red baron
sad but true
- Член од
- 3 ноември 2012
- Мислења
- 960
- Поени од реакции
- 825
руга титла сред словените со иранска и сарматска етимологиja - жупан.
жупан (ζουπάνους) – прабугарска и аварска титла, областен управител, в
староб'лгарски жупиште – област.
Етимологични паралели: В тох.(б) yapoy, в
тох.(а) ype – страна, народ, в персијски jaban – страна, равнина, степ, заето и в
тјуркските езици като japan, jalan, žapan - степ. (СД-ПМ) С'временните памирци
наричат Памир Упа-Миро което означава „Страна на Митра”. П.Добрев посочва с'што
памирското жупа – војскови отрјад, факт нап'лно отговарјашт на териториалнија
војскови принцип.
--- надополнето: 5 јануари 2013 во 15:09 ---
Друга титла заето при словените от скито - сарматските и алански народи е боил, болjaр. Широко користена во Киевска Рус и сред руската аристокрациja.
боил, болјар – аристократ, феодал. Обштоиранскијат корен *bal означавашт издигнат висок, осветјава етимологијата на понјатието. В староиндијски bhūri, авестијски būiri – обилие, голјам, богат, bōištэm – множество. /IEE/ В хотаносакски bulj, buljar, buljam, bulyata - в'звеличаван. /Ch-DIV/ В таджикски boliγ, рушански, хуфски bōlig – старши, старејшина, bolo – главен, в'рховен. /DRT/,/ВС-РХТ/ В кховарски balyak, кашмирски bōjeř – силен, голјам, јуначен, герој. Виж тохарското bāl, bālanma, хотаносакското bala, фригијското balaios, belo – власт, мошт, голјам и balen – владетел, в ирландски bаillidh, balie, шотландски bailzie, френското /от келтски произход/ bailli – с'дија, управник. /EDGL/ Но по-веројатна е вр'зката с осетинското bal - војскова част, отрјад, но и област. В тох./б/ wāl, арменски boil, чувашкиpajlax означава с'штото. Областите на І-вата Б'лгарска д-ва, са носили с'што названието боилоди (проф.С.Шестаков – “Лекции по Истории Византии”). Така че боилите са областни управители, с'ответно на в'ншните и в'трешни области на д'ржавата. Дори в тракијски се открива сходно понјатие bula, древногр'цки φύλον – племе, род.
Обштословенскота итла - кнjaз е сармато - иранска. Сармато - аланската форама е канас.
1. кан, кана, кане – п'рвата част на праб'лгарската владетелска титла.Традиционно праб'лгарската титла се св'рзва с тјуркското хан. Но се откриват много индоирански и индоевропејски паралели. В јагнобски kuhna, пуштунски kohne, кјурдски kohna, талишки, гилјански kanê, персијски kohān, шугнански kina, јазгулемски kana, хуфски, рушански kōna, сариколски keno, белуджи konag – старејшина, вожд. /VS-ETD/ В авестијски *hanaka, пехлевијски kahwan – старец. /ИС-ПРС/ В јагнобски kanna – главната, нај-издигнатата част от жилиштето, к'дето спи главата на семејството и с'пругата му. /МА,ЕП-јаТ/ В пуштунски kan, khon, означава господар, а в нуристански /кховарски/ khonza – владетелка, царица. С'што в ирландски ceann, ceann urra – вожд, главен. /EID/ В'з основа на келтските форми, Старостин посочва протоиндоевропејското *kʷen- глава, главен, като го смјата /погрешно/ за изолирано, келтско понјатие. /IEE/ В Сурхкоталскија кушански надпис е спомената титлата канаранг, засвидетелствувана е при Сасанидите като граничен управител в Кушаншахр. Хармата в'становјава аланската дума cšayant – владетел, царска власт, като изхожда от названието на сарматското племе Ξάνδιοι /ксандии, саи/, известни и като “царски сармати”. Веројатна вр'зка с'с староиндијското ksāh,авестијското cšayanа – земја, страна. Откриваме в тох./б/ kaniya, keniya, kentsa – страна, д'ржава, еkaññe, ekaññi – владение, владение на имуштество, собственост, ike, yke, ykenta – дом, селиште. В хотаносакски kantha - град, kanthassai – граждани. /DA-DT-b/ В осетински kænt, јагнобски kant, кјурдски gund, пуштунски kandaj, талишки kand, персијски kānd, памирски kanta, гилјански kêndi, јагнобски kansi – селиште. /VS-ETD/,/МА,ЕП-јаТ/ От тохарските думи за владенија, селиште, земја, страна и иранските за старејшина, родоначалник, владетел, страна, можем да изведем праб'лгарската владетелска титла кан, кана – владетел. Славјанското кнјаз, *k'nedzь, според Фасмер е заето от прагерманското *kuningaz или готското *kuniggs, старовисоконемското kuning, произлизашто от kuni - род, отк'дето е и финско-естонскотоkuningas – крал, владетел. От с'штија корен са келтското cеаn – владетел, вожд, латинското genus – родоначалник, consul - предводител. Аналогично в тох./б/ kane – пораждашт. Кан'т е владетел, родоналник, башта на своја народ. Сравни праб'лгарското кана, кане с тохарскотокане! При усуните за които се смјата че са тохароезични, владетелјат се титлувал кунмо, което е китајска транскрипција в'становена от Зуев като кан-баг, сходно с б'лгарското кана-сјубиги.
