Ајде хв'рли едно око на забранените мненија за тоја "измислен" народ.
Това е мнението на един баш македонец:
„Преди с'штествуването на Екзархијата, к'м 1860 год.,
те (македонците) всички наричаха себе си с'рби и славјани.
След учредјаване на Екзархијата, нјакои почнаха да се наричат б'лгари".
Да оставим на страна фантастичната логика и безкрајната наивност на тија две фрази
и да направим една бегла историческа справка — обаче, не у западно европејски автори —
тјах с'рбите би нарекли подкупени, штом истината не им изнасја — а у „ прави срби".
ште почнем не от 1860 год. когато, според г. Пашича, се појавили от невиделица б'лгари там,
дето преди не е имало и помен от тјах, а от много по-рано.
1) В п'рвија век на турското владичество в Македонија, именно в' 1474 год.,
с'вет'т на Дубровнишката република (класическа С'рбија)
решил да пожертвува двадесет ж'лтици в полза на б'лгарскија манастир' Св. Иоким' в Крива Паланка,
скопски санджак ( . . . elemosi nam monasterio Sancti Ioachim patrium Bulgarie).
2) В XVI вeк, а именно в' 1557 г., била в'зобновена ср'бската патриаршија в' Ипек'и
благодарение на великија везир, потурченијат с'рбин Мехмед Сокологлу и негова брат патриарх Макариј,
к'м неја били прис'единени и б'лгарските области — Скопска, Кјустендилска и Самоковска.
За това последно обстојателство свидетелствува титлата на ипекските патриарси.
Оште п'рвијат от тјах, Макариј, е носил титлата
„подрьжецоу срьбскоie началство и Бльгарем и поморским странам".
3) В летописите на ср'бската патриаршија в началото на XVI век,
като се споменава за селиштата на б'лгари и с'рби, казва се:
„Тако в Тракiј и Македонiј биша Болгаре".
4) В 1701 год., на п'т за Ерусалим минал през Македонија ср'бскијат јеромонах јеротеј Рачанин.
В' описанието на своето п'тешествие јеротеј говори така за града Велес':
"И паки дојдосмо у Велез, град' бугарскiј, а турци зову Кјуприлiја".
5) В 1771 год., ср'бскијат патриарх В. Бркич в своето донесение до руското правителство
относително балканските народи и тјахната подготовка за војна против турците,
казва за македонското население, че то е б'лгарско.
„Но т'ј като б'лгарите са много повече от турците,
то по цјала Македонија всички турци знајат б'лгарски език . . .
Кнјажество Охрид. Албанци и г'рци в него се срештат малко, но по-голјамата част б'лгари и власи ...
Кнјажество Скопие. — По селата има тв'рде малко турци, но много б'лгари" . . .
6) За јужното население на Македонија споменава ср'бскијат п'тешественик архимандрит Герасим Зелич,
којто в 1784 год. посетил Солун.
За този град тој, между другото, казва:
„В Солун има нај-много турци, но има и евреи, г'рци и б'лгари.
Г'рците т'ј са се смесили с б'лгарите, че не може да се разбере, кој е гр'к и кој б'лгарин.
Тук се говори и по б'лгарски, но нај-много по турски".
7) Родоначалник'т на ср'бската историја Иван Раич,
којто е с'ставил своето историческо дело в'в втората половина на XVIII век,
категогорически поставја ср'бско-б'лгарската граница на север от Шар, на Косово.
„Косово поле, оже с' Булгарiеју гранишит'".
8 ) На 1804 г. бе издаден п'рвијат ср'бски географически атлас на Соларича.
В' този атлас С'рбија е обозначена на север от Шар-планина.
И политиката на ср'бското кнјажество до см'ртта на кнјаз Михаила целеше к'м там,
штото Мизија, Тракија и Македонија да с'ставјат едно национално цјало.
За това свидетелствува — образуванија от кнјаз Михаила б'лгарски легион в Белград,
в којто влизат б'лгари от Мизија, Тракија и Македонија.
В тија времена, та дори до в'зцарјаването в С'рбија на Милана,
злијат гениј на јужното славјанство, всичките политически мечтанија на с'рбите на југ
не отиваха по-далеч от Шар.
Че могат да се подд'ржат и нај-нев'зможни тези — като една обикновена гимнастика на ума,
толкова уместна когато се дири да се изостри изобретателността на млади студенти
при семинарни упражненија — с това сме нап'лно с'гласни.
Но да се отричат от един цјал народ, вклјучително и от нај висшата му интелигенција,
нај-очевидни истини, аксиоми за цјала редица поколенија, —
това показва само едно: че и народите, подобно на отделните хора,
остават понјакога до крај умствено неп'лнолетни.
в. "Дневник" , 20. V. 1913 г.
Кирил Христов
И поб'рзај, заштото след малко пазвантите ке го избришат :smir: