ne bidi kako istoricarive skopski vkafana uceniпретците нивни биле бугари па потурчени (таква им е нивната логика) и живееле на територија на бугарска администрација (да не кажам држава)!
Настојаштијат пореден инвентарен опис 9 на ф. 246К вклјучва еноријски регистри (Libri status animarum)* на спадаштото к'м духовната јурисдикција на Б'лгарската екзархија в Цариград източно-православно б'лгарско население в европејските предели на Османската империја – Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракија, јужна (Егејска), Западна (Вардарска) и Северна (Пиринска) Македонија. С'ставени са през 1906–1907 г., в'преки че голјама част от тјах нјамат точно фиксирана дата. В регистрите са описани екзархијските пасоми по венчила (семејства) в дадено селиште – град (по градски квартали – махали), село, чифлик, махала или колиби, както и с'ответните обслужвашти ги еноријски свештеници (т.е. представителите на низшија екзархијски клир). Поради еднотипнија характер на документацијата класификационна схема на инвентарнија опис не е с'ставена. Еноријските регистри са подредени по азбучен ред в следната зависимост: 1) по наименование на основната териториално-административна единица (вилает); 2) по наименование на ц'рковно-териториалната единица (епархија); 3) по наименование на под-административната териториална единица (каза) и 4) по наименование на селиштето (град, село, чифлик, махала или колиби).
В отделни случаи има дублиране на епархии, т'ј като попадат в обхвата на два с'седни вилаета, както и дублиране на кази, които попадат в границите на една епархија. По-голјамата част от селиштата фигурират в следните топографски справочници: · Ethnographie des vilayets d’Andrianople, de Monastir et de Salonique. Extrait du „Courrier d’Orient“. Constantinople, 1878 (Македонија и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. С'ст. ј. јорданов. С., 1995. 225 с.); · Васил К'нчов. Избрани произведенија в два тома. Под ред. на проф. Хр. Христов. Т. І. П'туване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. С., 1970. 535 с.; Т. ІІ. Град Скопие. Сегашното и недавното минало на град Велес. Македонија. Етнографија и статистика. С., 1970. 679 с.; · Веселин Н. Трајков. Населените места в Тракија и Македонија под гр'цка власт. Стари и нови названија. С., 1946. 123 с.; · Николај Мичев и Пет'р Коледаров. Речник на селиштата и селиштните имена в Б'лгарија 1878–1987 г. С., 1989. 301 с.; · Николај Мичев. Речник на имената и статута на населените места в Б'лгарија 1878–2004 г. С., 2005. 407 с. Друга част от селата – поне с така вписаните в еноријските регистри б'лгароезични наименованија – отс'стват. В този смис'л регистрите от 1906–1907 г. очертават к'м конкретна дата географските граници на б'лгарската етническа територија в Османската империја, с'поставими са с границите на Б'лгарската екзархија, предначертани от султанскија ферман за нејното учредјаване (27 февр. 1870), вклјучително и за б'лгарското етническо прис'ствие в т. нар. спорни епархии (с'гласно чл. 10 от фермана). С'што така те са и ретроспективно свидетелство за маштабите на последвалото обезб'лгарјаване на Тракија и Македонија в годините на Балканската (1912–1913), Междус'јузническата (1913) и П'рвата световна војна (1915–1918).
Документите пост'пват в ЦДА (тогава ЦДИА) с приемно-предавателен опис от отдел “Архивно-документационен” при Министерството на в'ншните работи (МВнР) през 1979 г.
* Регистрите представлјават типови печатни екземплјари (книжни тела с 50 л./100 стр., 100 л./200 стр. или 200 л./400 стр. – непагинирани, подшити с канап и с подв'рзија от т'н'к зелен картон), в'рху предната корица и титулната страница на които има шаблонен текст: “Венчила в еноријата на свештеник …; Град, село или колиба …; Кааза …; Епархија …; Вилјает …”. В'рху всјака двојна четна и нечетна страница има табличен формулјар с'с следните графи за поп'лване: “1) Број; 2) Глава на семејството, име на всеки член в семејството и как'в е в него; 3) Години [доп'лнително обособена, но не в'в всички регистри]; 4) Занјатие (занајат); 5) Грамотен; 6) Кој от м'жете е в странство по печала и в која д'ржава; 7) Бележка”. На последните 2 листа (4 страници) на всеки екземплјар са отпечатани два примерно поп'лнени формулјара – за образец. Регистрите са отпечатани в Цариград от “Печ[атница] Ф. Валла Теке 540”. Част от регистрите са подпечатани с печатите на б'лгарските ц'рковни обштини, к'м които спадат с'ответните населени места.
Опис'т с'д'ржа еноријски регистри (Libri status animarum) на спадаштото к'м духовната јурисдикција на Б'лгарската екзархија в Цариград източно-православно б'лгарско население в европејските предели на Османската империја – Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракија, јужна (Егејска), Западна (Вардарска) и Северна (Пиринска) Македонија (1906-1912).
Автоматски споено мислење:
voopsto ne se koristat tie , a ne se koristele ni prethodno samo za potvrda od zdruzenie ako vi pobaraleGlavni istoricari na osnovu kojih bugari odredjuju nekom poreklo su:
Vasil Kncov- Makedonija, etnografija i statistika 1900.
Dimitar Misev- La Macedonie et sa population Chretienne 1905.
Dakle, postoje obe knjige na internetu i tu mozes videti da li imas osnova za poreklo.
Kada odredjuju poreklo nekom koriste se uvek isti istoricari.