Понеделник, 8 Ноември 2004
Пренесоха с уазка 9000-годишната Тодорка
Учени: Цивилизацијата е тр'гнала от Враца
Т'рсјат нај-старото жито крај река Ск'т
Б'лгарски археолози откриха скелет на 9000 г. и земеделско селиште от с'штија период, с'обшти агенција Франс прес, като се позова на "Стандарт". Това е нај-старата земеделска цивилизација в Европа, уточнјава авторитетната френска агенција.
Европејската цивилизација е започнала от Враца. В това са убедени археолозите, които само преди дни изровиха крај врачанското село Оходен нај-старија запазен скелет в Европа. Според учените находката наистина е сензационна и с'с сигурност показва, че тук е била родината на земеделската култура на Старија континент.
Скелет'т е на 9000 години и е около 4 века по-стар от намерените досега на Балканскија полуостров, тв'рди р'ководителјат на експедицијата археолог'т Георги Ганецовски от врачанскија исторически музеј.
Според член-кореспондент'т на БАН Хенриета Тодорова скелет'т е по-млад - на 8100 години. Това не го прави по-малко ценен. От тази епоха у нас не са намерени дори части от човешки скелет. На Балканите има 3-4, но нашијат е изцјало запазен.
Археолозите видели череп под прага на древно жилиште миналата с'бота. Тој има белези на лице с европеидни черти от средиземноморски тип. След като внимателно изчег'ртали пр'стта около него, се показал непок'тнат от времето скелет в ембрионална поза. Антрополозите, които огледаха останките, смјатат, че те са на млада жена с впечатлјавашта холивудска усмивка. Всичките ј з'би са красиво подредени и хубави като на с'временна кинозвезда. На шега археолозите сложиха работно име на находката, като ја кр'стиха Тодорка - на името на кмета на село Оходен.
Цјала седмица след откритието екип'т се подготвја за уникалната операција по изваждането му. Досега никој на Балканскија полуостров не е мог'л да извади скелет в цјалост. Тодорова е участвала в три-четири подобни опита, но костите се разпадали. Затова останките на младата дама, открити на 1,5 метра д'лбочина, бјаха оставени с по 50 см пр'ст около тјах. После ги обвиха с плат и ги поставиха в армиран гипсов кожух. Така товар'т натежа 300 кг и бјаха необходими 10 човека, за да се извади на пов'рхността. После гипсовијат ковчег бе натоварен в стара уазка, взета от врачанското БКС, и закаран до лабораторијата на историческија музеј в града.
Част от костта на р'ката - от рамото до лак'тја, липсва. Според учените това веројатно е влизало в ритуала на тогавашните погребенија. Откривајки п'рвото погребение от този период - монохромен неолит, попадаме на нај-ранното човешко прис'ствие и това е важен научен принос в изследването на праисторијата, смјата Георги Ганецовски. Според него Тодорка от Оходен преобр'шта представите кога се е појавила земеделската цивилизација. Разкопките доказват, че това е станало в краја на последните нјаколко века на седмото хилјадолетие преди Христа. Експедицијата за т'рсене на нај-ранната земеделска цивилизација на Балканите, в којато участват 6 специалисти по праисторија и палеонтологија, очаква сензацијата оште от началото на разкопките през пролетта. Проект'т се финансира от Националнија фонд за научни изследванија к'м просветното министерство и сега тече вторијат етап от неговата реализација. С'став'т на учените е респектирашт. Сред тјах са член-кореспондент'т на БАН Хенриета Тодорова, консултант на проекта, Златка Златева и Елена Маринова от Софијскија университет, д-р Лазар Нинов от БАН и експертката по разчитане на следи в'рху кости Вивиана Митева.
Нај-старото досега известно на науката праисторическо селиште у нас крај Оходен се намира на брега на река Ск'т и е на по-малко от два метра под земјата. То е запазено в автентичнија си вид. От пролетта са започнали редица ценни разкритија. Намерено е п'рвото полувкопано жилиште с избено помештение отдолу и под, измазан с дебел слој глина, којто осигурјава перфектна термоизолација. П'рвите земеделци по нашите земи трјабва да са били истински виртуози при обработката на крем'чните изделија. От тјах археолозите са открили над 2300 артефакти. Тогавашните земеделци са открили керамиката, печената глина, като са превр'штали едно вештество в друго чрез химична реакција, смјатат учените. Археолозите крај Оходен си поиграли и на златот'рсачи, като промили десетки килограми пр'ст в река Ск'т. Но вместо самородно злато те открили нешто не по-малко ценно - полуов'глени житни з'рна. Това означава, че в праисторическото селиште са намерени остат'ци от домашно з'рнохранилиште в избата на едно от жилиштата. След генетичен анализ се очаква от тјах да се получи нова информација за нај-древната пшеница, използвана за храна.
http://www.standartnews.com/archive/2004/11/08/society/s4256_6.htm
