Zonar
Византијскија историк јоан Зонара е живјал през п'рвата половина на ХII век. От хрониката му има и славјански преводи. Тој подробно описва војните между цар Самуил и византијците.
Ето какво пише јоан Зонара:
ХII век
"А сам тој (Василиј II Ал.М), като пристигнал, започнал да се приготвја за обсадата на Сердика, т.е. Триадица... А Самуил се настанил по в'рховете на планините , заштото не се осмелјавал да се сражава отблизо, и като видјал неочакваното отст'пление, решил, че го правјат от страх, и наст'пил срешту ромеите. След като ги изплашил всички, об'рнал ги в бјагство. Тој овладјал и лагера, и императорската палатка, и знаците на императорската власт... Предводителја на б'лгарите плјачкосвал не само земите на Тракија и Македонија (тогава с името Македонија се наричали земите около Одрин, днешна Македонија била наричана Б'лгарија Ал.М.), но и Елада, и самија Пелопонес..."
"След това императора тр'гнал на поход срешту б'лгарите и като разрушил нјакои укрепленија в Сердика, се в'рнал в Мосинопол..."
"Император'т подчинил под своја власт Видин и на вр'штане настигнал Самуил, којто станувал крај река Аксиос. Тази река се нарича от древните Вардар. Понеже реката била п'лноводна, варварите безгрижно станували, заштото никак не се надјавали, че ромејската војска може да мине реката. Но бил открит брод, през којто преминали и император'т, и војската. От б'лгарите загинали мнозина, а Самуил избјагал и неговата палатка, както и целија стан били разграбени. Император'т завзел и град Скопие, којто му бил предаден от Роман, сина на б'лгарскија владетел Пет'р. Самуил му бил поверил да пази този град."
ИЗТОЧНИЦИ:
1. Th. Buttner-Wobst. Op. cit., страници 548-549, 558-560.
2. Гр'цки извори за б'лгарската историја, VII, страници 186, 187-188.
(ОРИГИНАЛ'Т Е НА ГР'ЦКИ ЕЗИК)
јоан Зонар е византијски историк живјал през п'рвата половина на ХII век. От хрониката му има славјански преводи. Тук јоан Зонар разказва за в'станието на б'лгарите под водачеството на Пет'р Делјан.
Ето какво пише јоан Зонар:
XII век
"След като б'лгарите, както вече казах, били покорени от император Василиј и след като д'ржавата им била подчинена, известно време варварите понасјали игото на робството. След това те намислили да го отхв'рлјат и се надигнали, но липсата на вожд осуетил замис'ла им. Нјакој си м'ж от неизвестен род, наречен Делјан, изп'лнен с хитрост и изобретателност, којто се наричал син на Арон, брат на Самуил, предводителја на този народ, избјагал, както разказват, от Цариград и като убедил народа, че е син на Арон от неговата незаконна жена, а не от законната му с'пруга, бил избран за цар на варварите. Тогава народ'т вдигнал открито в'стание, насочил се к'м грабеж и опустошавал ромејските земи. Прочее изпратен бил един стратег с војска, за да прекрати техните нападенија и грабежи. Но понеже тој се отнасјал зле с подчинените си, в'збудил ги срешту себе си и штјал да загине, ако не бил избјагал през ношта. И т'ј подчинените му војници, като се изплашили, в'станили и избрали за свој вожд един от другарите си на име Тихомир, по род б'лгарин и го пров'згласили за цар на Б'лгарија. И така б'лгарите се разделили, като едни се прис'единили к'м Делјан, а други к'м Тихомир. Но Делјан си послужил с хитрост спрјамо противника. Тој го повикал да споделјат властта и борбата против ромеите. И Тихомир повјарвал. И т'ј, когато двамата вождове се срештнали и војската б'лгарска се с'брала, Делјан казал пред с'браните, че б'лгарскијат народ никога нјама да се спаси, докато го предвождат двама началници, и добавил: "Ако милеете за вашето спасение, премахнете един от нас. Понеже знаете, че аз с'м от рода на Самуил, отстранете Тихомир; ако ли не, подчинете се нему, а мене отстранете". Тогава се вдигнал шум и всички го приветствували за цар, а Тихомир бил убит с кам'ни."
ИЗТОЧНИЦИ
1. Th. Buttner-Wobst. Op. cit., страници 563-567.
2. Гр'цки извори за б'лгарската историја, VII, страници 188-190.
(ОРИГИНАЛ'Т Е НА ГР'ЦКИ ЕЗИК)