Bi bil blagodaren, ako mozesh da posochish popis vo koj Arbanas e razlichno od Arnaut.
prvo ova:
..и албанци до подножието на Стара планина..Марко де Марин с дата 28 април 1595 г.(5)...12 хилјади славјани и „две хилјади албанци от Червена вода, които били подчинени на турчина и минали в тази страна [Влашко] с жените и целите си семејства“6
..Михај Витјаз, а албанските жители на селото се..
Албанците от Северна Б'лгарија...през 1596 g....Антонио Карнараши..Парма от 19 септември 1596 г.че хајдутите с нјакои албанци от онези...С'штите тези ограбили едно село, „наречено Джипровац (Giprovatz)“....
Друг източник потв'рждава почти с'штата информација....
Дубровничанин'т с'обштил с'што, че много албанци заедно с други се били оттеглили в Стара планина...заедно с б'лгарите(10).
Барбел јанош разбил 7000 турци крај р. Дунав и се с'единил с б'лгарите и албанците(11).
vtoro:
Локализиранијат в днешна Северна Албанија Арбан..
Археологическите разкопки не откриват например монетни находишта, което означава и слаб т'рговски обмен с другите балкански земи. Липсват и запазени надписи. В средновековнија Арбан са тв'рде редки и топонимите от славјански произход в сравнение с други части на днешна Албанија. За населението на този регион липсват каквито и да е било сведенија в историческите извори за периода VII–XI в(69а).
Дори срештата на влашките и албанските номади в днешна јужна Албанија е довела до странни хибриди на етнически имена, регистрирани в изворите от XIV в. Оттам произхожда и името на
арванитовласите...
От османски регистри от XV–XVI в. може да се види, че редица селишта в рајона на југозападна Б'лгарија носјат названието Арбанас. Такива са Арбанас в Софијска каза, Арбанас в каза Радомир, Арбанас в каза Кјустендил, махалите Арбанас в Славиште и Сириштник (дн. Ковачевци)....
В административно отношение Деб'р е била разделена на две части – Горен и Долен Деб'р. Според биографа на Скендербег – Барлети, през XV в. п'рвијат дјал бил населјаван от б'лгари, а вторијат от албанци(119). Както обаче проличава от пребројаването от 1467 г. все оште немалка част от населението на Долен Деб'р (днес в Албанија) е била с'што с б'лгарски корен.
За това говори и факт'т, че мнозина от жителите освен славјански лични имена носјат и наставката "-ик", к'м своите презимена.
В с'штата административна единица е имало и селиште с названието Славјани(120).
Заселването на
албанците в Долни Деб'р е позволило тјахното пнатат'шно придвижване
в източна посока.
В с'седната област Горна Река, лежашта около поречието на р. Радика, албанците веројатно са се установили трајно оште през XIV в. Може да се приеме, че Горна Река и Полог са п'рвите западномакедонски области, в којто оште през XIV в. е имало масови заселванија на албанци.
П'рвото свидетелство за наличието на албанци в Горна Река е гореспоменатијат
османски дан'чен регист'р от 1467 г.
Тук албански лични имена преобладават в села с'с славјански названија като В'лковија, Т'рница, Кракорница, Стрезимир, Рибничица(121). Смесенијат етнически характер на вилает Река не е убегнал от погледа на
османскија дан'чен регистратор.
Например записани са Димитри Арбанас и Пет'р Арбанас в с. Присојница; Петко Арбанас и Павле Арбанас в с. Битуше. Нај-веројатно тези албанци са живеели в б'лгарска среда.
Обратното важи за Никола Склав (славјанин) в с. Богдево(122).
iako avtorot e dosta konfuzen,gledame deka za Albancite vo blgarija koristi termin Albanci,nikade Arbanasi.
Zosto?
Pa,gledame deka Arbanasite vo MK imaat iminja Petko,Pavle,Petar.
Nezgodno za blgarite.
Za MK,koristi termini i Albanci i Arbanasi.
Kazuva deka se
naselile,ne se avtohtoni vo MK.
Koristi termin
arvanitovlasi,a ne albanitovlasi...
Zosto?
Pa koj slusnal za Vlav so ime Shqurt ili Ljuljim...
Znaci,tuka avtorite se pretpazlivi,koga ti treba,arvanitot e arvanit,koga ti treba,arvanitot e albanec.
Gledame i deka v blgarija,se naselile Arbanasi i Albanci.
Zosto?
Verojatno,kolku i da krijat i izvitoperuvaat,sepak ima razlika pomegu Arbanas i Albanec.
I na kraj,deka se e boza i gola voda,samoto koristenje na imeto Albanci,za periodite za koi se zboruva,e cist falsifikat,zatoa sto takvi nemalo vo toa vreme.
Imalo Arbanasi,no ne i Albanci.
Gledas,spored avtorite,vo turskite popisni tefteri za MK se koristi terminot Albanci,za blgarija Arbanasi.
Site se svesni deka ne se ist rod, ama logikata i politikata ne odat zaedno.
koj znae da cita staroturski,
moze da odi vo Istanbul vo arhivi i muzei,i da bara po niv dokumenti, tamu ke najde raboti koi objasnuvaat koj e koj na ovie prostori,kogo turcite se ne donesuvale na ovie prostori,denes vo najgolem del opfateni pod poimot Shqip,i sto se tie rabotele na ovie prostori kako turski izmekari.
Nikoj ne postavuva prasanje,zosto vo AL nemalo turci,turski sela,gradovi,a AL bila vo turskoto carstvo?
Kade ima drug takov slucaj vo turskata imperija?
Dali i deka bile ist-sroden narod?
p.s.
