Spored bugarski izvori:
Според „Кичево в миналото си и сега“ Зајас е заселено от арнаути дошли от Полога в XVIII век. Васил К'нчов с'што предполага, че албанските жители на Зајас се заселват в селото през XVIII век. Според нјакои източници, п'рвоначално селото е било обитавано от православни христијани, наричани „шопци“, но около 1740 година е албанизирано чрез заселване или ислјамизација. Заселилите се в Зајас албанци нападат други православни села и ги заселват - Ц'рвивци, Бериково, Трапчин дол и други.
В краја на XIX век, според Васил К'нчов, населението на Зајас се с'стои от 2150 души албанци мохамедани.
На Етнографската карта на Битолскија вилает на Картографскија институт в Софија от 1901 година
Зајас е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолскија санджак с 400 к'шти.
Едно от традиционните препитанија на жителите на Зајас до ХХ век е разбојничеството. Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македонија“) пише през 1896 година за населението на Зајас:
... диво, грабливо и грубо по характер, бич за цјало Горно Кичево. Поминуват си с хајдутлук, скотов'дство, земеделие и гурбетл'к. |
През този период населението на селото редовно участва и в башибозушки формированија. По време на Илинденското в'стание башибозуци от Зајас участват в битката крај село Карбуница, Кичевско, в којато технијат предводител Сефер е убит.
Istite tie vo denesnina, na Meckin Kamen