Ликвдација на Македонските организации во Вулгариjа 1934 год.

[1903]

ЛИКВИДАЦИИТЕ НА МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ 1934г. (част 1)​

Иван Михајлов - "Спомени"-том IV, Indianapolis, Indiana, USA, 1973, стр.921-925,публикувани с'с незначителни с'кр'штенија и в'в вестник "МакедонскаТрибуна"от Fort Wayne, Indiana, USA, (орган на МакедонскатаПатриотична Организација за С'единените Американски штати и Канада)от број 3214/08.Feb.1996 до број 3219/18.Apr.1996:

"За онова, което новијат режим в'ршеше спрјамо цјалото б'лгарско обштество в страната, е доста писано, а и в б'деште сигурно ште дадат по-подробни сведенија други с'временици, които са проучвали ограниченијата, неправдите и заблудите на новите управници. Бруталности понесоха не само б'лгарските обштественици, особенно числјаштите се к'м партиите; недоволна бе цјалата народна маса.
Но Македонците беха подложени на редица насилија и оскр'бленија.
Ето нјакои подробности :
1. Легалните Македонски Организации бидоха поставени в'н от законите. Всичките им р'ководни тела под полицејско наблјудение. Мнозинството техни членове - специално Националнија Комитет на емиграцијата, а и от Македонската парламентарна група - беха изпратени в'в воените погреби крај Софија, а след това в подземијата на казармите в град Лом. Поради тија тормози почина Председателја на емиграцијата Георги Кондов.
Освен на Националнија Комитет, на Младежкија Македонски С'јуз и студентското дружество "Вардар'", полицијата забрани всјакаква обштествена пројава и за лицата, които влизаха в р'ководството на Македонскија студентски с'јуз в чужбина. Инвентар'т и всички архиви, както и библиотеките на тези организации, бидоха конфискувани, а голјама част от тех уништожени или рзаграбени. Всичкото движимо и недвижимо имуштество, както и касата на многобројните Македонски младежки организации из Пиринскла Македонија и в цела Б'лгарија, беха ограбени, конфискувани или уништожени. Македонската Народна Банка в Софија, заедно с клоновете ј из некои провинциални градове, бе обсебена от властите; конфискувана бе една сума около петнадесет милиона лева, објавена като принадлежашта на освободителното Македонско Движение.[/i]
2. По това време из лагери и затвори в Б'лгарија се намираха много повече Македонци, отколкото из затворите на Г'рција и југославија. Не бе лесно за близките да се доближат до арестуваните и интернираните Македонци като им занасјат храни и дрехи. Един офицер - подполковник Марко Атанасов в Лом - заплаши мнозина тамошни граждани задето пројавили внимание спрјамо зад'ржаните в казармите Македонски обштественици. Нанесн бил побој по таја причина на Мане Арсов, познат с'дија в тоја град, родом от штип.
3. Голем број чиновници беха ужолнени от служба, заштото били от Македонија. Подир преврата преустановиха приемането на млади Македончета в'в Военното училиште.
4. Офицерите, които имаха Македонски произход беха поставени под особенно наблјудение; с изклјучение на тија, които влизаха в конспирацијата на военната лига с пројавена верност к'м Дамјан Велчев.
5. Забранено бе произнасјането на речи при погребенијата или при панахиди за загинали Македонски борци от миналото. Имаше случај, когато думата "Македонија" бе заличавана от некролозите от полицијата, ако в тех се отбелјазва, че покојник'т е родом от таја страна.
6. Паметник'т на Тодор Александров в град Кјустендил бе преместен по "благоустројствени причини".
7. С'рбофилската пропаганда е ширена по всички посоки из Б'лгарија. Нејната задача бе да убива верата на Македонеца в свободнија му брат.
8. Издаден бе Закон-наредба срешту б'лгарските граждани, които биха се опитали да се борјат против поробителите на Македонија.
9. Бидоха заведени с'дебни процеси срешту мнозина Македонски дејатели, в това число и членовете на Централнија Комитет на В.М.Р.О. Издадени бидоха много см'ртни прис'ди в'в вр'зка с акции срешту доказани предатели, акции, които по основните си мотиви с ништо не се различват от в'ршените на времето по заповед на Васил Левски, Делчев, Груев, Александров и други. Тија процеси се с'здадоха за угода на С'рбија и бидоха водени с пристрастие.
Заслужава да се отбележи, че ако некои от с'дените лица биха пожелали поне малко да си послужат с морала на Дамјан Велчевите с'заклетници, доста офицери биха с'што влезнали в затвора по тија дела. Но прости хора измежду народа се показаха неимоверно по-големи кавалери от тија господа.

 

[1903]

ЛИКВИДАЦИИТЕ НА МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ 1934г. (част 2)​

Иван Михајлов - "Спомени"-том IV, Indianapolis, Indiana, USA, 1973, стр.921-925, публикувани с'с незначителни с'кр'штенија и в'в вестник "Македонска Трибуна" от Fort Wayne, Indiana, USA, (орган на Македонската Патриотична Организација за С'единените Американски штати и Канада) от број 3214/08.Feb.1996 до број 3219/18.Apr.1996:

10. Клетвите, л'жите против Македонското Движение никога не са били печатани така изобилно в правителствени вестници, както по това време в Софија. Но те не хваштаха корен. Жалко пропадна измислицата, че емиграцијата била по-рано организарана и била идејно солидарна с В.М.Р.О. поради страх от револвери, но и всичките топове и аероплани на армијата; имаше на разположение специална шајка за заплашване на хората - позната под името Протогеровисти - и в'преки това не успе да вземе с'с себе си емиграцијата. Заштото, наистина, емиграцијата се е организирвала по своја волја и никаква в'ншна сила не е успела да ј поставја водачество.
След 19 мај [1934] с'штествуваха нај-широките, нај-идеални в'зможности за клеветене и отричане на Македонското Дело. Приповторено биде всичко, което от години насам пишеха ср'бските, гр'цките и комунистическите изданија. Ние не отричаме, че в едно дело, в което участвува цел народ, може винаги да б'дат изв'ршени известни грешки, даже известни прест'пленија. Но надл'ж и нашир е известна една истина: че редко нејде другаде прест'пленијата се наказваха така строго, както в редовете на В.М.Р.О. Така, че клетвите на хора като Кулишева и П.Пенчева, които сами беха грешници спрјамо Македонското Дело, то не може да б'де ујазвено; нито една от основните негови позиции, до вчера заштиштавани от самите тех, не можеха да зат'мнјат нито правотата на идеала ни, нито основанијата за револјуционна борба, нито законността на легалните организации в Б'лгарија, нито единството на емиграцијата, нито прест'пленијата на Протогеровистите, нито почтеността и идеализма на Мекдонските водачи - ништо от това не може да б'де отречено и опровергано чрез клеветите на ср'бското агенство в Б'лгарија, което си бе прикачило име "Обнова". Македонското Дело си остана чисто и в'звишено, с малко повече ореол на м'ченичество, прикачен му чрез ругатните и преследванијата заради дела, които в 99 на сто беха изв'ршени за заштита на самата Б'лгарија от разрушителните сили. В последствие и в с'да се изнесе, че правителствените органи са давали на вестниците за напечатване готови изложенија с измислици и клевети по адрес на Македонските дејци и Организации.
11. Поместиха в "Нови дни" спис'к на лицата, които били получавали издр'жка от Македонското Дело. Но беха пропуснали да поставјат в спис'ка и себе си. П.Пенчев и Кулишев д'лги години получаваха издр'жка от касата на Македонските Организации. При това, за Кулишев требва да се отбележи, че тој е човек'т, којто е получавал нај-големата заплата в Македонското Движение, откакто то с'штествува: като депутат в Петрички окр'г, избран по волјата на с'штата организација, којато сега ругаеше, получаваше 12,000 лева месечно; а в с'штото време е взимал други 8,000 лева месечно като редактор на вестник "Македонија", печатнија орган на Националнија Комитет, којто сега Кулишев с'што нападаше.
Нема револјуционно движение и в'обште народно движение, което да не е осигурјавало прехраната поне на известен број лица, ежедневно заети в Делото. И Левски, и Делчев, Груев, Матов, Александров не се занимаваха с частна работа, за да печелјат, нито имаха богатства от баштите си, те живееха с помошт от народната каса, според праволото: "Които служат на олтара, от олтара ште се хранат". Но не само п'рвенците. Налагало се е да се изд'ржат и известно количество функционери.
12. Нека прибавја, че по това време Протогеровистите печатаха своја вестник в с'штата печатница и канцеларии, к'дето се отпочна издаването на правителственија орган.
Познатијат Протогеровист Георги Кулишев стана един от редакторите на правителственија лист, заедно с това и един от "идеолозите" на новата власт. Тој беше нај-интимен с Кимон Георгиев; и заедно с него останаха на предaнnа служба и при по-сетнешното комунистическо управление. В това, впрочем, нјамаше ништо чудно за осведомените хора; касаеше се за едно звенарско-комунистическо-протогеровистко с'дружие, което бе оформено отдавно преди преврата.
Стотиците чиновници-агитатори при "Обновата" - институт за проагитирване на диктатурата - получиха инструкции да петнјат Македонското Дело и участниците в него по четирите краишта на Б'лгарија. С'штата задача пое и печатнија орган на властта "Нови дни", в чието списване участвуваха довчерашните редактори на Протогеровисткија лист, начело с Г.Кулишев. Разчитајки на Абдул-Хамидовата цензура, при којато никој не можеше да ги опровергае и постави до стената, П.Пенчев, Кулишев и други като тех вд'хновители на правителственија печат, се заеха да изкарат всеки наказан от В.М.Р.О. предател за светец, да величајат измамническата ролја на Протогеровистите и с'заклјатниците, които опропастјаваха Б'лгарија.
13. Отидоха до там, штото да разравјат гробове на избити от военни и милиција в Петрички окр'г бандити, които беха изпраштани от С'рбија, или на техни јатаци и конспиратори, доказани нарушители на д'ржава и нација.
Разбира се с'штата власт не се сети да пот'рси виновниците за убијствата на Симеон Евтимов, јордан Гјурков, председателја на емиграцијата Димит'р Михајлов, бившија прогимназиален учител в Македонија Атанас Михајлов, члена на Националнија Комитет штерју Божинов, заслужилија некога в Леринско војвода Пандил Шишков, Панчо Тодоров, Мане Накашев и други. Не ги пот'рси, заштото морални с'участници и отговорни за тези убијства беха т'кмо нај-видните хора на новата власт....
14. Властите интернираха стотици хора от околиите около Пирин планина; обштијат им број е около деветстотин души.
Интернирани биваха нај-влијателните хора в селата и градовете.
15. Обиските по частните домове беха обикновенно јавление, еднакво из селата и градовете.

 

[1903]

ЛИКВИДАЦИИТЕ НА МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ 1934г. (част 3)​

Иван Михајлов - "Спомени"-том IV, Indianapolis, Indiana, USA, 1973, стр.921-925, публикувани с'с незначителни с'кр'штенија и в'в вестник "Македонска Трибуна" от Fort Wayne, Indiana, USA, (орган на Македонската Патриотична Организација за С'единените Американски штати и Канада) от број 3214/08.Feb.1996 до број 3219/18.Apr.1996:


16. Насила бидоха премахнати от кафенета, училишта и частни домове портретите на Даме Груев, Гоце Делчев и Тодор Александров.
17. С барабан бе објавено, че се забранјава посештаването на гроба на Тодор Александров в Пирин.
18. Забранено бе да се пејат Македонските револјуционни песни, а особенно известнија марш "Изгреј зора на свободата!".
19. Зад'ржани бидоха за по-д'лго време в специални лагери около двеста души; те често биваха подлагани на оск'рбленија от полицејски и военни органи и понасјаха крајно притеснителен режим.
20. Множество хора бидоха смазани от бој, предимно от военните органи, числјашти се в с'заклјатието на Дамјан Велчев.
21. Осем дури бидоха убити, шестимата, от които починаха, вследствие на нанесенија им побој.
22. Интернирани бидоха в течение на месеци над хилјада души селјани, граждани и хора от емиграцијата, като не се обр'шта внимание, че се разтројваха икономически повечето от засегнатите семејства.
23. За да омаломошти гражданската солидарност в малкија Петрички окр'г, единствен тој измежду дотогавашните окр'зи на Б'лгарија биде административно разк'сан [в три отделни окр'га].
24. Излизаштијат в Горна Джумаја [днес Благоевград] вестник "Македонско Огниште" бе преименуван на "југозапад".
Термин'т "Македонско" нервираше новата власт, којато искаше да се забрави Македонија. За неја б'лгарскијат југозапад не се простираше по-далеч от Горна Джумаја и Мелник.
С'рбија е следвана в'в всичко. Там Македонија се именува "јужна С'рбија", тук нејното име се замества с "југозапад".
25. Пиринска Македонија тогава бе третирана като завојувана чужда територија. При много случаи офицери и новоназначени чиновници казваха на местните хора: "Вие не сте б'лгари, вие сте Македонци...". С'штата формула, којато десет години по-к'сно комунистическата власт и официално, даже и с камшици, ште налага на тамошното население.
Новоназначенијат околијски началник началник в град Свети Врач [днес Сандански] зајавјаваше без стеснение, че е дошел там "за да пие Македонска кр'в".
26. По всички села и градове бидоха изпратени нови кметове от Стара Б'лгарија. Тези хора - заслужава да ги наречем приш'лци - започнаха да взимат подкупи и по разни други начини да обират населението.
27. Масово беха уволнјавани в този окр'г чиновници и учители, околијски управители и лекари, инженери, лесов'ди.
Големото мнозинство от уволнените беха местни хора. Подобно изгонване от служби на местни хора и настанјаване на техно место лица отдалече, в Македонските области не бе се случвало откакто ср'бските и гр'цки власти беха заели през 1912-1913 година Македонија и си докараха свој служебен апарат, проп'ждајки нашите учители, свештеници, еснафски р'ководители и прочие.
28. Има случаи на посегателство в'рху жени.
29. В Петричкија окр'г бе в'веден режим, таксуван от б'лгарски вестници като в'звр'штане на к'рджалијските времена. Наложено бе обсадно положение, каквото не бе в'веждано след в'станијата при турскија режим.
30. Изгонени беха намираштите се в Пиринска Македонија на летуване гости от емиграцијата. Между тех бе и вдовицата на легендарнија полковник Дрангов; тја бе нај-грубо изгонена от полковник Тр'нка, когато се намирала на минералните бани в село Добриниште [Разложко].
31. Забранено бе в Пиринскија крај с'бирането на каквато и да е помошт за Македонските затворници.
32. Селјани и граждани от Петрички окр'г можеха да п'туват к'м Стара Б'лгарија само с'с специално разрешение от околијските управители. Нужни са били разрешенија за движение и в самија окр'г.
33. Много п'ти ученици и ученички от гимназиите в тоја крај беха разгонвани и бити от полицијата. Чести инциденти са ставали в Горна Джумаја [днес Балгоевград], когато младежи са пожелавали да поставјат цветја при Паметника на Незнајнија [Македонски] четник. Измежду подвизите на 19-мајските герои е и страхотнијат побој, нанесен на студента Димит'р Бихлјумов от Неврокоп [днес Гоце Делчев], роден в село Страчишта, Драмско. Бит е с пес'чни торби по коремната област; заболел от това и малко по-к'сно починал. Причината за побоја е бил факта, че студента е закачил на едно старо минаре Македонското борческо знаме, с червенија и черен цвет. Там го е закачил, заштото нијде другаде не се е позволјавало да се мерне това знаме."