- 2 -
Затова, за да зак'рпјат прод'нената торба с л'жите измислиха тв'рдението, че в Македонија видиш ли, единственна от всички страни, в които комунизма си отиде, нјама нито грам демокрација. При наличие на парламентарна система, свободни избори и чуждестранни наблјудатели, това тв'рдение звучеше с'всем афиф, но на този којто иска да вјарва и едно влакно му стига за да си рекоструира безкосмени динозаври. Като паднаха “с'рбкомунистите” и дојде ВМРО ДПМНЕ нешто с'всем се сконфузиха и не знаеха какво да говорјат та само м'нкаха за “силните остат'ци от тоталиттаризма” и “с'рбизираната” администрација (хората с'с ср'бско самос'знание в неја са по малко от половин процент, но карај да в'рви). Отд'хнаха си като падна ДПМНЕ и се в'рна на власт СДСМ – пак си запјаха старата песен – ето ги пак са на власт “с'рбо-комунистите” и все така нјама демокрација. За илјустрација на безпочвените тв'рденија чат-пат по нјакој стипендиант на ВМРО БНД ште се изт'панчи по телевизијата и ште се оплаче, че в Македонија нјамало демокрација и б'лгарите ги дискриминират и че нјамат право да се нарек'т такива. Дискриминират ги п'к б'лгари ставаха министри. Нјама демокрација – п'к никој в Европа да не забележи. Нјамат право да изразјат својата националност, а в'в всеки документ и молба в Р Македонија има графа националност. Докато в Б'лгарија такава графа нјама ник'де...
Но вече много стана – 15 години. 15 години нито една международна организација, било то хелзинкски комитет или Амнести интернејш'н'л, в самата Македонија, в Б'лгарија, в Европа – ник'де и никој – буквално никој да не упрекне Македонија в нарушаване на правата на б'лгарите. А месец след месец се редјат обвиненијата, че Б'лгарија нарушава правата на македонците в своите граници!
Трудно става да под'ржаш алогичните тези. Те с времето се заплитат безнадеждно и стават јасни за всички освен за онези ослепелите поради собствено желание, за да не виждат истината. А останалите почват да се чудјат и да чувствуват безпочвеността на натрапваната им пропаганда. Както с искрена почуда ме запита един б'лгарин оште в далечната 1994 г. “Абе хората по Вардар ако са б'лгари што не желајат да се прис'единјат к'м нас?” Да зашто! Питат се хората. и приближават к'м единственија в'зможен и логичен отговор: заштото не са б'лгари.
А какво ли штеше да е п'к, ако знаеха поне малко за истинското положение в нашата с'седка? Че там малциснтвата имат почти безкрајни в'зможности за еманципација. В това число и б'лгарите. Достат'чно е 20 % от населението да се декларира за принадлежашто к'м нјакое малцинство и по закон в Македонија езика им става д'ржавен след македонскија, като получават оште куп привилегии. Освен това 20 % б'лгари в дадена обштина стигат за да може б'лгарскијат да стане служебен в неја. Так'в е случаја с власите в Крушево и циганите в скопскија квартал Шутка. Да не говорим, какво постигат Албанците с нјаколкото си партии имашти обшто само 17 % в парламента. Б'лгарите, за които все се пише тук, че били 1 300 000 (значи 66 %) и само заплахите на продажната админситрација ги д'ржали в страх биха могли да превземат властта с'с своја партија с'всем сами, а особено в с'јуз с отколешнија б'лгарски с'јузник... албанските националисти. Стига само всеки трети македонец да каже, че е б'лгарин и да гласува за б'лгарска партија за да извојуват б'лгарите там онази позиција, на којато се радва албанското малцинство и за којато малцинствата на Балканите и особено в Б'лгарија не др'зват дори да мечтајат.
Очевидно обаче даже избираето на еднич'к б'лгарски депутат в парламента (чисто математически в Македонија са необходими по-малко от 6 000 гласа за избор на един депутат) е нешто нев'зможно поради чисто физически причини. Поне еднич'к депутат да опита пролет да направи. Но не би. Иначе дори и циганите редовно избират свој депутат, а само б'лгарите нјамат сила да направјат това. Е, както се казва “Баба лаже, ама трап не лаже”. Могат великоб'лгаристите да викат колкото си искат, за големија број б'лгари в Македонија, обаче не могат да прескочат не само двадесет процентовата бариера, но дори и еднопреоцентовија трап та да си изберат свој представител в Народното с'брание. Затова не само не се осмелјават да скочат, ами дори крештјат срешту онези от тјах, които викат “хоп”. Заштото независимо от надутите си приказки си знајат силите. Това е!
Извод'т е јасен – голјамото” б'лгарско малцинство в Македонија (точно обратно на “нес'штествуваштото” македонско малцинство в Б'лгарија) е просто един фантом, сапунен мехур, којто при допир с тв'рдата реалност просто ште направи “пук”. “И ето пот'рсиха го, но мјастото му не се намери” както е казано в Библијата. Затова е и този вој – така неочакван за страничнија наблјудател. Вој на хитреци, които не дават да се пот'рси “огромното и обезправено” тјахно малцинство, за да не видјат всички че го нјама ...
И така се стига до абсурда, че б'лгарските националисти, барабар с б'лгарите от Вардара са против с'здаване на б'лгарска партија в Македонија, а антиб'лгарските македонисти са за. “Недемократична” Македонија е с'гласна да регистрира б'лгарска партија (но самите б'лгари и там и тук се д'рпат), докато македонците в Б'лгарија се “натискат” за своја партија, но свободна правова Б'лгарија никак да зачете това им гражданско право.
И така стигам до отговора на зададенија в началото в'прос: зашто б'лгарите не си регистрират партија в Македонија. Ами заштото не желајат. Онези, истински б'лгари там очевдино не чувствуват потребност да направјат нешто подобно заштото никој не ги застрашава, нито им погазва правата. А тези малцината професионално оплаквашти се б'лгари заедно с менторите им тук не смејат, за да не отрежат клона на којто така ујутно са свили гнезденцето си от опашати л'жи.