическите вестници “Македонско Дело” и “Балканска Федерација” непрестанно пишеха за б'лгари, поробени в Г'рција и в југославија. Те не ги наричаха с друго име. За пример даваме една извадка-снимка от број 84, от 25 Февруариј 1929 г. на “Македонско Дело”, којто в статија “Венизелос и положението в Македонија” пише между другото:
Комунистите винаги са били против југославија, преди да дојдат на служба в неја в 1944 г. Те, както казахме, са проповјадвали своја комуниз'м само на база независима Македонија. Така са смјатали, че по-лесно ште могат да изл'жат народа, којто искрено е бил и сега е за независимост.
В број 182-183 на “Македонско Дело”, от јануариј-Февруариј 1934 год., в статијата “Светозар Прибичевич и југославската федерација”, те отричат југославија; казват, че тја иска да гл'тне Б'лгарија; че иска да си пробие п'т к'м Бјалото море; че иска да вкара македонците в своја т'рбух; че иска да направи македонците авангард на своја империалистически поход на југ к'м морето.
Всички тези работи ние и днес ги пишем и тв'рдим — че титова југославија ги иска. Но за да се види нагледно колко Влахов и неговите пријатели са станали ор'дија на белградскија империализ'м, за да бл'сне днешното им главоломно противоречие, даваме снимка поне на част от статијата, в којато те нападаха Прибичевич задето искал југославија:
В снимката на стр. 35 от с'штата статија јасно е казано от Влаховци как насила, без да се зачита волјата на народа, е с'здадена п'рвата југославија.
По с'штија начин в 1944 г., с помоштта на руските и западните војски, против волјата на народите, и чрез избиванија на стотици хилјади души будни синове на тија народи, бе натрапена титова југославија.
Следват фотографии от вестник “Македонско Знаме” број 6 от 23 септемвриј 1932 г., издаван в Софија, к'дето в един позив на Влахов и компанија (именувашти се “ВМРО-Обединeна”) пак говорјат за б'лгарско население в Македонија, и св'ршват с в'зглас за независима Македонија.
Този вестник се издаваше от шепата с'мишленици на Влахов в Софија, които се бјаха нарекли “Македонска прогресивна емиграција в Б'лгарија”.
КАК ПИШЕХА БУДИТЕЛИТЕ ОТ ЕПОХАТА НА НАЦИОНАЛНОТО НИ В'ЗРАЖДАНЕ
Тук даваме нјакои документи от епохата преди појавјаването на ВМРО, тоест, преди 1893 г. Те са от времето на нашето национално в'зраждане през деветнадесети век. Нјакои измежду тјах, св'рзани с ц'рковното и просветно дело в Македонија, са и от по-к'сна дата.
КИРИЛ ПЕјЧИНОВИЧ
Както с всички стари и по-нови б'лгарски писатели от Македонија, така и с КИРИЛ ПЕјЧИНОВИЧ се прави фалшификација от белградската и днешната скопска пропаганда. Тој е родом от с. Теарце, Тетовско. През 1802 г. е станал игумен на Марковија манастир при град Скопие. Там е написал книгата “ОГЛЕДАЛО”, печатана в Будапешта през 1816 г. Даваме фотографија от п'рвата страница (заглавна) на таја книга (виж стр. 38). Пејчинович предназначил книгата за просвета на б'лгарскија народ, и затуј ја написал на “препростeјшим и не книжним јазиком болгарским”. јасно е, че и според Пејчиновича трјабва да се прави разлика между диалекта, тоест “не книжнија” език и писменијат, литературен език на един народ. Под названието “Долна Мизија” Пeјчинович означава Македонија.
Измежду нај- заслужилите синове на б'лгарската нација, които загинаха м'ченически за нејното в'зраждане, са братјата Константин и Димит'р Миладинови, от Струга. В 1862 г. те бјаха отровени в една цариградска т'мница, чрез подкупени от гр'цката Патриаршија т'мничари.
И двамата братја са сбирали б'лгарски народни песни, които бјаха публикувани в Загреб през 1861 г. с подкрепата на х'рватскија епископ штросмајер. За затварјането и отравјането на двамата братја ср'бските вестници на времето поместваха верни информации. Ср'бскијат вестник “Световид” писа тогава:
“В'рху Миладинов турците поискаха да излејат своја гнјав по нај-суров и безчовечен начин, заштото знаеха, че тој е нај- популјарен и има нај- голјамо влијание врху македонските б'лгари”. Турците дејствуваха по внушенија на гр'цките владици. Горните думи за Димит'р Миладинов ср'бскија вестник писа, естествено, на ср'бски език.
К'м заглавната страница на сборника с б'лгарски народни песни, с'брани от братја Миладинови, нјама нужда да објаснјаваме ништо.
На стр. 40 фотографијата от този сборник се чете јасно. Песните с'бирани от братја Миладинови, само в Македонија, са наречени от самите тјах б'лгарски. А това нешто днешната белградска диктатура и нејните скопски слуги го фалшифицирват.
В литературата на нашија народ има писани работи и на диалект, било поезија, било проза. Но нашите писатели не са покварјавали народнија ни език, а са го пазели чист; те не са вм'квали в него ср'бски думи, както днес Белград прави в Македонија. За пример на страници 42 и 43 даваме фотографија от познатото стихотворение на Константин Миладинов, писано в Москва. Този оригинал е запазен в Софија, в архива на В'зраждането под номер 7159. Даваме снимката, но преди туј, за оште по-голјама јаснота и буквален препис от стихотворението.
Константин Миладинов никак не се е срамувал да употребјава нашите стари и много подходјашти за езика ни букви ј, шт, ', Ь, Ју, ја, Ж (носовка), завештани ни от Свети Кирил и Методиј. От тјах се срамуват белградските слуги, които напослед'к приближиха азбуката ни до ср'бската, за да помогнат на Белград по- лесно да прокарва с'рбиз'м в Македонија.
Т'ГА ЗА јуГ Орелски крилја как да си метнех,
И в наши страни да си прелетнех!
На наши места ја да си идам,
Да видам Стамбол, Кукуш да видам
Да видам дали сл'нце и тамо
мрачно угреват како и вамо.
Ако как овде сл'нце ме срети,
ако пак мрачно сл'нцето свети,
На п'т далечни ја ке се стегнам,
и в други страни ке си побегнам,
к'дето сл'нцето светло угрева,
к'де небето звезди посева.
Овде е мрачно, и мрак ме обвива,
и темна м'гла земја покрива;
мразој и снегој, и пепелници,
силни ветришта и вијулици,
околу м'гли и мразој земи,
а в г'рди студој, и мисли тем.
Не, ја не можам овде да седам,
не, ја не можам мразој да гледам!
дајте ми крилја ја да си метнам
и в наши страни да си прелетнам;
На наши места ја да си идам,
да видам Охрид, Струга да видам.
Тамо зората греит душата,
и сл'нце светло зајдват в гората;
тамо д'рбите природна сила
со сјата разкош ги разтурила:
бистро езеро гледаш белеит,
или от ветар сино темнеит;
поле погледниш, или планина,
сегде божева е хубавина.
Там по с'рце в кавал да свирам,
сл'нце да зајдвит, ја да умирам.
Ср'бската л'жа, че б'лгарската Екзархија била с'здала б'лгари в Македонија, се повтарја и от титовци. Истината е, че б'лгарската народност в нашата родина с големи борби и жертви успја да получи своја национална ц'рква, като се отк'сна от гр'цката. Плод именно на тази б'лгарска народна борба е Екзархијата. Даваме снимка и препис от един документ от 1868 год., којто посочва как б'лгарите от Кичевска и Деб'рска епархија молјат султанското правителство да им разреши да имат своја национална ц'рковна јерархија (гледај стр. 46). Молбата е подписана от обштинските кметове (мухтари) (гледај стр. 47). Между другите печати снимката с'д'ржа, например и тези на селата: јанче, Старо-Село, Ничпур, Р'ка, Галичник, Лазарополе, Тресонче, Росоки, Б'лчишта, Кракорица, Бродец, Р'ч, и други от Р'канско, Кичевско и проче. Б'лгарската народна борба в Македонија за своја ц'рква е славна; за неја големи похвали на времето пишеха и ср'бските вестници от Белград и Нови Сад. Молбата е отправена до видните представители на б'лгарскија народ в Цариград Стојанчо Чомаков, Димитрија .... и Христо Тапчилештов, за да дејствуват те по-натат'к. Ето точен препис от оригинала на молбата: И в наши страни да си прелетнех!
На наши места ја да си идам,
Да видам Стамбол, Кукуш да видам
Да видам дали сл'нце и тамо
мрачно угреват како и вамо.
Ако как овде сл'нце ме срети,
ако пак мрачно сл'нцето свети,
На п'т далечни ја ке се стегнам,
и в други страни ке си побегнам,
к'дето сл'нцето светло угрева,
к'де небето звезди посева.
Овде е мрачно, и мрак ме обвива,
и темна м'гла земја покрива;
мразој и снегој, и пепелници,
силни ветришта и вијулици,
околу м'гли и мразој земи,
а в г'рди студој, и мисли тем.
Не, ја не можам овде да седам,
не, ја не можам мразој да гледам!
дајте ми крилја ја да си метнам
и в наши страни да си прелетнам;
На наши места ја да си идам,
да видам Охрид, Струга да видам.
Тамо зората греит душата,
и сл'нце светло зајдват в гората;
тамо д'рбите природна сила
со сјата разкош ги разтурила:
бистро езеро гледаш белеит,
или от ветар сино темнеит;
поле погледниш, или планина,
сегде божева е хубавина.
Там по с'рце в кавал да свирам,
сл'нце да зајдвит, ја да умирам.
На това мјасто трјабва да е писмото фототипно !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
N
n/a
Гостин
През 1870 г., тоест, осем години преди да има б'лгарска д'ржава, турскијат Султан с ферман позволи с'здаването на б'лгарската Екзархија. По този начин се увенча с успех борбата на б'лгарскија народ, започната п'рво в град Скопие през 1830 г., срешту гр'цката ц'рква. На страници 48 и 49 даваме снимка на фермана, напечатан на б'лгарски, турски и гр'цки език.
За да спестим мјасто, даваме в препис само част от член десети на фермана, к'дето е казано:
Роден в'в Велес през 1810 година. Тој е в'зторжен родолјубец; по дух може да б'де сравнјаван с Ботев. Водил е неуморна борба срешту гр'цкото духовенство. Бил е б'лгарски учител в роднија си град и други градове на Македонија. Бил е заточаван, поради гр'цки интриги в Мала-Азија. Писал е много в цариградските б'лгарски вестници. За житејските му в'згледи може да се с'ди по следнија цитат от негово писмо, публикувано в “Цариградски Вестник”, број 44 от 1851 год.:
РАјКО ЖИНЗИФОВ
Роден в град Велес. Борил се е срешту гр'цката духовна власт. 'Гој е пламенен поет, рјад'к б'лгарски патриот. През 1862 година в списанието “Братски труд”, книжка 4,16, в Москва, е печатил едно известно свое стихотворение от което предаваме една част:
За да спестим мјасто, даваме в препис само част от член десети на фермана, к'дето е казано:
“Духовнијат окр'г на таја Екзархија ште обеме Русенската, Силистренската, Шуменската, Т'рновската, Софијската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кјустендилската, Самоковската, ВЕЛЕШКАТА, Варненската епархии... “.
По- надолу в този член се казва, че и всички останали места могат да се прис'единјат к'м Екзархијата, ако жителите им, или поне две трети от тјах, биха поискали това. В народни допитванија цјала Македонија подир това пожела да влезе под ведомството на Екзархијата. Тук следват снимки от нјаколко стари б'лгарски печати, от миналото столетие, в които много јасно се вижда как народ'т ни си е служил с нашата славна азбука, с'држашта буквите: ј, шт, ', Ь, Ју,
ја, Ж (носовка).
Печат No. 1 има този текст: “Пeч: Велeското б'лгарск: училишт: 1845”
Печат 2 има този текст: “Паланечка б'лгарска черковна обштина - 1868”
Печат 3 е този от Кресненското в'зстание в 1878 г. Неговијат надпис гласи: “Печат Началник-штаба на македонското востание - 1878”.
Печат 4 има този текст: “Печат. 1869 на штипското обштонародно б'лгар. духовн. Управление”.
Печат има този текст: “Воденска б'лгарска обштина 1870”.
Печат 6 има този текст: “Б'лг. ц'рк. настојателство Св. Кирил и Методиј - Солун”.
Печат No. 7 има този текст: “Б'лгарска ц'рковна обштина в Солун”.
јОРДАН ХАДЖИ КОНСТАНТИНОВ (ДЖИНОТ)
Печат No. 1 има този текст: “Пeч: Велeското б'лгарск: училишт: 1845”
Печат 2 има този текст: “Паланечка б'лгарска черковна обштина - 1868”
Печат 3 е този от Кресненското в'зстание в 1878 г. Неговијат надпис гласи: “Печат Началник-штаба на македонското востание - 1878”.
Печат 4 има този текст: “Печат. 1869 на штипското обштонародно б'лгар. духовн. Управление”.
Печат има този текст: “Воденска б'лгарска обштина 1870”.
Печат 6 има този текст: “Б'лг. ц'рк. настојателство Св. Кирил и Методиј - Солун”.
Печат No. 7 има този текст: “Б'лгарска ц'рковна обштина в Солун”.
Роден в'в Велес през 1810 година. Тој е в'зторжен родолјубец; по дух може да б'де сравнјаван с Ботев. Водил е неуморна борба срешту гр'цкото духовенство. Бил е б'лгарски учител в роднија си град и други градове на Македонија. Бил е заточаван, поради гр'цки интриги в Мала-Азија. Писал е много в цариградските б'лгарски вестници. За житејските му в'згледи може да се с'ди по следнија цитат от негово писмо, публикувано в “Цариградски Вестник”, број 44 от 1851 год.:
“Не е честно да творим зло и лукавство, прави Болгарин не лажи, не завиждуе, не денгубие, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка вјарата не разменуе. Болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, војнствуе, вјарност има, гостолјубие. Ради това аз с'м болгарин, и моето благородно Болгарство не мја допушта да не бидам добар... Не е честно мене Болгарину да отчајавам и да вракјам зло за зло”.
Нека запомним добре с'вета на този бележит македонски б'лгарин: За печена кокошка вјарјата си никој б'лгарин не трјабва да менјава! А под “вјара” Джинот разбира преди всичко б'лгарската си националност.
РАјКО ЖИНЗИФОВ
Роден в град Велес. Борил се е срешту гр'цката духовна власт. 'Гој е пламенен поет, рјад'к б'лгарски патриот. През 1862 година в списанието “Братски труд”, книжка 4,16, в Москва, е печатил едно известно свое стихотворение от което предаваме една част:
За народност и за правини,
За баштин, за мајчин јазик . . .
Охрид и Т'рнов веч дали вик.
Македонија, чудна страна
Нјама да бидит гр'цка она!
Шума и гора и планина,
Самиј камен на таја страна,
Птица и риба в'в Вардар река,
Живо, м'ртво на свои крака
Ке станат ке дадат ответ
На цјала Европа и на цел свет:
ја б'лгарка с'м, б'лгарин с'м ја,
Б'лгаре живејат в таја страна!
През турскијат режим в Македонија имахме наши, б'лгарски печатници и книжарници. Даваме снимка на стр. 54 от една книга (Светото Евангелие), печатана през 1910 г. в Солун, в печатницата на прилепчанина К. Г. Самарджиев. Книгите ни се печатаха на б'лгарски език. Ако народ'т ни не ги разбираше, или не ги желаеше, штјаха да б'дат печатани на друг език. Но се печатаха на б'лгарски език, заштото народ'т ни е б'лгарски. Документ'т на страница 56 показва на как'в език, с каква азбука се преподаваше и пишеше в нашите училишта. Документ'т е писмо от управителја на Солунската б'лгарска м'жка гимназија, в којато получиха своето образование десетки измежду нај- познатите борци на Македонија, между които и Гоце Делчев. В тази гимназија учителствуваха нјакои измежду водачите на ВМРО. Ето точен препис от документа: За баштин, за мајчин јазик . . .
Охрид и Т'рнов веч дали вик.
Македонија, чудна страна
Нјама да бидит гр'цка она!
Шума и гора и планина,
Самиј камен на таја страна,
Птица и риба в'в Вардар река,
Живо, м'ртво на свои крака
Ке станат ке дадат ответ
На цјала Европа и на цел свет:
ја б'лгарка с'м, б'лгарин с'м ја,
Б'лгаре живејат в таја страна!
Дирекција
НА Б'ЛГАРСКАТА ГИМНАЗИја “ СВ. КИРИЛ И МЕТОДИј” В СОЛУН 1884 г. Септемвриј 17-иј No. 41
Достауважаема Госпожо!
Всепокорнејше Ви молја да имате добрината да ми отговорите по скоричко, приемате ли за наступившата уч. 1884-5 година да заемете учителската си дл'жност в Солунската б'л. Девическа V кл. гимназија и да б'дете началница на това заведение с дл'жности показани в правилника на гимназијата за помоштника на управителја,
С прилично почитание
Управител на Сол. бл. М'ж. гимназија:
Георги Кандиларов
До Госпожа
Царева Н. Алексиева
Тук.
Поучително е да се прочете как е писала и д'штерјата на Димит'р Миладинов от Струга, ЦАРЕВНА Д. МИЛАДИНОВА, којато е била учителка в Прилеп през 1890 г. Ето на стр. 58 снимка от една нејна р'кописна страница, на којато даваме точен препис за по- јасно разчитане. Царевна Миладинова, както башта ј, и чичо ј Константин, пише на б'лгарски език и с'с с'штата азбука, којато титовци измениха. НА Б'ЛГАРСКАТА ГИМНАЗИја “ СВ. КИРИЛ И МЕТОДИј” В СОЛУН 1884 г. Септемвриј 17-иј No. 41
Достауважаема Госпожо!
Всепокорнејше Ви молја да имате добрината да ми отговорите по скоричко, приемате ли за наступившата уч. 1884-5 година да заемете учителската си дл'жност в Солунската б'л. Девическа V кл. гимназија и да б'дете началница на това заведение с дл'жности показани в правилника на гимназијата за помоштника на управителја,
С прилично почитание
Управител на Сол. бл. М'ж. гимназија:
Георги Кандиларов
До Госпожа
Царева Н. Алексиева
Тук.
“ПРАВИЛНИК ЗА ДЕВИЧЕСКИТЕ УЧИЛИштА
ПРИЛЕП 1890-91 Г.
Пред ученичките учител. всјакога е дл'жна да си пази достолепието и да се отнасја к'м тјах сериозно, в дисциплинарни случаи тја никога не трјабва да се увлича от страст.
Забранјава се на учителките, в преподаванието си да намекват, загатванија на различни обштествени, религиозни, или да губјат времето си с праздни и неотнасјашти се до предметите приказки.
Учителките са дл'жни с голјамо внимание през учебната година да преминат определенија според програмата преподаваем материал от предметите си, да записват в класната книга с'д'ржанието на зададениј урок и отс'тствујуштите ученички; и да поставјат ответните бележки след ислушването ответ'т на ученик'т.”
Считаме правилно да дадем тук и едно писмо от Царевна Миладинова (по м'ж Алексиева), датувано от 15 јуниј 1932 г. (поместено на страници 59 и 60), за да се потв'рди, че е неин и р'кописа от 1890 г., даден на стр. 58. Мнозина могат да си вземат бележка от горештата вјара на Миладиновата д'штерја, којато и до преклонна старост запази бодријат си б'лгарски дух, вјарността си к'м Македонија и к'м нејната независимост. Ето точен препис от писмото на ЦАРЕВНА МИЛАДИНОВА: ПРИЛЕП 1890-91 Г.
Пред ученичките учител. всјакога е дл'жна да си пази достолепието и да се отнасја к'м тјах сериозно, в дисциплинарни случаи тја никога не трјабва да се увлича от страст.
Забранјава се на учителките, в преподаванието си да намекват, загатванија на различни обштествени, религиозни, или да губјат времето си с праздни и неотнасјашти се до предметите приказки.
Учителките са дл'жни с голјамо внимание през учебната година да преминат определенија според програмата преподаваем материал от предметите си, да записват в класната книга с'д'ржанието на зададениј урок и отс'тствујуштите ученички; и да поставјат ответните бележки след ислушването ответ'т на ученик'т.”
“До Госпожа председателката на Македонскија женски С'јуз, при Македонскија Национален комитет.
В столица Софија. Уважаема Госпожа,
Трогната с'м от вниманието, което председателката на V редовен конгрес на македонките, Госпожа С. Добревска и придружаваштите ја дами ми направиха устно в моја дом, а отсетне и с'с специален писмен адрес, от името на с'штија конгрес.
Благодарја нај-почтително тјам и на всички македонски жени, за това, че ми дават в'зможност, сега на старини да си спомнја за скромната просветителна дејателност, којато ние македонките учителки и в'зпитателки, следвајки по ст'пките на деди и прадеди, имахме штастието да закрепим през епохата на духовното в'зраждане на Б'лгарскија народ в Македонија. Ние обаче, сме направили тв'рде малко в сравнение с грамадната дејателност, којато от тогава до сега поеха в'рху си и развиха, ето вече нјаколко генерации, високи иителегентни сили из средата на будните македонки и македонци.
Вам и на всички носители на великата идеја за освобождение на Македонската Родина, пожелаваме, преди всичко, единомислие, и сетне толкова изобилно пројавјаваните и до сега — тв'рда волја и постојанство.
В'преки п'клените планове на враговете ни, Македонија скоро ште получи својата многожеланна свобода и својата независимост. Б'лгарската родна реч, както векове по-рано, така и сега, отново ште прозвучи в нашите насила затворени хилјади училишта и ц'ркви. Тогава, македонката и македонец'т нај-сетне ште получат в'змож-ността да покажат за сетен п'т на културното човечество, освободено само от сегашните злини, што може да направи един мал'к народ в полето на просвештението и напред'ка.
Приемете моја поздрав и все т'ј, както до сега, работете и постојанствувајте,
Ваша: Царевна Миладинова-Алексиева. Софија 15 јуниј 1932 г.
На страница 63 поместваме един документ от б'лгарската ц'рковна обштина в Солун, от 5 Септемвриј 1887 г., за да се потв'рди все с'штата истина: че нашијат народ отдавна си служи с обштија ни литературен б'лгарски език, и с'с старата наша азбука. Пита се: ако за народа ни този езнк е бил чужд, как на него биха писали ц'рковните обштини, за чието с'здаване, издр'жка и запазване се бе борил самија този народ?В столица Софија. Уважаема Госпожа,
Трогната с'м от вниманието, което председателката на V редовен конгрес на македонките, Госпожа С. Добревска и придружаваштите ја дами ми направиха устно в моја дом, а отсетне и с'с специален писмен адрес, от името на с'штија конгрес.
