bitushanec
Борец за човекови права
- Член од
- 17 јануари 2006
- Мислења
- 3.741
- Поени од реакции
- 815
Интересен поглед на бугарскиот учен Иван Танев Иванов, кој тврди дека Шќипетарите се всушност Кутригури (Прабугари), еднороден народ на Волгарите, на Хан Кубрат и Хан Аспарух.
Авторот е бугарски националист и антимакедонист, но интересно е што прави анализа на шќип-јазикот, кои бил сроден со прабугарскиот.
Еве го линкот до текстот:
www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Albantsite%20-%20avtohtonen%20narod%20li.htm
Дадени се и примери на албански зборови, кои кореспондираат со татарски и угри зборови (турско-татарски јазици)
giërë (чете се дж'р) - широк (сравни зера - област при праб'лгарите)
pluhur -прах (забележете сарматската трансформација Р - Л, в б'лгарските диалекти "прахор" = прах)
skarë - скара
palë - двојка предмети, староб'лгарски "пара"(сарматска Р-Л трансформација), от турски "чифт"
pelenë - пелена
porosis - пор'чвам
kukull - кукла (нјакои ја смјатат за новогр'цка заемка, но е в'зможно да е б'лгарска заемка в новогр'цки)
gjobë (чете се джоб) - глоба
magar – магаре. Смјата се, че тази албанска дума може да е заемка от готите, при които marh – кон. јавно обаче
авторите на тази хипотеза не знајат, че magar – магаре е б'лгаро-албански изоглос.
kopsë - копче
zonjë - госпожа. Подобна чужда дума има и в унгарскија език - asszony (асжони) – принцеса, буквално “благородна жена".
Објаснението на тази фраза идва от източноиранските думи aors, ass (бјал, брагороден) и zhen (жена). От aors, ass произлиза и
етническото название на б'лгаро-аланските жители в рајона на Кубан и река Дон – АСИ или јаСИ (благородни). Унгарската
дума се счита за заемка от езика на аланите, което значи и от езика на праб'лгарите.
lepjete -лапад (киселец). Този б'лгаро-албански изоглос се смјата за остат'к от нај-старото, прединдоевропејско население на
Балканскија полуостров (заедно с албанските думи mal-планина, hardhi - лоза, shege - нар, vene/vere-вино). Но дали е така?
mal - планина. Сравни б'лгарското Мальовица (вр'х в Рила, 2729 м), Малешевска планина в Източна Македонија. Според јордан
Иванов основата mal може да е трако-илиријска. Обаче думата за планина при траките не е "мал", а "атон" и "пер" (сравни
Атонски полуостров, Перелик, Персенк, Перперек, Пелистер).
të pime - да пијме
kaçurrela - кичур, к'дрица
kerpudhe - г'ба (сравни б'лгарското "п'рхутка" - вид г'ба)
pulë - пиле
midhë - мида
rrepë - рјапа
presh - праз
qepë (чеп') - лук (сравни с б'лгарското "чепка")
qeras (черас) - черпја
goxha (годжа) - висок. При б'лгарите в Рум'нија се срешта ц'рковната титла "гаджа" - светско лице, което има силно влијание в'рху
ц'рквата. Често срештано е и б'лгарското фимилно име Гаджев, Гаджева. Тези нејасни б'лгарски думи могат да се објаснјат като
производни на б'лгаро-албанскија изоглос "годжа" - висок (преносно "влијателен, високопоставен"), като б'лгарската дума јавно е
изчезнала или забравена.
trupi - тјало на човек. Сравни с б'лгарското "труп" = "тјало".
buza - устна. Сравни с б'лгарското "буза".
asht - кости. Сравни с праб'лгарското ASO, АЗ, ЗОВ' - "пепел от кремација на кости"
shikimi- зрение (shikoj -гледај) - сравни с б'лгарското жаргонно "скивај - гледај"
oborr - двор. Сравни с б'лгарското "обор" - стопанска постројка в двора на к'штата.
Множествено число в албанскија се образува с добавјане на с'гласната „т”, както в древните източно-ирански езици, скитски, сарматски, сакски, согдијски!!
Пример: udha (п'т)- udhat (п'тишта).
В албанскија език се използва стариннијат санскрито-авестијски суфикс за образуване на дејателни имена "-тар, тор, тур", којто е характерен и за езика на праб'лгарите (сравни праб'лгарските "багатур", "мижитурка", "баратор", както и по-к'сните "главатар", "технитар", "мечкадар", веројатно и "трубадур"- тр'бач, музикант)!! Например: Shqip (албанец, разбираем) - Shqiptar (албанец, разбираем); këpucë (обувка) - këpucitar (обуштар); mish (месо) - mishtor (месар); udha (п'т) - udhatar (п'тник); këndon (пеја)- këngëtar (певец); shkruan (пише) -shkrimtar (писател); treg (т'рг ! б'лгариз'м) -tregtar (т'рговец); arke (каса)- arkëtar (касиер); gjhë (лов) - gjahtar (ловец); logari (сметка) - logaritar (счетоводител). К'м тези примери могат да се добавјат и punëtar - работник, besimtar - вјарвашт, zdrukthëtar - д'рводелец, peshkatar - рибар и др.
Много важен аргумент в полза на иранскија характер на албанскија език е наличието в раннија и днешен албански на граматична конструкција, подобна на ирански изафет!! Иранските езици притежават характерна синтактична конструкција, известна като ирански изафет. Тој представлјава две последователни думи, св'рзани с'с с'јуза “и” (широко “е”). П'рвата е с'штествително име, а следваштата дума определја характерна черта на п'рвата. Например, на персијски: Дешт-и-Кипчак (Кипчакска степ), ræng-e-roshæn (јар'к цвјат). Албанските изрази libër e badhë (бјала книга); Стани–и–миз'с (Станју мизиец'т); Formula e Pagëzimit" („Баптиска формула” – название на нај-старата книга на албански език от 1462 г.), Drini i si (Черни Дрин), Republika e Skipërisë (Албанска република), gotë e madhë (голјама чаша), pompa e benzinës (бензинова помпа) и т.н са типични примери на синтактична конструкција, идентична с иранскија изафет. Так'в ирански изафет е с'штествувал и в езика на праб'лгарите, за което свидетелстват данните от праб'лгарски надгробни паметници [Два надписа от село Гарван, Силистренско и Плиска].
В албанскија език се използва стариннијат индо-европејски суфикс "-ash"за образуване на прилагателни имена, којто е типичен за с'временните индо-аријски езици, а с'што и за германските езици. Следи от този суфикс има и в б'лгарскија език, но тој нап'лно липсва в гр'цкија език и при славјанските езици. Нјама данни този суфикс да е прис'ствал в езика на македоните и илирите. В албанскија обаче го има, например:
burrë (м'ж) - burrash (м'жски)
fëmijë (дете) - fëmijësh (детски)
kukull (кукла) - kukullash (нешто, което е характерно за куклите, кукленски)
kepucë (обувка) - kepucësh (нешто, което е характерно за обувките)
begatsh - богат човек, богаташ (б'лгариз'м)
Авторот е бугарски националист и антимакедонист, но интересно е што прави анализа на шќип-јазикот, кои бил сроден со прабугарскиот.
Еве го линкот до текстот:
www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Albantsite%20-%20avtohtonen%20narod%20li.htm
Дадени се и примери на албански зборови, кои кореспондираат со татарски и угри зборови (турско-татарски јазици)
giërë (чете се дж'р) - широк (сравни зера - област при праб'лгарите)
pluhur -прах (забележете сарматската трансформација Р - Л, в б'лгарските диалекти "прахор" = прах)
skarë - скара
palë - двојка предмети, староб'лгарски "пара"(сарматска Р-Л трансформација), от турски "чифт"
pelenë - пелена
porosis - пор'чвам
kukull - кукла (нјакои ја смјатат за новогр'цка заемка, но е в'зможно да е б'лгарска заемка в новогр'цки)
gjobë (чете се джоб) - глоба
magar – магаре. Смјата се, че тази албанска дума може да е заемка от готите, при които marh – кон. јавно обаче
авторите на тази хипотеза не знајат, че magar – магаре е б'лгаро-албански изоглос.
kopsë - копче
zonjë - госпожа. Подобна чужда дума има и в унгарскија език - asszony (асжони) – принцеса, буквално “благородна жена".
Објаснението на тази фраза идва от източноиранските думи aors, ass (бјал, брагороден) и zhen (жена). От aors, ass произлиза и
етническото название на б'лгаро-аланските жители в рајона на Кубан и река Дон – АСИ или јаСИ (благородни). Унгарската
дума се счита за заемка от езика на аланите, което значи и от езика на праб'лгарите.
lepjete -лапад (киселец). Този б'лгаро-албански изоглос се смјата за остат'к от нај-старото, прединдоевропејско население на
Балканскија полуостров (заедно с албанските думи mal-планина, hardhi - лоза, shege - нар, vene/vere-вино). Но дали е така?
mal - планина. Сравни б'лгарското Мальовица (вр'х в Рила, 2729 м), Малешевска планина в Източна Македонија. Според јордан
Иванов основата mal може да е трако-илиријска. Обаче думата за планина при траките не е "мал", а "атон" и "пер" (сравни
Атонски полуостров, Перелик, Персенк, Перперек, Пелистер).
të pime - да пијме
kaçurrela - кичур, к'дрица
kerpudhe - г'ба (сравни б'лгарското "п'рхутка" - вид г'ба)
pulë - пиле
midhë - мида
rrepë - рјапа
presh - праз
qepë (чеп') - лук (сравни с б'лгарското "чепка")
qeras (черас) - черпја
goxha (годжа) - висок. При б'лгарите в Рум'нија се срешта ц'рковната титла "гаджа" - светско лице, което има силно влијание в'рху
ц'рквата. Често срештано е и б'лгарското фимилно име Гаджев, Гаджева. Тези нејасни б'лгарски думи могат да се објаснјат като
производни на б'лгаро-албанскија изоглос "годжа" - висок (преносно "влијателен, високопоставен"), като б'лгарската дума јавно е
изчезнала или забравена.
trupi - тјало на човек. Сравни с б'лгарското "труп" = "тјало".
buza - устна. Сравни с б'лгарското "буза".
asht - кости. Сравни с праб'лгарското ASO, АЗ, ЗОВ' - "пепел от кремација на кости"
shikimi- зрение (shikoj -гледај) - сравни с б'лгарското жаргонно "скивај - гледај"
oborr - двор. Сравни с б'лгарското "обор" - стопанска постројка в двора на к'штата.
Множествено число в албанскија се образува с добавјане на с'гласната „т”, както в древните източно-ирански езици, скитски, сарматски, сакски, согдијски!!
Пример: udha (п'т)- udhat (п'тишта).
В албанскија език се използва стариннијат санскрито-авестијски суфикс за образуване на дејателни имена "-тар, тор, тур", којто е характерен и за езика на праб'лгарите (сравни праб'лгарските "багатур", "мижитурка", "баратор", както и по-к'сните "главатар", "технитар", "мечкадар", веројатно и "трубадур"- тр'бач, музикант)!! Например: Shqip (албанец, разбираем) - Shqiptar (албанец, разбираем); këpucë (обувка) - këpucitar (обуштар); mish (месо) - mishtor (месар); udha (п'т) - udhatar (п'тник); këndon (пеја)- këngëtar (певец); shkruan (пише) -shkrimtar (писател); treg (т'рг ! б'лгариз'м) -tregtar (т'рговец); arke (каса)- arkëtar (касиер); gjhë (лов) - gjahtar (ловец); logari (сметка) - logaritar (счетоводител). К'м тези примери могат да се добавјат и punëtar - работник, besimtar - вјарвашт, zdrukthëtar - д'рводелец, peshkatar - рибар и др.
Много важен аргумент в полза на иранскија характер на албанскија език е наличието в раннија и днешен албански на граматична конструкција, подобна на ирански изафет!! Иранските езици притежават характерна синтактична конструкција, известна като ирански изафет. Тој представлјава две последователни думи, св'рзани с'с с'јуза “и” (широко “е”). П'рвата е с'штествително име, а следваштата дума определја характерна черта на п'рвата. Например, на персијски: Дешт-и-Кипчак (Кипчакска степ), ræng-e-roshæn (јар'к цвјат). Албанските изрази libër e badhë (бјала книга); Стани–и–миз'с (Станју мизиец'т); Formula e Pagëzimit" („Баптиска формула” – название на нај-старата книга на албански език от 1462 г.), Drini i si (Черни Дрин), Republika e Skipërisë (Албанска република), gotë e madhë (голјама чаша), pompa e benzinës (бензинова помпа) и т.н са типични примери на синтактична конструкција, идентична с иранскија изафет. Так'в ирански изафет е с'штествувал и в езика на праб'лгарите, за което свидетелстват данните от праб'лгарски надгробни паметници [Два надписа от село Гарван, Силистренско и Плиска].
В албанскија език се използва стариннијат индо-европејски суфикс "-ash"за образуване на прилагателни имена, којто е типичен за с'временните индо-аријски езици, а с'што и за германските езици. Следи от този суфикс има и в б'лгарскија език, но тој нап'лно липсва в гр'цкија език и при славјанските езици. Нјама данни този суфикс да е прис'ствал в езика на македоните и илирите. В албанскија обаче го има, например:
burrë (м'ж) - burrash (м'жски)
fëmijë (дете) - fëmijësh (детски)
kukull (кукла) - kukullash (нешто, което е характерно за куклите, кукленски)
kepucë (обувка) - kepucësh (нешто, което е характерно за обувките)
begatsh - богат човек, богаташ (б'лгариз'м)
