Какво бил писал б'лгарскијат печат за прочетената в с'бора декларација на ВМРО никак не е важно. Ако тој вдигал шум против декларацијата на ВМРО за независима Македонија, това иде да покаже — и по свидетелството на влаховија вестник — че ВМРО никак не е била в'рховистка. Но оште по-интересното е, че влаховијат вестник признава как ВМРО оште от турско време, от времето на Делчев, е била за свободна и независима Македонија. А т'кмо на този идеал изневери, поиска да го продаде Влахов и неговата групица, којато си прикачи смешното име “ ВМРО Обединена “. Тја изневери на народнија идеал, заради служби в титова југославија. Свободна и независима Македонија не значи југославија, а значи само СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИја.
Комунистическите вестници “Македонско Дело” и “Балканска Федерација” непрестанно пишеха за б'лгари, поробени в Г'рција и в југославија. Те не ги наричаха с друго име. За пример даваме една извадка-снимка от број 84, от 25 Февруариј 1929 г. на “Македонско Дело”, којто в статија “Венизелос и положението в Македонија” пише между другото:
Комунистите винаги са били против југославија, преди да дојдат на служба в неја в 1944 г. Те, както казахме, са проповјадвали своја комуниз'м само на база независима Македонија. Така са смјатали, че по-лесно ште могат да изл'жат народа, којто искрено е бил и сега е за независимост.
В број 182-183 на “Македонско Дело”, от јануариј-Февруариј 1934 год., в статијата “Светозар Прибичевич и југославската федерација”, те отричат југославија; казват, че тја иска да гл'тне Б'лгарија; че иска да си пробие п'т к'м Бјалото море; че иска да вкара македонците в своја т'рбух; че иска да направи македонците авангард на своја империалистически поход на југ к'м морето.
Всички тези работи ние и днес ги пишем и тв'рдим — че титова југославија ги иска. Но за да се види нагледно колко Влахов и неговите пријатели са станали ор'дија на белградскија империализ'м, за да бл'сне днешното им главоломно противоречие, даваме снимка поне на част от статијата, в којато те нападаха Прибичевич задето искал југославија:
В снимката на стр. 35 от с'штата статија јасно е казано от Влаховци как насила, без да се зачита волјата на народа, е с'здадена п'рвата југославија.
По с'штија начин в 1944 г., с помоштта на руските и западните војски, против волјата на народите, и чрез избиванија на стотици хилјади души будни синове на тија народи, бе натрапена титова југославија.
Следват фотографии от вестник “Македонско Знаме” број 6 от 23 септемвриј 1932 г., издаван в Софија, к'дето в един позив на Влахов и компанија (именувашти се “ВМРО-Обединeна”) пак говорјат за б'лгарско население в Македонија, и св'ршват с в'зглас за независима Македонија.
Този вестник се издаваше от шепата с'мишленици на Влахов в Софија, които се бјаха нарекли “Македонска прогресивна емиграција в Б'лгарија”.
КАК ПИШЕХА БУДИТЕЛИТЕ ОТ ЕПОХАТА НА НАЦИОНАЛНОТО НИ В'ЗРАЖДАНЕ
Тук даваме нјакои документи от епохата преди појавјаването на ВМРО, тоест, преди 1893 г. Те са от времето на нашето национално в'зраждане през деветнадесети век. Нјакои измежду тјах, св'рзани с ц'рковното и просветно дело в Македонија, са и от по-к'сна дата.
КИРИЛ ПЕјЧИНОВИЧ
Както с всички стари и по-нови б'лгарски писатели от Македонија, така и с КИРИЛ ПЕјЧИНОВИЧ се прави фалшификација от белградската и днешната скопска пропаганда. Тој е родом от с. Теарце, Тетовско. През 1802 г. е станал игумен на Марковија манастир при град Скопие. Там е написал книгата “ОГЛЕДАЛО”, печатана в Будапешта през 1816 г. Даваме фотографија от п'рвата страница (заглавна) на таја книга (виж стр. 38). Пејчинович предназначил книгата за просвета на б'лгарскија народ, и затуј ја написал на “препростeјшим и не книжним јазиком болгарским”. јасно е, че и според Пејчиновича трјабва да се прави разлика между диалекта, тоест “не книжнија” език и писменијат, литературен език на един народ. Под названието “Долна Мизија” Пeјчинович означава Македонија.
КОНСТАНТИН И ДИМИТ'Р МИЛАДИНОВИ
Измежду нај- заслужилите синове на б'лгарската нација, които загинаха м'ченически за нејното в'зраждане, са братјата Константин и Димит'р Миладинови, от Струга. В 1862 г. те бјаха отровени в една цариградска т'мница, чрез подкупени от гр'цката Патриаршија т'мничари.
И двамата братја са сбирали б'лгарски народни песни, които бјаха публикувани в Загреб през 1861 г. с подкрепата на х'рватскија епископ штросмајер. За затварјането и отравјането на двамата братја ср'бските вестници на времето поместваха верни информации. Ср'бскијат вестник “Световид” писа тогава:
“В'рху Миладинов турците поискаха да излејат своја гнјав по нај-суров и безчовечен начин, заштото знаеха, че тој е нај- популјарен и има нај- голјамо влијание врху македонските б'лгари”. Турците дејствуваха по внушенија на гр'цките владици. Горните думи за Димит'р Миладинов ср'бскија вестник писа, естествено, на ср'бски език.
К'м заглавната страница на сборника с б'лгарски народни песни, с'брани от братја Миладинови, нјама нужда да објаснјаваме ништо.
На стр. 40 фотографијата от този сборник се чете јасно. Песните с'бирани от братја Миладинови, само в Македонија, са наречени от самите тјах б'лгарски. А това нешто днешната белградска диктатура и нејните скопски слуги го фалшифицирват.
В литературата на нашија народ има писани работи и на диалект, било поезија, било проза. Но нашите писатели не са покварјавали народнија ни език, а са го пазели чист; те не са вм'квали в него ср'бски думи, както днес Белград прави в Македонија. За пример на страници 42 и 43 даваме фотографија от познатото стихотворение на Константин Миладинов, писано в Москва. Този оригинал е запазен в Софија, в архива на В'зраждането под номер 7159. Даваме снимката, но преди туј, за оште по-голјама јаснота и буквален препис от стихотворението.
Константин Миладинов никак не се е срамувал да употребјава нашите стари и много подходјашти за езика ни букви ј, шт, ', Ь, Ју, ја, Ж (носовка), завештани ни от Свети Кирил и Методиј. От тјах се срамуват белградските слуги, които напослед'к приближиха азбуката ни до ср'бската, за да помогнат на Белград по- лесно да прокарва с'рбиз'м в Македонија.
Т'ГА ЗА јуГ Орелски крилја как да си метнех,
И в наши страни да си прелетнех!
На наши места ја да си идам,
Да видам Стамбол, Кукуш да видам
Да видам дали сл'нце и тамо
мрачно угреват како и вамо.
Ако как овде сл'нце ме срети,
ако пак мрачно сл'нцето свети,
На п'т далечни ја ке се стегнам,
и в други страни ке си побегнам,
к'дето сл'нцето светло угрева,
к'де небето звезди посева.
Овде е мрачно, и мрак ме обвива,
и темна м'гла земја покрива;
мразој и снегој, и пепелници,
силни ветришта и вијулици,
околу м'гли и мразој земи,
а в г'рди студој, и мисли тем.
Не, ја не можам овде да седам,
не, ја не можам мразој да гледам!
дајте ми крилја ја да си метнам
и в наши страни да си прелетнам;
На наши места ја да си идам,
да видам Охрид, Струга да видам.
Тамо зората греит душата,
и сл'нце светло зајдват в гората;
тамо д'рбите природна сила
со сјата разкош ги разтурила:
бистро езеро гледаш белеит,
или от ветар сино темнеит;
поле погледниш, или планина,
сегде божева е хубавина.
Там по с'рце в кавал да свирам,
сл'нце да зајдвит, ја да умирам.
Ср'бската л'жа, че б'лгарската Екзархија била с'здала б'лгари в Македонија, се повтарја и от титовци. Истината е, че б'лгарската народност в нашата родина с големи борби и жертви успја да получи своја национална ц'рква, като се отк'сна от гр'цката. Плод именно на тази б'лгарска народна борба е Екзархијата. Даваме снимка и препис от един документ от 1868 год., којто посочва как б'лгарите от Кичевска и Деб'рска епархија молјат султанското правителство да им разреши да имат своја национална ц'рковна јерархија (гледај стр. 46). Молбата е подписана от обштинските кметове (мухтари) (гледај стр. 47). Между другите печати снимката с'д'ржа, например и тези на селата: јанче, Старо-Село, Ничпур, Р'ка, Галичник, Лазарополе, Тресонче, Росоки, Б'лчишта, Кракорица, Бродец, Р'ч, и други от Р'канско, Кичевско и проче. Б'лгарската народна борба в Македонија за своја ц'рква е славна; за неја големи похвали на времето пишеха и ср'бските вестници от Белград и Нови Сад. Молбата е отправена до видните представители на б'лгарскија народ в Цариград Стојанчо Чомаков, Димитрија .... и Христо Тапчилештов, за да дејствуват те по-натат'к. Ето точен препис от оригинала на молбата:
На това мјасто трјабва да е писмото фототипно !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!