Убавините на Охрид или Една весела фирма на купон
Една весела фирма в Охрид
Тази година началството реши да ни заведе на Охрид. Всјака година поне ведн'ж (по-често два п'ти) излизаме изв'н Софија за два-три дена за тим-билдинг (официално) и много други работи ... (неофициално)
Сега п'к какво си помислихте – многото други работи обхваштат: песни и танци на народите, умерено натаралјанкване, качване на нјакој и друг баир (имаме и такива луди глави в наш’та фирма), изобшто прекарваме си весело;-), така че изп'лнјаваме и официалната цел (винаги има нјакој нов колега, којто от ходене в командировки, оште не познавам лично).
http://picasa.google.com/blogger/
Обикновено ходиме ја до Банско, ја до Родопите, че и до Ривиера сме стигали. Тази година решихме да идем до отсрештнија крај на земите, в които можем да се разбираме с местните, без да ползваме преводач. Така че – Охрид.
Град'т е толкова тјасно св'рзан с Б'лгарија, че в главата на всеки б'лгарин неминуемо изникват знајни и незнајни предрзас'д'ци, неизказани недоразуменија и в голјама степен – незнание. Естествено, това е очерк за едно наше п'туване до там, така че нјама как описвам п'к предразс'д'ците на нашите македонски братја, посештавашти или не, Стара Б'лгарија.
Потеглихме четв'рт'к вечерта или може би пет'к сутринта (казано поетично – в полуношт). Бјахме се приготвили кој да спи, кој - друго, но на всички плановете бјаха нарушени от ....екскурзовода, којто започна да разказва.... Разказваше толкова забавно и интересно, че на никој и през ум не му мина да прод'лжи с планираното занимание (или поне да го отложи за по-к'сен час). Честно си признавам, че това беше нај-добријат б'лгарски екскурзовод, којто познавам. (Като студент и аз се бавех с подобна дејност, та имам нјакакви критерии). Христо, както се казваше нашијат водач (предупреди ни, че в Македонија е зад'лжително да се ползва местен екскурзовод, така че за него оставаше ролјата на водач на групата), очевидно беше човек с голјама ерудиција и знанија по историјата на цивилизациите и отделните народи. Каза, че е филолог по образование, а според мен си беше истински полиглот. Разказа ни за Софија (нови и за мен факти), за Перник и даже за Радомир , за когото аз лично ништо не бих мог'л да разкажа. Мислја, че мога да частично да го цитирам (по памет):
Както знаем, западните (особено Граовските диалекти) имат изклјучително тв'рдо Л (спомнете се “Нема‘а се пуашиш копеуе” на Хиподил). Та в Радомирско думата ЛјуТО се прозинзасја ЛУТО. Е, когато царица јоана дошла в града (малко след сватбата ј с цар Борис III) приветствала множеството с : “Radomorci, saluti et bachi!”, което звучи “Радомирци салути e бачи”, на което местното население, особено м'жкото се запитало “Кога дојде, кога ни разбра какви сме?” (Имала пред вид жената “Поздрави и целувки”)
Така в шеги и закачки успја да ни спечели и да ни каже много и интересни факти (сериозни и исторически)
След Радомир вече нјамам спомен докато стигнахме границата при Гјуешево - Деве баир.
Всеки правеше каквото намери за добре.
Границата
Беше нјак'де к'м 2 през ноштта, когато стигнахме до това недоразумение.
Прод'лжението заедно с'с снимките: http://stojtscho.blogspot.com/2006/07/blog-post_115106601428280842.html
Една весела фирма в Охрид
Тази година началството реши да ни заведе на Охрид. Всјака година поне ведн'ж (по-често два п'ти) излизаме изв'н Софија за два-три дена за тим-билдинг (официално) и много други работи ... (неофициално)
Сега п'к какво си помислихте – многото други работи обхваштат: песни и танци на народите, умерено натаралјанкване, качване на нјакој и друг баир (имаме и такива луди глави в наш’та фирма), изобшто прекарваме си весело;-), така че изп'лнјаваме и официалната цел (винаги има нјакој нов колега, којто от ходене в командировки, оште не познавам лично).
.jpg)
http://picasa.google.com/blogger/Обикновено ходиме ја до Банско, ја до Родопите, че и до Ривиера сме стигали. Тази година решихме да идем до отсрештнија крај на земите, в които можем да се разбираме с местните, без да ползваме преводач. Така че – Охрид.
Град'т е толкова тјасно св'рзан с Б'лгарија, че в главата на всеки б'лгарин неминуемо изникват знајни и незнајни предрзас'д'ци, неизказани недоразуменија и в голјама степен – незнание. Естествено, това е очерк за едно наше п'туване до там, така че нјама как описвам п'к предразс'д'ците на нашите македонски братја, посештавашти или не, Стара Б'лгарија.
Потеглихме четв'рт'к вечерта или може би пет'к сутринта (казано поетично – в полуношт). Бјахме се приготвили кој да спи, кој - друго, но на всички плановете бјаха нарушени от ....екскурзовода, којто започна да разказва.... Разказваше толкова забавно и интересно, че на никој и през ум не му мина да прод'лжи с планираното занимание (или поне да го отложи за по-к'сен час). Честно си признавам, че това беше нај-добријат б'лгарски екскурзовод, којто познавам. (Като студент и аз се бавех с подобна дејност, та имам нјакакви критерии). Христо, както се казваше нашијат водач (предупреди ни, че в Македонија е зад'лжително да се ползва местен екскурзовод, така че за него оставаше ролјата на водач на групата), очевидно беше човек с голјама ерудиција и знанија по историјата на цивилизациите и отделните народи. Каза, че е филолог по образование, а според мен си беше истински полиглот. Разказа ни за Софија (нови и за мен факти), за Перник и даже за Радомир , за когото аз лично ништо не бих мог'л да разкажа. Мислја, че мога да частично да го цитирам (по памет):
Както знаем, западните (особено Граовските диалекти) имат изклјучително тв'рдо Л (спомнете се “Нема‘а се пуашиш копеуе” на Хиподил). Та в Радомирско думата ЛјуТО се прозинзасја ЛУТО. Е, когато царица јоана дошла в града (малко след сватбата ј с цар Борис III) приветствала множеството с : “Radomorci, saluti et bachi!”, което звучи “Радомирци салути e бачи”, на което местното население, особено м'жкото се запитало “Кога дојде, кога ни разбра какви сме?” (Имала пред вид жената “Поздрави и целувки”)
Така в шеги и закачки успја да ни спечели и да ни каже много и интересни факти (сериозни и исторически)
След Радомир вече нјамам спомен докато стигнахме границата при Гјуешево - Деве баир.
Всеки правеше каквото намери за добре.
Границата
Беше нјак'де к'м 2 през ноштта, когато стигнахме до това недоразумение.
Прод'лжението заедно с'с снимките: http://stojtscho.blogspot.com/2006/07/blog-post_115106601428280842.html
(Alisa v zemqta na 4udesata:pos2: )
olitika 
:pred:
