Документ'т в превод на б'лгарски
СЕКРЕТНО (OSS) (FN)
Служба за стратегически проучванија
Отдел за чуждестранни националности
Този документ с'д'ржа информација, засјагашта националната заштита (сигурност) на САшт - за б'лгарската принадлежност на славјанските емигранти от Македонија. В с'ответствие с Емигрантски Акт 50 на Конграса на С'единените штати предоставјането му по как'вто и да било начин на неоторизирано лице е забранено по закон.
ЧУЖДЕСТРАННИ НАЦИОНАЛНИ ГРУПИ В С'ЕДИНЕНИТЕ штАТИ
Меморандум от Отдела за чуждестранните националности
До Директора на Службата за стратегически проучванија
Б'ЛГАРО АМЕРИКАНЦИТЕ И МАКЕДОНСКИјаТ В'ПРОС
Б'лгаро-американците, повечето от които произхождат от оспорваната област м/у Б'лгарија, југославија и Г'рција, известна като Македонија, смјатат, че този изп'лнен с напрежение рајон може след војната да стане независим или автономен. Националистически настроената Македонска политическа организација (МПО), којато традиционно отстојава идејата за независима Македонија, показваше напослед'к признаци к'м сближаване с в'згледите на прос'ветската Македоно-американска народна лига (МАНЛ), којато вижда за в б'деште Македонија като автономен член на една славјанска или балканска федерација и чиито лидери играјат важна ролја в протитовскија Обединен комитет на јужнославјанските американци.
От П'РВОСТЕПЕНЕН ИНТЕРЕС за б'лгаро-американците представлјава б'лгарската иридента (отк'сната от б'лгарската д'ржава) Македонија. Досега са водени три војни за Македонија и в настојаштата војна все оште предстои решаването на с'дбата ј. Македонската политическа организација наскоро се с'бра на специална срешта и с'стави декларација, адресирана до президента Рузвелт, настојавашта за с'здаването на свободна и независима Македонија. От друга страна Македонско-американската народна лига и Б'лгаро-македонскијат конгрес, и двете с'ветофилски и пропартизански, и двете стојашти в опозиција на МПО, с'здадоха движение, апелирашто к'м всички македонци и б'лгари в С'единените штати да се прис'единјат к'м Обединенија комитет на јужнославјанските американци и да работјат за јужнославјанска федерација.
В'преки че б'лгарските и македонските американци са в с'гласие по два основни в'проса - че гр'цка и југославска Македонија не трјабва да остават в гр'цки или југославски р'це слвд војната и че Македонија трјабва да стане "целекупна" д'ржава, различијата в мненијата им са в това, какво трјабва да се направи, след като този спорен рајон б'де преустроен и стане самостојателен. Македоноамериканците се разделиха в мненијата си между такива, които искат една независима Македонија, и такива, които искат тази област да б'де автономна в рамките на една б'дешта балканска федерација. Но б'лгарите и б'лгароамериканците от своја страна настојават Македонија да б'де част от Б'лгарија.
Б'ЛГАРИТЕ В С'ЕДИНЕНИТЕ штАТИ
В'преки че пребројаването от 1940 г. показва само 15 500 лица от б'лгарски произкод, самите б'лгаромакедонски американци зајавјават обштата си численост на приблизително 40 000 души. Те посочват, че много б'лгари са вписани в пребројаването поради това, че са родени в места, сега присвоени от Г'рција, југославија или Турција, с'ответно като г'рци, југославјани или турци. В частност повечето б'лгарски емигранти в С'единените штати не идват от Б'лгарија. Уточнено е, че около 70% от б'лгарските емигранти са дошли от Македонија. Началото е оште през 1878 г., като резултат от печалните последствија за тјах след приклјучванвто на Руско-турската војна. В началото на ХХ в. една нова в'лна преселници б'лгари, на број около 40 000 души, достигат бреговете на Америка. След 1920 г. значителен број б'лгари от Македонија, за да избегнат потисничеството и намерјат по-сносен начин на живот, емигрират от териториите, анексирани от Г'рција и југославија. Повечето от тјах се заселват в миньорските и промишлените центрове на штатите Индиана, Охајо, Илинојс и Мисури. Малцина избират работа в'в фермите. В Европа числеността на б'лгарите от Македонија според различни изчисленија варира от един и половина до три милиона души. Македонците в езиково отношение са от един род с б'лгарите, а не с'с с'рбите, а с'што така в политическо отношение са по-близки до б'лгарите, отколкото до г'рците или југославјаните. Особено в политически нестабилни времена славјаните-македонци обр'штат погледите си к'м Б'лгарија - тенденција, којато намира потв'ржденив в'в факта, че тјахната православна ц'рква се стреми к'м Софија, а не к'м Атина или Белград.
Б'ГАРО-АМЕРИКАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
Б'лгарските и македонските емигранти в С'единените штати се групират в братства и дружества за взаимопомошт, четири от които са политически активни. Сред тјах нај-влијателна е Македонската политическа организација в С'единените штати и Канада, р'ководена от Лјубен Димитров с штаб в гр. Индианаполис. Тја се с'здава през 1921 г. и има 1800 редовни членове, групирани в 88 партијни организации. Единственијат им и главен политически в'зглед, представен в седмичника "Македонска трибуна", е идејата за независима Маквдонија. В'преки че МПО привежда доводи за с'здаването на автономна Македонија в границите на Б'лгарија и преди П'рл Харб'р, тја одобрјава политиката на цар Борис III за влизане в Оста. На МПО се глeда като на американски клон на В'трeшната макeдонска рeволјуционна организација, којато, по известни мненија, разчита да освободи Македонија посредством "тeрористични дејствија". Лидеритe на МПО изрично зајавјават, че нјамат вр'зка с това обвинениe. В по-ново време лидeрите на МПО започнаха да виждат в'зможността и за "федерација".
В опозиција на МПО стои Макeдоно-амeриканската народна лига, р'ководена от Смиле Војданов. Лигата представлјава прос'ветското крило на македонското движение и публикува излизаштија на б'лгарски взик комунистически седмичник "Народна волја". Лигата се образува в Детројт през 1930 г. Тја работи в тјасно с'трудничество с Федерацијата на б'лгаро-македонските образователни клубове, чиито прос'ветски в'згледи са с'што така изјавени чрез "Народна волја". Привеждајки доводи за с'здаването на автономна Македонија в рамките на една балканска федерација, лидерите на лигата заедно с'с с'трудниците си от Федерацијата на б'лгаро-американските образователни клубове си проправиха п'т к'м пропартизански Обединен комитет на јужнославјанските американци, којто беше с'здаден от словенско-американскија писател Луис Адамик.
Част от б'лгаро-американските националности, които не са обединени в нјакаква формална организација, се представјат в полуседмичника "Народен глас", излизашт в Гранит сити, штат Илиноис. Нај-старијат и влијателен вестник, излизашт на б'лгарски език в С'единените штати "Народен глас", подкрепја идејата за "Велика Б'лгарија". Тој се противопоставја на МАНА и на МПО, на п'рвите заради прокомунистичвската им линија, на вторите, заштото според авторите на "Народен глас" Македонија е "неделима част от Б'лгарија" и трјабва да се предаде на неја.
Б'лгарскијат социалистически работнически с'јуз представлјава малка група от стари б'лгарски и македонски емигранти социалисти, които се занимават предимно с интелектуална, отколкото с политическа деиност. Те се интервсуват малко от с'стојанието на нештата в родината. Изразител на тјахното мнение е излизаштијат в Гранит сити седмичник "Работническа просвета", којто има за цел "да проповјадва сред б'лгарските работници принципите на истинската пролетарска револјуција - да се разруши, а не да се реформира капитализм'т и с'здаване на работническа социалистическа индустриална република".
ОБјаСНЕНИЕ НА ПРИЧИНИТЕ ЗА С'ТРУДНИЧЕСТВОТО С ГЕРМАНИја
В тази војна в краја на краиштата повечето македонци и б'лгари в Америка зајавјават, че подкрепјат "Централните сили". Всичко това беше резултат на нежеланието на демокрациите да подкрепјат Б'лгарија. Когато с'народницитв им приемат Хитлер, те тв'рдјат, че Б'лгарија (по думите на преставител на МПО) "иска само да приложи принципите на Атлантическата харта". Лјубен Димитров, издател на "Македонска трибуна" и секретар на МПО, објаснјава с'трудничеството между македонците и нацистите така: "Идеологијата на нацизма е нап'лно чужда на македонците... [Германците] освободиха около 2000 млади македонци, заточени по различни острови, и дадоха в'зможност македонцитв да ползват технија собствен език и да служат в собствените си ц'ркви. Нјамаше кој друг да им даде тези права, с които те [македонците] биха могли да б'дат облагодетелствани..."
МАКЕДОНСКА НЕЗАВИСИМОСТ, ИСКАНА ОТ МПО
Проблем'т за Македонија беше единствената тема, обс'ждана на срешта, организирана от МПО в македоно-б'лгарската зала в гр. Акрон, штат Охајо, на 23 април 1944 г. На тази изв'нредна срешта с'браните около 200 членове на МПО обс'ждаха декларација с искане за независимост на Македонија. Окончателнијат меморандум, изпратен до президента Рузвелт, отстојава правото, че "в земјата, носешта древното име Македонија... живејат приблизително около три милиона жители, чието етническо и езиково разнообразие (е служело за)... претекст, в'з основа на којто с'седите им базират искането си за господство над Македонија". Независимо от политическите и административните проблеми, които Македонија е с'здала "на всјака Балканска д'ржава", декларацијата призовава за една "Македонија за македонците".
Освен техните собствени делегати трима делегати, водени от Кр'стьо Мишев, представјашти Македоно-американскија с'јуз к'м Викт'ри Кл'б от Детројт, пристигат на с'бранието на МПО. По-рано лидер, заедно с Георги Пирински, секретар на Мичиганскија славјански конгрес, в прос'ветската македоно-американска народна лига, Мишев ск'сва с тази организација, на којато помогнал да б'де основана, и с'здава свој Викт'ри Кл'б.
КР'СТЬО МИШЕВ СРЕштУ АНТИКОМУНИСТИТЕ Участието на Мишев на срештата на МПО му дава уникална в'зможност да се изјави. Ренегат, прехв'рлјашт се от една на друга политическа позиција, тој подписва декларацијата, призовавашта за македонска независимост, но не преди да успее да промени текста "с'јузническа" вместо "американска" окупација на Македонија. Тој предлага ред резолјуции, които с'бранието приема. Една от тјах е послание к'м македонците, които участват в'в "военните сили, борешти се срешту фашизма". Друга, адресирана нај-обшто до всички македонци, които се сражават срешту нацистите зад граница (т.е. изв'н пределите на САшт - б. авт.), поставја в'проса: До кого по-специално резолјуцијата да б'де изпратена? Мишев предлага да б'де изпратена до Димит'р Влахов, комунист и по това време предложен като македонски представител на Титовото правителство в Москва, и до Михајло Апостолски, генерал-мајор, р'ководител на партизанските отрјади в Македонија под знамето на Тито. Поради това, че имало в'зраженија по повод на резолјуцијата, накраја било решено да не се изпрашта послание до Службата за военна информација, т'ј като тја ште има слаб отзвук в Европа. Мишев се провалја и в усилијата си да прокара резолјуција, призовавашта за разбирателство с Македонско-американската народна лига. Лидерите на МПО ја отхв'рлјат. Ништо, зајавјава Лјубен Димитров, не би трјабввло да се прави за нас'рчаване на каквато и да било срешта с "комунистически настроени" групи.