жупан (ζουπάνους) – прабугарска и аварска титла, областен управител, в
староб'лгарски жупиште – област.
Етимологични паралели: В тох.(б) yapoy, в
тох.(а) ype – страна, народ, в персијски jaban – страна, равнина, степ, заето и в
тјуркските езици като japan, jalan, žapan - степ. (СД-ПМ) С'временните памирци
наричат Памир Упа-Миро което означава „Страна на Митра”. П.Добрев посочва с'што
памирското жупа – војскови отрјад, факт нап'лно отговарјашт на териториалнија
војскови принцип.
--- надополнето: 5 јануари 2013 во 15:09 ---
Друга титла заето при словените от скито - сарматските и алански народи е боил, болjaр. Широко користена во Киевска Рус и сред руската аристокрациja.
боил, болјар – аристократ, феодал. Обштоиранскијат корен *bal означавашт издигнат висок, осветјава етимологијата на понјатието. В староиндијски bhūri, авестијски būiri – обилие, голјам, богат, bōištэm – множество. /IEE/ В хотаносакски bulj, buljar, buljam, bulyata - в'звеличаван. /Ch-DIV/ В таджикски boliγ, рушански, хуфски bōlig – старши, старејшина, bolo – главен, в'рховен. /DRT/,/ВС-РХТ/ В кховарски balyak, кашмирски bōjeř – силен, голјам, јуначен, герој. Виж тохарското bāl, bālanma, хотаносакското bala, фригијското balaios, belo – власт, мошт, голјам и balen – владетел, в ирландски bаillidh, balie, шотландски bailzie, френското /от келтски произход/ bailli – с'дија, управник. /EDGL/ Но по-веројатна е вр'зката с осетинското bal - војскова част, отрјад, но и област. В тох./б/ wāl, арменски boil, чувашкиpajlax означава с'штото. Областите на І-вата Б'лгарска д-ва, са носили с'што названието боилоди (проф.С.Шестаков – “Лекции по Истории Византии”). Така че боилите са областни управители, с'ответно на в'ншните и в'трешни области на д'ржавата. Дори в тракијски се открива сходно понјатие bula, древногр'цки φύλον – племе, род.
Обштословенскота итла - кнjaз е сармато - иранска. Сармато - аланската форама е канас.
1. кан, кана, кане – п'рвата част на праб'лгарската владетелска титла.Традиционно праб'лгарската титла се св'рзва с тјуркското хан. Но се откриват много индоирански и индоевропејски паралели. В јагнобски kuhna, пуштунски kohne, кјурдски kohna, талишки, гилјански kanê, персијски kohān, шугнански kina, јазгулемски kana, хуфски, рушански kōna, сариколски keno, белуджи konag – старејшина, вожд. /VS-ETD/ В авестијски *hanaka, пехлевијски kahwan – старец. /ИС-ПРС/ В јагнобски kanna – главната, нај-издигнатата част от жилиштето, к'дето спи главата на семејството и с'пругата му. /МА,ЕП-јаТ/ В пуштунски kan, khon, означава господар, а в нуристански /кховарски/ khonza – владетелка, царица. С'што в ирландски ceann, ceann urra – вожд, главен. /EID/ В'з основа на келтските форми, Старостин посочва протоиндоевропејското *kʷen- глава, главен, като го смјата /погрешно/ за изолирано, келтско понјатие. /IEE/ В Сурхкоталскија кушански надпис е спомената титлата канаранг, засвидетелствувана е при Сасанидите като граничен управител в Кушаншахр. Хармата в'становјава аланската дума cšayant – владетел, царска власт, като изхожда от названието на сарматското племе Ξάνδιοι /ксандии, саи/, известни и като “царски сармати”. Веројатна вр'зка с'с староиндијското ksāh,авестијското cšayanа – земја, страна. Откриваме в тох./б/ kaniya, keniya, kentsa – страна, д'ржава, еkaññe, ekaññi – владение, владение на имуштество, собственост, ike, yke, ykenta – дом, селиште. В хотаносакски kantha - град, kanthassai – граждани. /DA-DT-b/ В осетински kænt, јагнобски kant, кјурдски gund, пуштунски kandaj, талишки kand, персијски kānd, памирски kanta, гилјански kêndi, јагнобски kansi – селиште. /VS-ETD/,/МА,ЕП-јаТ/ От тохарските думи за владенија, селиште, земја, страна и иранските за старејшина, родоначалник, владетел, страна, можем да изведем праб'лгарската владетелска титла кан, кана – владетел. Славјанското кнјаз, *k'nedzь, според Фасмер е заето от прагерманското *kuningaz или готското *kuniggs, старовисоконемското kuning, произлизашто от kuni - род, отк'дето е и финско-естонскотоkuningas – крал, владетел. От с'штија корен са келтското cеаn – владетел, вожд, латинското genus – родоначалник, consul - предводител. Аналогично в тох./б/ kane – пораждашт. Кан'т е владетел, родоналник, башта на своја народ. Сравни праб'лгарското кана, кане с тохарскотокане! При усуните за които се смјата че са тохароезични, владетелјат се титлувал кунмо, което е китајска транскрипција в'становена от Зуев като кан-баг, сходно с б'лгарското кана-сјубиги.