- Член од
- 9 март 2007
- Мислења
- 1.263
- Поени од реакции
- 220
Ражда се п'рва б'лгарска болница в Македонија
Основателите на софијската клиника "Свети Лазар" ште инвестират 5 млн. евро в обект в Скопие
Дали преди девет години нјакој е вјарвал, че в Б'лгарија частна болница може да оцелее и печели, като с'знателно се лиши от плаштанијата от здравната каса? Отговор'т е "не" за почти всички 350 болници, чијато п'рва цел е да склјучат договор, којто им дава право да получават средства от зад'лжителните здравни осигуровки. Изклјученијата се бројат на пр'стите на едната р'ка, а едно от п'рвите от тјах е акушеро-гинекологичната клиника "Свети Лазар". От с'здаването си през 1999 г. досега тја разчита само на частни пациенти в конкуренција с оште 11 гинекологични клиники само в Софија. јавно рецептата за работа на свободнија пазар е успешна, след като собствениците през седмицата објавиха, че ште инвестират 5 млн. евро в строеж и оборудване на втората частна АГ клиника в Скопие.
Бизнес'т в Македонија
Решението клиниката да открие своја фирма в Македонија е и емоционално, и бизнес ориентирано. С'здателјат на болницата д-р Тијана Николова и нејните родители са македонци, тја е зав'ршила в Скопие, специализирала е в Б'лгарија. В јужната с'седка цјалата д'ржава, както и нјакои жители на с'седните Косово, Албанија и С'рбија се лекуват само в Клинички цент'р - мегаболница, подобна на Медицинска академија в Софија. Освен д'ржавната клиника в Скопие работи само една малка частна АГ болница, а бројат на ражданијата и т'рсенето на качествени услуги расте. Самата д'ржава е предвидила парцели за строеж на болници, които продава на инвеститори само с тази цел, а здравната ј каса започва да плашта от тази година по реални цени част от процедурите - например ин витро за 1500 евро. В Б'лгарија тази услуга не се покрива от обштествените фондове.
"Решихме да купим парцел, ориентирахме се в т'рсенето и в Македонија ште работим с'с здравната каса. Инвестицијата в строеж и апаратура ште б'де около 4.5 млн. евро", отбелјазва Николова. Тја разказва, че са купили с кредит от банка седем декара от д'ржавата на цена от 60 евро за кв. м. Доп'лнително се плаштат 100 евро на кв. м. такса за инфраструктура - вода, ток, строеж на п'т. В'рху него ште б'де построена болница с 2500 кв. м. разг'рната застроена плошт, с два п'ти повече легла, отколкото в Софија и с в'зможност за разширение. "Водим се чужди инвеститори, но не ползваме никакво облекчение за това. До миналата година чуждестранните инвеститори бјаха освободени за три години от дан'к, но тази в'зможност отпадна", казва тја. Организацијата на цјалата болница ште б'де по подобие на софијската, ште ја управлјава местен директор, а в неја ште работјат колеги на д-р Николова, които до момента са практикували в Скопие, Белград и Лјублјана. Идејата е да се повтори успешнијат бизнес модел от Софија.
Раждането на софијската болница
С'здателите на болницата - д-р Тијана Николова и нејнијат с'пруг, са лекари-гинеколози, които п'рвоначално имат собствени кабинети, но решават, че могат да направјат и нешто по-голјамо. П'рвоначалната инвестиција в строежа на болницата им в Софија е с помоштта на баштата на д-р Николова и с кредит - обшто 200 хил. долара. "През п'рвите седем години аз и с'пруг'т ми буквално живјахме в болницата, за да с'здадем запазената ј марка", разказва д-р Николова. През това време клиниката непрек'снато ползва кредити, вр'шта ги и реинвестира печалбата в нови дејности и апаратура. Започват с малка сграда на плошт под декар, впоследствие купуват с'седното мјасто и достројават помештенија. В момента софијската клиника е на плошт от 1600 кв.м. с 12 самостојателни стаи. Нај-важното обаче са специалистите - те привличат и инвестират в оште 11 лекари. Сред тјах е един от "баштите" на т. нар. бебета в епруветка (заченати с процедура по ин витро оплождане) и един от нај-добрите специалисти, изработили б'лгарските процедури за извличане и с'хранение на стволови клетки. В момента в клиниката се изв'ршват около 250 ражданија годишно, близо 100 процедури ин витро и множество гинекологични операции. Всички те се плаштат директно от самите пациенти.
По груби изчисленија приходите на "Св. Лазар" са около 1 млн. лв. годишно (виж старите данни в графиката). Те идват от четири основни направленија - проследјаване на бременност и ражданија, ин витро процедури, банка за с'хранение на стволови клетки от п'пна вр'в и гинекологични операции. На пр'в поглед сумата може и да не изглежда значителна, но само за миналата година здравната каса е платила обшто 61 млн. лв. на болниците за ражданија и гинекологични операции. Процедури по ин витро изв'ршват множество АГ-клиники в големите градове. Конкуренцијата при замразјаването на стволовите клетки е с нај-голјамата европејска частна банка - Cryo-Save, којато п'рва ст'пи на пазара преди пет години и с две софијски клиники, които наскоро направиха банки тук.
Т'ј като болниците нјамат право да се рекламират прјако, клиентите научават за "Свети Лазар" на принципа "от уста на уста" и си препор'чват клиниката. "Когато не работиш с'с здравната каса хората много трудно плаштат - за това, което плаштат трјабва да им отв'рнат с качество - от медицинска, хотелска, от административна и от човешка страна", коментира д-р Николова. Измерител за качеството в сектора е детската см'ртност, в клиниката - тја е нула през деветте години. Сред пациентите се нареждат семејствата на дипломатическија корпус, бизнесмени, множество чужденци. Разликата в цените на услугите е само за хотелската част, за да не остават пациентите с впечатление, че лекарјат избира по финансови с'ображенија по-ск'па процедура. Цената на ражданијата например в момента се движи от 1500 до 2800 евро, процедурата по ин витро е 1600 евро, а по вземане и с'хранение на стволови клетки - 2200 евро. Д-р Николова не уточнјава точнија размер на бизнеса, нито инвестициите в клиниката. "Не е в'зможно да се сравнјат - например един от козметичните ремонти при разширјаването струва колкото двата респиратора за детското отделение - 80 хил. евро", казва тја. Наблјуденијата ј са, че колкото повече се увеличават болниците за АГ, "толкова повече растат и пациентите ни". По думите ј от всјака от гинекологичните дејности може да се печели, стига "да ја работиш както трјабва, телефон'т ти да е вклјучен 24 часа и винаги да отговарјаш на него".
http://www.capital.bg/show.php?storyid=503516
Основателите на софијската клиника "Свети Лазар" ште инвестират 5 млн. евро в обект в Скопие
Дали преди девет години нјакој е вјарвал, че в Б'лгарија частна болница може да оцелее и печели, като с'знателно се лиши от плаштанијата от здравната каса? Отговор'т е "не" за почти всички 350 болници, чијато п'рва цел е да склјучат договор, којто им дава право да получават средства от зад'лжителните здравни осигуровки. Изклјученијата се бројат на пр'стите на едната р'ка, а едно от п'рвите от тјах е акушеро-гинекологичната клиника "Свети Лазар". От с'здаването си през 1999 г. досега тја разчита само на частни пациенти в конкуренција с оште 11 гинекологични клиники само в Софија. јавно рецептата за работа на свободнија пазар е успешна, след като собствениците през седмицата објавиха, че ште инвестират 5 млн. евро в строеж и оборудване на втората частна АГ клиника в Скопие.
Бизнес'т в Македонија
Решението клиниката да открие своја фирма в Македонија е и емоционално, и бизнес ориентирано. С'здателјат на болницата д-р Тијана Николова и нејните родители са македонци, тја е зав'ршила в Скопие, специализирала е в Б'лгарија. В јужната с'седка цјалата д'ржава, както и нјакои жители на с'седните Косово, Албанија и С'рбија се лекуват само в Клинички цент'р - мегаболница, подобна на Медицинска академија в Софија. Освен д'ржавната клиника в Скопие работи само една малка частна АГ болница, а бројат на ражданијата и т'рсенето на качествени услуги расте. Самата д'ржава е предвидила парцели за строеж на болници, които продава на инвеститори само с тази цел, а здравната ј каса започва да плашта от тази година по реални цени част от процедурите - например ин витро за 1500 евро. В Б'лгарија тази услуга не се покрива от обштествените фондове.
"Решихме да купим парцел, ориентирахме се в т'рсенето и в Македонија ште работим с'с здравната каса. Инвестицијата в строеж и апаратура ште б'де около 4.5 млн. евро", отбелјазва Николова. Тја разказва, че са купили с кредит от банка седем декара от д'ржавата на цена от 60 евро за кв. м. Доп'лнително се плаштат 100 евро на кв. м. такса за инфраструктура - вода, ток, строеж на п'т. В'рху него ште б'де построена болница с 2500 кв. м. разг'рната застроена плошт, с два п'ти повече легла, отколкото в Софија и с в'зможност за разширение. "Водим се чужди инвеститори, но не ползваме никакво облекчение за това. До миналата година чуждестранните инвеститори бјаха освободени за три години от дан'к, но тази в'зможност отпадна", казва тја. Организацијата на цјалата болница ште б'де по подобие на софијската, ште ја управлјава местен директор, а в неја ште работјат колеги на д-р Николова, които до момента са практикували в Скопие, Белград и Лјублјана. Идејата е да се повтори успешнијат бизнес модел от Софија.
Раждането на софијската болница
С'здателите на болницата - д-р Тијана Николова и нејнијат с'пруг, са лекари-гинеколози, които п'рвоначално имат собствени кабинети, но решават, че могат да направјат и нешто по-голјамо. П'рвоначалната инвестиција в строежа на болницата им в Софија е с помоштта на баштата на д-р Николова и с кредит - обшто 200 хил. долара. "През п'рвите седем години аз и с'пруг'т ми буквално живјахме в болницата, за да с'здадем запазената ј марка", разказва д-р Николова. През това време клиниката непрек'снато ползва кредити, вр'шта ги и реинвестира печалбата в нови дејности и апаратура. Започват с малка сграда на плошт под декар, впоследствие купуват с'седното мјасто и достројават помештенија. В момента софијската клиника е на плошт от 1600 кв.м. с 12 самостојателни стаи. Нај-важното обаче са специалистите - те привличат и инвестират в оште 11 лекари. Сред тјах е един от "баштите" на т. нар. бебета в епруветка (заченати с процедура по ин витро оплождане) и един от нај-добрите специалисти, изработили б'лгарските процедури за извличане и с'хранение на стволови клетки. В момента в клиниката се изв'ршват около 250 ражданија годишно, близо 100 процедури ин витро и множество гинекологични операции. Всички те се плаштат директно от самите пациенти.
По груби изчисленија приходите на "Св. Лазар" са около 1 млн. лв. годишно (виж старите данни в графиката). Те идват от четири основни направленија - проследјаване на бременност и ражданија, ин витро процедури, банка за с'хранение на стволови клетки от п'пна вр'в и гинекологични операции. На пр'в поглед сумата може и да не изглежда значителна, но само за миналата година здравната каса е платила обшто 61 млн. лв. на болниците за ражданија и гинекологични операции. Процедури по ин витро изв'ршват множество АГ-клиники в големите градове. Конкуренцијата при замразјаването на стволовите клетки е с нај-голјамата европејска частна банка - Cryo-Save, којато п'рва ст'пи на пазара преди пет години и с две софијски клиники, които наскоро направиха банки тук.
Т'ј като болниците нјамат право да се рекламират прјако, клиентите научават за "Свети Лазар" на принципа "от уста на уста" и си препор'чват клиниката. "Когато не работиш с'с здравната каса хората много трудно плаштат - за това, което плаштат трјабва да им отв'рнат с качество - от медицинска, хотелска, от административна и от човешка страна", коментира д-р Николова. Измерител за качеството в сектора е детската см'ртност, в клиниката - тја е нула през деветте години. Сред пациентите се нареждат семејствата на дипломатическија корпус, бизнесмени, множество чужденци. Разликата в цените на услугите е само за хотелската част, за да не остават пациентите с впечатление, че лекарјат избира по финансови с'ображенија по-ск'па процедура. Цената на ражданијата например в момента се движи от 1500 до 2800 евро, процедурата по ин витро е 1600 евро, а по вземане и с'хранение на стволови клетки - 2200 евро. Д-р Николова не уточнјава точнија размер на бизнеса, нито инвестициите в клиниката. "Не е в'зможно да се сравнјат - например един от козметичните ремонти при разширјаването струва колкото двата респиратора за детското отделение - 80 хил. евро", казва тја. Наблјуденијата ј са, че колкото повече се увеличават болниците за АГ, "толкова повече растат и пациентите ни". По думите ј от всјака от гинекологичните дејности може да се печели, стига "да ја работиш както трјабва, телефон'т ти да е вклјучен 24 часа и винаги да отговарјаш на него".
http://www.capital.bg/show.php?storyid=503516
