1991 г. - започнал е логичнијат разпад на една абсурдна д'ржава, којато с кр'в бе с'здадена и с кр'в штеше да б'де уништожена. Докато се водјат ожесточени боеве между с'рби, х'рвати и бошнаци-мјусјулмани Македонија објавјава својата независимост от Белград. С'с студено м'лчание с'рбите изтеглјат војските си от там оставјајки Македонија без никаква армија и ор'жие, јавно решени да се зав'рнат след като приклјучат с х'рватите. Б'лгарија веднага признава д'ржавата Македонија изхождајки от виждането, че така е по-добре отколкото тја да б'де в с'става на југославската федерација. С'рбите реагират остро и придвижват Моравската и Нишавската армија к'м границите на Б'лгарија и Македонија. Моравската армија има за задача да нахлуе в опразнената от војски Македонија и в кратко време да ја прис'едини обратно. Нишавската армија трјабва да следи реакцијата на Б'лгарија и евентуално да започне бојни дејствија срешту неја. Тогава проблемите бјаха много и не се споменаваше за това напрежение и надвисналите опасности. Но един пријател, којто тогава е служел близо до ср'бската граница ми каза, че тогава всичките тамошни поделенија са били мобилизирани и в п'лна бојна готовност. Тој е седјал в окопите почти две седмици и е очаквал заповедта за нападение, а отсрешта са стојали частите на Нишавската армија. Всичко е висјало на кос'м! Но в крајна сметка конфликт'т се разминава в последнија момент само поради две причини. П'рво генерал Радко Младич настојава да не се отварја втори фронт срешту Б'лгарија, т'ј като в с'штото време тој води маштабни бојни дејствија в Босна и иска силите на ср'бската армија да б'дат с'средоточени изклјучително там за да се утв'рди току што с'здадената Република Ср'бска в Босна. В'преки че војува в отделна д'ржава и за отделна д'ржава тој е един от главните генерали к'м централнија штаб на ср'бската армија водена от Слободан Милошевич и думата му натежава. И второ президент'т Желју Желев замина за Москва и след кратки, но успешни преговори извојува една рјадка победа на с'временната ни дипломација - Русија с'што призна независимостта на Македонија. Това вече с'всем охлади плановете на с'рбите, които не желаеха точно в този момент да имат т'рканија с Русија, којато единствена ги подкрепјаше. Тези с'битија се развиват само за период от десетина дни и нарочно остават потулени за обштеството и медиите.