"Надали Балканскија полуостров можеше да св'рши по-голјама дивотија за началото на века.
В'в време, в което всички се обединјават, с'бират, сплотјават и с'единјават, т.е всички са на коне, ние сме на кобила.
Ние, заштото от Тракија до двореца на граф Дракула и от Черно море до Далмација сме все едни и с'шти.
Когато над целија континент има едно знаме – синьо с ж'лти звездички, тук взе, че от ништото излезе ново знаме.
Надјавах се, че териториалните спорове в Европа да са погребани с краха на Третија рајх,
че сме се изморили от разделенија и е време да се обединим.
Очевидно не така мислјат на 200 километра на запад от нас.
С'гласна с'м, че сигурно всеки косовар си има своето собствено виждане по в'проса,
знам за издевателствата на Милошевич, знам за разделјането с пергел на картата на Балканите
след краја на руско-турската војна,
след краја на п'рвата, на втората световна, при идването на комунизма,
при падането на комунизма...
Балканите обаче така и не си дадоха сметка, че проблемите ни идват отв'н,
а не от комшијата албанец, косовар, с'рбин или рум'нец.
Всички „междус'јузнически“ спорове са родени от в'ншната намеса на нјакој мосју, с'р или хер.
И вместо тук да си отворим очите и да се стегнем, превр'штајки Балканите в прекрасно мјасто за живеене,
ние се поддаваме на провокации, на изкуствени разделенија, нарочваме си враг –
този, којто е нај-близо, заштото е нај-лесно, и започваме да п'лним балканските си души с омраза.
А за това, че можем да мразим, мај нјама две мненија.
Ето, от днес си имаме оште една причина да се мразим помежду си. Половината полуостров призна Косово,
без да си дава сметка, че с'штото може да се случи на територијата на којато и да е от д'ржавите в рајона,
С'рбија реагира остро, затварја консулства и почва да прави проверки по границите на с'штите хора,
с които до вчера си казваше „здрасти, комшу“.
Зашто? Заштото не сме се преболедували раните, нанесени ни от други. Заштото и 70 години по-к'сно
(или п'к 1 000 в нашија случај)
след втората ракија има „Б'лгарија на три морета“, „Косово за косоварите“, „Косово е С'рбија“,
„Кип'р е гр'цки“ и омразата извира.
Омраза, породена от безсилието ни преди сто години, когато други са решавали с'дбата ни.
Сто години не бјаха достат'чни, за да си дадем сметка, че ние и единствено ние
трјабва да решаваме кое е добре за нас,
без да се с'образјаваме с Големите на запад, с Големија на изток,
с ... с всички останали, но не и с нас самите.
Сега отново дејстваме по нечија чужда свирка, вместо да седнем на една маса, да пием по две ракии,
да изјадем по една шопска салата и докато кјуфтетата се пекат, да си стиснем р'цете.
Заштото Ерделези ја пејат всички."
AMAN KESE SPASIME LI NEKOGAS OD SRBOMANSTVOTO
