:uvo:+:nesum:
Личните имиња на територијата на Пајонија во римскиот период
p.s.
aj pak izbrisete go komentarov...
p.s.
i kakva vrska imaat GEGITE SO ARVANITITE?
i kakva vrska imaat TOSKITE SO ARVANITITE?
cital li nekoj ISTORIJA,PA DA VIDI OD KOGA I OD KADE ARVANITITE SE PRESELILE VO GEJLADA?
eve,i blgarite nesto citirale:
Weithmann, M. op. cit., p.171. Германскијат учен Вајтман заст'пва подобно мнение, смјатајки,
че заселилото се в Епир славјанско
племе вајунити (дало веројатно наименованието на областта Вагенеција) се е установило там,
минавајки от изток по Via Egnatia до
адриатическото крајбрежие и спускајки се оттам на југ. Може да се предполага, че славјаните в јужна Албанија са именно от това
племе.
cital li nekoj ISTORIJA,PA DA VIDI OD KOGA I OD KADE ARVANITITE SE PRESELILE VO GEJLADA?
За това, че
Климент е пребивавал в Девол и Деволската епископија, става јасно и от нај-старото житие
на Наум.
В јужна Албанија са проповјадвали и други от
петимата ученици на
Кирил и Методиј. Легендите
сочат двама от тјах –
Горазд и Ангелариј.
В иконостаса на митрополитската
ц'рква "Св. Марија" в
Берат доскоро е била запазена стара икона, на којато са изобразени
Св.
Седмочисленици. На неја в'рху скала крај реката, минавашта през Берат, са образите на
Кирил,
Методиј, Наум, Климент и Сава. Долу в пропастта лежат
Горазд и Ангелариј. В тази ц'рква се
с'хранјава и урна с моштите на двамата светци м'ченици от Берат – Горазд и Ангелариј(30). Според
местно предание моштите им били пренесени тук от с. Балши (нјакогашната Главиница),
когато
тамошното население преминало к'м ислјама(31).
cital li nekoj ISTORIJA,PA DA VIDI OD KOGA I OD KADE ARVANITITE SE PRESELILE VO GEJLADA?
НЕ бихме се с'гласили с'с с'ждението на Obolensky, D. St Clement d'Ochrid et les Albanais, In: Studia Slavico-Byzantina et
Mediaevalia Europensia, 1, 1989, p. 40, че голјама част от учениците на Климент били албанци.
aj cekajte shqipot da vi postira od A. Kola,a cela ovaa istorija ke ja frlime.
cital li nekoj ISTORIJA,PA DA VIDI OD KOGA I OD KADE ARVANITITE SE PRESELILE VO GEJLADA?
П'рвото значително славјанско нападение е отбелјазано от хронографите през 548 г.
Тогава славјаните достигнали адриатическија град Епидамн (б'лг. Драч, дн. Дур'с), в чијато околност
те превзели много крепости, избивајки или пленјавајки всички боеспособни(2).
Така например в едно
с'краштение на Географијата на Страбон, направено от неизвестен автор през X в., се добавја, че "скити-
славјани обитават целија Епир"(6). В една от добавките к'м средноб'лгарскија превод на Манасиевата
хроника се казва, че б'лгарите (т.е. славјаните) изп'лнили земјата на Драч и по-натат'к(7).
Историческите паметници потв'рждават заселването на славјаните около Шкодренското езеро, в
околностите на Драч и в јужна Албанија. Днес се приема, че славјанизирането на тези земи както и на
Македонија, Тесалија, Епир и континентална Г'рција започва през 578 г. и трае чак до IX в. През IX в.
византијците успјават да подчинјат част от славјаните, като с'здават темите Солун, Кефалонија,
Пелопонес и Стримон, а с'што Дирахион и Никопол по крајбрежието на днешна Албанија(8).
Тема Никополис е обхваштала крајбрежните крајшта на
Епир и почти до краја на
IX в. била територија, владјана от
славјанските племена. "Те в'станали и отхв'рлили ромејското иго",
пише Скилица за жителите на темата(46).
Пак от с'штија разказ на Скилица разбираме, че през 1078 г. узурпатор'т Никифор Василаки, като
дош'л от Италија в
Драч, набрал војска
от всички тамошни места. "Тој с'брал силна војска от
франки (за тјах се појаснјава, че са дошли от Италија, б.а.), б'лгари, ромеи и
арванити"(47).
Това показва, че народностното название с корен "арбан" е имало
гражданственост сред албанците,
но не е успјало да се закрепи. П'рвоначално е изместено от турското
"арнаути", за да се стигне до приетото к'м XIX в. самоназвание "шкипетари".
cital li nekoj ISTORIJA,PA DA VIDI OD KOGA I OD KADE ARVANITITE SE PRESELILE VO GEJLADA?
В тази насока нај-ценен и досега остава труд'т на Аф. Селишчев в'рху славјанските
топоними в номенклатурата на Албанија. В'з основа на тјахното разпределение и г'стота Селишчев си
позволјава да скицира п'тиштата на проникване и заселване на славјаните в днешна Албанија по
следнија начин: "Движението [на славјаните] в областите на Бистрица (р. Алиакмон, Г'рција),
Војуса, Семени, Шкумби се е изв'ршило главно от југоизток, отк'м областите на Костур и Охрид-
Ресен.(11) В своето движение на запад славјаните заели Семени-Девол, в'дворили се в Музакија,
заселили се по горното течение на Шкумби... Предел на тјахното по-натат'шно придвижване в
този рајон представлјавала планинската верига, наречена от славјаните Черменика...."(12).
За относителната г'стота на славјанската колонизација могат да се правјат заклјученија в'з основа на
картата на славјанските топоними в днешна Албанија. В северните краишта на Албанија те преобладават
около Шкодренското езеро в долината на Ц'рни Дрим, а в јужна Албанија - в цјалата област на југ от
р.Шкумбин, особено между реките Вьоса и Девол-Семен. Врјазването на славјаните по долините на
албанските реки е важен фактор за интензивното влијание в'рху завареното илиријско и друго
население, за промени в неговија език, бит и култура. От друга страна, запазените и досега топоними,
произхождашти от източнија диалект на јужнославјанскија език, показват, че мнозинството от местните
антични имена са били забравени, а славјанските названија са били в'зприети по-к'сно от
албанците(13).
Особено важно по значение за б'дештото развитие на албанскија народ е масовото колонизиране от
славјани на земите, разположени между реките Вьоса и Девол-Семен.
С'дејки по тв'рде многобројните славјански топоними в тази зона, може да се предполага, че тук
новите заселници са били в мнозинство поне в ранното средновековие. Дори името на голјамата река
Вьоса е преминало в албанскија през славјанското название Војуса (от гр'цкото Аоос)(14). Когато се
разглеждат промените в названијата в днешна Албанија, трјабва да се отбележи и факт'т, че тези
антични селишта (нај-вече градски центрове), които са изд'ржали на славјанските в'лни, са запазили
античните си имена. Но в малките изоставени селишта античните названија са били забравени и новите
техни жители са им дали имена, произхождашти от източните (т.е. б'лгарските) диалекти на
јужнославјанскија език. В редки случаи новите названија на селиштата са буквален славјански превод на
античните им наименованија. Това например се отнасја до градските центрове Белград (дн. Берат, на
мјастото на античнија Пулхериополис) и Главиница (в близост до древнија Билис). Подобна е
ситуацијата и с малките реки, планини и краишта.
Славјанските названија на населени места са били в средновековието дори по-многобројни от тези,
посочени от Селишчев, којто си е служил основно с източници за географијата от XIX в. За това
свидетелстват различни византијски и западни документи, но нај-п'лна картина дава п'рвото
османско дан'чно пребројаване за Средна и јужна Албанија (санджак Арванид) от 1431–1432 г. На
това пребројаване се спира јордан Заимов, којто по многобројните б'лгарски селиштни и лични
имена в регист'ра заклјучава, че в XV в. б'лгарското население в Средна и јужна Албанија е било все
оште многобројно, а в ранното средновековие е било в мнозинство. Според Заимов б'лгарската
топонимија в Албанија не е така архаична, както например тази в Г'рција, особено в нејните јужни
части. Това показва, че б'лгарското население в Албанија е било асимилирано или изтласкано по-
к'сно, отколкото в Г'рција, а славјанските названија в Албанија прод'лжили да се развиват успоредно
с'с самија б'лгарски език в тази страна(16).
cital li nekoj ISTORIJA,PA DA VIDI OD KOGA I OD KADE ARVANITITE SE PRESELILE VO GEJLADA?
Демографскијат срив в този рајон на Балканите обаче започнал оште преди идването на норманите в
1081 г. поради дан'чнија тормоз на византијските власти. Установенијат от Василиј II дан'чен ред в
покорените б'лгарски земи бил променен след 1040 г. Тази промјана в нај-голјама степен засегнала
населението, занимавашто се с'с земеделие. Това довело до бунтове и в'станија(72). За размера на
пораженијата са интересни сведенијата, които ни е оставил в своите писма с'временник'т на тези
с'битија – охридскијат архиепископ Теофилакт, заштото много от засегнатите краишта принадлежали
к'м неговите епархии. В писмо, отправено до јоан Комнин, когато с'штијат бил управител на Драч
(1092–1106),
Теофилакт описва обезлјудјаването на областта Девол.
Т'ј като Деволската епископија
била на п'тја (т.е. Виа Егнатија), тја останала без епископ, којто избјагал.
Живеештите там напуснали
баштинијата си и "повериха себе си на г'стата гора, свиха там гнезда". Затова нито свештеник, нито
дјакон останал. Според Теофилакт причина населението да бјага били изв'нредните дан'ци, т.нар.
"епирии"(73).
Последствијата от војната между византијци и нормани се виждат в описанијата на албанските земи,
направени от преминали през тјах участници в п'рвија кр'стоносен поход в 1096 и 1097 г. Фулхер от
Шартр отбелјазва за зоната от Драч до Охрид следното: "
И т'ј ние прод'лжихме през б'лгарските
области, през планински стр'мнини и пусти места... от всички страни около нас се издигаха
огромни планини, в които не се појавјаваше никак'в жител"(74).
За последното по-конкретен е
Гиберт, којто пише, че епиротите
се наричат б'лгари ("atque Epirotas, quos dicunt Bulgaros")(75). Друг западен хронист, Вилхелм Тирски,
си објаснјава липсата на население в тези крајшта с византијската политика да не се разрешава обработването на земите в граничните провинции(76).
В епирската област с'с славјанското име Загоре..
Куцовласите населјават изклјучително градчето Мосхополис и с'ставлјават
голјама част от христијанското население на Елбасан, Корча и други градове.
За албанците от този
ранен период липсват конкретни данни,....
През ХV в.
влашките катуни в јужна Албанија са били все оште доста многобројни, което проличава
от османскија регист'р на санджак Арванид от 1431–1432 г. През XVII в. куцовласите в јужна
Албанија....
Побарајте ја Топонимијата околу т.н. Гејски јадра,каде што е основана Гејлада.
Има многу,најмногу МАКЕДОНСКИ ТОПОМИМИ,ОРОНИМИ И Т.Н.
) albanci, gyupci, vlasi, bugari i ostanati dojdenci i ete ti go etnickiot sostav na tie kraevi.