Благодарја нај-почтително тјам и на всички македонски жени, за това, че ми дават в'зможност, сега на старини да си спомнја за скромната просветителна дејателност, којато ние македонките учителки и в'зпитателки, следвајки по ст'пките на деди и прадеди, имахме штастието да закрепим през епохата на духовното в'зраждане на Б'лгарскија народ в Македонија. Ние обаче, сме направили тв'рде малко в сравнение с грамадната дејателност, којато от тогава до сега поеха в'рху си и развиха, ето вече нјаколко генерации, високи иителегентни сили из средата на будните македонки и македонци.
Вам и на всички носители на великата идеја за освобождение на Македонската Родина, пожелаваме, преди всичко, единомислие, и сетне толкова изобилно пројавјаваните и до сега — тв'рда волја и постојанство.
В'преки п'клените планове на враговете ни, Македонија скоро ште получи својата многожеланна свобода и својата независимост. Б'лгарската родна реч, както векове по-рано, така и сега, отново ште прозвучи в нашите насила затворени хилјади училишта и ц'ркви. Тогава, македонката и македонец'т нај-сетне ште получат в'змож-ността да покажат за сетен п'т на културното човечество, освободено само от сегашните злини, што може да направи един мал'к народ в полето на просвештението и напред'ка.
Приемете моја поздрав и все т'ј, както до сега, работете и постојанствувајте,
Ваша: Царевна Миладинова-Алексиева. Софија 15 јуниј 1932 г.
N
n/a
Гостин
Даваме п'рво точен препис от тоја документ:
В околността на Солун с'штествуваше през турскија режим католическо училиште, в което се преподаваше на френски език. Неговите ученици бјаха б'лгарчета от Македонија. Понеже в југославија и Г'рција и днес се фалшифицира цјалата историја на македонската б'лгарштина, даваме тук три документа в'в вр'зка с името на училиште, познато с името “Зејтинл'к”. П'рвијат документ с бланката на училиштето, написана на френски език, којато в превод има този текст:
Архивите на това училиште са запазени.
БЛАНКАТА НА УЧИЛИштЕТО “ЗЕјТИНЛ'К”
На страница 67 е корицата (Заглавна страница) от тетрадката на учителја г. Левек.
Тука е корицата!!!!!
Р'КОПИСНА СТРАНИЦА ОТ УЧИТЕЛја Г-Н ЛЕВЕК
Тук е р'кописната страница на Левек!!!!!!!
За по-голјама јаснота ето преписа от р'кописа на г. Левек:
Македонија е разпок'сана по следнија начин: а) Под гр'цка власт има 34 хилјади квадратни километра македонска земја; б) Под југославска власт има 26 хилјади квадратни километра; в) Под властта на Б'лгарија — 7 хил. кв. клм.
Македонското б'лгарско население е пр'снато днес както следва: а) Под југославска власт — к'м 800 хилјади души; б) Под властта на Г'рција — к'м 250 хилјади души; в) В Пиринската област под властта на Б'лгарија — км 220 хилјади души; г) Емигранти в Б'лгарија — к'м 500 хилјади души; д) Емигранти в Америка и другаде — к'м 60 хилјади души.
През 1912-1913 г. бидоха заграбени б'лгарски ц'ркви и училишта както следва: а) В Македонија под ср'бско (сетне југославско) робство: 761 ц'ркви и 641 училишта; прогонени насила 833 б'лгарски свештеници с 6 владици, и 1013 б'лгарски учители — всички родени в Македонија; б) В Македонија под гр'цка власт заграбени 378 ц'ркви и 340 училишта, а прогонени 300 свештеници и 750 учители — всички б'лгари, родени в Македонија.
През 1912-1913г. когато Белград заграби една част от Македонија, неговите власти и војска — които и сега се хвалјат, че “освободили” Македонија — изв'ршиха страшни насилија. Десетки хилјади хора подложиха на изтезанија, особено по селата, а много хора избиха. Причина нјамаше никаква. Целта бе да се всее страх у народа, за да приеме ср'бската власт. Нај-голјам број от пострадалите бјаха б'лгари. Ето нјакои цифри само за убитите по околии: В Кочанско — убити 321 души; в Радовишко — 184 души; в Неготинско — 324 души; в Кавадарско — 191 души; в Свети-Николско — 11 души; в Малашевско- 143 души; в Царево-селско — 207 души; в Кумановско — 11 души; в Кратовско — 4 души; в Прилепско — 2 души; в Кичевско — 30 души; в Тетовско — 592 души; в Гостиварско — 72 души; в Галичко — 3 души; в Деб'рско — 206 души; в Скопско — 200 души от разни околии, избити като затворници; в штипско — 174 души ; в Паланечко — 15 души; в'в Велешко — 3 души; в Крушовско — 5 души. Име по име се знајат убитите.
В'н от това бјаха изв'ршени хилјади грабежи, изгорени маса к'шти.
От 1918 г. до 1941 г. в Македонија под југославска власт бидоха бити над тридесет хилјади души; избити бидоха и други стотици б'лгари.
Под титова власт пострадаха и оште страдат множество б'лгари. Изв'ршиха се и масови убијства, като например, в'в Велес; а хилјади хора минаха през затворите и концентрационните лагери. Целијат народ живее като в т'мница — с погазени човешки права; без свобода на с'вест, на печат, на с'бранија, на политически партии и прочее. До скоро и цјалата земја на селјаните бе ограбена от титовата партија и д'ржава, които се хвалјат - с'што като с'рбите в 1912 г. - че освободили Македонија... А ВМРО оште в турско време успја да даде земјата в р'цете на селјанина.
Казаното тук е с'всем малка част от онова, което може да се изреди за тиранијата, на којато б'лгарите под југославско робство са подложени. Ништо чудно, значи, че нашијат народ не желае да чуе и името на југославија и на С'рбија.
ПО ВСИЧКИ ТЕЗИ ИСТИНИ В ТИТОВА јуГОСЛАВИја Е ЗАБРАНЕНО ДА СЕ ПИШЕ И ГОВОРИ
[Back]
Мјастото на снимките по-долу е неизвестно!
јавно има и липсвашти снимки (т.е. аз не с'м ги получил).
Б'ЛГАРСКА ЦЕРКОВНА ОБштИНА В СОЛУН No. 254 5-ј Септемвриј 1887 година
Почитаемиј Господине!
Имам чест да Ви уведомја, че по јавно гласоподавание в'в вчерашното изв'нредно заседание на Обштината Виј се избрахте за член в Расп. Д. Комисија за през настојаштата 1887-88 учебна година за което с особенно Обштинско писмо се извести днес на Г-на Председателја на речената Комисија. Умолјавате се Почитаемиј Господине да започнете да посештавате Комисијските заседанија, като получите нужната за това покана от страна на Г-на Председателја.
Председател: Архимандр. Козма
До Господина
Н. П. Алексиев.
В града.
Чужденците не правеха разлика между македонските и одрински б'лгари; пишеха книгите си на б'лгарски език, като ги разпространјаваха и в Македонија, сред б'лгарите-католици. Даваме на стр. 64 снимка от корицата (заглавна страница) на един католически катехизис, печатан в Одрин (Едрине) оште през 1884 г. Почитаемиј Господине!
Имам чест да Ви уведомја, че по јавно гласоподавание в'в вчерашното изв'нредно заседание на Обштината Виј се избрахте за член в Расп. Д. Комисија за през настојаштата 1887-88 учебна година за което с особенно Обштинско писмо се извести днес на Г-на Председателја на речената Комисија. Умолјавате се Почитаемиј Господине да започнете да посештавате Комисијските заседанија, като получите нужната за това покана от страна на Г-на Председателја.
Председател: Архимандр. Козма
До Господина
Н. П. Алексиев.
В града.
В околността на Солун с'штествуваше през турскија режим католическо училиште, в което се преподаваше на френски език. Неговите ученици бјаха б'лгарчета от Македонија. Понеже в југославија и Г'рција и днес се фалшифицира цјалата историја на македонската б'лгарштина, даваме тук три документа в'в вр'зка с името на училиште, познато с името “Зејтинл'к”. П'рвијат документ с бланката на училиштето, написана на френски език, којато в превод има този текст:
“Конгрегација на мисијата на Лазаристите, основана от Св. Винсент дьо Пол. Б'лгарски католически семинар “Зејтинл'к” (до Солун)”.
Вторијат документ е заглавната страница от тетрадката, в којато учителјат г. Левек е записвал подготвените от него проповеди за учебната 1906-1907 г. Третијат документ е една страница за проповед, написана пак от г. Лeвек на 21 ноемвриј 1913 г., на чист б'лгарски език, којто с'што е бил практикуван в училиштето. Ако учениците не бјаха б'лгари, нјамаше зашто французите - учители в “Зејтинл'ка” да си служат с б'лгарски език. Архивите на това училиште са запазени.
БЛАНКАТА НА УЧИЛИштЕТО “ЗЕјТИНЛ'К”
На страница 67 е корицата (Заглавна страница) от тетрадката на учителја г. Левек.
Тука е корицата!!!!!
Р'КОПИСНА СТРАНИЦА ОТ УЧИТЕЛја Г-Н ЛЕВЕК
Тук е р'кописната страница на Левек!!!!!!!
За по-голјама јаснота ето преписа от р'кописа на г. Левек:
Кукуш 21-8 Ноемвриј 1913
Л'жлива Набожност. Мили ми чеда,
В сегашното време срештат се моми, които нјамат никаква набожност; често п'ти те са учили в нјакои си трето-класни или по-горни училишта, даже са следвали в нјакоја гимназија или педагогическо училиште с надежда един ден да станат учителки. Когато говорим с тези моми, с тези ученички, ние забелјазваме, че имат горе-долу научно образование, знајат аритметиката, историјата, географијата, и че нај-вече са чели всјакакви романи, но те нјамат никаква набожност, даже често п'ти нјамат вече христијанска вјара.
Освен това те презират другите моми, които са учили в други училишта, нај вече тези, които са учили в католически училишта....
НјаКОИ ОСВЕТЛЕНИја В'РХУ МАКЕДОНИја В сегашното време срештат се моми, които нјамат никаква набожност; често п'ти те са учили в нјакои си трето-класни или по-горни училишта, даже са следвали в нјакоја гимназија или педагогическо училиште с надежда един ден да станат учителки. Когато говорим с тези моми, с тези ученички, ние забелјазваме, че имат горе-долу научно образование, знајат аритметиката, историјата, географијата, и че нај-вече са чели всјакакви романи, но те нјамат никаква набожност, даже често п'ти нјамат вече христијанска вјара.
Освен това те презират другите моми, които са учили в други училишта, нај вече тези, които са учили в католически училишта....
Македонија е разпок'сана по следнија начин: а) Под гр'цка власт има 34 хилјади квадратни километра македонска земја; б) Под југославска власт има 26 хилјади квадратни километра; в) Под властта на Б'лгарија — 7 хил. кв. клм.
Македонското б'лгарско население е пр'снато днес както следва: а) Под југославска власт — к'м 800 хилјади души; б) Под властта на Г'рција — к'м 250 хилјади души; в) В Пиринската област под властта на Б'лгарија — км 220 хилјади души; г) Емигранти в Б'лгарија — к'м 500 хилјади души; д) Емигранти в Америка и другаде — к'м 60 хилјади души.
През 1912-1913 г. бидоха заграбени б'лгарски ц'ркви и училишта както следва: а) В Македонија под ср'бско (сетне југославско) робство: 761 ц'ркви и 641 училишта; прогонени насила 833 б'лгарски свештеници с 6 владици, и 1013 б'лгарски учители — всички родени в Македонија; б) В Македонија под гр'цка власт заграбени 378 ц'ркви и 340 училишта, а прогонени 300 свештеници и 750 учители — всички б'лгари, родени в Македонија.
През 1912-1913г. когато Белград заграби една част от Македонија, неговите власти и војска — които и сега се хвалјат, че “освободили” Македонија — изв'ршиха страшни насилија. Десетки хилјади хора подложиха на изтезанија, особено по селата, а много хора избиха. Причина нјамаше никаква. Целта бе да се всее страх у народа, за да приеме ср'бската власт. Нај-голјам број от пострадалите бјаха б'лгари. Ето нјакои цифри само за убитите по околии: В Кочанско — убити 321 души; в Радовишко — 184 души; в Неготинско — 324 души; в Кавадарско — 191 души; в Свети-Николско — 11 души; в Малашевско- 143 души; в Царево-селско — 207 души; в Кумановско — 11 души; в Кратовско — 4 души; в Прилепско — 2 души; в Кичевско — 30 души; в Тетовско — 592 души; в Гостиварско — 72 души; в Галичко — 3 души; в Деб'рско — 206 души; в Скопско — 200 души от разни околии, избити като затворници; в штипско — 174 души ; в Паланечко — 15 души; в'в Велешко — 3 души; в Крушовско — 5 души. Име по име се знајат убитите.
В'н от това бјаха изв'ршени хилјади грабежи, изгорени маса к'шти.
От 1918 г. до 1941 г. в Македонија под југославска власт бидоха бити над тридесет хилјади души; избити бидоха и други стотици б'лгари.
Под титова власт пострадаха и оште страдат множество б'лгари. Изв'ршиха се и масови убијства, като например, в'в Велес; а хилјади хора минаха през затворите и концентрационните лагери. Целијат народ живее като в т'мница — с погазени човешки права; без свобода на с'вест, на печат, на с'бранија, на политически партии и прочее. До скоро и цјалата земја на селјаните бе ограбена от титовата партија и д'ржава, които се хвалјат - с'што като с'рбите в 1912 г. - че освободили Македонија... А ВМРО оште в турско време успја да даде земјата в р'цете на селјанина.
Казаното тук е с'всем малка част от онова, което може да се изреди за тиранијата, на којато б'лгарите под југославско робство са подложени. Ништо чудно, значи, че нашијат народ не желае да чуе и името на југославија и на С'рбија.
ПО ВСИЧКИ ТЕЗИ ИСТИНИ В ТИТОВА јуГОСЛАВИја Е ЗАБРАНЕНО ДА СЕ ПИШЕ И ГОВОРИ
[Back]
Мјастото на снимките по-долу е неизвестно!
јавно има и липсвашти снимки (т.е. аз не с'м ги получил).
- Статус