Точно този г-н е член на партиjaта,коjaто е поврзана со СССР.Нали сами разбирате....
Ocigledno ne razbirame...
No razbirame i znaeme nesto drugo, od djadu i pradjadu - "Osvobojdenieto".
Питане от народнија представител И. јанулов к'м минист'ра на в'трешните работи и народното здраве относително интернирането на невинни жители и жителки на Македонија в стара Б'лгарија
И. јанулов: През 1916 г. на 23 ноемвриј с'м дал едно питане до г. минист'р-председателја, и с'жалјавам изв'нредно много, че сега ми се дава в'зможност да се занимаем с това питане и собствено, да го прев'рна в запитване. Зак'снели сме с'в'ршено много с него, а в'прос'т е много сериозен, заштото
в началните дни на завземането на Македонија станаха там много големи непријатности с местното население. Смјаташе се, че жителите в Македонија, св'рзани до известна степен с тогавашното ср'бско управление, ште трјабва да б'дат разкарвани в стара Б'лгарија, и
стотини, стотини хора, хилјади и хилјади хора, в тјахното число много стари жени и много деца на 16-17 г. се заграбиха от Македонија и се захв'рлиха тук, в стара Б'лгарија, немили-недраги. Ние тогава, оште в самото начало, направихме в'прос; след това през 1916 г. запитахме наново, обаче и досега виждаме, че не се е направило ништо почти за с'дбата на тези хора. Вчера именно имах сведение, че
много жители от Прилеп, от Битолја, много нештастни жени и деца се намират в Пловдивско, намират се на много места захв'рлени в села, захв'рлени в градчета, че се скитат там немили-недраги, че гладуват, че мрат, че се заразјават от епидемии само заради туј, заштото ние сме отишли в Битолја, в Прилеп, в качеството си на освободители. Зашто се направи това? Само заради туј, заштото в Македонија не с'штествуваше власт неразделна и единна, а с'штествуваха нјаколко власти. Аз знаја, че се јавиха много и много спорове между военните и граждански власти, знаја заповеди на г. минист'р-председателја неизп'лнени, знаја и заповеди на военните неизп'лнени п'к от страна на гражданските власти, знаја и начина на закарването на тези хора в стара Б'лгарија и начина за тјахното освобождение. Намирам за не много своевременно, особено в този момент, да посочвам на редица факти, заштото станалите с'битија в Битолја и Прилепско с тија нештастници биха ни накарали дејствително да се разтревожим тв'рде много и дејствително да се смутим като едни от нај-главните виновници за нештастијата сега в Македонија и за всичките неуредици в завојуваните и освободени земи.
Питането ми се с'стои в следујуштето: да ми се каже, п'рво
зашто тези хора са били интернирани масово и, второ, зашто след това не се направи никакво сериозно дознание, никакво сериозно следствие, а
и досега, две години от освобождението на тјахната родина, се зад'ржат тези хора и са захв'рлени в села и градчета в Б'лгарија? Тјахното положение — знаете го много добре, г. министре — е много плачевно;
много от тјах загинват, много от тјах са на см'ртно легло. Една от тези жени в Пловдивско изгуби ума си и когато нејните деца дојдоха при мене и питаха какво да се направи, аз се отнесох до главнија секретар в Министерството на в'трешните работи; тој ми каза: "Какво да направја? Този в'прос е в'прос на Главната квартира". Отнесох се до шефа на полицијата на Главната квартира, тој ми каза: "За да стане всичко това, трјабва да се вземе разрешението на Главната квартира". Минаха оттогаз 6 месеца и децата си стојат тука. Една от старите жени на това семејство, от 100 години б'лгарско, си живее в Прилеп, а п'к тази жена и децата живејат нјак'де в пловдивските села или нјак'де другаде. Вземете пред вид, г-да, че м'жете и синовете на тези нештастни сироти и жени са на бојното поле и се намират на фронта; влезте в тјахното положение. Нека видим по този в'прос док'де е достигнала загрижеността на стара Б'лгарија вследствие на тази липса на сдушеност и единство на двете власти, и да се направи сега поне, в последнија час, всичко в'зможно за подобрение хала на тези хора. Според мене — ште си позволја едно скромно мнение да изкажа — мислја, че трјабва да се с'здаде една вр'зка между Министерството на в'трешните работи с представителството на полицијата на Главната квартира тук и тази вр'зка, било в'в форма на комисија, било в'в форма на нјакаква особена власт —един офицер ли ште б'де, един чиновник ли ште б'де - да се занимава с разследването на всички тија работи. Нај-разумното е да се даде това разследване в р'цете на с'дебните власти. Знаја в'зраженијата: с'дебните власти сега са разпр'снати и те не могат да се занимават с такава материја, заштото били много меки. Трјабва да се направи всичко в'зможно да се разследва и ако има виновни, да б'дат наказани, сир., да б'дат интернирани, зад'ржани.
Никој от тјах нјама особена вина, никој не е изв'ршил особено класифицирано прест'пление, а ако има такива случаи, има прокурори и следователи и те ште наложат заслужените наказанија — ште ги кажем заслужени, штом има прис'да. Но в'прос'т е, че
всички тези хилјади хора, интернирани тук, в царството, нјамат никакво прест'пление, никакво обвинение конкретно в прест'плението, никакво следствие, а ги смјатат за виновни. Минаха през там македонски војводи — интернираха; минаха б'лгарски офицери и војници — интернираха; отидоха околијски началници — интернираха; отидоха началници на военни области — интернираха; отидоха кметове — ја те интернираха.
И в'в всички тија интерниранија има такива сплетни, такива интриги, такива намесванија, много п'ти даже от нај-долни с'ображенија, на хајдутлук и на женкарство, че нјакога бих дал необходимите подробни сведенија; сега с'м депозирал тук в полицејската секција на Главната квартира сведенија за нјаколко такива случаи, но с'жалјавам, че досега ништо не се направи. Имало ли е запитване на местата, имало ли е сведенија —не знам; разправих ги устно, преди шест месеца, на Вашија главен секретар. Аз смјатам, че трјабва да се направи едно штателно и нај-б'рзо разследване, а нај-хубавото е, ако сметнете всички тези хора за с'в'ршено невинни и
ако сметнете, че в прод'лжение на тези две години или година и половина, откато стојат интернирани, те са изкупили даже и тези малки подозренија в нјакакви вр'зки с'с с'рбите или с други, освободете ги. Никакви вр'зки не е имало населението в Прилеп и в Битолја,
никакви вр'зки не са имали тези жени, м'жете на които сега са на бојното поле, с'с ср'бската власт. В повечето случаи, 90%, тези интерниранија са отм'штаванија или п'к поради с'образителност в п'рвите моменти, за да може да се управлјава, заштото са се страхували от бунт. Но това е в'прос на 24 часа, това е в'прос нај-много на 24 дена, но не в'прос на 18 месеца.
От друга страна, минист'р'т на в'трешните работи знае много добре, че тези хора са едни от главните разсадници на нај-опасните епидемии в царството, които епидемии, ако сега ги нјамаме или са в мал'к размер, то в б'даште тези интернирани нештастници ште си останат като едни нај-опасни разсадници на тези епидемии. Затова молја и апелирам к'м г. министра час по-скоро да направи всичко в'зможно — ако зависи от Главната квартира,
да в'здејствува там — да може да даде свобода на освободените наши братја в Македонија.
.........
Минист'р-председател д-р В. Радославов: Г. г. народни представители!
Когато б'лгарските и с'јузническите војски разбиха непријателја в Македонија и ја окупираха, военните си уреждат етапното управление. От етапните граници натат'к гражданската власт не може лесно да прониква ...
.......
И. јанулов: Сам г. минист'р'т схвана, че не мога да б'да доволен от неговија отговор, заштото в с'штност тоја отговор ни посочи на много голјамата рана в управлението на новите земи и тук, в царството, спрјамо којато ние сме дл'жни да вземем много по-сериозни мерки, отколкото да се задоволим само с едни думи, или, п'к с едно желание, да направим нешто в'в форма на изучване.
Става дума, че Македонија не е била прис'единена к'м нас. Ние за Македонија гласувахме бјуджет и смјатаме ја ...
Минист'р-председател д-р В. Радославов: Вие казвате това; аз— не.
И. јанулов: Ние всички гласувахме бјуджет за новите земи и там имаме ваши представители, на министра на в'трешните работи, имаме представители на министра на финансите, имаме представители и подведомствени на Министерството на просвештението; сега се внасја законопроект и спорим тук за представители, подведомствени на Министерството на правос'дието; имаме представители на горската власт; имаме представители на железниците; имаме назначени инспектори на труда; имаме представители на военнија минист'р. Ако имаме некои, които мислјат, че Македонија не е анексирана фактически к'м нас, аз бих посочил онези земи, които има в Австрија, доколко те се смјатат, че фактически не са анексирани. И не само че нашите с'јузници в това отношение отдавна би трјабвало да разберат, че Македонија е наша, че в Македонија има наше управление, и
не само, че не трјабва да се повдига в'прос за анексија, но не трјабва да се изнасја от там ништо, за да се оставја населението да гладува. Вјарно е, че по този в'прос Министерството на в'трешните работи употребјава известни старанија, но т
ова е станало само след като мнозина от вас, мнозина от македонствујуштите, сигурно са ходили да казват, зашто се интернират хора от Прилеп, когато војската е чак на завоја на Черна.
От Прилеп са интернирани цели семејства по предписание на околијски началници, на окр'жни управители, на кметове — говорја за Прилеп, но с'штото е и за Битолја и други градове. Тија семејства дојдоха на Софијската гара, и ако се заст'пи нјакој за тјах, см'кват ги и остават да живејат в Софија; ако ли нјакој не отиде да се заст'пи, откарват ги в Пловдив, после от там ги преместват в Карлово и от там по селата. Много от тија семејства ни посочиха, че нјамат ништо обшто с тази опасност за народната отбрана, заштото са деца и стари жени и, от друга страна, срешту тјах нјама абсолјутно никакво обвинение от военната власт. Интернираните си стојат там и те са изложени на голјама опасност, нај-напред на глад и на болести."
Ebave "Osloboditelite".