Забранета статија за Македонците

[@cool@]

Тази статија не се препор'чва да се чете от антиб'лгари, хора смјаташти, че б'лгарите са мижав народ, както и от такива, които поставјат интересите на областта, от којато произхождат( Македонија) над обштоб'лгарските.

Безпорно нај-старата част на б'лгарското население са милионите т.нар. тукани, които рум'нци и унгарци заварват в тази земја.Името тукани сред местните б'лгари, потомци староседелското б'лгарско население на истори-
ческа Отв'ддунавска Б'лгарија , се т'лкува единствено като "б'лгари от тука". :pos2:
Тези б'лгари тукани в рум'нската земја са в последен стадиј на порум'нчване в езиково отношение, но техните с'седи, които сав по-голјама или по-малка степен са истински рум'нци, ги наричат на своја език:"Bulgarii cu capul mare!"
(б'лгарите с големите глави),характероним, којто точно представја б'лгарскија антропологически тип в сравнение с рум'нскија.
Нај-г'сто туканска
та част на б'лгарскијат народ е представена в окр'зите Горж и Долж, за които в рум'нската историографија и ономастика нерјадко се говори, че са рум'нски деформати на имената Горен и Долен Жиу като окр'зи от д'ржава-
та на јоница т.е. Иваница Калојан,цар на б'лгарите.Туканите,местните б'лга-
ри в Закарпатието са запазили своја старинен б'лгарски език, којто в последс-
твие е попаднал под силното влијание на словашкија глотонимија украински език
.Днес тези нјакогашни б'лгари се самонаричат русини(от тјах е откривателјат на б'лгарите јуриј Венелин);те се смјатат за отделен славјански народ, којто по език е нај-близо до б'лгарите, словаците обаче ги смјатат за свои с'народ-
ници,с'штото правјат и украинците и великорусите.Днес в Мукачевски и Ужго-
родски рајон на Закарпатието живејат б'лгари, които имат и своја част в Русфи
гово(сега квартал на Мукачево), които местните хора наричат Болхарские хати ( Б'лгарските к'шти), а ние росфиговски б'лгари.Колонијата на росфигов-
ските б'лгари е значителна, пази езика си и б'лгарското си самос'знание.Д'л-
гогодишен кмет на града беше б'лгарина'т Николај Роглев.Закарпатските б'лгари притежават днес местен език (диалект),с'здаден от градинарската реч на техните башти и деди,които по произход са от Т'рновско,Т'рговиштко,
Севлиевско,Русенско.
В днешна рум'нска Трансилванија живејат т.нар. шкеи,т. тази част от б'лгари
те,којато е запазила б'лгарското си самос'знание група на б'лгарскија народ.
Друга огромна част от нашија народ с прјак произход от п'рвоб'лгарите есегел
днес е унгаризирана( около 2 000 000) и се представја с името секуи,секели, което е с'штијат унгарски деформатив на името есегел( есегел,барзсил и бул-
гар са трите големи големи колена на б'лгарскија или булгарскија народ до па-
дането на Волжка Б'лгарија).Шкеите днес живејат в селиштата: Голјам и Мал'к Чергед(Cergi Mic,Mare), Алвинц(Vintul de Jos), в окр'г Алба јулија, Русчьор и Бун-
гард в окр'г Сибиу, Р'шнов и Шкеи в окр'г Брашов.Секуите, които сега правјат опит да в'зв'рнат п'рвоб'лгарското си генетическо самос'знание, живејат в областта Ла Секуи( окр'зи Харгита и Ковасна). В Чергед живејат днес т.нар. чергедски б'лгари.Те днес говорјат само рум'нски език, предста-
вјат се обаче за б'лгари, и то б'лгари богомили, но пазјат староб'лгарските си молитви, които рецитират при т'ржествени случаи, без да ги разбират. Б'лга-
рите в Алвинц, т.нар. алвинцки б'лгари , са от две групи: 1) п'рвата е от по-
томци на чипровчани, дошли в ттази земја през 1700г; днес са езиково унгари-
зирани, вече губјат б'лгарското си самос'знание (запазено е само в'в фамилиите Дерводелин и Бордицоју); втората група е градинарска с произход от Лјасковско, с'ставена от фамилијата с много разклоненија Иванов; говорјат рум'нски, немски и унгарск, но пејат б'лгарските си песни, които не разбират.

 

[@cool@]

Значи според бугарите , сите потекнуваат од нив .Во Романија живеат
2 000 000 прабугари-секуи, кои всушност се унгаризирани бугари, и милиони тукани, кои исто така се прабугари. Значи, заклучок, Романија е населена само со бугари.


А, сега одиме понатаму, да видиме и со останатите држави колку милионски бугари живеат кај нив:

Русчорските б'лгари днес са германизирани в езиково отношение, но пазјат б'лгарското си самос'знание на б'лгари богомили. При тјах единствено е запа-
зена може би стара б'лгарска черта да говорјат в т'ржествени случаи с корем-
но предихание. Бунгардските б'лгари езиково са руманизирани, но пазјат б'лгарското си самос'знание на богомили; пазјат и стари колинди на б'лгарски език, които рецитират, без да ги разбират.
Шкеите в Брашовскија Шкеи са живи, богати, силн; езиково са рум'низирани и се представјат като рум'нци от б'лгарски произход. Дошли са тази земја през 1392г. веројатно като наемна конна војска от Б'лгарија, с'здали са голјама култура и п'рвото светско училиште на б'лгарскија народ, което после прераства в п'рвото светско училиште на рум'нците.
На запад в Банат живејат нјаколко групи б'лгари, които тук ште представја в нјаколко реда: групата на северобанатските б'лгари, наричани бешеновци и винганци, е повече от позната на читателите и не се нуждае от специално представјане .
В Севернија Банат има оште една група на б'лгарите, така наречените рекашенски б'лгари, които днес се представјат за х'рвати шокаци, но носјат б'лгарски етноразличителни имена, тип: Гьока Станков( не Станкович).
В Среднија Банат или областта Караш Северин живејат т.наречените б'лгари карашовени ( в 7 села по реката Караш: Водник, Караштова, Нермед, јаб'лча, Рафник и др.). Говорјат старинен б'лгарски език, консервиран като б'лгарски у-диалект от 1365 г., когато напускат Виденска Б'лгарија. Днес нјамат б'лгарс-
ко самос'знание, представјат се за карашевци, а от нјаколко години и за " х'рвати" или " с'рби".
На изток от тјах е запазена карашевската колонија Слатина
Тимиш, в којато живејат рум'низати с рум'нски език и б'лгарско самос'знание.
Наричат се и слатинци.
В јужнија Банат живејат т.нар. свиничански б'лгари, ортодоксални хриситијани с'с старинен б'лгарски език у-диалект от 1444г. , когато напускат својата б'л-
гарска родина в днешното Неготинско, рајона на манастира Вратна. От 1920 г. в селото обаче има ср'бска ц'рква и ср'бско училиште, които усилено рабо-
тјат за с'рбизацијата на местните б'лгари, наричани заедно с карашевците от унгарските изследователи на рајона, когато е бил в Унгарската д'ржава feke-
te bolgar " черни б'лгари", като черен означава посока на света " източен" за разлика от белите б'лгари " западни б'лгари".
В Украинскија Буджак и Молдова живејат б'лгарите гагаузи, лингвогрупа на б'лгарскија народ, којато говори турски език и б'лгарски.
От 30-те години на 20ти век с'ветскијат антиб'лгариз'м насаждаше в тези наши с'народници собствено гагаузко самос'знание. Тази етнонимна политика с'здаде вече гагаузко самос'знание, което обаче не е прието от б'лгарите гагаузи в Кавказ, Семипилатинскија рајон на казахстан и др.

 

[@cool@]

Ели јурукова, с'обшти, по радио “Нова Европа”, че много хора от Ниш, Пирот, Крагуевац зајавјават, че са б'лгари, че имената на техните деди са зав'ршвали на ОВ. И затова искат паспорти за б'лгарски граждани.
Че Ниш, Пирот и Крагуевац са б'лгарски градове, преломени от с'рбите, в това нјама никакво с'мнение, за всеки, којто познава дејствителността. Всички чужди п'тешественици определјат Ниш като б'лгарски град. /вж. “Немски и австријски п'теписи за Балканите”, “Наука и изкуство”, 1979 г./.
Пирот е на п'тја Софија-Ниш. За неговата заштита б'лгарите построили “Пирг” – укрепление, което с'штествува и досега. Крај укреплението се ражда град'т Пирот.
Ср'бските шовинисти наричат Крагуевац “с'рцето на Шумадија”, а името му идва от Крагуј – ловен сокол на праб'лгарски език. Соколарите, които са обучавали соколите се казвали крагујари. Затова Крагуевец не може да се св'рже с никак'в друг народ, освен с б'лгарскија.
Не трјабва да ни учудват ср'бските извраштенија. Това е тјахна традиција и политика. Балканската им родина е в'трешната страна на Динарските планини, к'дето са се заселили с'с свинев'дство и грабеж, но подпомогнати от триединнија враг, днеска са почти до Софија.
Ето праб'лгарски селишта крај посечените градове.

1. Крагуевец. Крај него са: Драча, Мечковец, Церовец, Шарани, Мајдан, Джури, Кутло, Котража – брат'т на Аспарух, Бојар, Шев'рлјуге, Пепела – пеперуда, Моравци, Срем, Шабац – мјасто, к'дето б'лгарите са водили саблен бој с римлјаните през ІІІ век. Сабјата – шаб, б'лгарите изковали за конницата си. В 15 похода за два века б'лгарите завзели Западните Балкани и като по-културен народ покрили земјата с б'лгарски имена на селишта, планини, реки и низини. Шабац е като Шабла на Черно море... До Шабац, јужно от р. Сава, којато носи с'што б'лгарско име, са Добрич, Охрид и Варна. Град'т Варна от прародината б'лгарите пренесли до р. Сава, јужно от Белград и на Черно море – на три места.

2. Ниш от старата Ниса крај б'лгарската Прародина. До него са Шуман и Шумане – от Шумен, град в Прародината. Могат да се видјат на картата “Б'лгарите – Атлас”, - “Тангра”. Като Шуман е Шумен до Варна на Черно море, гр. Св'рлиг, Св'рлишка планина, Св'рлишки Тимок и с. Св'рлиг са от праб'лгарското “врабче”. До тјах е Ласовичката планина на 1160 м в селиштето Ласово. Шестнадесет века преди американците по тези места б'лгарите са ловјали бојните си коне, отглеждани на свободна паша, с ласо. Бојните коне јаздели само по време на војна. Конете били средно тежка порода, като конја на Мадарскија конник. Днес тази порода в Западна Европа се нарича Першеброн – рицарски кон, от името на конја на праб'лгарски – перш.
Тук са Сурдула и Сурдулица, което означава – светлија, великија б'лгарски царски род Дуло.
Наблизо е Морава, това име означава тиха, спокојна река. Вр'х Мусинец 1725 м, с'именик на вр'х Мусала в Рила – 2925 м; Бан Дули – БАН – р'ководител на област от рода Дуло /царскијат род/, Барја – крепост, вр'х Мечит 1756 м, като в. Мечит в Рила. И двата са от “мечка”, а тја е праб'лгарска дума. Шишман, Спанци – Спанчев, Шипаш – штип, Кушар – Кушка от прародината, Тр'мчари – музикалнија инструмент б'лгарски – Тр'мбој, Опариче като Опара до Томор в Албанија – мјасто на б'лгарско победоносно сражение, Витошевец – като планината Витоша до Софија; Ботунја като Ботунја до Кутловица – Монтана.

3. Крај Пирот са: Гилјан – нај-старите б'лгари; Нишор - река Нишава; В'ртоп – револјуцонна организација “В'ртоп” срешту ср'бскија окупатор. Балта – мина, Раснаца – син'т на кнјаз Борис І – Раста; Пресијат – кан'т, Басара; Дејан, Ибровица като р. Иб'р в Босна и в. Иб'р /2666 м/ в Рила. И трите са праб'лгарски, Болјара, Рупеле – Рупите крај Петрич, Кутлеш – водно колело с'с санд'чета – кутли – като Кутловица, Шармица, сходнто с'с Шар, Гаре – журналист'т Гарелов, Бохова – градина, нјаколко тумби, за да покажат, че земјата е б'лгарска.
На запад е Сребреница. Тја ни напомнја за геноцида, изв'ршен от ср'бските фанатици. До неја е Шилкович. Макар да му е лепнато ср'бско окончание, Шилко е праб'лгарско име. Балк – това е столицата на праб'лгарската родина. Има го на 24 места в днешните Рум'нија, Босна, Х'рватија, Черна Гора, Албанија, Македонија, Б'лгарија и Г'рција, јуичи – означава IYI /иуи/ - “тој” бог Тангра, понеже има каноническа забрана за произнасјане на името му.
Зидоне – крепост с големи зидове, Авитохол – праотец'т на б'лгарите, означава “син на с'рна” на три места в Босна, едно в Албанија, пет в Егејска Македонија , две в Б'лгарија, Хумар на север от Сараево, като Хумар в Старата Велика Б'лгарија при Кавказ и Химара в Албанија. Всичките идват от хумари в Прародината, Бехчи, Циготе, Диздаруша јанја – Гиздарушата јана и хилјади, думи, които говорјат за безсм'ртието на б'лгарите.

 

[@cool@]

ште ви спестја подробностите, но от години живеја изв'н Б'лгарија и стана така, че ме записаха нештатен преводач к'м британската полиција. Стане ли нешто с б'лгари, викат ме да превеждам. След време споменах, че македонскијат е б'лгарски под друго име, че и руски говорја. Зарадваха се, заштото имало много работа с тези два езика. В'преки, че по право трјабваше п'рво да се јавја на изпити, по два-три п'ти превеждах на руснаци и македонци.

Един ден ми зв'ннаха да питат говорја ли "гОран"? Питах к'де е тоја "гОран" и ми казаха, че бил един от езиците в Косово. С'гласих се без да давам гаранција, че ште с'м от полза. Самијат човек като разбра, че с'м преводач с б'лгарски веднага каза, че горанскијат бил много близ'к до б'лгарскија и веднага с това се самоопредели като "турлашко-говорешт" албанец. На вид си беше 100% албанец, рижав, висок, жилав, вед'р и весел. Т'ј като разпитите прод'лжиха много д'лго време, имах от време на време в'зможност да изпуша по една цигара с него и да питам за горанците. Тој ми каза, че Фердинанд едно време ги бил искал да стават б'лгари, ама това никога нјамало да се получи. Много мразеше с'рбите, имаше пренебрежително отношение к'м македонците, но много положително такова за б'лгарите, евентуално за показ пред мен. За него всички македонци бјаха с'рби и б'лгари (обаче в тоја ред!). Самијат тој и рода му били мјусјулмани от векове, искали да са си в Албанија. Беше от Призрен. Език'т, којто говореше за мен си беше "чист" македонски, мај с доста повече турцизми, отколкото официалнија македонски, и с куп албанизми, които тој се сешташе да ми допревежда. Завалјан беше по ср'бски. Каза, че с б'лгарски лесно ште се оправја из северна Албанија и навсјак'де из Косово. Точно тогава наскоро беше убит един б'лгарин к'м ООН в Косово и се предполагаше, заштото бил говорил на б'лгарски. Като го питах, мојат човек направо каза, че това било просто нев'зможно, просто заштото толкова много местни хора из Косово си шпрехали по горански, којто си е турлашко-б'лгарски.

Цјала днешна С'рбија лежи в'рху б'лгарска земја, по-точно в'рху праб'лгарска от V век насам. До днес там са оцелели много праб'лгарски памирски имена. Ето нјакои за пример: Срем, р. Колубара, Крагуевац (в с'рцето на Шумадија - от древноб'лгарското "крагуј" - сокол), св'рлиг - врабче, бурел - шуплив варовик, чигота, жупана, Пирот (по ст.н.с. Пет'р Добрев).

Тук са и шестте б'лгарски нахии, борили се с ор'жие при с'здаването на ср'бското кнјажество заради обештаната им автономија и измамени от с'рбите, както и заграбената земја около Б'лгарска Морава. Нахиите са: Кнјажевец, Алексенец, Парачин, Неготин и Зајчар и по-к'сно Западните покрајнини. Това не се знае поради славјанскија нихилиз'м, насаждан от чуждите централи у нас.

Точно в'в вр'зкa с безкритичното слaвјанофилство бјахa и тревожните с'обштенија зa товa, колко опaсни сa остaт'ците от рaкетa, пaднaлa около Тр'н, и пaнически известија от Вaрнa зa неподготвени скривaлиштa. Това бјаха ж'лтите медии на централите, всјавашти умишлено суматоха.

 

[@cool@]

А ето фактите за Косово
Б'лгарските професори - историци и филолози - Селиштев, Златарски, Ст. Младенов, јордан Иванов, Михаил Арнаудов са писали за б'лгарските села в Призренска Гора между Коритник и Рудока, на запад от Шар, в басејна нa Лјума, а сега останали по течението нa Мликa и Плава. В миналото те са били осемдесет селa, a днескa исзледовaтелјат им Ем. Милaнов посочва около четиридесет.

Б'лгарски са и селата от Средеската и Сириничката жупа, на север от Шар, по течението на Призренска Бистрица и Лепенец (В.К'нчов, Арнаудов, Селиштев). Професор М. Арнаудов тв'рди, че в Ц'лигражда, Тополјане, Дворане, јоловце, Муштише, Новане, Лјутогла, Кориша, на север от Призрен и Коджа Балкан к'м Ц'рнолева планина в самија Призрен говорјат така: "с'ге" вместо ср'бското "сад", "с'з ножче" вм. "са ножем", "појас" вм. "пас"".
В Ц'лигражда на три часа североизточно от Призрен говорјат: "Ке идем у град" (без ср'бските падежи), "работам", "дзвезда", дзвонју", вм. ср'бските "звезда", "звон". С'гласната "дз" е праб'лгарска и е имала самостојателен знак "с" в праб'лгарската азбука, от пет хилјади години - "севгар" - чифт волове, написана с по-новата кириллица (ст.н.с. П. Добрев).

Б'лгарите от Призренска Гора - гораните, казват: "Кучево е млого злово, да не укaса детево"; "Кобилите млого хубaви се"; "децaтa", "кобилавa", "годинaвa", "вечерјавa", "пушкеве", "кундрите" и т.н. јаневските кaтолици говорјат чисто б'лгaрско нaречие (Иширков, Златарски).

За с. Грачаница, на 15 км от Приштина - знаменитата зaдужбина на ср'бскија крал СтеФан Милутин, - проф. Злaтарски пише: "Аз се с'мнјавам, че това население има тв'рдо ср'бско национaлно с'знание, оште повече, че език'т му не е чисто ср'бски."

За косовските с'рби, писано в ср'бските статистики, Ст. Димитров пише: "Те говорјат един език, по-близ'к и по-понјатен нам... те по-скоро се приближават до македонските б'лгари."
А гилјанските "с'рби", които са почти половината от населението на Приштински окр'г, казват за себе си: "Ние не сме с'рби. С'рбите от Стара С'рбија дојдоха тука 1912 г. и ни казаха, че сме с'рби,... ние искаме да б'дем б'лгари, каквито сме били от старо време" (Ст. Димитров).

