Xibalba
Господин Господин
Инспектори егзекутори
Инспекторите казнуваат селективно, со големи казни и ги затвораат малите продавници кои не можат да заработат за да ја исплатат казната. Во последните месеци активни се даночниците, пазарната инспекција, таа за храна. Се пишуваат казни и се затвораат фирми. Ваквиот пристап на инспекциските служби го потврдува поранешен инспектор, пензиониран пред една година.
“Се утврдува кои фирми треба да се посетат и кои да се казнат“- изјави Миле Бошевски, пензиониран инспектор.
Бошевски е дел од истражувањето на невладината АГТИС кои неколку години истражувале колкави казни пишувале инспекторите последните неколку години и каква е оправданоста.
“Сите стопанственици признаваат дека им се пишуваат казни без основа. Ако е така зошто тогаш да исполнуваме услови за работа“ - изјави Александар Цветковски, АГТИС.
Според пресметките од истражувањето државата месечно од казните собира и до осум милиони евра. Се казнува за неиздавање фискални сметки, непочитување на работно време, но и за незначајни или непостоечки прекршувања на законот.
“Се измислувале суми и до три, пет или десет пати поголеми“ - изјави Миле Бошевски.
Потоа сопствениците имаат право да отворат управни постапки, но поминуваат три до пет години додека докажат дека не направиле грешка. Но поголемиот дел, според инспекторите, не поминуваат на второстепена комисија.
“Има многу нелогични закони, многу толкувања и сето тоа ја комплицира ситуацијата“- изјави Александар Цветковски.
Од пред извесно време со измените во Законот за инспекциски надзор се формираше Совет за координација на сите инспекторати, раководен од директорот на царина Ванчо Каргов. Тој за АЛФА изјави дека веќе заминува во Холандија на семинар токму за инспекции и нивна координација. По враќањето ќе зборувал за работата на инспекторите и за начинот како ќе се промени инспекцискиот надзор во стопанството.
Инспекторите казнуваат селективно, со големи казни и ги затвораат малите продавници кои не можат да заработат за да ја исплатат казната. Во последните месеци активни се даночниците, пазарната инспекција, таа за храна. Се пишуваат казни и се затвораат фирми. Ваквиот пристап на инспекциските служби го потврдува поранешен инспектор, пензиониран пред една година.
“Се утврдува кои фирми треба да се посетат и кои да се казнат“- изјави Миле Бошевски, пензиониран инспектор.
Бошевски е дел од истражувањето на невладината АГТИС кои неколку години истражувале колкави казни пишувале инспекторите последните неколку години и каква е оправданоста.
“Сите стопанственици признаваат дека им се пишуваат казни без основа. Ако е така зошто тогаш да исполнуваме услови за работа“ - изјави Александар Цветковски, АГТИС.
Според пресметките од истражувањето државата месечно од казните собира и до осум милиони евра. Се казнува за неиздавање фискални сметки, непочитување на работно време, но и за незначајни или непостоечки прекршувања на законот.
“Се измислувале суми и до три, пет или десет пати поголеми“ - изјави Миле Бошевски.
Потоа сопствениците имаат право да отворат управни постапки, но поминуваат три до пет години додека докажат дека не направиле грешка. Но поголемиот дел, според инспекторите, не поминуваат на второстепена комисија.
“Има многу нелогични закони, многу толкувања и сето тоа ја комплицира ситуацијата“- изјави Александар Цветковски.
Од пред извесно време со измените во Законот за инспекциски надзор се формираше Совет за координација на сите инспекторати, раководен од директорот на царина Ванчо Каргов. Тој за АЛФА изјави дека веќе заминува во Холандија на семинар токму за инспекции и нивна координација. По враќањето ќе зборувал за работата на инспекторите и за начинот како ќе се промени инспекцискиот надзор во стопанството.