Vo negovo intervju za bugarskiot vesnik Standard News od 21/09/2003, istaknuva deka negovoto poteklo e TATARSKO, dedovcite mu ja brichele (brsnati) glavata i nosele repchinja (chumbasi), kako site turko-tatari. Iminjata na negovite predci bile NEslovenski, tuku TATARSKI.
"
Божидар Димитров разказва, че в рода му по мајчина линија всичките м'же са черни, кр'глоглави и грамадни. Тој самијат правел малко изклјучение с по-нискија си р'ст, којто наследил от башта си. Като запознат с практиката в П'рвата б'лгарска д'ржава да настанјават по границата праб'лгарски гарнизони, заштото нјамали вјара на славјани и траки, историк номер едно д'лго на мајтап тв'рдјал, че има праб'лгарски произход. Нај-неочаквано обаче се оказало, че това е самата истина.
Преди години негов братовчед ентусиаст написал книга за рода им и решил да го с'бере на срешта. Г-н Димитров забелјазал, че п'рвите двама в родословното д'рво имат странни имена които в никак'в случај не са славјански -
Мавроган (Чернија хан) и Гургур. Нешто повече, нјакои братовчеди и досега носели тија имена, веројатно предавани през поколенијата. По-к'сно му попаднала книга, в којато прочел, че
около Златоград до началото на ХХ век имало села, к'дето м'жете носели д'лги коси, наричани чумбаси. Те се спускали свободно по г'рбовете им или били заплетени в д'лга плитка.
"
В с. Еникьој и нјакои други дедеагачки села м'жете с'што били с чумбаси, но по-к'си - до раменете. Хората в този крај запазили специфичнија си бит и в'ншен вид пише в книгата. Горо Горов, известен наш историк и опонент на Божидар Димитров, п'к тв'рди следното: "Село Б'лгаре се отличава коренно от останалите. Хората там са диви, вадјат ножа за ништо и те колјат - така заклали гр'цки чорбаджија от Ахтопол в краја на ХIХ век."
Това тв'рдение ни нај-малко не обижда Божидар Димитров. Когато през 1878 г. Б'лгаре останало на турска територија, Георги Мавродиев, дјадото на историка по мајчина линија, както много свои с'народници, избјагал в пределите на свободното отечество. Заселил се в'в Веселие, Бургаско, недалече от Созопол. Правителството давало на бежанците земи с нискостеблени гори и тој с двете си р'це изкоренјавал д'рвета, направил си нива. Залјубили се с баба Дафина от Ченгере. Това село нјакога било на Маслен нос, днес е вече изчезнало, објаснјава внук'т.
"
Имали са 10 свои деца и понеже били все момичета, осиновили едно момче. Аз едва на 30 години разбрах, че този мој вујчо не е истински. Отгледали и едно роднинско сираче. Така се е правела Б'лгарија. П'рвите д'штери раждали едновременно с мајките си, както лелја ми Султана и баба ми, а дјадо е участвал в'в всички војни и штом се в'рнел, правел по едно дете."
Божидар Димитров изброил 68 свои п'рви братовчеди. А за вторите казва, че са около 150 и ако се с'берат, правјат едно голјамо село. Род'т сега се е пр'снал по цјалото Черноморие - в'в Варна, Бургас, Созопол, Приморско, Царево. Признава, че често се случвало, като отиде на експедиција, да го настанјат в нјакоја к'шта и от приказка на приказка с домакините да излјазат роднини. А ведн'ж с една братовчедка от Приморско замалко штели да зав'ртјат лјубов. "
Никога не бих предположил - аз с'м мургав, а тја е естествено руса. Изведн'ж с изумление разбрахме, че сме рода", оправдава се историк'т. Между по-известните негови братовчеди, които между другото са все висшисти, са журналистката Јана Мавродиева и полковник'т Јане Јанев."
Лјудмила П'рванова
http://www.standartnews.com/archive/2003/09/21/nedelnik/s3850_4.htm
А вие да не создадовте тука животот на планетата Земja или и вие доjдовте отнекаде но во друг период?
