Внук'т на Мара Бунева с'ветвал президента Рејг'н
Наследниците се в'рнаха с 66 кашона багаж от Америка
По време на скопскија студентски протест 20 младежи са подложени на средновековни изтезанија само заштото са с б'лгарско национално самос'знание. јурист'т в скопското Велико жупанство Велимир Прелич пројавјава истински "талант" - по негова заповед са стјагани главите на следствените, чупени са р'цете им с д'счици между пр'стите, заравјани са живи. На 10 декември 1927 г. студентите са ос'дени на каторга, но ВМРО с'што произнасја прис'да - см'рт за злодеја. Оттук насетне дните на Прелич са преброени, заштото неговото в'змездие е с име на жена - Мара Бунева.
"Чула за зверските м'ченија на зад'ржаните студенти, лелја ми Мара Бунева веднага заминала за Скопие с една единствена цел - отм'штение. Тја била ом'жена за б'лгарски офицер в Софија, но покрај брат си Борис Бунев вече била посветена в македонското движение и работела за него. Когато комитите ја посочили за екзекутор на Велимир Прелич, тја тр'гнала, без да се обади на близките си." Така започва разказа си Милко Бунев, син на Борис Бунев и племенник на атентаторката Мара Бунева. С'пругата му Антонија доп'лва казаното от него, разлиствајки старите албуми.
Двамата са запазили младежкото си изл'чване в'преки превратната и нелека с'дба на емигранти "нев'звраштенци", прекарали 27 години от живота си в Америка, голјама част от които - без никаква надежда, че ште могат да видјат отново родината и близките си. Сега се налага да преустројват живота си наново.
"
Предците ми са б'лгари от Тетово, отдалечено на 50 км от Скопие. Освен Мара башта ми Борис имал оште една сестра и брат. Те остават в Тетово, а татко го изпраштат в Солун да учи в т'рговската гимназија. Обучението било солидно, изучавали по 3-4 езика и после повечето от зав'ршилите станали директори на банки. По време на Междус'јузническата војна обаче, когато б'лгарските војски се изтеглјат от Солун, башта ми тр'гва с тјах и става храненик на военното училиште в Софија. Знае добре б'лгарски език, јавјава се на изпити, зав'ршва и става кавалерист в коннија полк на царската гвардија, участва в битки. Живот'т му не бил лош, но башта ми се св'рзва с македонската организација и решава да напусне армијата без никакви финансови перспективи. Става инструктор в организацијата и според изискванијата ј се мести от град на град из Пиринска Македонија - в Неврокоп, в Петрич, к'дето аз с'м роден, в Горна Джумаја. През 1931 г. се оженва за мајка ми, а през 1934 г., когато е преврат'т на Кимон Георгиев и Дамјан Велчев, го ос'ждат и с другарите си попада в Софијскија централен затвор. Освобождават го след пет години заради амнистијата", разказва Милко Бунев.
Да видим и други роднини какво казват.