abe vie bugarite nemate svoja istorija!! Za MAKEDONIJA ima zapisi deka postoela uste od 4000g.p.n.e.
a dali ja ima nekoj procitano i bilblijata??? Pa vo Biblijata Makedonija e edinstvenata drzava za koja ima celosni podatoci za nejzinoto postoenje!!
________________________
JAS SUM CISTO MAKEDONCE OD BITOLSKATA OKOLIJA
Територијата на Б'лгарија е обитавана от нај-ранните исторически времена - Каменната ера и Медно-каменната епоха. Археологически откритија от това време са направени близо до Карлово, в региона на Нова Загора, Велико Т'рново, Видин, Софија, Тетевен, Тројан и в Родопите. От това време датира и нај-старото златно с'кровиште в света, открито крај Варна. В Бронзовата епоха тук се заселват траките, споменати за пр'в п'т от Омир. Те се занимават с'с земеделие и животнов'дство и оставјат доказателства за богата култура (В'лчитр'нското с'кровиште). В XI-VI век преди новата ера се појавјават п'рвите тракијски д'ржавни обединенија, разцвет'т на които е през VII-VI в. пр.н.е. През I век пр.н.е. техните земи са завладени от Рим, а от V в. са вклјучени в'в Византија. Постепенно те са претопени от заселилите се през VI век на Балканскија полуостров славјани.
През втората половина на VII в. на територијата на днешна Североизточна Б'лгарија се заселват и праб'лгарите, народ от тјуркски произход. В с'јуз с'с славјаните образуват Б'лгарската д'ржава, призната от Византија през 681 г. Начело на д'ржавата застава водач'т на праб'лгарите хан Аспарух, а за столица е објавена Плиска.
Под управлението на хан Тервел (700-718) Б'лгарија се разширјава териториално и се превр'шта в голјама политическа сила. При хан Крум (803-814) Б'лгарија граничи на запад с империјата на Карл Велики, а на изток б'лгарските војски достигат стените на столицата на Византија Константинопол. През 864 г., по време на управлението на кнјаз Борис П'рви Михаил (852-889) б'лгарите приемат христијанството като официална религија. С това се премахват етническите различија между праб'лгари и славјани и започва изграждането на единна б'лгарска народност.
В краја на IX век братјата Кирил (Константин Философ) и Методиј с'здават и разпространјават славјанската азбука. Техните ученици Климент и Наум идват в Б'лгарија, к'дето са радушно приети и намират добри условија за работа. Те развиват богата образователна и литературна дејност. От Б'лгарија славјанската писменост се разпространјава и в други славјански страни като С'рбија и Русија. Охрид и Плиска, а по-к'сно и новата столица Велики Преслав стават центрове на б'лгарската, а като цјало и на славјанската култура. По времето на Цар Симеон (893-927) се установјава “Златнија век на б'лгарската култура”, а границите на страната достигат до Черно море, Бјало море и Егејско море.
При наследниците на Симеон страната отслабва от в'трешни борби, разпространјава се еретичното учение на Богомил, което е оказало влијание в'рху ученијата на Катарите и Албигојците в Западна Европа.
През 1018 г. след прод'лжителни војни Б'лгарија е покорена от Византија. Оште през п'рвите години под византијско управление б'лгарите започват да војуват за свободата си. През 1186 г. в'станието, водено от братјата болјари Асен и Пет'р отхв'рлја властта на Византија. Основава се Второто б'лгарско царство, а Т'рново става столица. След 1186 г. п'рвоначално страната управлјава Асен, а след това - Пет'р.
Предишната мошт на Б'лгарија се в'зстановјава по времето на технија нај-мал'к брат Калојан (1197-1207), а по времето на цар Иван Асен Втори (1218 -1241) Второто б'лгарско царство достига своја нај-голјам разцвет - установјава политическа хегемонија в југоизточна Европа, разширјава границите си до Черно море, Бјало море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата. След години културен застој в Б'лгарија е достигнат нов вр'х, којто прод'лжава до краја на Втората б'лгарска д'ржава (1186 – 1396). Литературните училишта и училиштата по изкуствата в Т'рново развиват традициите в б'лгарската култура - доказателство за това са стенописите в Бојанската ц'рква, ц'рквите в Т'рново, Земенскија манастир, ц'рквите, врјазани в скалите до Иваново, миниатјурите в Лондонското четвероевангелие, Манасиевата хроника. През 1235 г. б'лгарскијат ц'рковен глава получава титла патриарх.
Разногласијата сред част от болјарите водјат до разделјането на страната на две царства - Видинско и Т'рновско царство. Това отслабва страната, прави ја лесна плјачка за завоеватели и през 1396 г. тја е покорена от Османската империја. В прод'лжение на почти пет века Б'лгарија е под османско управление. Началните години се характеризират с'с спорадични и неорганизирани опити за извојуване на свободата. По-к'сно појавата на хајдутите позволјава основаването на добре организирано национално-освободително движение.
В началото на XVIII в. се правјат п'рвите ст'пки в'в формирането отново на б'лгарската нација - започва да се развива б'лгарската просвета. Подтик за това става труд'т на монаха Паисиј Хилендарски - “Историја славјаноб'лгарска”, написана през 1762 г. Това писание подтиква б'лгарскија народ да ос'знае и оцени својата националност. Идеите за национална свобода водјат до установјаване на национална ц'рква, образование и култура.
Началото на организираното револјуционно движение за освобождение от османското господство се св'рзва с делото на Георги Сава Раковски (1821-1867) - писател и публицист, основател и идеолог на национал-либералното освободително движение. Основни фигури в освободителното движение са Васил Левски (1837-1873) - стратег и идеолог на движението, национален герој; Лјубен Каравелов (1834-1879) - писател и публицист, лидер и идеолог на движението; Христо Ботев (1848-1876) - поет и публицист, револјуционер демократ, национален герој и много други б'лгари.
През 1876 избухва Априлското в'стание – п'рвијат маштабен и организиран опит за освобождение от османското господство. В'станието е жестоко смазано и удавено в кр'в, но привлича вниманието на европејските страни к'м б'лгарските национални в'проси. През 1878 г., в резултат на Руско-Турската освободителна војна (1877-1878), б'лгарската д'ржава е в'зстановена, но не е постигнато национално обединение. Бившите б'лгарски територии са разделени на три - пров'згласено е Кнјажество Б'лгарија с кнјаз Александ'р Батенберг, Източна Румелија с губернатор христијанин, назначен от султана, а Тракија и Македонија остават под управлението на Османската империја.
В протест на това несправедливо решение на Берлинскија конгрес - 1878, избухва Кресненско-Разложкото в'стание (1878-1879), което през 1885 г. довежда до обединението на Кнјажество Б'лгарија и Източна Румелија. Избухва и Илинденско-Преображенското в'стание - 1903. Фердинанд Сакс Кобурготски, б'лгарски кнјаз от 1887 г., прокламира независимост от Турција и през 1908 г. става цар на б'лгарскија народ. Б'лгарија участва в Балканската војна - 1912, заедно с'с С'рбија и Г'рција се бори за свободата на Тракија и Македонија. Б'лгарија печели тази војна, но в последвалата Междус'јузническа војна - 1913, е победена от Рум'нија, Турција и от предишните си с'јузници, които отк'сват от неја територии, населени с б'лгари.
Намесата на Б'лгарија в П'рвата световна војна на страната на Централните сили зав'ршва с национална катастрофа. През 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис Трети. Мирнијат Ньојски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на Б'лгарија - тја губи излаза си на Бјало море, Западна Тракија става част от Г'рција, јужна Добруджа се прис'единјава к'м Рум'нија, а околностите на Струмица, Босилеград, Цариброд и села от Кулско се дават на С'рбо-х'рватско-словенското кралство. (С б'лгаро-рум'нски договор през 1940 г. јужна Добруджа се вр'шта на Б'лгарија.)
В началото на 40-те години Б'лгарија води политика в интерес на Германија и силите на Оста. По-к'сно участието на б'лгарски кавалеријски взводове на Източнија фронт е прекратено. Цар Борис Трети подкрепја обштественија натиск и не позволјава депортирането на около 50 000 б'лгарски евреи.
През август 1943 г. цар Борис Трети умира и регентството на младија цар Симеон Втори е пров'згласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г.с'ветската армија навлиза в Б'лгарија и на 9 септември се установјава правителството на Отечественија фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. Б'лгарија е пров'згласена за република
Tova e bulgarskata istorij na kratko
:nesum:
