Размислување...
Еј човеку, еј смртнику, почекај,
дигни ја главата, заврти се, погледај,
многу светови во бескрајот пловат,
меѓу нив и една прашинка малечка,
ете толкава е земјата твоја родена.
На таа прашинка,земја твоја малечка,
на подлога од кора тенка, сплоштена,
ти се раѓаш, раснеш, живееш,
се закопуваш, гниеш, сееш,
и низ момент, горк, сладок,
колку трае живот краток,
викаш,хулиш,довикнуваш,
не се плашиш, не стравуваш;
"Нема,нема, не Го гледам!
Не признавам, не Го следам!
А световите си пловат горе
низ небеското сино море,
несфатливи, немерливи,
бесшумни, недостижни,
кој знае какви,кој знае каде,
низ вселената, насекаде...