Третата балканска
Г'рција и Турција в спор за геврека, македонците ни обиждат на “коп'р”
Турција е успјала да запази баклавата от Антеп.
КРАСИМИР КРУМОВ
16.02.2013
След като регистрирахме „Горноорјаховскија суджук”, сега на опашката чака роле „Трапезица”.
Х'рватскијат бут се суши 5-6 месеца и зрее една година след това.
„Б'лгарите ни взеха шопската!” - проплакаха в с'седна Македонија.
Истарски пршут е х'рватскијат деликатес на европејската трапеза.
Македонци се јадосват зашто „владата” оште спи за регистрацијата на „тавче с гравче” - боб тава.
За кранскија колбас Словенија беше готова на војна с Австрија, но го спечели на масата за преговори.
Г'рците се пребориха с Кип'р и Данија за сиренето „Фета”.
Истарскијат пршут е свински бут от 150-200 килограмови прасета.
„За дупката на геврека” се хванаха гуша за гуша г'рци и турци. П'рви поискаха да објавјат лакомството за традиционно турско симитчиите от Истанбулската камара на продавачите на гевреци.
„Jас шопска и ракиjа на бугар не давам!” С едната ненка нав'нка, готварска книга в лјавата р'ка и шише лозова в другата и с'с сакралните думи на уста се хв'рлја в п'рвите редици на барикадата младата македонска девојка (с ударение на е) Леандра. Годината е 2013, а новите окопи на Балканите не са заради това отк'де да мине телената мрежа, нито за това поп ли да ни опјава или ходжа. Не и за това в кое царство да останат баштините ниви, а за националната идентичност на трапезата. На Балканите обаче да т'рсиш кој е баштата, направил на мајката природа нејните деца (ударението пак на е) таратора, шопската салата, баклавата, п'лнените чушки, сармите и бозата е като да се опитваш да намериш татковците на русите сополанковци, наобиколили чернокоса крајп'тна блудница. На Леандра един ден може да ј сложат на плоштада в Скопие паметник от бјал мрамор, издјалан в'в Флоренција. Това обаче чак когато св'рши Третата балканска.
Војната за манджата, мезето и мерудијатаКрајат на така и не достигналија сто години мир постави иначе мирнија на пр'в поглед Европејски с'јуз с регулациите си на интелектуалната собственост, които позволиха хранителни продукти да б'дат заштитени не само по географското им наименование, което се с'д'ржа в името им (смјадовска луканка, т'рновски суджук или бански старец). Тогава се оказа, че един ништо и никак'в геврек, на којто нај-голјама му е дупката, може да б'де „в'рзан” за определен регион и патентован, ако се докаже, че това е п'рвото, обичајното, характерното мјасто на неговото производство. „За дупката на геврека” се хванаха гуша за гуша г'рци и турци. П'рви поискаха да објавјат лакомството за традиционно турско симитчиите от Истанбулската камара на продавачите на гевреци. В интерес на истината ги бјаха предизвикали г'рците, които в технија вестник „Елефтерос типос” написали, че геврек'т бил популјарен в Солен оште преди Исус Христос в Солун и Византион (елинска колонија, в'рху којато по-к'сно е построен Истанбул). Така хем избиха предварително очакванија турски коз, че симит'т е символ на Истанбул. Символ, ама от гр'цко време. Б'лгарската позиција по гр'цко-турскија конфликт засега е пасивна, но има значителен потенциал. Оште от древно време по наши земи в денја на влажните зони, почитан у нас като Петльовден окачвали по г'рбовете на м'жете традиционен наниз от гевречета. На м'жете, обичашти м'же, п'к не им викали ватман или геј, а галено „геврек”.Г'рци и турци вече се д'рпаха ведн'ж и за баклавата, но в този конфликт се оказаха замесени Великите сили. На 21 март м. г. в навечерието на честванијата на гр'цката револјуција в Белија дом президент'т
Барак Обама похвалил „гр'цката баклава”, којато гр'цка готвачка направила за 300 души наред с'с спаначеник, мусака и лозови сарми. Барак обаче нај-много се впечатлил от баклавата, а в едно гр'цко-американско списание се похвалили за тази работа. Това предизвика почти дипломатически конфликт в другија евроатлантически с'јузник на САшт – в Турција баклавата ја бројат за своја. Накраја работата стана малко „двама се карат, третијат печели”. В крајна сметка Еврос'јуз'т прие, че сиропиранијат десерт е традиционно јастие на кип'рските г'рци. Така че спор'т наистина зав'рши 0:0, ама за г'рците. Г'рција успја да се пребори на много по-широк фронт с Данија и Кип'р за сиренето „Фета”. С'седски междуособици предизвика и локум'т, а Турција се оказа нај-активната на Балканите в надпреварата за европејски патенти за заштита на продуктите си. Само за 2011 г. Турција е регистрирала 95 деликатеса, Х'рватска 56, Словенија 42, Г'рција 29, Б'лгарија 8. „А Македонија спи!” - нервјат се по скопските форуми местните. „Сак'н! Вземат ни шопската салата!”, в'зкликнаха в европејската част на Скопие, когато вестниците написаха, че има проблем с националната идентичност на посипаните с'с сирене домати, пиперки и краставици. „За шопската салата, според познавачите, може да се с'дим с източнија с'сед” - пусна комјунике тамошнијат „Дневник”. Оказало се, че освен нерешените проблеми с името на републиката и с историческите претенции, пр'т в македонската кола к'м ЕС штели да б'дат оште ракијата, мастиката, лјутеницата и шопската салата.
Традиционната обида за б'лгари в Македонија е „татари”. В кулинарната битка п'к нај-гнусното за вкусовите рецептори по македонскија език е коп'р'т. Затова и в кулинарната битка ни обиждат на „коп'р”. „Jас шопска и ракиjа на бугар не давам!” - вика споменатата вече Леандра и прод'лжава: „Да си го патентоват коп'ра и цјалата гнусотија, којато си ја готвјат. И сами да си ја јадат.”, „Апаши! Да им опитате гроздовата... вземете си шампоани и си измијте главите, нештастници!” - реди оште форумнијат незнаен воин в'в фуста Леандра. В пијанството на македонскија народ има и трезви глави: „Вижте колко е идиотски тоја ЕС. Шопската, ракијата и мастиката ги сближаваха хората, сега ги разделјат. И това под шапката на милија ни нај-сексапилен, нај-демократичен и нај-правов Европејски с'јуз”.От б'лгарскија окоп се показва нјакак'в без каска и изстрелва в серија, че шопската е б'лгарска, с'здадена от „Балкантурист” с националните цветове - бјало, зелено, червено и п'рвоначално е сервирана само в самолетите.
Оттат'к Леандра мјата граната: „Ела да ми видиш в шолјата (б.а. тоалетната чинија) дали нјама нешто б'лгарско”. Б'лгарче от Лудогорието хвашта гранатата оште преди да е гр'мнала и ја бута обратно в Македонско: „штастлив с'м вече, че имаш шолја и не ходиш в шумата!”. Малко по-рано с'штијат Лудогорец е разјаснил, че оште в турските архиви за обсадата на Велико Т'рново през XIII век пишело, че б'лгарите пиели „рачија” и ставали силни и непобедими. За времето може и да е сб'ркал с'с стотина години, ама за ракијата л'же ли?И „шопскијат” скандал с Македонија не мина без намесата на виднија б'лгарски македоновед Божидар Димитров. Шеф'т на Националнија исторически музеј иронично призна, че шопската салата е македонска и не бива да става причина да сп'ваме комшиите в марша им к'м Европејскија с'јуз. Научнијат аргумент е, че в блјудото участва домат'т, којто п'к е донесен от Америка. Тја п'к е открита от охридскија македонец Драган. Именно тој донес'л доматен разсад и с п'рвите домати надробил салата, којато нарек'л шопска. „Патентовајте си конското, ако не са ви изпреварили монголците”, отвр'штат му толкова зл'чно с'што макетата.Нај-разпространеното рум'нско јастие в Б'лгарија е мамалигата, популјарна оште като качамак. Засега обаче качамак'т не е станал повод за вражди с'с с'седите от север, може би заштото в миналото е минавал за храна на бедните и не искаме да казваме, че е б'лгарски. Затова п'к комшиите с'што коректно пишат в менјутата си за смесицата от домати, краставици, чушки и наст'ргано сирене „салата булгарјаска” - б'лгарска салата. Което в тази Балканска с рум'нците ни прави с'јузници.
--- надополнето: 16 февруари 2013 во 07:18 ---
Ја посветувам оваа статија на мојата муза Леандра.
Со љубов.
Авторот.
http://www.monitor.bg/article?id=373451
Благодарам Красимир. Само не требало да правиш нов ник, паметни сме ние ќе те ископаме кој си

Нема да ти смета јас да ти ја возвратам статијата овде на темава, да не испадне дека само јас сум ти муза, а ти не си ми мене.
Да ти бидам уште поголема муза, ќе го објавам твојот лик и твоето дело. Значи гледајќи ги твоите слики, неможев а да не заклучам дека си класичен бугар. Значи секој мој збор кога ве опишувам вас е вистинит и ќе го претставам со фотографии:
Некој ќе праша како изгледа бугар, еве ви типичен изглед за да не се прашувате. И замислете каква навреда е да ве поистоветат со ваков народ, един народ. Страшно.
Идеме на стилот, класично бугарски:
Погледнете ја таа кошула на риги и сиво сако ала булгари. Јас разбирам да се нема вкус, али бугарскиот вкус е единствен. И да не излезе дека го опишувам Красимирчо само на возрасни години, еве како личи еден млад бугар:
И после оти Азис ги вика цел свет....
Туку на темава бевме до храната, па на здравје Красимирчо и уште текстови да ми пишуваш:
Автор Леандра.
п.с.Копарот обавезно да го патентирате. И не заборавајте и изгледот да си го патентирате, оти е еден и единствен. Никој на светот нема полош вкус од бугарите.