Перун напиша:
subseven напиша:
А, с каква лекота използваш "мр'сната татарска" буква
' :lol:
Забелјазал с'м, че не използваш букви от македонскија клавиатурен набор, но не ти пречи да пишеш с б'лгарскија набор. Сешташ ли се?
Татарска буква
'?? :lol: :lol:
During the 11-16th centuries, most Turkic tribes lived in what is now Russia and Kazakhstan. The Kazan (Qazan) Tatars are descendants of the Volga Bulgars, who settled on the Volga in the 8th century. There they mingled with Finnish stems and partly with descendants of the Kipchaks, who settled on the Volga in the 13th century. After the Mongol invasion Bulgaria was defeated and ruined. Note that the most of the population of Volga Bulgaria survived: while they hadn't kept their language, their old culture and religion - Islam - remained intact. (The Bulgars had converted to Islam in 922 during the missionary work of Ahmad ibn Fadlan). There was very little mixing Mongol and Turkic aliens after the conquest of Volga Bulgaria, especially in the northern regions (nowadays Tatarstan).
Interestingly, in some places the Qazan Tatars called themselves Volga Bulgars until the 1920s! Even today some Tatars (see Bulgarism) do not recognize the word Tatar as a name for their nation.
Tatar is a Turkic language with about 7 million speakers in Russian republic of Tatarstan, and also in Afghanistan, Azerbaijan, Belarus, China, Estonia, Finland, Georgia, Kazakhstan, Kyrgyzstan, Latvia, Lithuania, Moldova, Tajikistan, Turkey (Europe), Turkmenistan, Ukraine, USA and Uzbekistan.
Before the 9th century AD Tatar was written with the Orkhon alphabet. From the 9th century until the 1929, Tatar was written the version of the Arabic alphabet shown below.
http://www.omniglot.com/writing/tatar.htm
Orkhon alphabet
Origin
The earliest known examples of writing in any Turkic language were found in the Orkhon river valley in Mongolia in the 19th century. They date from the early 8th century AD and the script in which they are written is known as the Orkhon alphabet. Inscriptions dating from the later 8th century AD in a slight variant of the Orkhon alphabet, known as Yenisei or Siberian runes, have also been found around Yenisei and other parts of Siberia.
Because of a superficial resemblance to the Runic alphabet, the alphabet is also known as Orkhon or Turkic runes. This resemblance is probably a result of the writing materials used - most inscriptions are in hard surfaces, such as stone or wood, and curved lines are difficult to inscribe in such surfaces.
The Orkhon alphabet is thought to have been derived from or inspired by a non-cursive version of the Sogdian script. By the 9th century AD, the Orkhon and Yenisei alphabets were replaced by the Uighur alphabet, which developed from the cursive version of the Sogdian script.
Notable features
Written mainly from right to left in horizontal lines, though some inscriptions are written vertically with the letters rotated by 90°. When written vertically, it read from bottom to top and right to left.
Some consonants have two forms, one of which was used with front vowels, the other with back vowels.
Used to write
Uyghur or Uighur, a Turkic language spoken in China, particularly in Xinjiang Uyghur Autonomous Region, by about 6,750,000 people.
http://www.omniglot.com/writing/orkhon.htm
ВЕј (БУ ВЕј - б'лгарско бранно умение)
В света на бојните изкуства освен източните бојни изкуства се преоткриха и в'зродиха забравените бојни уменија на различните народи, характерни с'с своја бит и култура - Капуејра, славјано-планинска борба, рускија јумручен бој, бојното умение на американските индианци, Панкратион, б'лгарските бранни уменија и много други, с които свет'т на бојните изкуства стана по-п'лен и по-обогатен.
В последните години сред лјубителите на бојните изкуства у нас се забелјазва повишен интерес к'м б'лгарското бранно умение Веј, к'м неговата д'лбока философија и висока бојна ефективност. За с'жаление на този етап това народно бојно умение, с'д'ржашто в себе си б'лгарскија боен дух и м'дрост, е все оште ограничено за масовија лјубител на бојните изкуства. За това ште се опитам чрез тази статија да представја Бу веј на заинтересованите хора, които имат желание да проникнат в техниката, принципа и духа на това автентично бојно наследство.
Всеки б'лгарин знае својата стара и славна историја, но много малка част от хората знајат, че нај-старата родина на нашите прадеди - праб'лгарите, се е намирала в с'рцето на Азија, а именно - в земите около планинската верига Тиан шан. Един от нај-високите и мог'шти в'рхове на тази планина и до днес носи името Кан Тенгри. За праотците ни този величествен вр'х е бил символ на мог'штество и величие на технија в'рховен бог - Тангра, којто е олицетворјавал небето като извор на божествена благодат, като източник на жизнени сили в природата - светлина, в'здух, вода и ог'н. Редица археологически находки открити в планината Тиан шан, датирашти от 1500 г. пр.н.е. като керамика и скални фрески, с'што така с'дове от периода 700 г. пр.н.е. показват развитието на бојните изкуства на различните народи, които са обитавали тези земи. Според известнијат наш историк Кр'стьо Мутафчиев праб'лгарите в древността са обитавали земите на пустинјата (пустош, степ) Таклама Кан, којато в днешно време е разположена в китајската провинција Син Цјан в непосредствена близост до Тиан Шан. През този период д'ржавата на праб'лгарите е граничела с древни д'ржави и народи като Индија, Тибет, Китај и Монголија. Те обменјали не само на бит и култура, но и военни уменија, което проличава нај-добре в'в военно-административно отношение, к'дето војната е била издигната в нај-висш принцип на живот при војнствените праб'лгари.
През онези далечни времена, те са били част от така нареченија хунски с'јуз. Самото наименование на този племенен с'јуз от сродни племена в превод от старокитајски (хун-ну) буквално означава "з'л бездомник", което ни подсказва за технија начин на живот. Хунските племена са били страшилиште за китајските провинции, които в повечето случаи били беззаштитни срешту тези внезапни и опустошителни нашествија.
За да се заштити от набезите на хуни и праб'лгари, китајската империја постројава Великата китајска стена, којато и до днес напомнја за далечното прис'ствие на нашите праотци по тези земи.
По-к'сно около Новата ера Европа с'што изпитва на г'рба си бранното умение на хуни, скити и праб'лгари. С'с своето идване на Балканскија полуостров нашите праотци донасјат една от нај-развитите за своето време военна организација и култура, чрез којато не само се установјаваме на Балканскија полуостров, но и принуждаваме тогавашната Византијска империја да ни признае за д'ржава.
Военната мошт на праб'лгарите се д'лжала не само на голјамото многообразие на техните военни части, но и на техните бранни уменија, чрез които в р'копашнија бој са побеждавали своите врагове. Тези бојни успехи на праб'лгари срешту многобројни противници не са били никак случајни. В'в византијските средновековни хроники се споменава, че праб'лгарите за разлика от славјаните ежедневно са практикували в мирно време различни бојни похвати на бранното изкуство, което с'д'ржало в себе си следните военни уменија:
- перфектно јаздене на кон;
- точна стрелба с л'к;
- мајсторско боравене с копие, сабја и меч;
- мјатане на нож, топор, ласо и аркан;
- борба (барба /бар - победа/, т.е. умение за победа) с р'це и тјало.
Повечето от специалистите по бојни изкуства у нас са на мнение, че бранното умение на праб'лгарските воини в своја древен облик е било от типа хватово-ударно умение. Те наистина имат изградено становиште не само от направените археологически разкопки в планината Тјан Шан, но с'што така и в земите на Волжко - Камска Б'лгарија. Сведенија за бранното умение на праб'лгарските воини намираме в'в византијските средновековни хроники и старинни рисунки.
:?
