Когато турскија амира цар Мехмет, нарукан Ловец, подигна сефер на Мора, та изпрати 105 000 војска по море и 150 000 по сухо, тогис додоха ва Пло/в/дин град 6 паши, та преминаха из Пештера. И Мехамет пашја са много јеничар доде ва Цепина на Костантово и сабра вси попове и кметове, та ги тури на веруги и каза: "Брех хаинлар, вас Али Осман патишја милува, та не давате царјево; само кога трјеба, помагате на нашата воскја. И ние ви милуваме като нашите јеничаре, а вие сти искали да дигате глава на вашја цар".
Тогис бан Велју и протопоп Костантин отговориха: "Честити везиро, нашите момчета доскоро са били са царските војски по Тунос, по Траболус и Мисир. Че што видјахте грозно от нас?" И пашата каза: "Вие лажете. Мене обади карабашот ва Филибе /Плодински митрополит проклет Гаврил/." И тье казаха: "Он нас не заповеда, та че оти му не даваме, та ни клевети." И пашата отговори: "Ели сте и вие кауре, оти да не давате? Ето че сте асии." И повеле на јеничерете да ги изколјат сите. Тогис некои Кара имам Хасан оджја умоли пашата да ги прости, ако се потурчат.
И на Гергјувден се потурчиха бан Велју, протопоп Константин, поп Гјурге и поп Димит'р ва Костантово, и сите кметове и попове от друзите села. И като бьеше много гладија, пашата остави оште четири оджи да ни турчат и кои се потурчат, да им дадат жито за јаденье. И он отиде прьез Разлога ва Солун. Нашите се турчиха до Богородица /августа/. Кои се не изтурчиха, едни изклаха, друзи бегаха по гората и тјам изгореха каштите.
Асан оджја пусна много конье ва градот, та докараха жито от Беглик хан и стовари го ва ц'рквите "Светаа Петка" и "Светии апостол Андреја" ва Костантово, и раздаде на потурчените кашти по две мьери просо. Та че на Петковден доде ферман от царот да се саберат бл'гарете, та да станат раја, да дават харач и верим и да ходјат на ангарија, и само турцето да отиват на воискја. И с'браха се бежанците, та сагрјадиха кашти ва Кам'нец и Ракитово. Тогис повечето бежанци от страхот отидоха при Стара рьека, та с'гјадиха ново селиште Батьево. Асан оджја за кашмер натера потурнјаците, та расипаха сите цр'кви от Костьенец до Станим'ка, 33 монастире и 218 цр'кви.
И така, божију попуштенију, расипаха се бл'гарете ва Цепина. Помени, Господи, грьешнааго и недостојнааго раба твоьего поп Методије Драгинов от село Корова. Записа се ва лето 1600.
Тогис бан Велју и протопоп Костантин отговориха: "Честити везиро, нашите момчета доскоро са били са царските војски по Тунос, по Траболус и Мисир. Че што видјахте грозно от нас?" И пашата каза: "Вие лажете. Мене обади карабашот ва Филибе /Плодински митрополит проклет Гаврил/." И тье казаха: "Он нас не заповеда, та че оти му не даваме, та ни клевети." И пашата отговори: "Ели сте и вие кауре, оти да не давате? Ето че сте асии." И повеле на јеничерете да ги изколјат сите. Тогис некои Кара имам Хасан оджја умоли пашата да ги прости, ако се потурчат.
И на Гергјувден се потурчиха бан Велју, протопоп Константин, поп Гјурге и поп Димит'р ва Костантово, и сите кметове и попове от друзите села. И като бьеше много гладија, пашата остави оште четири оджи да ни турчат и кои се потурчат, да им дадат жито за јаденье. И он отиде прьез Разлога ва Солун. Нашите се турчиха до Богородица /августа/. Кои се не изтурчиха, едни изклаха, друзи бегаха по гората и тјам изгореха каштите.
Асан оджја пусна много конье ва градот, та докараха жито от Беглик хан и стовари го ва ц'рквите "Светаа Петка" и "Светии апостол Андреја" ва Костантово, и раздаде на потурчените кашти по две мьери просо. Та че на Петковден доде ферман от царот да се саберат бл'гарете, та да станат раја, да дават харач и верим и да ходјат на ангарија, и само турцето да отиват на воискја. И с'браха се бежанците, та сагрјадиха кашти ва Кам'нец и Ракитово. Тогис повечето бежанци от страхот отидоха при Стара рьека, та с'гјадиха ново селиште Батьево. Асан оджја за кашмер натера потурнјаците, та расипаха сите цр'кви от Костьенец до Станим'ка, 33 монастире и 218 цр'кви.
И така, божију попуштенију, расипаха се бл'гарете ва Цепина. Помени, Господи, грьешнааго и недостојнааго раба твоьего поп Методије Драгинов от село Корова. Записа се ва лето 1600.