Jас не jадам генетски-модифицирани домати - си ги сакам обичаjните натурални, па дури и да не се теку убави и големи! Но во Македониjа на некои му аресве наjвеќе бугарските пропагандно-модифицирани "исторички" "вистини" за Македониjа и Македоците. А во самата Бугариjа ошче повеќе луѓе ошче от децка градинка jаде само такви пропагандно модифицирани (от бугарската комунистичка партиjа и шпионажа) "продукти" и дури не знае дека има натурални со вистински вкус и арома!
------------------------------------------------------
Научих македонскија диалект от мајката на Дјулгеров
Прерових архива на Тато заради Танас. В'тре беше като в роман на Кафка, казва Руси Чанев
пет'к, 19 септември 2008
- Г-н Чанев, кога се појави у вас страстта к'м писане на сценарии?
- През 1970г. се вклјучих в екипа, подготвјашт сценарија за режисьорскија дебјут на Наум Шопов. За с'жаление проект'т спрја дотам. Но мојат с'автор Младен Младенов ме научи на важна хватка в работата, не кабинетна и изсмукана от пр'стите, а по-скоро журналистическа - с молив при документите и с микрофон при с'временници за осветлјаване на с'битијата. Оште тогава бјахме убедени, че нај-добре е да напишем сценариј в'рху вече публикувано произведение на друг автор. Оригиналните с'чиненија на един театрален художник и един световнонеизвестен по онова време актьор нјамаха никакви шансове да пробијат запазените територии на писателското пасиште. "Документалнијат" подход, омешан с оште с'ставки, подменјаше литературнија п'рвообраз, та получавахме друга манджа - само за екрана. След нјаколко години к'м нас се прис'едини и нај-добријат ми пријател от детството - кинорежисьор'т Георги Дјулгеров. И заедно заб'ркахме "Авантаж", к'дето изиграх и главната ролја. С таја хватка направихме и "Мера според мера".
- Как се нави Свобода Б'чварова, којато е прочута с тв'рдија си характер?
- Тја беше редактор на "Авантаж". А после даде романа си "Литургија за Илинден" на Георги Дјулгеров. Гошо ме запита дали с'м навит да пишем по темата. Видја ми се интересна историја. Македонското движение беше обвито в тајнственост не само в киното.
Помислих си, че ште е интересно да пост'пим така, както в "Авантаж" - да се срештнем с хора, които познават с'битијата. И да запишем разказите им така, както ги чуваме. След това да в'ржем монолозите и диалозите к'м сјужета на книгата. Много ми се искаше да се опрем на наречие, което да б'де в'зприето от зрителите. Така открихме вардарско-струмишкија диалект. За наш к'смет се оказа, че мајката на Дјулгеров го говори, т'ј като род'т им се е преселил от Македонија. Докато подготвјахме сценарија, вече се знаеше, че аз ште б'да Дилбер Танас. За година и половина, толкова прод'лжи писането, влјазох д'лбоко в кожата му. Не беше проблем да науча текста. Но на колегите не беше лесно. Те бјаха изненадани, че ште им се наложи да говорјат по архаичен начин.
- што за птица е вашијат Дилбер Танас?
- С'здадохме образа в'рху основата на главнија герој в романа на Свобода Б'чварова и на спомените на македонски дејци с идентична с'дба. Дилбер Танас е фантазија, подчинена на определена логика. Тој е човек'т, којто става жертва на времето - за десет години преминава през с'битија за три живота. Филм'т може да се т'лкува и като реплика на фразата, изречена от Георги Димитров: "Нашијат народ за 20 години ште постигне онова, което другите са постигнали за 100".
- С Георги Дјулгеров вс'штност прекрачихте границите на казионното приличие и произведохте филм по тема табу. Как се добрахте до секретната информација?
- Да се влезе в Централнија партиен архив тогава беше особено трудно. В него се пазеха нај-големите "пикантерии". Независимо че филм'т беше посветен на 1300-годишнината на Б'лгарија, трјабваше специално писмо от шефовете на кинематографијата да б'де подписано "от горе" - с конкретни срокове, уточнјаване на номерата на "архивните единици" и т.н. Само така можехме да четем спомени за македонското движение. Последва месец на трепетни очакванија. След като разбрахме, че сме "допуснати", ни предупредиха за оште нјаколко условија. Можеш да носиш единствена, с'што специално заверена тетрадка от конкретен формат. Забележете - листата ј бјаха номерирани! И никакво четене пред касетофон, нито п'к снимки с фотоапарат. Без стенографија и други с'краштенија. Преписвахме като ученици под зоркија поглед на отговорната другарка. В с'седната читалнја цареше идентична партијна тајнствена посветеност. Там нјаколко побелели глави скрибуцаха напрегнато. В краја на денја всеки предаваше тетрадката си на надзорничката, којато отмјаташе с червени чавки страниците като знак, че е најасно с изнесеното от документите с'д'ржание. А когато поглеждахме жадно к'м десетметрова стена, изп'лнена с чекмедженца с информација на личните архиви по имена и години, отговорната другарка казваше: "Дајте ново писмо с конкретни данни какво точно ви трјабва! А не да се ровите като диверсанти.
А ние отк'де можехме да знаем какво пише в'тре и какво ште ни св'рши работа! П'к и да се бјахме нап'нали за ново писмо, пак штјаха да измислјат какво ли не, за да те откажат да си п'хаш носа в собствената си национална историја. Като героја на Кафка от "Зам'к'т" - усешташ се в предверието на нјакакво прест'пление, но не разбираш кој го е изв'ршил - ти или тези, за които четеш.
- Какво се случи на финала?
- Оставихме зап'лнените тетрадки за последна проверка. Получихме ги с тук-там отк'снат лист и зачеркнати с червено изреченија. А на излизане от Архива, з'рнах за миг мастит театрален критик, којто мушна голјам плик в една от поштенските кутии. Веројатно донос до ЦК.
- И все пак "Мера според мера" е исторически епос, нали?
- Нај-вече е произведение на изкуството. Другото са рекламни и бомбастични определенија, които не означават ништо особено. В нашија филм само Дилбер Танас представја с'битијата.
И зрителјат ги узнава чрез него - море от конфликти, океан от случки, цунами от интереси и потоп. Нарича се Македонија.
Албена Атанасова
URL:
http://www.standartnews.com/interviews/details/id/144/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%85-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81--
.
------------------------------------------------------
.
Денес во некои бугарски Интернет саjтови "отговорната другарка" jа "игра" платенио функционер от каракачановото БгНацД Слави Георгиев Кр'штаранов - Дон Диего - "комита" (бугарски).
http://forum.kajgana.com/showpost.php?p=1247786&postcount=79
.
Jа го "комитата" Слави со братучедо му от Столипиново - трсат денари около иконите во црквите во Македониjа:
.
"Комитата" Слави (со бела кепка како албанец) на портрет со целата 40-члена автобускa БгНацД-клоунада во Македониjа:
.
БгНацД-бригадата от Интернет-надничари:
.
Jа го и баш "воjводата" Каракачан со маjчка "Бугариjа на 3 гjола":
.
Горка Бугариjа - па не случи на "патриоти"!
------------------------------------------------------
Научих македонскија диалект от мајката на Дјулгеров
Прерових архива на Тато заради Танас. В'тре беше като в роман на Кафка, казва Руси Чанев
пет'к, 19 септември 2008
- Г-н Чанев, кога се појави у вас страстта к'м писане на сценарии?
- През 1970г. се вклјучих в екипа, подготвјашт сценарија за режисьорскија дебјут на Наум Шопов. За с'жаление проект'т спрја дотам. Но мојат с'автор Младен Младенов ме научи на важна хватка в работата, не кабинетна и изсмукана от пр'стите, а по-скоро журналистическа - с молив при документите и с микрофон при с'временници за осветлјаване на с'битијата. Оште тогава бјахме убедени, че нај-добре е да напишем сценариј в'рху вече публикувано произведение на друг автор. Оригиналните с'чиненија на един театрален художник и един световнонеизвестен по онова време актьор нјамаха никакви шансове да пробијат запазените територии на писателското пасиште. "Документалнијат" подход, омешан с оште с'ставки, подменјаше литературнија п'рвообраз, та получавахме друга манджа - само за екрана. След нјаколко години к'м нас се прис'едини и нај-добријат ми пријател от детството - кинорежисьор'т Георги Дјулгеров. И заедно заб'ркахме "Авантаж", к'дето изиграх и главната ролја. С таја хватка направихме и "Мера според мера".
- Как се нави Свобода Б'чварова, којато е прочута с тв'рдија си характер?
- Тја беше редактор на "Авантаж". А после даде романа си "Литургија за Илинден" на Георги Дјулгеров. Гошо ме запита дали с'м навит да пишем по темата. Видја ми се интересна историја. Македонското движение беше обвито в тајнственост не само в киното.
Помислих си, че ште е интересно да пост'пим така, както в "Авантаж" - да се срештнем с хора, които познават с'битијата. И да запишем разказите им така, както ги чуваме. След това да в'ржем монолозите и диалозите к'м сјужета на книгата. Много ми се искаше да се опрем на наречие, което да б'де в'зприето от зрителите. Така открихме вардарско-струмишкија диалект. За наш к'смет се оказа, че мајката на Дјулгеров го говори, т'ј като род'т им се е преселил от Македонија. Докато подготвјахме сценарија, вече се знаеше, че аз ште б'да Дилбер Танас. За година и половина, толкова прод'лжи писането, влјазох д'лбоко в кожата му. Не беше проблем да науча текста. Но на колегите не беше лесно. Те бјаха изненадани, че ште им се наложи да говорјат по архаичен начин.
- што за птица е вашијат Дилбер Танас?
- С'здадохме образа в'рху основата на главнија герој в романа на Свобода Б'чварова и на спомените на македонски дејци с идентична с'дба. Дилбер Танас е фантазија, подчинена на определена логика. Тој е човек'т, којто става жертва на времето - за десет години преминава през с'битија за три живота. Филм'т може да се т'лкува и като реплика на фразата, изречена от Георги Димитров: "Нашијат народ за 20 години ште постигне онова, което другите са постигнали за 100".
- С Георги Дјулгеров вс'штност прекрачихте границите на казионното приличие и произведохте филм по тема табу. Как се добрахте до секретната информација?
- Да се влезе в Централнија партиен архив тогава беше особено трудно. В него се пазеха нај-големите "пикантерии". Независимо че филм'т беше посветен на 1300-годишнината на Б'лгарија, трјабваше специално писмо от шефовете на кинематографијата да б'де подписано "от горе" - с конкретни срокове, уточнјаване на номерата на "архивните единици" и т.н. Само така можехме да четем спомени за македонското движение. Последва месец на трепетни очакванија. След като разбрахме, че сме "допуснати", ни предупредиха за оште нјаколко условија. Можеш да носиш единствена, с'што специално заверена тетрадка от конкретен формат. Забележете - листата ј бјаха номерирани! И никакво четене пред касетофон, нито п'к снимки с фотоапарат. Без стенографија и други с'краштенија. Преписвахме като ученици под зоркија поглед на отговорната другарка. В с'седната читалнја цареше идентична партијна тајнствена посветеност. Там нјаколко побелели глави скрибуцаха напрегнато. В краја на денја всеки предаваше тетрадката си на надзорничката, којато отмјаташе с червени чавки страниците като знак, че е најасно с изнесеното от документите с'д'ржание. А когато поглеждахме жадно к'м десетметрова стена, изп'лнена с чекмедженца с информација на личните архиви по имена и години, отговорната другарка казваше: "Дајте ново писмо с конкретни данни какво точно ви трјабва! А не да се ровите като диверсанти.
А ние отк'де можехме да знаем какво пише в'тре и какво ште ни св'рши работа! П'к и да се бјахме нап'нали за ново писмо, пак штјаха да измислјат какво ли не, за да те откажат да си п'хаш носа в собствената си национална историја. Като героја на Кафка от "Зам'к'т" - усешташ се в предверието на нјакакво прест'пление, но не разбираш кој го е изв'ршил - ти или тези, за които четеш.
- Какво се случи на финала?
- Оставихме зап'лнените тетрадки за последна проверка. Получихме ги с тук-там отк'снат лист и зачеркнати с червено изреченија. А на излизане от Архива, з'рнах за миг мастит театрален критик, којто мушна голјам плик в една от поштенските кутии. Веројатно донос до ЦК.
- И все пак "Мера според мера" е исторически епос, нали?
- Нај-вече е произведение на изкуството. Другото са рекламни и бомбастични определенија, които не означават ништо особено. В нашија филм само Дилбер Танас представја с'битијата.
И зрителјат ги узнава чрез него - море от конфликти, океан от случки, цунами от интереси и потоп. Нарича се Македонија.
Албена Атанасова
URL:
http://www.standartnews.com/interviews/details/id/144/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%85-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%A2%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81--
.
------------------------------------------------------
.
Денес во некои бугарски Интернет саjтови "отговорната другарка" jа "игра" платенио функционер от каракачановото БгНацД Слави Георгиев Кр'штаранов - Дон Диего - "комита" (бугарски).
http://forum.kajgana.com/showpost.php?p=1247786&postcount=79
.
Jа го "комитата" Слави со братучедо му от Столипиново - трсат денари около иконите во црквите во Македониjа:
.
"Комитата" Слави (со бела кепка како албанец) на портрет со целата 40-члена автобускa БгНацД-клоунада во Македониjа:
.
БгНацД-бригадата от Интернет-надничари:
.
Jа го и баш "воjводата" Каракачан со маjчка "Бугариjа на 3 гjола":
.
Горка Бугариjа - па не случи на "патриоти"!