Когато турскија амира цар Мехмет, нарукан Ловец, подигна сефер на Мора, та изпрати 105 000 војска по море и 150 000 по сухо, тогис додоха ва Пло/в/дин град 6 паши, та преминаха из Пештера. И Мехамет пашја са много јеничар доде ва Цепина на Костантово и сабра вси попове и кметове, та ги тури на веруги и каза: "Брех хаинлар, вас Али Осман патишја милува, та не давате царјево; само кога трјеба, помагате на нашата воскја. И ние ви милуваме като нашите јеничаре, а вие сти искали да дигате глава на вашја цар".
Тогис бан Велју и протопоп Костантин отговориха: "Честити везиро, нашите момчета доскоро са били са царските војски по Тунос, по Траболус и Мисир. Че што видјахте грозно от нас?" И пашата каза: "Вие лажете. Мене обади карабашот ва Филибе /Плодински митрополит проклет Гаврил/." И тье казаха: "Он нас не заповеда, та че оти му не даваме, та ни клевети." И пашата отговори: "Ели сте и вие кауре, оти да не давате? Ето че сте асии." И повеле на јеничерете да ги изколјат сите. Тогис некои Кара имам Хасан оджја умоли пашата да ги прости, ако се потурчат....