T
Tetro
Гостин
Шопска при нас е салата, братче.
Бугарин одвлече банка
- Креатор на темата divaka
- Време на започнување
Е тоа е вистина. Казахстанците веќе ни се објаснија во љубов. Пак и ние ги сакаме. Бугарија сака сите Турци без оние во денешна Турција.Дивака ти си цар човече
Наскоро у нас гостува г-н Олжас Сјулејменов, представен на б'лгарската публика като изт'кнат казахски лингвист, писател и дипломат - посланник на Казахстан в јуНЕСКО.
Като може би нај-важен епизод в кариерата му, беше изт'кната ролјата му за запазване на кирилицата като официална азбука в Казахстан след разпадането на С'ветскија с'јуз и објавјаването на независимостта на бившите с'ветски републики.
Основните му научни интереси са насочени нај-вече к'м ролјата на тјурките в историјата. Олжас Сјулејменов представи книгата си „АЗија" (заглавието ј е изписано, точно по този оригинален начин).
На пр'в поглед става дума за куртоазна визита, в рамките на бон тона на междуд'ржавните отношенија на Казахстан и Б'лгарија.
Но по време на посештението си, Сјулејменов прави изјавленија, които говорјат за деликатни посланија от Астана к'м Софија и дори за амбиција за с'здаване на своеобразно „казахско културно пространство".
В интервју пред списание „Б'лгари" (бр. 1(6), февруари 2008 г., стр. 50 -51), Сјулејменов зајавјава, че етимологијата на руските думи сочи, че почти 30% от тјах имат тјуркски произход, а „так'в обмен на лексически материал може да се получи само в условијата на прод'лжителен мир, в'в време на трудово с'трудничество, културно обштуване, т'рговија и други мирни отношенија".
Сјулејменов отхв'рлја тв'рденијата на „официалната руска имперска и с'ветската историографија", че между Русија и „дивото поле" е имало само војни.
Тој оспорва и т'лкуването на летописа „Слово о полку Игореве", като определја като агресор кнјаз Игор, а не „кипчаците", които тој идентифицира като „конни севернотјуркски племена, които јаздели от Алтај до Черно море из степта, наричана от източните народи Дешт и Кипчак".
Според Сјулејменов „... през ХІІ век, това са племена, св'рзани с казахите... Севернотјуркските племена са били предците на казахите, башкирите, каракалпаците, кавказците и калмиците, карачаевците, предците на узбеките ...".
Пак в това интервју, Сјулејменов зајавјава в прав текст: „Ние знаем, че в кр'вта на б'лгарите текат две струи кр'в - славјанска и тјуркска. Болгар е древно западнотјуркско племе „болгары". То с'здава през седми век Велика Б'лгарија между Черно и Каспијско море".
Кулминацијата в интервјуто на Сјулејменов е при похвалното му слово за звука „'", к'дето тој казва дословно:
„Принос'т на б'лгарскија език е значителен именно с б'лгарската лексика. Там е звук'т „'", којто го нјама в рускија език, но го има в казахскија например.
Този звук неправилно се изписва с „ы", заштото това е „ер-'". Казваме б'лгар, в'лк - това е два п'ти по-крат'к звук от ы. Този звук и сега го има в кипчакските езици. Зашто е така ?
Тјуркското писмо подразделја звуковете на тв'рди и меки. Това го нјама нито в латинскија нито в гр'цкија. .... Разделението на тв'рди и меки звуци е фиксирано в кирилицата. Това са несвојствени на европејската писменост черти, с'хранени в кирилицата".
Констатацијата, че Казахстан се опитва да с'здаде нјакакво свое културно пространство, в което да играе значима ролја, вс'штност не е чак толкова изненадвашта.
Казахстан е д'ржава с амбиции да б'де „велика сила" в по-далечното б'деште. Тази цел се преследна с относително б'рза модернизација в условијата на доста мек авторитарен режим, на којто са монтирани различни „амортисьори", с'здавашти впечатление за с'штествуване на нјакак'в плурализ'м и представителност на изп'лнителната власт.
Дејствително, успоредно с постепенното и много плавно преминаване на президентската институција в Казахстан к'м „безмандатен режим", бјаха укрепени институции, демонстрирашти участието на различните етноси в управлението на д'ржавата и бјаха приети формални законодателни норми, демонстрирашти ако не друго, то поне формален стремеж к'м повишаване на ролјата на полиитческите партии.
На обвиненијата, че става дума за типична „фасадна демокрација", от Казахстан просто предлагат да се направи сравнение с останалите д'ржави от Средна Азија - бивши с'ветски републики, граничешти с него.
Сравнението категорично е в полза на властта в Астана.
В Казахстан нјама такова драстично преследване на политическата опозиција, както в'в всички останали бивши средноазиатски с'ветски републики. Нјама и изклјучително опасното противопоставјане по оста - „авторитарен, олигархичен, светски режим с криминални елементи срешту ислјамистки, антикорупционен и в известна степен популистки опозиционен фронт".
Подобно противопоставјане е бомбата с'с зак'снител в политическија живот на Узбекистан, к'дето с'седството с Афганистан, прави подобна политическа алтернатива изклјучително рискова.
В Казахстан не е налице и откровената просташтина на останалите средноазиатски политически режими.
Никој в Казахстан не се е објавил официално за башта на нацијата - за „казахбашија", докато в Тјуркменистан сме свидетели и на в'звеличаването на „тјуркменбаши" и на издигането на паметник на баштата на последнија, изработен от чисто злато.
В крајна сметка, при цјалата си огромна територија и значителни природни ресурси, Казахстан не се изкушава да се прави на регионална военна сила и да си играе на свр'хд'ржава с ор'жија за масово уништожение, за разлика от с'седен Иран.
Президент'т Наз'рбаев пројави м'дрост, като замени отказа на Казахстан от статут на јадрена д'ржава, (как'вто страната обективно имаше к'м момента на разпадането на С'ветскија с'јуз), срешту сериозно международно признание, каквото д'ржавата му и тој лично, дејствително получиха.
При това положение, Казахстан дејствително може да тр'гне „с малка крачка" к'м много по-сериозна ролја в международните дела в по-далечното б'деште.
При това, далече не само в Средна Азија и в Прикаспијскија регион. Амбициите на Казахстан, до този момент артикулирани много деликантно и неагресивно от президента Наз'рбаев, са много по-маштабни, но не се натрапват на широката публика с помпознија стил на останалата част от пост-с'ветска Средна Азија.
што се отнасја до Б'лгарија, засега има непотв'рдена с дејствија информација за намерение на правителството на Казахстан да инвестира над 4 милиарда долара в б'лгарската икономика.
След като казахска д'ржавна компанија закупи 75 процента от „Ромпетрол" в северната ни с'седка, подобни слухове не изглеждат никак неправдоподобни.
Д'лго време циркулираха и слухове за интерес на Казахстан к'м закупуване на б'лгарскија дјал в петролопровода „Бургас - Александруполис". Смјаташе се, че Русија би погледнала добронамерено на подобен развој на с'битијата, поради необходимостта да се осигурјат доп'лнителни количества нефт, които да преминават през „тр'бата".
(Успоредно с това бродеха слухове и за лобиране в полза на компанијата „Шеврон", којато в момента е единствената американска нефтодобивна групировка, оперирашта без проблеми и в Русија и в Казахстан едновременно).
Рано или к'сно ште разберем, каква форма ште вземат казахстанските икономически амбиции в Б'лгарија.
В този контекст, посештението на високопоставено лице като Сјулејменов говори за подготовка на обштественото мнение в Б'лгарија за по-голјамо сближаване с Казахстан и за по-сериозно прис'ствие на Астана в б'лгарската икономика.
Работејки в тази посока, казахстанската дипломација се опитва да се в'зползува от „научнија кипеж" в Б'лгарија, при којто се лансират всев'зможни хипотези за НЕславјанскија произход на днешните б'лгари.
За сега, претенциите на казахите са скромни - те се „вричат" за прјако родство „само" с половината кр'в и генофонд на б'лгарите.
Тук те са в привилегировано положение спрјамо да речем Турција.
Ако нјакој турски учен или политик направи изјавление, че „половината кр'в на б'лгарите е тјуркска", тој ште б'де обвинен в експанзиониз'м, пантјуркиз'м, намеса в'в в'трешните работи на Б'лгарија, в строеж на „мјусјулманска д'га на Балканите" и в'в всички в'зможни см'ртни грехове, за които се сетјат в медиите.
Когато това се прави от посланника на Казахстан в јуНЕСКО, реакцијата може да се оцени дори като положителна. На обштественото мнение обшто взето допада приповдигнатија тон на изјавлението на Сјулејменов:
„... И затова, когато в Казахстан се повдигна в'прос'т за подмјаната на кирилицата с латиница, аз застанах тв'рдо против. Зајавих, че кирилицата е и наше наследство - ние с'што сме участвали в това с'здаване, както и б'лгарите. Сами казахме „не" на латиницата".
В рамките на шегата, бихме могли да кажем, че ако на времето генерал Фичев не беше отказал на Мустафа Кемал паша - Ататјурк р'ката на д'штерја си, може би и турците штјаха да откријат удобството на кирилицата като азбука, с којато може да се постигне приличен фонетичен правопис при тјуркските езици ...
Родството с'с „северните тјурки" не плаши особено б'лгарската публика. Особено, когато лјубезната покана за танц е гарнирана с комплименти к'м кирилицата, којато имала „...несвојствени за европејската писменост черти...". Ние приемаме всјакакви „братовчедства", стига да не се окажем много близки с „јужните тјурки".
Всичко описано до тук, би могло да б'де коментирано по следнија начин. Всјака д'ржава (в случаја - Казахстан) има право на широк спект'р от похвати, за да организира глобалната си реклама и вр'зките с обштествеността в отделно взета страна, в случаја - Б'лгарија.
Използуването на исторически, лингвистични и всјакакви други аргументи, с'здавашти положителни нагласи у публиката са нап'лно нормални PR средства.
Можем само да се в'зхиштаваме на казахската дипломатическа мисија в Софија, којато с ништожни финансови ресурси успешно работи за с'здаването на положителен образ на страната си пред б'лгарската публика.
Преди се смјаташе, че изјавленијата на посланика на Казахстан в различни медии за „езиковата близост" между казахи и б'лгари са резултат на собствените му професионални увлеченија - Н. Пр. Тимур Уразаев е филолог с'с зад'лбочена научна подготовка.
Днес обаче се вижда, че става дума за стратегија, приета на оште по-високо ниво. Без всјакаква иронија трјабва да признаем, че последователността, с којато пратениците на Казахстан прокарват сјужетната линија за близостта между нашите народи, датирашта едва ли не от праисторически времена, заслужава адмирации.
Очевидно Казахстан работи последователно и упорито за изграждане на положителенија си образ в Б'лгарија. Как'в е б'лгарскијат интерес?
В'н от всјакакво с'мнение, Б'лгарија трјабва да подд'ржа отлични отношенија с Казахстан.
Може да се каже, че до момента регистрираме низ от пропуснати в'зможности. За кој ли п'т, частнијат бизнес в нјакаква степен компенсира относителната мудност на д'ржавата.
Казахстан е в'зможно нај-приемливијат партньор на Б'лгарија в Средна Азија и по „п'тја на коприната".
Освен това, на територијата на Казахстан има б'лгарско население, като б'лгари прис'стват и на високи постове в д'ржавната јерархија.
Нјама рационални аргументи срешту развитието и зад'лбочаването на б'лгаро-казахстанските отношенија. Не можем да имаме и претенции срешту начина, по којто Казахстан организира д'ржавнија си PR в Б'лгарија.
Претенции можем да имаме само срешту нас самите, заштото увличајки се в една посока, обикновено забравјаме други стратегически приоритети.
В годините на прехода демократично настроени учени, водени от стремежа да „ограничат руското влијание в Б'лгарија", стигнаха до забележителни крајности в заклјученијата си за произхода на б'лгарската нација, език и култура.
Почти не е останала народност или езикова група на територијата на Урал, Алтај, Памир, Западен Сибир и Средна Азија, к'дето да не са т'рсени НЕславјанските корени на с'временната б'лгарска нација и език.
През изминалите осемнадесет години сме били идентифицирани като хунори, угро-фини, урало-алтајци и в по-малка степен като тјурки, главно поради резервите на обштеството к'м „јужните" такива...
Това е естествен процес, като се има пред вид залитането в „славјанската посока" през тоталитарнија период, когато по презумпција се приемаше, че „аспаруховите б'лгари са се претопили в славјанското море, но оставили името си и двадесетина думи в б'лгарскија език".
Лошото е, че се втурваме от едно увлечение в друго. Нај-смелите изследователи доказват, че сме преки потомци на шумерите и че Великата китајска стена е била построена заради нас.
(Ако сме били толкова грабливо племе оште тогава, какво се чудјат днес в Европејската комисија и в ОЛАФ, на особеното ни отношение к'м парите на европејските дан'коплатци?).
Работата обаче е там, че народен будител номер едно в Б'лгарската историја - Свети Паисиј Хилендарски, е написал „Историја славјано - б'лгарска", а не нјакаква друга историја.
От своја страна, тези сили в Скопие, които не само че не обичат Б'лгарија, но изпадат в паника при всјака мис'л за отслабване на анти-б'лгаризма от двете страни на Вардара, охотно приемат всички б'лгарски аргументи за „НЕславјанскија" ни произход.
Етикет'т „б'лгари - татари" е едно от нај-ефикасните ор'жија в р'цете на анти-б'лгарската пропаганда в Р. Македонија.
Струва ли си сами да ја захранваме, б'лвајки всев'зможни недоизпипани научни и „не дотам научни" хипотези ?
Трјабва ли да допринасјаме за отчуждаването ни от братјата ни в'в Вардарска Македонија, само за да си начешем крастата на националните комплекси, доказвајки че сме по-древни от египетските пирамиди и вавилонските зикурати?
В крајна сметка - не заприличваме ли сами на смешните претенции на братјата македонци к'м империјата на Александра Македонски?
Нјакој би попитал - а какво да правим с научната истина ? Научната истина трјабва да б'де т'рсена, при това без всјакакви компромиси и обслужване на различните митологии, обслужвашти различни политически доктрини.
Но научната истина трјабва да б'де т'рсена сериозно, без нарушаване на правилата на академизма и без стремеж к'м „научни сензации".
Тја не може да б'де превр'штана в „лека жена", којато да обслужва ту една, ту друга геополитическа ориентација. Научната истина не може да б'де подчинјавана на политически и партизански страсти, без значение в каква посока ја „теглјат" последните.
Затова, като оценјаваме комплимента, којто ни правјат от Астана, не трјабва да забравјаме за обштуването си с едни хора, живеешти на нјаколко часа п'т с кола от Софија.
Добрите ни отношенија с Казахстан безспорно са приоритет, нјама ништо лошо и в това да сме „роднини", активността на казахската дипломација може само да ни радва, но заради „Стара Велика Б'лгарија", не бива да забравјаме границите на Светата Б'лгарска Екзархија, очертани след султанскија ферман от 1870 г. и след плебисцита в македонските епархии от 1873 г.
Точно постигането на културно единство в тези граници, трјабва да б'де една от клјучовите задачи на днешна Европејска Б'лгарија.
--- надополнето ---
Но, јас сум сигурен дека оваа салата е традиционална македонска од Александар велики.
:smir:
Дејствително, успоредно с постепенното и много плавно преминаване на президентската институција в Казахстан к'м „безмандатен режим", бјаха укрепени институции, демонстрирашти участието на различните етноси в управлението на д'ржавата и бјаха приети формални законодателни норми, демонстрирашти ако не друго, то поне формален стремеж к'м повишаване на ролјата на полиитческите партии.
На обвиненијата, че става дума за типична „фасадна демокрација", от Казахстан просто предлагат да се направи сравнение с останалите д'ржави от Средна Азија - бивши с'ветски републики, граничешти с него.
Сравнението категорично е в полза на властта в Астана.
В Казахстан нјама такова драстично преследване на политическата опозиција, както в'в всички останали бивши средноазиатски с'ветски републики. Нјама и изклјучително опасното противопоставјане по оста - „авторитарен, олигархичен, светски режим с криминални елементи срешту ислјамистки, антикорупционен и в известна степен популистки опозиционен фронт".
Подобно противопоставјане е бомбата с'с зак'снител в политическија живот на Узбекистан, к'дето с'седството с Афганистан, прави подобна политическа алтернатива изклјучително рискова.
В Казахстан не е налице и откровената просташтина на останалите средноазиатски политически режими.
Никој в Казахстан не се е објавил официално за башта на нацијата - за „казахбашија", докато в Тјуркменистан сме свидетели и на в'звеличаването на „тјуркменбаши" и на издигането на паметник на баштата на последнија, изработен от чисто злато.
В крајна сметка, при цјалата си огромна територија и значителни природни ресурси, Казахстан не се изкушава да се прави на регионална военна сила и да си играе на свр'хд'ржава с ор'жија за масово уништожение, за разлика от с'седен Иран.
Президент'т Наз'рбаев пројави м'дрост, като замени отказа на Казахстан от статут на јадрена д'ржава, (как'вто страната обективно имаше к'м момента на разпадането на С'ветскија с'јуз), срешту сериозно международно признание, каквото д'ржавата му и тој лично, дејствително получиха.
При това положение, Казахстан дејствително може да тр'гне „с малка крачка" к'м много по-сериозна ролја в международните дела в по-далечното б'деште.
При това, далече не само в Средна Азија и в Прикаспијскија регион. Амбициите на Казахстан, до този момент артикулирани много деликантно и неагресивно от президента Наз'рбаев, са много по-маштабни, но не се натрапват на широката публика с помпознија стил на останалата част от пост-с'ветска Средна Азија.
што се отнасја до Б'лгарија, засега има непотв'рдена с дејствија информација за намерение на правителството на Казахстан да инвестира над 4 милиарда долара в б'лгарската икономика.
След като казахска д'ржавна компанија закупи 75 процента от „Ромпетрол" в северната ни с'седка, подобни слухове не изглеждат никак неправдоподобни.
Д'лго време циркулираха и слухове за интерес на Казахстан к'м закупуване на б'лгарскија дјал в петролопровода „Бургас - Александруполис". Смјаташе се, че Русија би погледнала добронамерено на подобен развој на с'битијата, поради необходимостта да се осигурјат доп'лнителни количества нефт, които да преминават през „тр'бата".
(Успоредно с това бродеха слухове и за лобиране в полза на компанијата „Шеврон", којато в момента е единствената американска нефтодобивна групировка, оперирашта без проблеми и в Русија и в Казахстан едновременно).
Рано или к'сно ште разберем, каква форма ште вземат казахстанските икономически амбиции в Б'лгарија.
В този контекст, посештението на високопоставено лице като Сјулејменов говори за подготовка на обштественото мнение в Б'лгарија за по-голјамо сближаване с Казахстан и за по-сериозно прис'ствие на Астана в б'лгарската икономика.
Работејки в тази посока, казахстанската дипломација се опитва да се в'зползува от „научнија кипеж" в Б'лгарија, при којто се лансират всев'зможни хипотези за НЕславјанскија произход на днешните б'лгари.
За сега, претенциите на казахите са скромни - те се „вричат" за прјако родство „само" с половината кр'в и генофонд на б'лгарите.
Тук те са в привилегировано положение спрјамо да речем Турција.
Ако нјакој турски учен или политик направи изјавление, че „половината кр'в на б'лгарите е тјуркска", тој ште б'де обвинен в експанзиониз'м, пантјуркиз'м, намеса в'в в'трешните работи на Б'лгарија, в строеж на „мјусјулманска д'га на Балканите" и в'в всички в'зможни см'ртни грехове, за които се сетјат в медиите.
Когато това се прави от посланника на Казахстан в јуНЕСКО, реакцијата може да се оцени дори като положителна. На обштественото мнение обшто взето допада приповдигнатија тон на изјавлението на Сјулејменов:
„... И затова, когато в Казахстан се повдигна в'прос'т за подмјаната на кирилицата с латиница, аз застанах тв'рдо против. Зајавих, че кирилицата е и наше наследство - ние с'што сме участвали в това с'здаване, както и б'лгарите. Сами казахме „не" на латиницата".
В рамките на шегата, бихме могли да кажем, че ако на времето генерал Фичев не беше отказал на Мустафа Кемал паша - Ататјурк р'ката на д'штерја си, може би и турците штјаха да откријат удобството на кирилицата като азбука, с којато може да се постигне приличен фонетичен правопис при тјуркските езици ...
Родството с'с „северните тјурки" не плаши особено б'лгарската публика. Особено, когато лјубезната покана за танц е гарнирана с комплименти к'м кирилицата, којато имала „...несвојствени за европејската писменост черти...". Ние приемаме всјакакви „братовчедства", стига да не се окажем много близки с „јужните тјурки".
Всичко описано до тук, би могло да б'де коментирано по следнија начин. Всјака д'ржава (в случаја - Казахстан) има право на широк спект'р от похвати, за да организира глобалната си реклама и вр'зките с обштествеността в отделно взета страна, в случаја - Б'лгарија.
Използуването на исторически, лингвистични и всјакакви други аргументи, с'здавашти положителни нагласи у публиката са нап'лно нормални PR средства.
Можем само да се в'зхиштаваме на казахската дипломатическа мисија в Софија, којато с ништожни финансови ресурси успешно работи за с'здаването на положителен образ на страната си пред б'лгарската публика.
Преди се смјаташе, че изјавленијата на посланика на Казахстан в различни медии за „езиковата близост" между казахи и б'лгари са резултат на собствените му професионални увлеченија - Н. Пр. Тимур Уразаев е филолог с'с зад'лбочена научна подготовка.
Днес обаче се вижда, че става дума за стратегија, приета на оште по-високо ниво. Без всјакаква иронија трјабва да признаем, че последователността, с којато пратениците на Казахстан прокарват сјужетната линија за близостта между нашите народи, датирашта едва ли не от праисторически времена, заслужава адмирации.
Очевидно Казахстан работи последователно и упорито за изграждане на положителенија си образ в Б'лгарија. Как'в е б'лгарскијат интерес?
В'н от всјакакво с'мнение, Б'лгарија трјабва да подд'ржа отлични отношенија с Казахстан.
Може да се каже, че до момента регистрираме низ от пропуснати в'зможности. За кој ли п'т, частнијат бизнес в нјакаква степен компенсира относителната мудност на д'ржавата.
Казахстан е в'зможно нај-приемливијат партньор на Б'лгарија в Средна Азија и по „п'тја на коприната".
Освен това, на територијата на Казахстан има б'лгарско население, като б'лгари прис'стват и на високи постове в д'ржавната јерархија.
Нјама рационални аргументи срешту развитието и зад'лбочаването на б'лгаро-казахстанските отношенија. Не можем да имаме и претенции срешту начина, по којто Казахстан организира д'ржавнија си PR в Б'лгарија.
Претенции можем да имаме само срешту нас самите, заштото увличајки се в една посока, обикновено забравјаме други стратегически приоритети.
В годините на прехода демократично настроени учени, водени от стремежа да „ограничат руското влијание в Б'лгарија", стигнаха до забележителни крајности в заклјученијата си за произхода на б'лгарската нација, език и култура.
Почти не е останала народност или езикова група на територијата на Урал, Алтај, Памир, Западен Сибир и Средна Азија, к'дето да не са т'рсени НЕславјанските корени на с'временната б'лгарска нација и език.
През изминалите осемнадесет години сме били идентифицирани като хунори, угро-фини, урало-алтајци и в по-малка степен като тјурки, главно поради резервите на обштеството к'м „јужните" такива...
Това е естествен процес, като се има пред вид залитането в „славјанската посока" през тоталитарнија период, когато по презумпција се приемаше, че „аспаруховите б'лгари са се претопили в славјанското море, но оставили името си и двадесетина думи в б'лгарскија език".
Лошото е, че се втурваме от едно увлечение в друго. Нај-смелите изследователи доказват, че сме преки потомци на шумерите и че Великата китајска стена е била построена заради нас.
(Ако сме били толкова грабливо племе оште тогава, какво се чудјат днес в Европејската комисија и в ОЛАФ, на особеното ни отношение к'м парите на европејските дан'коплатци?).
Работата обаче е там, че народен будител номер едно в Б'лгарската историја - Свети Паисиј Хилендарски, е написал „Историја славјано - б'лгарска", а не нјакаква друга историја.
От своја страна, тези сили в Скопие, които не само че не обичат Б'лгарија, но изпадат в паника при всјака мис'л за отслабване на анти-б'лгаризма от двете страни на Вардара, охотно приемат всички б'лгарски аргументи за „НЕславјанскија" ни произход.
Етикет'т „б'лгари - татари" е едно от нај-ефикасните ор'жија в р'цете на анти-б'лгарската пропаганда в Р. Македонија.
Струва ли си сами да ја захранваме, б'лвајки всев'зможни недоизпипани научни и „не дотам научни" хипотези ?
Трјабва ли да допринасјаме за отчуждаването ни от братјата ни в'в Вардарска Македонија, само за да си начешем крастата на националните комплекси, доказвајки че сме по-древни от египетските пирамиди и вавилонските зикурати?
В крајна сметка - не заприличваме ли сами на смешните претенции на братјата македонци к'м империјата на Александра Македонски?
Нјакој би попитал - а какво да правим с научната истина ? Научната истина трјабва да б'де т'рсена, при това без всјакакви компромиси и обслужване на различните митологии, обслужвашти различни политически доктрини.
Но научната истина трјабва да б'де т'рсена сериозно, без нарушаване на правилата на академизма и без стремеж к'м „научни сензации".
Тја не може да б'де превр'штана в „лека жена", којато да обслужва ту една, ту друга геополитическа ориентација. Научната истина не може да б'де подчинјавана на политически и партизански страсти, без значение в каква посока ја „теглјат" последните.
Затова, като оценјаваме комплимента, којто ни правјат от Астана, не трјабва да забравјаме за обштуването си с едни хора, живеешти на нјаколко часа п'т с кола от Софија.
Добрите ни отношенија с Казахстан безспорно са приоритет, нјама ништо лошо и в това да сме „роднини", активността на казахската дипломација може само да ни радва, но заради „Стара Велика Б'лгарија", не бива да забравјаме границите на Светата Б'лгарска Екзархија, очертани след султанскија ферман от 1870 г. и след плебисцита в македонските епархии от 1873 г.
Точно постигането на културно единство в тези граници, трјабва да б'де една от клјучовите задачи на днешна Европејска Б'лгарија.
--- надополнето ---
и при насШопска при нас е салата, братче.
Но, јас сум сигурен дека оваа салата е традиционална македонска од Александар велики.
:smir:
@cool@
Η Μακεδονία δεν είναι Ελληνική
- Член од
- 2 јуни 2007
- Мислења
- 23.601
- Поени од реакции
- 27.114
Bulgar, also called Bulgarian , member of a people known in eastern European history during the Middle Ages. A branch of this people was one of the primary three ethnic ancestors of modern Bulgarians (the other two were Thracians and Slavs).
Many scholars posit the origins of the Bulgars as a Turkic tribe of Central Asia (perhaps with Iranian elements) and suggest that they arrived in the European steppe west of the Volga River with the Huns about 370 ce. Retreating with the Huns, they resettled about 460 in an arc of country north and east of the...
http://www.britannica.com/EBchecked/topic/84067/Bulgar
--- надополнето ---
пп
бо (у) лгар НЕ татар!
И Марија од Струмица така зборуваше и си правеше такви шеги пред за лапне големиот татарски. Дојде до squirtхахаххахахах еј бугарска (татарска) работадивака боулгар,булгар или бугар е еден голеееем ТАТАР :tv:
- Член од
- 25 јануари 2011
- Мислења
- 505
- Поени од реакции
- 216
Ma nemoj...ja gi imav za mnogu zastreljani vo seksaИ Марија од Струмица така зборуваше и си правеше такви шеги пред за лапне големиот татарски. Дојде до squirt
