Радикалнијат ислјам в Б'лгарија
екип на news.bg
Ислјамскијат фундаментализ'м трудно може да б'де определен и разглеждан като организирано движение. "Това е феномен, покривашт океан от различија" смјата египетскијат дипломат Тахсин Башир, според когото фундаменталистите са странна смес от јаростни фанатици и хладнокр'вни интелектуалци.
В Б'лгарија проповедниците на фундаментализма се појавјават в началото на 90-те години, използвајки благопријатната ситуација след политическија пробив, ос'штествен от Движението за права и свободи (ДПС).
В началото ислјамистите организират курсове по арабски език и изучаване на Корана в рајоните, населени с б'лгарски мјусјулмани. Раздават се големи суми за строеж на джамии и купуване на сателитни приематели, давашти в'зможност да се гледат телевизионни програми от мјусјулманските д'ржави.
По времето на правителството на Лјубен Беров (с'здадено с мандата на ДПС) ислјамистките емисари, предимно от Саудитска Арабија, получават неограничен простор на дејствие.
Само в Родопите са изградени повече от 1000 нови джамии, като обштијат им број значително надминава този на ц'рквите. В с'штото време са основани поделенија на терористичната фундаменталистка организација "Мјусјулмански братја", чиито р'ководител в Б'лгарија тогава е сириец'т Мувафак Ахмед и които изв'ршват серија от провокации в рајона на Девин (вклјучително и разрушаване на христијански паметници, като последната подобна пројава беше на гробиштата в К'рджали).
В Родопскија регион нај-активна е ислјамистката секта "Нурджулар", кр'стена на своја основател Сајди Нурси. С неја си с'перничи сектата "'ш'кч'лар", подд'ржашта тесни вр'зки с управлјаваштата тогава в Турција Партија на благоденствието на бившија минист'р-председател Неджметтин Ербакан.
Повечето от тези секти са настроени крајно екстремистки и проповјадват "Джихад" срешту неверниците. Емисарите им успешно се внедрјават в областните джамијски настојателства и вербуват голјам број имами.
Нјакои от тјах са финансирани от фондацијата на Управлението по религиозните дела на Република Турција "Дианет Вакф'".
В краја на 1993г. регистрираната през с'штата година фондација "Ал Уакф Ал Ислјами", представена от изп'лнителнија си директор Абдул Рахим Муслех Таха, склјучва договор с Главното мјуфтијство на мјусјулманите в Република Б'лгарија за "с'вместна дејност в сферата на образованието на духовните мјусјулмански училишта".
Според него фондацијата финансира издр'жката им и упражнјава контрол в'рху дејността на учебните заведенија, като има правото да предлага кадрови, структурни и административни промени в образователното дело и да осигурјава преподавателски кадри, вклјучително и от чужбина.
Осведомени източници обаче тв'рдјат, че тја е филиал на "Мјусјулмански братја", забранена в повечето арабски страни.
Горепосоченијат неин р'ководител е финансирал с половин милион лева изв'нредната мјусјулманска конференција в НДК през март 1995г., р'ководена от Фикри Сали, на којато прис'ства и депутат'т от ДПС Ибрахим Татарл'.
"Досега с'м хв'рлил милиони за разпространенето на ислјамизма в Б'лгарија и Македонија и ште прод'лжавам да давам пари" зајавјава от трибуната представител на турското фундаменталистко движение.
Друга подобна фондација - "Иршад", издава фундаменталистка религиозна литература, провежда курсове за изучаване на Корана и се опитва да изземе функциите на официалните органи на мјусјулманското вероизповедание.
Чрез Турција в Б'лгарија се опитват да проникват и суфитите - отшелническо мистично движение, отхв'рлјашто всичко светско. Неговите мисионери изнасјат проповедите си в шуменската "Томбул Джамија".
През лјатото на 1996г. нелегалната организација "Ислјамска заштита" с'здадена в рајона на јакоруда, в послание до пресата оповести основните положенија от своја устав - с'здаване на мјусјулманска автономна област в Западните Родопи, собствено радио и телевизија, полиција и мјусјулмански училишта.
Екстремистката организација се готви да обедини всички б'лгаромохамедани, турци и цигани и да издирва и "с'ди" онези, които уж "репресирали" мјусјулманите. Предвидени са дори силови дејствија за свалјане на б'лгарското правителство.
Прави впечатление, че спадането на влијанието на Движението за права и свободи в рајоните, населени с б'лгарски мјусјулмани, се компенсира с нарастване активността на ислјамистите там.
Част от нјакогашните с'ратници на Ахмед Доган като Ридван Кадьов, разочаровани от корупцијата, царјашта в ДПС, се ориентираха к'м ислјамизма.
Зад оредјаваштите редици на турските националисти в смесените рајони започва да се очертава набираштото скорост фундаменталистко движение. Нараства ролјата на завр'шташтите се в'зпитаници на уахабитски школи и висши мјусјулмански институти, които с дејствијата си дискретно, но последователно ерозират суверенитета, националното единство и териториалната цјалост на Република Б'лгарија.
Те с'знателно работјат за капсулирането на мјусјулманската обштност у нас и отчуждаването и от обштеството. Минаретата по б'лгарските земи, в очите на радикалните ислјамски проповедници, очертават новите граници на митичнија Халифат по п'тја к'м превр'штането му в планетарна ислјамска империја.
През последната седмица, заети предимно с'с с'битијата в рајона на град Гоце Делчев, б'лгарските медии не обр'штат сериозно внимание на дејността на сектата "Ахмадија" на територијата на страната.
На специалистите обаче отдавна е известна нејната подмолна дејност, нај-вече сред религиозно-етническите малцинства.
Оште през 90-те години на ХХ век нејни емисари шетаха из алианските и татарските села в Североизточна Б'лгарија, както и сред мјусјулманската обштност в четирите села в Тетевенскија Балкан - Галата, Градешница, Глогово и Бабинци.
Сега на преден план излиза вербовката на циганското население в Пиринска Македонија. Нјама ништо чудно, че именно посочените обштности попадат в полезрението на пакистанските емисари на "Ахмадија".
Както алианите, така и татарите, макар и тјуркоезични, не се приемат за свои от мнозинството от турското население, дори в Североизточна Б'лгарија (да не говорим за југоизточна).
Мјусјулманите от четирите посочени села с'што са отчуждени както от христијанското си обкр'жение, така и от единоверците си, нај-вече поради босненскија си произход.
Циганите по принцип винаги и навсјак'де са инертна маса, склонна да тр'гне след всеки един благодетел, каквато ролја се опитва да играе в Благоевградскија крај госпожа Рифат Ара, а в Източните Родопи имам'т на джамијата в маданскија квартал "Малката река" Шефкет Мурад - емисари на пакистанската секта.
По тази причина обикновено стават лесна плјачка в р'цете на ловки манипулатори, вешти в социалната психологија. А именно тези качества нјама как да се отрекат на активистите на "Ахмадија". Сектата е типичен пример за чудовиштна демагогија и манипулација.
Основателјат ј, Мирза Гулам Ахмад Кадриани, е роден в пакистанскија град Кадриан. Тој проповјадва обединение на световните религии, на основата на техните нај-висши духовни ценности.
Според него христијанството, ислјам'т, будизма и т.н. имат обшти корени и техните земни месии са изпратени от един и с'шти Бог. Основава се на обштността на проповјадваните от тјах добродетели: покорство, смирение, милос'рдие, целом'дрие и т.н.
Практиката обаче показва, че сектантите се опитват да налагат тези добродетели в родната си страна и на други места предимно чрез терор.
След десетина терористични акта, изв'ршени от членове на "Ахмадија", пакистанските власти ја забранјават. Т'ј като в тази д'ржава има и други, по-моштни и опасни религиозни секти, от типа на "Лашкар ет Тајба", с'средоточила ударите си в'рху с'седна Индија, това което в'ршат последователите на Мирза Гулам Ахмад Кадриани не винаги попада в полезрението на световните медии.
Това обаче не прави терористите от "Ахмадија" по-малко опасни. Те вземат дејно участие в размириците в индијскија мјусјулмански штат Кашмир, нај-вече поради тв'рдата си вјара, че в кашмирскија град Шринагар е погребан Исус Христос, којто влиза в технија пантеон на светци.
Все оште никој не знае с'с сигурност зашто водачите на сектата са избрали именно Б'лгарија за терен на разпространение на својата доктрина и набиране на последователи. Налице са обаче нјаколко хипотези.
П'рвата е, че нашата страна е подходјашта за този вид дејност поради етническата си п'строта и религиозното многообразие, в това число различните теченија на ислјама, популјарни сред мјусјулманското население (да не забравјаме, че в основата на доктрината на "Ахмадија" все пак стои Коран'т).
Имајки предвид, че елит'т на ислјамското духовенство у нас е загрижен повече за материалните си интереси, отколкото за спасението на душите на паството си, не е трудно да се досетим, че то по принцип е лесна плјачка за всев'зможни "ловци на души".
Освен това, след промените през 1989г. и нај-вече след 1997г. разрухата в б'лгарските специални служби е с'проводена с издигане на р'ководни д'ржавни постове на функционери на нај-опасните секти.
Например, в средата на 90-те години Направление "Психологическа отбрана" на Аналитичнија отдел на Управление "Информација и вр'зки с обштествеността" на Министерството на отбраната разследва млад журналист, работешт в столичен седмичник, затова че се опитва да вербува колежките си да се вклјучат в определена протестантска секта.
През 1997г. с'штијат е назначен за началник на споменатото управление "Информација и вр'зки с обштествеността".
Естествено, п'рвата му работа е да закрие направление "Психологическа отбрана", което се занимава с противодејствие на сектантската пропаганда в Б'лгарската армија и естествено, да уволни работештите в него.
Този факт не е единствен и сигурно отдавна е известен на всички, тр'гнали за Б'лгарија с т'мни намеренија. Емисарите на "Ахмадија" са само едни от тјах.