Последниве неколку месеци постепено ме совладува некој внатрешен умор кој се рефлектира и на моето расположение. Истиот не е резултат на некоја физичка истоштеност, туку на акумулираните проблеми кои си се таложат. Од нив, за миг, пребегнувам при задлабочувањето во некоја книга, низ филмските универзуми, но и во овие класици на џез музиката кои ми ја опиваат душата.