Братоте, тук в'прос'т има две страни.
П'рвата е професионалната. Стандарта тук например е по-нис'к от този в Германија, но икономическото развитие на страната ти дава в'зможности за развитие. Аз чета редовно седмичника "Капитал". Там например има секција, којато е посветена само за т'рсештите работа. Става в'прос за квалифицирани специалисти, с нужното образование и добро владеене на чужди езици /според мои пријатели владеенето на 2 чужди езика изобшто не ти дава предимство, трјабва да са повече/. Та от тази секција в'в весника разбирам и кои фирми влизат в Б'лгарија - например C&A, Starbucks, Carrefour и Lidl вече набират персонал. Постојанно има т'рсене за специалисти в IT сектора /Microsoft, Siemens, IBM, SAP/, както и служители в банките и застрахователните компании.
Вторија момент е сантименталнијат. Вие не сакате Б'лгарија и никој не очаква това от вас. Б'лгарите обаче си обичаме родината. Тук е нашата среда - семејство, роднини, пријатели, кухнја, природа, начин на живот, климат. Познавам луде, които зарјазаха добра кариера в Германија например и се в'рнаха тук точно заради тези нешта.
Това заедно с повишаваштија се стандарт ште накара много от студентите да се в'рнат. Други ште останат. Това си е лично право на всеки, насила никој не може да б'де в'рнат.
Аз мислја, че колкото е важно развитието на икономиката, толкова важно е и премахването на нјакои практики които дразнјат и демотивират. Сегашната влада, доминирана от комунисти определено не направи ништо в това отношение.