Никога никој победен народ не е изпитвал по-голјамо нештастие.
Нјамам намерение да пиша историјата на Б'лгарија след војната. Тези, които се интересуват от този в'прос
могат да намерјат всичко в книгата на Henri Prost, което е нај-добре документираното проучване,
нај-безпристрастната книга, којато е излјазла след 1918г. в'рху нјакоја от победените д'ржави...
...Никое б'лгарско правителство, каквито и да са политическите му убежденија, не ште може да се подчини,
даже и да иска, на нјакој ултиматум, заповјадвашт му да разтури организациите,
с'здадени в Б'лгарија от пријутените македонци.
Стамболијски даже, всемог'штијат диктатор, којто в своето желание да спечели ср'бското благоволение
не се спрја пред никакво унижение, не посмја да го направи.
Разбира се, б'лгарите са оште в'змутени от безмилостната жестокост, којато показаха спрјамо тјах с'јузниците в 1919г.
Те знајат всичко: намеренијата на Белград спрјамо тјахната независимост и завистта, којато в'збуждат с т'рпеливото си в'зстановјаване.
Всеки ден те се срештат с'с систематичните провокации, с безпричинната омраза на својте мог'шти с'седи...
...Б'лгарите чувстват д'лбоко жестокостта на режима, на којто са подложени техните братја в анексирана Македонија...
Те посрештнаха с отворени објатија половин милион македонци, изгонени от родината си благодарение на преследванијата
и жестокостите на новите господари... Днес те д'ржат в затвор един народ!
Никакво с'обштение днес не е в'зможно, дејствително, между населението от една и с'шта народност,
с еднак'в език, с еднаква култура, което живее от двете страни на границата
и на което трактатите на мира са наложили двама господари.
Всички п'тишта, п'теки, п'течки, които кр'стосваха нјакога планината и по които идеха и отп'туваха неспирно стоки,
предназначени или изхождашти от Македонија или Ориента са прек'снати.
С'што всички железоп'тни линии, с изклјучение на три места: в Цариброд, Топалника и Гевгели,
заштото бе нев'зможно да се спре движението на международните влакове к'м Цариград и Г'рција.
Хубавите нјакогашни п'тишта около границата днес са руини от јами и тр'наци...
В 1918г., когато стана ср'бска провинција, Македонија имаше повече от 700 ц'ркви, параклиси или манастири,
обслужвани от близо 900 духовници; 86 гимназии и прогимназии с 2800 ученика, 460 преподаватели,
556 п'рвоначални училишта с 33 000 ученика и 850 учители.
Ц'рквите притежаваха - в стари р'кописи, златни предмети, статуи, икони, фрески -
ценни богатства, дело на хилјада години македонска култура и мис'л.
Черквите, манастирите и училиштата бјаха конфискувани; всички свештеници, монаси, преподаватели бјаха прогонени,
затворени или пратени в Стара С'рбија. С'браните в ц'рквите и манастирите богатства,
на които самите турци не посегнаха, бјаха нап'лно разграбени.
В Скопие, штип, Велес, в 20 селишта около тија градове, в областите около Охрид и Гевгели,
аз намерих в училиштата ср'бски учители, в черквите ср'бски попове.
Когато попитах последните какво е станало с тази и тази ск'па икона, тази и тази статуја, с тија и тија фрески,
за с'штествуването на които бјах осведомен, те ми отговарјаха - всички, без изклјучение - "отнесоха ги в Белград".
"Ами твојте ниви, ами земјата, којато б'лгарското правителство ти даде и којато обработвате от 15 години"
попитах аз един македонец-земеделец близо до Белица, "ште ги напуснете ли?"
"Мојте земи ?" отговори тој.
"Те са там, в нашата Македонија. Те ме чакат. Надјавам се да доживеја до времето,
когато ште мога да се в'рна и седна на каменната пејка, којато мојат башта беше поставил под зарзалите пред нашата вратнја. И тој ме чака..."
Половин милион македонци в Б'лгарија, к'дето те са у дома си, к'дето са се женили,
к'дето нјамат от што да се страхуват, живејат и учат децата си да живејат в с'штото очакване като неговото.
Милион и половина македонци в анексираните земи, техни другари от детинство, техни роднини,
които годините, зад'лженијата, материалната и морална нев'зможност да избјагат
са принудили да живејат под гр'цко или ср'бско робство, живејат и карат децата си да живејат в очакване и с надежда.
Те не могат да направјат ништо друго!
Хилјади други, цјалата интелигенција, всички учители, всички свештеници,
всички, които са били нежелани и подозрителни за властта поради своето минало или своите вр'зки,
са били изгонени след настанјаването на победителите.
Хилјади и хилјади, докато границите не се затвориха херметически, са избјагали, изоставјајки целија си имот,
често даже оставјајки там част от семејствата си, за да се изтр'гнат от преследванијата и жестокостите на победителите.
От една и с'шта кр'в, с еднак'в език и традиции като тези на б'лгарите, те бјаха посрештнати като братја в Б'лгарија.
Докато овчарите, селјаните, занајатчиите се натрупаха в граничните области, к'м Петрич, Мелник, Кјустендил, Горна Джумаја,
работниците, т'рговците, интелигенциата нахлуха к'м Софија и к'м другите важни центрове.
Нај-сетне, след като гр'цките власти, подир поражението при Смирна,
изгониха наведн'ж хилјади македонски семејства, за да настанјат на тјахно мјасто,
в техните земи и в конфискуваните им к'шти г'рците от Мала Азија,
македонските бежанци бјаха отправени от б'лгарското правителство
с помоштта на ОН к'м Бургас, к'м брега на Черно море и к'м Добруджа.
Те са прев'рнали в цветушта градина това, което преди тјах беше само кам'наци и блата.
М'ртвило е обхванало затворените области, които довчера кипјаха от нај-интензивен икономически живот.
Не т'рсете другаде причината за западането след војната на Солунското пристаниште,
чијато оживеност в миналото идеше почти изцјало от това, че бе т'рговскија изход от Македонија -
на нејните храни, плодове, д'рвен материјал, тјутјун, добит'к - и което разпр'скваше по целија Балкан чак до Адриатика,
чрез п'тиштата в македонија, произведенијата на Ориента.
Ништо повече не минава ...
"Да, г-не - подзе тој,- тези ужаси,тази дива грубост,
срешту които нашите нештастни с'отечественици
не са заштитени с ништо, правјат толкова м'чно,
да не кажа нев'зможно, мирното разрешаване на
Македонскија в'прос.Откакто с'рбите са ја завзели,
Македонија е станала ад. Стотици к'шти и чифлици,
цели села,под предлог,че се наказват жителите за симпатии
к'м револјуционерите са изгорени от ср'бските стражари.
Всичките ни гробишта са поругани, паметниците, издигнати
за нашите паднали на бојното поле са уништожени,
богатствата на нашите черкви, манастири, библиотеки -
ограбени. Безброј моми и жени са били изнасилени.
Безброј македонци са били изм'чвани, бити, затварјани,
избити без с'д. Нашите свештеници бјаха изгонени,
нашите учители - с'што.
Децата ни нјамат право да говорјат роднија си език,
да носјат собственото си име, заштото то е б'лгарско.
Те са заставени да си прибавјат ср'бско окончание.
Цјал народ е смазан от дан'ци и реквизиции...
" - Ето македонскијат в'прос, господине.
Агонијата на един народ, когото изм'чват
и којто не иска да умре!
Много е лесно наистина да се хв'рли вината
в'рху роднините и пријателите на жертвите,
които отиват,за да отм'стјат.
ште посмеете ли да наречете "убијство"
екзекуцијата,којато е изв'ршил с'пруг'т,
когато се е научил в Б'лгарија, к'дето е успјал
да се подслони ,след като д'лги седмици се е крил
в планината, че жена му, останала на село,
е послужила за играчка пред очите на всички
уплашени селјани,на стражарите,дошли да прет'рсват;
На баштата, к'м чијато д'штерја са се отнесли
като к'м проститутка;
Брат'т,чијато обезчестена сестра
се е удавила от отчајание?
ште считате ли тези отм'стители за прест'пници?
Това са, господине "бандитите на ориента"!
Хилјади жертви ште се надигнат от гробовете си,
за да поискат справедливост..."
Анри Пози - свидетел на уништожението на един народ