Abe, vie kakvo gledate nas. Poglednete sebe si. Ako po4na da pisa za bugarskite voenni pobedi foruma njma da mi stigne
Бугарски војни победи (комплетна листа)
- Креатор на темата Misirkov
- Време на започнување
- Статус
Сражението при Анхиало – 708 г. С малки изклјученија мир'т, склјучен от Аспарух през 681 г., прод'лжава нјаколко десетилетија. През 708 г. византијскијат император јустиниан Ринотмет (Безносија), којто три години преди това си в'звр'шта престола с помоштта на Тервел, потеглја на поход срешту Б'лгарија. За да изненада б'лгарите, тој изпрашта част от војските си по суша (конницата), а друга по море. За сборен пункт е определен рајон'т на Анхиалската крепост.
Опит'т на јустиниан да с'средоточи војските си б'рзо и скрито не сполучва. Уведомен своевременно, Тервел взема необходимите мерки. По височините северозападно от Анхиало праб'лгарите и славјанските отрјади преграждат здраво проходите, които водјат к'м в'трешността на страната. С'гледвачите следјат всјако дејствие на противника, без да издават своето прис'ствие. Когато част от војската на јустиниан напуска укрепенија лагер и тр'гва да с'бира фураж за добит'ка без нужната охрана, конницата на праб'лгарите, следвана от славјанската пехота, нанасја удар и ги разгромјава. Овладјан е лагер'т на византијците. Остат'ците от армијата им начело с јустиниан се спасјават с бјагство в Анхиалската крепост. Но славјаноб'лгарските отрјади обкр'жават пл'тно тв'рдината. Тјахната настојчивост изплашва јустиниан и през втората ношт с остат'ците от војската си, качена на корабите, се отправја к'м Цариград.
Хитростта на византијците е разкрита и Тервел, като снема обсадата, повежда војските си на југ. Тој прекосјава Източна Тракија и стига до Цариград. При този набег са взети много пленници и трофеи, след което, по думите на летописците, праб'лгари и славјани се завр'штат невредими в своите земи. Нјаколко п'ти след това те отново изв'ршват походи до Цариград и нај-после през 716 г. е склјучен мир с Византија. В него се определјат точно границите на б'лгарската д'ржава, начин'т на т'рговија, плаштането на годишен дан'к от Византија, в'просите за политическите бег'лци и пр.
Опит'т на јустиниан да с'средоточи војските си б'рзо и скрито не сполучва. Уведомен своевременно, Тервел взема необходимите мерки. По височините северозападно от Анхиало праб'лгарите и славјанските отрјади преграждат здраво проходите, които водјат к'м в'трешността на страната. С'гледвачите следјат всјако дејствие на противника, без да издават своето прис'ствие. Когато част от војската на јустиниан напуска укрепенија лагер и тр'гва да с'бира фураж за добит'ка без нужната охрана, конницата на праб'лгарите, следвана от славјанската пехота, нанасја удар и ги разгромјава. Овладјан е лагер'т на византијците. Остат'ците от армијата им начело с јустиниан се спасјават с бјагство в Анхиалската крепост. Но славјаноб'лгарските отрјади обкр'жават пл'тно тв'рдината. Тјахната настојчивост изплашва јустиниан и през втората ношт с остат'ците от војската си, качена на корабите, се отправја к'м Цариград.
Хитростта на византијците е разкрита и Тервел, като снема обсадата, повежда војските си на југ. Тој прекосјава Източна Тракија и стига до Цариград. При този набег са взети много пленници и трофеи, след което, по думите на летописците, праб'лгари и славјани се завр'штат невредими в своите земи. Нјаколко п'ти след това те отново изв'ршват походи до Цариград и нај-после през 716 г. е склјучен мир с Византија. В него се определјат точно границите на б'лгарската д'ржава, начин'т на т'рговија, плаштането на годишен дан'к от Византија, в'просите за политическите бег'лци и пр.
Походите на Константин V Копроним – 741–775 г. Втората половина на VIII в. е характерна с в'трешни борби на славјаноб'лгарската феодална аристокрација за власт, умело подклаждани от Византија. Тази сложна в'трешнополитическа обстановка решава да използва енергичнијат и настојчив византијски император и п'лководец Константин V Копроним. Неговата крајна стратегическа цел са п'лен разгром на славјаноб'лгарската војска и покорјаването на Б'лгарија.
За двадесет години (755–775) като император на Византија Константин V Копроним организира и провежда девет похода срешту Б'лгарија. Почти през година византијците нахлуват в нејните предели. Никак не е лесно на младата б'лгарска д'ржава.
Две десетилетија Константин V Копроним посвештава на постигането на стратегическата си цел да покори славјаните и праб'лгарите северно от Стара планина. Много сили и средства са насочени за решаването на тази задача. Понјакога византијците са на крачка от успеха, но все нешто не достига. В един случај с'противата е силна, в други бурја вр'хлита флота им, превозвашт војски, в трети в'преки мерките за скритост б'лгарите научават за готвенија поход и се оказват подготвени и т.н. Резултатите от всички походи не надхв'рлјат тактическија успех – спечелени боеве, взети пленници и трофеи и пр.
За двадесет години (755–775) като император на Византија Константин V Копроним организира и провежда девет похода срешту Б'лгарија. Почти през година византијците нахлуват в нејните предели. Никак не е лесно на младата б'лгарска д'ржава.
Две десетилетија Константин V Копроним посвештава на постигането на стратегическата си цел да покори славјаните и праб'лгарите северно от Стара планина. Много сили и средства са насочени за решаването на тази задача. Понјакога византијците са на крачка от успеха, но все нешто не достига. В един случај с'противата е силна, в други бурја вр'хлита флота им, превозвашт војски, в трети в'преки мерките за скритост б'лгарите научават за готвенија поход и се оказват подготвени и т.н. Резултатите от всички походи не надхв'рлјат тактическија успех – спечелени боеве, взети пленници и трофеи и пр.
Б'лгарија и нејната војска се оказват костелив орех. Макар и по-малобројна, тја умее да војува успешно и в условија, когато стратегическата инициатива не е в нејни р'це. Това е реално доказателство, че на Балканите са поставени здрави основи на една д'ржава и армија, които по-к'сно ште дадат своја принос и в развитието на културата и на военното изкуство на Европа.
Сражението при крепостта Маркели – 792 г. Военните с'битија през VIII в. зав'ршват с војната между Византија и Б'лгарија, изход'т от којато е решен в сражението при крепостта Маркели, близо до днешнија Карнобат.
В началото на јули 792 г. византијскијат император Константин VI потеглја на поход срешту Б'лгарија и достига граничната крепост Маркели. Тој спира војските си за почивка, разполага ги в укрепен лагер и започва ремонт на крепостта, којато е разрушена. Стратегическата цел на војната далеч не е така голјама, както при Константин V Копроним. Тој в'знамерјава да овладее областта Загоре и да лиши б'лгарската д'ржава от удобен рајон за наст'пление, за да се ограничат нејните стремежи на југ.
Хан Кардам, своевременно уведомен за похода, с'средоточава силите си по височините северно от крепостта. По този начин са преградени проходите, водешти к'м в'трешността на страната. Като следи дејствијата на противника, Кардам решава да устрои засада на византијците с главните си сили. Отделни силни отрјади, с'ставени от конница, насочва к'м византијскија лагер, за да предизвика противника да започне бој. Като отст'пват мајсторски, те трјабва да го подмамјат к'м мјастото на засадата.
Кардам успјава да ос'штестви своја замис'л. Докато трае поправјането на крепостната стена, тој предприема нјаколко нападенија над византијскија лагер. При едно от тјах Константин не се ст'рпјава, извежда војските си и без да построи обичајнија боен ред, влиза в бој. В започналите бојни дејствија праб'лгарската конница умело демонстрира оттеглјане, като увлича главните сили на противника в преследване. Когато византијците навлизат в мјастото на засадата, Кардам нанасја решителен удар, като ги притиска к'м близката блатиста местност.
В това сражение византијската армија прет'рпјава п'лно поражение. Укрепенијат лагер е разгромен и славјани и праб'лгари залавјат целија обоз, императорската палатка и хазната, цјалата охрана. Самијат Константин VI едва се спасјава с бјагство. Поражението при Маркели заставја византијците да склјучат мирен договор.
В началото на јули 792 г. византијскијат император Константин VI потеглја на поход срешту Б'лгарија и достига граничната крепост Маркели. Тој спира војските си за почивка, разполага ги в укрепен лагер и започва ремонт на крепостта, којато е разрушена. Стратегическата цел на војната далеч не е така голјама, както при Константин V Копроним. Тој в'знамерјава да овладее областта Загоре и да лиши б'лгарската д'ржава от удобен рајон за наст'пление, за да се ограничат нејните стремежи на југ.
Хан Кардам, своевременно уведомен за похода, с'средоточава силите си по височините северно от крепостта. По този начин са преградени проходите, водешти к'м в'трешността на страната. Като следи дејствијата на противника, Кардам решава да устрои засада на византијците с главните си сили. Отделни силни отрјади, с'ставени от конница, насочва к'м византијскија лагер, за да предизвика противника да започне бој. Като отст'пват мајсторски, те трјабва да го подмамјат к'м мјастото на засадата.
Кардам успјава да ос'штестви своја замис'л. Докато трае поправјането на крепостната стена, тој предприема нјаколко нападенија над византијскија лагер. При едно от тјах Константин не се ст'рпјава, извежда војските си и без да построи обичајнија боен ред, влиза в бој. В започналите бојни дејствија праб'лгарската конница умело демонстрира оттеглјане, като увлича главните сили на противника в преследване. Когато византијците навлизат в мјастото на засадата, Кардам нанасја решителен удар, като ги притиска к'м близката блатиста местност.
В това сражение византијската армија прет'рпјава п'лно поражение. Укрепенијат лагер е разгромен и славјани и праб'лгари залавјат целија обоз, императорската палатка и хазната, цјалата охрана. Самијат Константин VI едва се спасјава с бјагство. Поражението при Маркели заставја византијците да склјучат мирен договор.
Војната на Симеон през 894 г. П'рвата војна на Симеон с Византија започва през есента на 894 г. Повод за това, както сочат византијските летописци, е решението на византијското правителство за преместване на б'лгарскија пазар от Цариград в Солун и за увеличаване митата на б'лгарските стоки. Вс'штност причините за војната са много по-д'лбоки. Те се коренјат в стремежа за надмоштие на Балканите и за обединјаване на славјанското население, останало изв'н границите на страната.
През 894 г. б'лгарската војска нахлува в Източна Тракија и в рајона на Одрин разгромјава нап'лно византијците, като взема много пленници. В плен попадат и голјама част от отрјадите на императорската гвардија. Изкусната византијска дипломација се постарава да компенсира неуспехите на бојното поле. Тја успјава да насочи срешту Б'лгарија маджарите, които по това време са между Днеп'р и долното течение на Дунав.
През 895 г. многобројна маджарска војска е прехв'рлена през Дунав с кораби, изпратени от Цариград. През Добруджа маджарите нахлуват в северните рајони на страната и започват опустошителни набези. Изпратените срешту тјах војски прет'рпјават п'лен неуспех. Симеон е принуден да се затвори в крепостта Др'ст'р (Силистра), к'дето с м'ка отбива др'зките им нападенија. По с'штото време в устието на Дунав стои византијскијат флот, а к'м јужната граница приближават војските на талантливија п'лководец Никифор Фока. При с'здалата се обстановка Симеон приема единствено правилното решение – да поиска незабавно мир. От негова страна това е умел ход за печелене на време. Когато маджарите се оттеглјат, Симеон веднага влиза в с'јуз с печенезите, с'седи на маджарите. Рано през пролетта на 896 г. б'лгари и печенези внезапно нападат маджарите и ги разгромјават.
Като отхв'рлја опасността от север, през лјатото Симеон потеглја с војските си срешту Византија. Тој срешта главните сили на византијците при Булгарофигон (Бабаески). В тјах влизат всички теми и отрјади на Източната схола (војските, набирани от европејската територија на Византија), командвани от доместика на схолите Л'в Катакалон. В кр'вопролитно сражение Симеон успјава да разгроми византијците.
Така в краја на IX в. приклјучва оште една страница от многовековните отношенија между Б'лгарија и Византија, но не и борбата за надмоштие, којато теп'рва навлиза в решителна фаза. В склјученија мир Византија отст'пва рајона между Черно море и Странджа планина, којто е прис'единен к'м Б'лгарија.
I MNOGO DRUGI
През 894 г. б'лгарската војска нахлува в Източна Тракија и в рајона на Одрин разгромјава нап'лно византијците, като взема много пленници. В плен попадат и голјама част от отрјадите на императорската гвардија. Изкусната византијска дипломација се постарава да компенсира неуспехите на бојното поле. Тја успјава да насочи срешту Б'лгарија маджарите, които по това време са между Днеп'р и долното течение на Дунав.
През 895 г. многобројна маджарска војска е прехв'рлена през Дунав с кораби, изпратени от Цариград. През Добруджа маджарите нахлуват в северните рајони на страната и започват опустошителни набези. Изпратените срешту тјах војски прет'рпјават п'лен неуспех. Симеон е принуден да се затвори в крепостта Др'ст'р (Силистра), к'дето с м'ка отбива др'зките им нападенија. По с'штото време в устието на Дунав стои византијскијат флот, а к'м јужната граница приближават војските на талантливија п'лководец Никифор Фока. При с'здалата се обстановка Симеон приема единствено правилното решение – да поиска незабавно мир. От негова страна това е умел ход за печелене на време. Когато маджарите се оттеглјат, Симеон веднага влиза в с'јуз с печенезите, с'седи на маджарите. Рано през пролетта на 896 г. б'лгари и печенези внезапно нападат маджарите и ги разгромјават.
Като отхв'рлја опасността от север, през лјатото Симеон потеглја с војските си срешту Византија. Тој срешта главните сили на византијците при Булгарофигон (Бабаески). В тјах влизат всички теми и отрјади на Източната схола (војските, набирани от европејската територија на Византија), командвани от доместика на схолите Л'в Катакалон. В кр'вопролитно сражение Симеон успјава да разгроми византијците.
Така в краја на IX в. приклјучва оште една страница от многовековните отношенија между Б'лгарија и Византија, но не и борбата за надмоштие, којато теп'рва навлиза в решителна фаза. В склјученија мир Византија отст'пва рајона между Черно море и Странджа планина, којто е прис'единен к'м Б'лгарија.
I MNOGO DRUGI
Копуков татарски не разбира дека е ова хумор...
KATO E HUMOR DA GO BE6E NAPRAVIL ZA MACEDONIA
Дај бе нешто помладо од 1000 години:pos2:
- Член од
- 5 декември 2007
- Мислења
- 169
- Поени од реакции
- 0
Е Мисирков , еве неколко слики от загубени битки - се прашам дал ке се насмееш кат ги видиш?Не разумувам како е можно, човек да се шалја со маката на народ, па била она и преди векови?
еве- солзи, мака , робија..... , дал знаеш от кои битки са овие слики?
Call of Duty татари, а негде ве спомнеме ете ве одма додека трепнеш:pos2:
Z
ZeroStyle
Гостин
Абе татари баксузи сте. Кај да сте иделе, чиј гз да сте лижеле пак сте го јаделе курот.
Мојот аватар само за вас.
Мојот аватар само за вас.
- Член од
- 5 декември 2007
- Мислења
- 169
- Поени од реакции
- 0
Дал сметаш оти има потреба да ги споменуваш,та они си постојат и са на секаде - и от векови на Балканот, и во НАТО и во Европската унија!
Не им бери гајлето!И печелиле и губиле битки, ама еве ги ја - постојат си и са насекаде!
Temava e humor ama koga veke insistiras eve edna vasa golema pobeda
[SIZE=-0]The execution of the 12 young men from the village of Vatasa, near Kavadarci was carried out by the Bulgarian fascist army on 16 June, 1943.[/SIZE]
[SIZE=-0]Nevena Hadijordanova, the sister of the executed Vaso lived to tell this story. She survived together with three other girlfriends from the village.[/SIZE]
[SIZE=-0]"They gathered us from our houses early in the morning. One by one they brought us in front of the village inn. Twelve young men and four young girls, all of us members of the antifascist organisation from Vatasa.[/SIZE]
[SIZE=-0]When they brought me in front of the village inn, those that were already there were facing the brick wall. But they still saw me and I gave them a little smile. One of the Bulgarian soldiers noticed:[/SIZE]
[SIZE=-0]"Laugh, laugh!!!. Enjoy your last laugh."[/SIZE]
[SIZE=-0]After that they called us one by one to go inside the inn for questioning.[/SIZE]
[SIZE=-0]"Questioning and brutal torturing." When they called me inside, I saw my friends with ripped shirts and bruises on their faces, around their eyes, and their bodies.[/SIZE]
[SIZE=-0]The twelve young men, me and my three girlfriends were asked the following questions: "Tell us where the Partisans are?, Who brings them food?, Tell us while you're still alive!!!. No-one from us said a word.[/SIZE]
[SIZE=-0]- I don't know!, I didn't hear!, I didn't see! - those were the only words said by their dry lips. Four hours of hearing and torture - from 8:00 a.m till 12:00 noon. No-one said a word.[/SIZE]
[SIZE=-0]After the hearing and torture, the 12 young man were lined up two by two.[/SIZE]
[SIZE=-0]They left accompanied by the army and police. They even took us - the girls outside. We left accompanied by the sergeant and two agents. As soon as we got outside, we saw our friends on the bridge. They took them up stream the river Luda Mara. The members of the antifascist group from Vatasa gathered at that spot.[/SIZE]
[SIZE=-0]Hotness! Tiredness! The agents returned. We - the four girls tried to see our friends, but the road upwards is curved. That is why we could not see them until we reached the top, at Duloro Dovce. The young men were sitting down. Then they were ordered to get up. They were pale and bruised.[/SIZE]
[SIZE=-0]My brother Vaso was one of the oldest in the group. It appeared that he felt the danger, and that is why he said: "Sergeant. I will go back to close the inn".[/SIZE]
[SIZE=-0]-Your father will close it - answered the Sergeant.[/SIZE]
[SIZE=-0]They took us through the narrow track in a row by one, downwards to the river Luda Mara. The young men were walking in front, and then us the girls. One soldier came close to me and whispered: "You will see what will happen now".[/SIZE]
[SIZE=-0]-What? - I asked him whispering.[/SIZE]
[SIZE=-0]Then an officer came close, yelled something and interrupted the conversation.[/SIZE]
[SIZE=-0]-Sit down! - commanded one officer.[/SIZE]
[SIZE=-0]We - the four girls were standing aside. Some of our friends were just sitting down. My brother, probably convinced that a catastrophe was about to happen, did not sit down, but he started running towards the river.[/SIZE]
[SIZE=-0]-Dime Cekarov and Gerasim Matakov started running after him.[/SIZE]
[SIZE=-0]-Shoot! - a command was ordered.[/SIZE]
[SIZE=-0]All of the weapons held in the hands of the ten fascists fired. They fired at those who were running and at those who were sitting down. All that could be heard was the sound of shots being fired and the screams of the wounded. The nine young men that were sitting down did not move. Their bodies were filled with bullets. Some ran after the three that were running away. Dime was wounded in the shoulder. The young men continued to run. Then the shooting stopped. The mad killers were returning to the group.[/SIZE]
[SIZE=-0]-Would you like to see your brother? - said the commander.[/SIZE]
[SIZE=-0]-No, I do not want to see him the way he looks now! - I answered.[/SIZE] [SIZE=-0]
Then, the Bulgarian police and soldiers stabbed the young men in their hearts and some of them were still showing signs of life. Another thing was left undone - to take their belongings. They took their pocket wallets, hand watches and also other belongings.[/SIZE]
[SIZE=-0]On the way back, when we entered the village, the people saw that we were returning without our friends. It was clear what had happened. Instantly we could hear crying from all sides of the village. The fascist killers said: "Here are the girls" - to the head of the village, and one officer ordered me to call my father.[/SIZE]
[SIZE=-0]-Lazo, your son was guilty! We killed him and the other boys. Here is your daughter and don't let her go outside.[/SIZE]
[SIZE=-0]The whole village was crying everyone even the kids went to the place where the bodies of the twelve young man were. They dug up a trench, because they were threatened not to move the bodies to the village. They buried them and they said their last respects.[/SIZE]
[SIZE=-0]The execution of the 12 young men from the village of Vatasa, near Kavadarci was carried out by the Bulgarian fascist army on 16 June, 1943.[/SIZE]
[SIZE=-0]Nevena Hadijordanova, the sister of the executed Vaso lived to tell this story. She survived together with three other girlfriends from the village.[/SIZE]
[SIZE=-0]When they brought me in front of the village inn, those that were already there were facing the brick wall. But they still saw me and I gave them a little smile. One of the Bulgarian soldiers noticed:[/SIZE]
[SIZE=-0]"Laugh, laugh!!!. Enjoy your last laugh."[/SIZE]
[SIZE=-0]After that they called us one by one to go inside the inn for questioning.[/SIZE]
[SIZE=-0]"Questioning and brutal torturing." When they called me inside, I saw my friends with ripped shirts and bruises on their faces, around their eyes, and their bodies.[/SIZE]
[SIZE=-0]The twelve young men, me and my three girlfriends were asked the following questions: "Tell us where the Partisans are?, Who brings them food?, Tell us while you're still alive!!!. No-one from us said a word.[/SIZE]
[SIZE=-0]- I don't know!, I didn't hear!, I didn't see! - those were the only words said by their dry lips. Four hours of hearing and torture - from 8:00 a.m till 12:00 noon. No-one said a word.[/SIZE]
[SIZE=-0]After the hearing and torture, the 12 young man were lined up two by two.[/SIZE]
[SIZE=-0]They left accompanied by the army and police. They even took us - the girls outside. We left accompanied by the sergeant and two agents. As soon as we got outside, we saw our friends on the bridge. They took them up stream the river Luda Mara. The members of the antifascist group from Vatasa gathered at that spot.[/SIZE]
[SIZE=-0]Hotness! Tiredness! The agents returned. We - the four girls tried to see our friends, but the road upwards is curved. That is why we could not see them until we reached the top, at Duloro Dovce. The young men were sitting down. Then they were ordered to get up. They were pale and bruised.[/SIZE]
[SIZE=-0]My brother Vaso was one of the oldest in the group. It appeared that he felt the danger, and that is why he said: "Sergeant. I will go back to close the inn".[/SIZE]
[SIZE=-0]-Your father will close it - answered the Sergeant.[/SIZE]
[SIZE=-0]They took us through the narrow track in a row by one, downwards to the river Luda Mara. The young men were walking in front, and then us the girls. One soldier came close to me and whispered: "You will see what will happen now".[/SIZE]
[SIZE=-0]-What? - I asked him whispering.[/SIZE]
[SIZE=-0]Then an officer came close, yelled something and interrupted the conversation.[/SIZE]
[SIZE=-0]-Sit down! - commanded one officer.[/SIZE]
[SIZE=-0]We - the four girls were standing aside. Some of our friends were just sitting down. My brother, probably convinced that a catastrophe was about to happen, did not sit down, but he started running towards the river.[/SIZE]
[SIZE=-0]-Dime Cekarov and Gerasim Matakov started running after him.[/SIZE]
[SIZE=-0]-Shoot! - a command was ordered.[/SIZE]
[SIZE=-0]All of the weapons held in the hands of the ten fascists fired. They fired at those who were running and at those who were sitting down. All that could be heard was the sound of shots being fired and the screams of the wounded. The nine young men that were sitting down did not move. Their bodies were filled with bullets. Some ran after the three that were running away. Dime was wounded in the shoulder. The young men continued to run. Then the shooting stopped. The mad killers were returning to the group.[/SIZE]
[SIZE=-0]-Would you like to see your brother? - said the commander.[/SIZE]
[SIZE=-0]-No, I do not want to see him the way he looks now! - I answered.[/SIZE] [SIZE=-0]
[SIZE=-0]On the way back, when we entered the village, the people saw that we were returning without our friends. It was clear what had happened. Instantly we could hear crying from all sides of the village. The fascist killers said: "Here are the girls" - to the head of the village, and one officer ordered me to call my father.[/SIZE]
[SIZE=-0]-Lazo, your son was guilty! We killed him and the other boys. Here is your daughter and don't let her go outside.[/SIZE]
[SIZE=-0]The whole village was crying everyone even the kids went to the place where the bodies of the twelve young man were. They dug up a trench, because they were threatened not to move the bodies to the village. They buried them and they said their last respects.[/SIZE]
- Статус