Тези дни при Блаце на македоно-косовската граница екип на "Нова Телевизија" - репортер Вaнја Манолова и оператор Радослaв Гиновски разговјарја с албанец, којто говори на хубaво мaкедонско нaречие, без с'рбизми. В тaкивa ребуси хорaтa с'с сетивa и с усет к'м процесите нa aлбaнизaција могaт дa откријат б'лгaрите от Косово, за които говорим.
сме заобиколени само от б'лгари! По груби сметки в д'ржавите около нас живејат не по-малко от 5 милиона етнически б'лгари! Нај-много са в Македонија, Рум'нија и Г'рција!
Но в С'рбија от б'лгарски произход не са само хората на Зденка Тодорова, които не дават да се чуе и дума за другите б'лгари в С'рбија, а с'што торлаците и шопите населјавашти Тимошко-реченската област, областите около Б'лгарска Морава и от двете страни на Велика Морава
до Белград, част от војводинските с'рби( около В'ршац, които говорјат на косово-ресавски диалект, којто е вс'штност
част от моравското наречие), гораните,жупците,сирничите и гораните в Косово. Отделно в в'в Војводина има 40 000 македонски б'лгари и 20 000 б'лгари католици.

Мај турлаците сме повече от македонците, видимо на тази карта, к'дето не е отразено к'де в Б'лгарија има турлаци и не става в'прос само за села, а и за градове, например Видин. Но докато доста бурно се обс'жда т. нар. Македонски в'прос и нјаколко д'ржави се избиват и надпреварват да доказват, че македонците са тјахно коренно население (Г'рција, С'рбија и Б'лгарија) заради апетити к'м територијата (хајде да не се заблуждаваме, че е от родолјубие- начетох се на обиди по адрес на македонци в ср'бски и б'лгарски сајтове и ми е јасно за какво иде реч), а македонците се оливат в шовиниз'м в стремежа си да се с'хранјат като македонци (шовинизм'т е типично славјанска черта впрочем), то за турлаците в Б'лгарија се избјагва да се говори (е, освен, че сме прости и тук таме се отразјава по нјакој и друг фолклорен с'бор, като например “Када кум прасе и ти вречу”).
За наличието на такава д'ржава Турлакија се споменава в цели два сајта от б'лгарските и то с нјакаква нескрита нотка на подигравка от типа: “Еле и тези се отнесоха по македонски маниер и собствена д'ржава им се приштјало да са имали”.
Според нјакои автори, сред които и един много отритнат от б'лгарите историк (до колкото заштитава и тезата, че македонците не са б'лгари), а именно д-р Г. Ценов, следва да се прилагат писанијата на Симоката, като доказателство за това, че абарите и турлаците, т.е. тУрките, са едно и с'што нешто- молја тУрки да не се б'рка с тјурки или с турЦи, .

 

[Misirkov]

Извор - или ја бришам темата.

 

[Bratot]

Тодор Балкански в-к “ Б'лгарска нација” ноември 1995г.

 

[пере]

Тодор Балкански в-к “ Б'лгарска нација” ноември 1995г.

Да си чувал коj е Тодор Балкански? Автор на екстравагантни теории, во кои смесва зрнце истина со зрна фантазии... И става миш-маш. Еве едно негово откритие:
ТОДОР ЖИВКОВ ПРОИЗХОЖДА ОТ ВЛАШКИ ЦИГАНИ!

А за секеите (скеи, шкеи) има доста истина: http://en.wikipedia.org/wiki/Şchei

 

[пере]

Зошто да се брише? Еве ти го источникот:

Тодор Балкански в-к “ Б'лгарска нација” ноември 1995г. Бр. Отв'ддунавските б'лгари днес.

 

[Mac3donian]

:tv: