овој здрав е?...
КАКВО Е НАСЛЕДИЛ С'ВРЕМЕННИјаТ Б'ЛГАРИН ОТ ЕЗИКА НА С'ЗДАТЕЛИТЕ НА Б'ЛГАРИја
Всеки б'лгарин е с'проводен с такива, само негови думи, оште от рождената си лјулка. Тој не си дава сметка за тјах, но те звучат над него оште от мига, в които тој се појави на света. Думи като БАштА, МАјКА, ЧИЧО, ЛЕЛја, КАКА, БАТИ... Когато б'лгарин'т порасне, тој нјакој ден се опитва да разбере само негови ли са тези думи, или ги има и нјакој друг народ. И тогава тој с изненада открива, че наоколо нјама нито един народ, којто да нарича роднините си точно по този начин...
А после пред него се разкрива и оште нешто. Оказва се, че и К'штАТА и СТРЕХАТА над главата му, СТАјаТА с МУШКАТОТО на прозореца, ЦИКЛАМАТА и КРИН'Т в градината, КОКИЧЕТО, МИНЗУХАР'Т И ТЕМЕНУЖКАТА, които се разпукват през пролетта, ЛјуЛјаК'Т, БОЖУРИТЕ и ЧИМШИР'Т, с които се плетат венци на 24 мај, са си все особени б'лгарски думи, които не се срештат сред околните народи, вклјучително и сред славјаните, които стојат нај-близко до нас по език.
Навсјак'де покрај нас звучат такива особени думи. Ние сме буквално потопени в тјах. Те ни посрештат напролет в полето с гласа на ЧУЧУЛИГАТА, ГУРГУЛИЦАТА и ГУГУТКАТА, те ни се обаждат лете с гласа на КОСА и П'ДП'Д'КА, напомнјат ни за себе си чрез п'стрија ПАПУНјаК, чрез ц'ркаштите в тревата штУРЦИ, чрез обаждаштите се от т'мните гори БУХАЛИ, ЧУХАЛИ И УЛУЛИЦИ. В тези думи звучи нешто, което само б'лгарин може да разбере нешто, което нјама в своја език славјанин'т, нјама немец'т и французин'т, нито турчин'т и г'рк'т. На тјах тези слова са чужди, както е чужда думата ХОРО, както са чужди понјатијата ГАјДА и СВИРНја, а с'што АНТЕРИИТЕ, ПОТУРИТЕ, БЕНЕВРЕЦИТЕ, Ц'РВУЛИТЕ И МЕНТЕТАТА, с които б'лгарите играјат своите народни свирни и КОНТОШИТЕ, СУКМАНИТЕ, ПАФТИТЕ и ОБИЦИТЕ, с които са излизали на мегдана б'лгарските жени.
Истински водопад от стари неразгадани думи шурти и до днес навсјак'де в нашија език. И дори самата думата ШУРТја и ЧУЧУРИТЕ, от които шурти водата са част от този загад'чен водопад. От такива слова е изт'кано в прекија и преноснија смис'л почти цјалото облекло, което е носил б'лгарин'т д'лги векове. А и почти целијат негов домашен бит.
Когато б'лгарин'т п'лни наесен своите БУРЕТА с Г'МЗА тој произнасја две прастари и само негови слова. Когато прекосјава селската МЕРА, минавајки покрај СИНУРИ, ХАВРИ и ВАДИ, с'што казва такива слова. Когато В'РВИ подир стадото си с ГЕГА или ТОјаГА и смјата колко СТОКА има в неговото СТОПАНСТВО и каква ПЕЧАЛБА ше му донесат неговите јОСИ, ШИЛЕТА или штЕРИЦИ, или УГОЕНИТЕ му НЕРЕЗИ и ШОПАРИ, тој пак казва думи чужди на славјани, турци, г'рци и на кого ли оште не.
Ето този водопад от особени и често тв'рде красиви думи ни е останал от древните б'лгари. Заштото единствените места по света, к'дето се срештат подобни думи, са местата, отк'дето е минал технијат п'т к'м Б'лгарија - Памир и Кавказ.
В Кавказ и до днес има народи, които приспиват децата си с НАНИ-НА, които казват на појните птички ЧУЧУЛИГИ, на пеперудите - ПЕПЕЛО, на свиреното - ШВИРИ, на шетането – ШЕТАНА, на сукмана – СУКБАН, на чичовците си ДЗИја, на батковците си БАТОНО, на целувката ОБјуЧ, а на омразата БРАЗИ. А в Памир звучат не само тези старинни думи, но и всички особени слова, белјазани с характерното наше б'лгарско ', което само б'лгарин'т може да произнесе. Ето нјакои от тези слова, част от които вече споменахме по-горе, но тук ште повторим, заштото заслужават да ги знае всеки б'лгарин:
