Б'дештето на Македонија и Б'лгарија е конфедерација
Димит'р Галев* - магист'р по историја, гр. Струмица, Р Македонија
Неочаквано за б'лгарите от Р Македонија наст'пиха нови времена. Страх'т на бившија македонски президент Киро Глигоров от реб'лгаризација на македонскија народ започна да се оправдава. Все повече граждани на Македонија от славјански произход започнаха да се освобождават от страховата психоза и да си спомнјат за своите предци, които винаги са им казвали, че са б'лгари. Това наложи да се направи един нов преглед на политическите процеси в Р Македонија, макар че тја все оште не е освободена нап'лно от ср'бска опека.
Б'лгарија и териториалната цјалост на Македонија.
Б'лгарија бе п'рвата страна в света, којато призна суверенитета и независимостта на Р Македонија. Колкото и да се опитват да пренебрегнат този факт управлјаваштите в Скопие са принудени макар и с изкривена усмивка все пак да го признајат. Но зашто така пост'пи Б'лгарија?
Дојде време да се каже открито и свободно от к'де произтича правото и грижите на Б'лгарија за опазване на македонската териториална цјалост, на ц'рковно-училиштните обекти и рајони, както и на културно-историческите паметници в Р Македонија.
В историческата наука нјама спорове относно процесите, които се развиват на Балканите в периода между V и VII в. Не се оспорва и опит'т на б'лгарскија кански наследник Кубер да с'здаде б'лгарска д'ржава през 678/79 г. с цент'р Пелагонијската-Брегалнишка област. Тази област се намира в днешна средна Македонија, којато от 838-866 г. натат'к ште се намира в с'рцето на третата част на б'лгарското царство, позната под името "Кутмичевица".
Парламент'т на Република Македонија трјабва да отговори на нај-важнија в'прос за с'штествуването на д'ржавата - границите и конфликта с албанците.
Голготата на Македонија.
Минавајки през лабиринтите на историјата не е трудно да се разбере, че голготата за Македонија започва през 1878 г. по време на Берлинскија конгрес. Тогава три от Великите сили на Европа настојават Македонија и Тракија да б'дат отк'снати, заедно с Нишкија вилает и Северна Добруджа, от Б'лгарија, а оставаштата територија да се раздели на Кнјажество Б'лгарија и Източна Румелија. Т'ј като Б'лгарија се разглежда от Западните Велики сили - Англија, Франција, Германија и Австро-Унгарија като потенциален руски с'јузник, тја трјабваше да б'де формирана като малка д'ржавица, а не като наследница на Третото европејско царство - Б'лгарија, равнјавашто се по величие с Византијската и Римската империи. Тјахната позиција енергично се подкрепја и от с'седите ј - Турција, С'рбија, Г'рција и Рум'нија.
Така бе осуетено с'здаването на голјама и единна б'лгарска д'ржава на Балканите.
Между 1991-1993 г. Великите сили и ООН признаха Македонија за самостојателна д'ржава. С това те се опитаха да свалјат от себе си част от товара на вината и неправдите, които бјаха нанесли на Македонија и Б'лгарија с делбите и пазарл'ците за техните територии между 1878-1945 г.
Налагане на новомакедонизма от с'рбите.
Като не успјаха да с'рбизират народа на Македонија, с'рбите, в'з основата на доктрината на Стојан Новакович за Македонизма, станаха особено штедри к'м нас македонците. След 1945 г.те се опитваха да ни внушат, че ние македонците сме:
· нај-старата и нај-славна нација на света;
· че г'рците и б'лгарите ни завиждат;
· че ни крадат части от историјата и културата;
· че са лоши к'м нас и ни мразјат от нај-стари времена до днес.
· че г'рците ни присвојават Александ'р Македонски;
· че б'лгарите ни присвојават цар Самуил, Кирил и Методиј, Климент и Наум, братјата Миладинови и много други важни личности и с'битија.
Кој се осмелјаваше по това време в Македонија да мисли по-иначе от измислените новомакедонци на Стојан Новакович?
Всеки македонски б'лгарин, којто посмееше да мисли по този в'прос по различен начин от с'рбите бе следен от полицијата до краја на живота си, беше гонен, прогонван, затварјан или погубван. Така намериха см'ртта си повече от 20 000 македонски б'лгари, над 100 000 преминаха през концлагерите на Тито и Темпо, а над 200 000 бјаха прогонени от Македонија.
С'здаването на независима и суверенна Р Македонија през 1991г. намери енергична подкрепа и признание единствено от Б'лгарија. Това засили тревогата у управлјаваштите с'рбокомунистически партии и организации.
Зашто б'лгарите, които бјаха објавјавјани за нај-големите врагове на македонскија народ п'рви признаха македонската д'ржава? Това бе в'прос, на којто управлјаваштите не можеха да намерјат смислен отговор. Те не смееха и да го дискутират. Без исторически документи и материали манипулираните новомакедонци се почувстваха изведн'ж между чука и наковалнјата.
Между 1993 - 1998 г. неидентифициранијат Антично-Славјански македониз'м все повече заприличваше на разск'рцана каруца, којато се влачеше по корем, а не на колела.
Агонијата на срама за жалост прод'лжава и днес. Между 1989-2001 г. нито един от измислените спорни в'проси относно историјата и етническите ни корени не бе разрешен. Заради това ние смјатаме, че в тази фаза от развитието на "крехката" македонска д'ржава трјабва да се даде приоритет на в'просите, тјасно св'рзани с нејното с'штествуване: границите и причините за конфликта с албанците. Споровете за името на д'ржавата, националната принадлежност, езика, миналото, културата могат и трјабва да се водјат по-к'сно, в по-мирни и по-спокојни времена за Македонија.
Границите на Р Македонија.
Ако в'прос'т с правата на човека и правата на националните малцинства наистина се разглежда сериозно и ако това са в'просите, с които трјабва да се стигне до нјакак'в баланс с границите, то в този случај Македонија трјабва да получи разширени граници на север к'м Косово и С'рбија и на Запад к'м Албанија. В тези области човешките права на б'лгарското историческо мнозинство, не само са нарушавани в миналото, от гледна точка на етноса и вјарата, но и днес прод'лжават да се нарушават грубо. За това свидетелствува факт'т, че б'лгарското национално малцинство липсва в преброителните спис'ци на Р Македонија и Албанија.
Новомакедонците и новоалбанците избјагват да говорјат за д'ржавно-правнија субект, којто са наследили от Б'лгарското Царство, или по-конкретно от Третата област на Б'лгарското царство, т.нар. "Кутмичевица". Те вс'штност са правни наследници на тази д'ржава!?
Ние знаем, че едните и другите нјама да разберат истината заштото тја подрјазва крилата на романтиците за илиријското потекло на албанците и за античното потекло на новомакедонците.
От тук произтича историческото зад'лжение на Европејскија с'јуз, НАТО и Великите сили да не допуснат Европа да б'де заложник на измислени народи и нации. Тја трјабва да се р'ководи от научно потв'рдени истини за народите и д'ржавите, заштото само по този начин може да б'де заштитница на народи с утв'рдено минало, култура, поведение и европејска ориентација. Това ште способства да не се допусне повторението на кр'вопролитијата в Босна и Херцеговина и Х'рватија и масовото изселване от Косово между 1991-1999 г.
Албанскијат етнос и б'дештето на Македонија.
Ние подробно проучихме в'проса за живота на албанците и Албанија в с'става на Османската империја. Установихме, че по това време христијанското население в Албанија и Северозападна Македонија преживјава огромна трагедија. В тези земи са изв'ршвани масови изселванија, променјана е вјарата и етнос'т на коренното христијанско б'лгарско население.
За разлика от б'лгарското, влашкото и гр'цкото население, албанците, мотивирани от личен интерес, доброволно са сменјали вјарата си. што се отнасја до етноса - и старите и днешните албанци не са поставјали и не поставјат рјазка граница между албанскија и турскија етнос. Затова те са имали п'лната поддр'жка на османските управници да провеждат ислјамизација на христијанското не албанско население: б'лгарско, влашко, гр'цко и ср'бско. Така вс'штност се с'здаваше верско-политическија етнос албанци, които генетически нјамат ништо обшто с албанските струпванија от планинските резервати.
До 1990 г. албанците не искаха ништо и нјамаха други претенции, освен училишта за основно и средно образование. Дејствијата на македонистите през периода 1995-2001 г. разбуди от с'н албанците от Албанија, Косово и Македонија. Те си помислиха, че ние македонците не знаем кои са и што са, разчитајки на забраната за изучаване на истинската историја на македонските б'лгари. Следвајки неотклонно Албанската национална доктрина от 1878 г. те реализираха успешно един от своите девизи - "раждај и населјавај". Албанците постепенно и агресивно заселваха наши исконни територии и ги објавиха безцеремонно за свои и оште, че са готови да се бијат за тјах. Проста, но практична философија.
Свидетели сме, че те успјаха да убедјат Америка, Европејскија с'јуз и д'ржавите от ислјамскија с'јуз /тајно/, да ги привлекат в полза на својата кауза и да се вдигнат в акција. И наистина се вдигнаха. Но бјаха много внимателни да не предизвикват реакција от страна на Б'лгарија.
Ние смјатаме, че е време да се седне около масата за преговори и коректно и почтенно да пот'рсим решение на всички в'зникнали в'проси.
С'образјавајки се с реалностите на с'времието е необходимо да се склјучи спогодба за размјана на население между Република Македонија и Република Албанија. Това може да стане като се има предвид историческија опит. През 1941 г. всички албанци на територијата на Вардарска Македонија бјаха преселени в италианската зона отв'д т.нар. "линија Рибентроп - граф Чано". Ние трјабва да се с'образим с'с с'временните реалности и да ос'штествим размјана на население между зоните населени с албанци и македонци. Смјатаме за обосновано албанците, живеешти днес в Р Македонија, да се преселјат в бившата италианска зона, но без градовете Кичево и Струга. Необходимо е с'што да се изв'рши арбитражно пребројаване на населението в Севернозападна Македонија, областта Гора, јужна и средна Албанија, западнија појас на Охридското и Преспанското езеро , в јужно Косово и Прешевската долина. Този вариант е нај-доброто нешто за албанците и може да им донесе мир, спокојствие и цивилизационен просперитет. Американците трудно ште разберат нашите проблеми заштото замазваме истината за нашата историја и бјагаме от собственија си етнически корен и име като ос'ждаме самите себе си на изчезване.
Разумно е, ако и едните и другите издигнат инициативи за конфедериране с Б'лгарија, разбира се, ако искат да б'дат в'зприети от Европа като сериозни партньори от една страна, както и да не се стигне до размјана на население в сегашните граници между тјах, от друга. Тази идеја е логична за македонските б'лгари, които чрез конфедерација или федерација с Б'лгарија ште направјат п'рвата ст'пка к'м преодолјаване на изкуствено разделенија б'лгарски народ в две д'ржави.
Всјакакви други решенија ште б'дат краткотрајни и безперспективни. Една единствена е истината за Албанија и албанците и за Македонија и македонците - Европа за п'рви п'т се е сбл'скала с тези имена по времето на Берлинскија конгрес 1878 г.. Тогава вс'штност започва систематично да се режат живи части от националнија организ'м на Старото Б'лгарско Царство. И ако нјакоја от балканските д'ржави днес има право да се с'рди, това е Б'лгарија, заштото всички нејни с'седи, с помоштта на Великите сили, заграбиха части от нејната територија и население.
Димит'р Галев* - магист'р по историја, гр. Струмица, Р Македонија
Неочаквано за б'лгарите от Р Македонија наст'пиха нови времена. Страх'т на бившија македонски президент Киро Глигоров от реб'лгаризација на македонскија народ започна да се оправдава. Все повече граждани на Македонија от славјански произход започнаха да се освобождават от страховата психоза и да си спомнјат за своите предци, които винаги са им казвали, че са б'лгари. Това наложи да се направи един нов преглед на политическите процеси в Р Македонија, макар че тја все оште не е освободена нап'лно от ср'бска опека.
Б'лгарија и териториалната цјалост на Македонија.
Б'лгарија бе п'рвата страна в света, којато призна суверенитета и независимостта на Р Македонија. Колкото и да се опитват да пренебрегнат този факт управлјаваштите в Скопие са принудени макар и с изкривена усмивка все пак да го признајат. Но зашто така пост'пи Б'лгарија?
Дојде време да се каже открито и свободно от к'де произтича правото и грижите на Б'лгарија за опазване на македонската териториална цјалост, на ц'рковно-училиштните обекти и рајони, както и на културно-историческите паметници в Р Македонија.
В историческата наука нјама спорове относно процесите, които се развиват на Балканите в периода между V и VII в. Не се оспорва и опит'т на б'лгарскија кански наследник Кубер да с'здаде б'лгарска д'ржава през 678/79 г. с цент'р Пелагонијската-Брегалнишка област. Тази област се намира в днешна средна Македонија, којато от 838-866 г. натат'к ште се намира в с'рцето на третата част на б'лгарското царство, позната под името "Кутмичевица".
Парламент'т на Република Македонија трјабва да отговори на нај-важнија в'прос за с'штествуването на д'ржавата - границите и конфликта с албанците.
Голготата на Македонија.
Минавајки през лабиринтите на историјата не е трудно да се разбере, че голготата за Македонија започва през 1878 г. по време на Берлинскија конгрес. Тогава три от Великите сили на Европа настојават Македонија и Тракија да б'дат отк'снати, заедно с Нишкија вилает и Северна Добруджа, от Б'лгарија, а оставаштата територија да се раздели на Кнјажество Б'лгарија и Източна Румелија. Т'ј като Б'лгарија се разглежда от Западните Велики сили - Англија, Франција, Германија и Австро-Унгарија като потенциален руски с'јузник, тја трјабваше да б'де формирана като малка д'ржавица, а не като наследница на Третото европејско царство - Б'лгарија, равнјавашто се по величие с Византијската и Римската империи. Тјахната позиција енергично се подкрепја и от с'седите ј - Турција, С'рбија, Г'рција и Рум'нија.
Така бе осуетено с'здаването на голјама и единна б'лгарска д'ржава на Балканите.
Между 1991-1993 г. Великите сили и ООН признаха Македонија за самостојателна д'ржава. С това те се опитаха да свалјат от себе си част от товара на вината и неправдите, които бјаха нанесли на Македонија и Б'лгарија с делбите и пазарл'ците за техните територии между 1878-1945 г.
Налагане на новомакедонизма от с'рбите.
Като не успјаха да с'рбизират народа на Македонија, с'рбите, в'з основата на доктрината на Стојан Новакович за Македонизма, станаха особено штедри к'м нас македонците. След 1945 г.те се опитваха да ни внушат, че ние македонците сме:
· нај-старата и нај-славна нација на света;
· че г'рците и б'лгарите ни завиждат;
· че ни крадат части от историјата и културата;
· че са лоши к'м нас и ни мразјат от нај-стари времена до днес.
· че г'рците ни присвојават Александ'р Македонски;
· че б'лгарите ни присвојават цар Самуил, Кирил и Методиј, Климент и Наум, братјата Миладинови и много други важни личности и с'битија.
Кој се осмелјаваше по това време в Македонија да мисли по-иначе от измислените новомакедонци на Стојан Новакович?
Всеки македонски б'лгарин, којто посмееше да мисли по този в'прос по различен начин от с'рбите бе следен от полицијата до краја на живота си, беше гонен, прогонван, затварјан или погубван. Така намериха см'ртта си повече от 20 000 македонски б'лгари, над 100 000 преминаха през концлагерите на Тито и Темпо, а над 200 000 бјаха прогонени от Македонија.
С'здаването на независима и суверенна Р Македонија през 1991г. намери енергична подкрепа и признание единствено от Б'лгарија. Това засили тревогата у управлјаваштите с'рбокомунистически партии и организации.
Зашто б'лгарите, които бјаха објавјавјани за нај-големите врагове на македонскија народ п'рви признаха македонската д'ржава? Това бе в'прос, на којто управлјаваштите не можеха да намерјат смислен отговор. Те не смееха и да го дискутират. Без исторически документи и материали манипулираните новомакедонци се почувстваха изведн'ж между чука и наковалнјата.
Между 1993 - 1998 г. неидентифициранијат Антично-Славјански македониз'м все повече заприличваше на разск'рцана каруца, којато се влачеше по корем, а не на колела.
Агонијата на срама за жалост прод'лжава и днес. Между 1989-2001 г. нито един от измислените спорни в'проси относно историјата и етническите ни корени не бе разрешен. Заради това ние смјатаме, че в тази фаза от развитието на "крехката" македонска д'ржава трјабва да се даде приоритет на в'просите, тјасно св'рзани с нејното с'штествуване: границите и причините за конфликта с албанците. Споровете за името на д'ржавата, националната принадлежност, езика, миналото, културата могат и трјабва да се водјат по-к'сно, в по-мирни и по-спокојни времена за Македонија.
Границите на Р Македонија.
Ако в'прос'т с правата на човека и правата на националните малцинства наистина се разглежда сериозно и ако това са в'просите, с които трјабва да се стигне до нјакак'в баланс с границите, то в този случај Македонија трјабва да получи разширени граници на север к'м Косово и С'рбија и на Запад к'м Албанија. В тези области човешките права на б'лгарското историческо мнозинство, не само са нарушавани в миналото, от гледна точка на етноса и вјарата, но и днес прод'лжават да се нарушават грубо. За това свидетелствува факт'т, че б'лгарското национално малцинство липсва в преброителните спис'ци на Р Македонија и Албанија.
Новомакедонците и новоалбанците избјагват да говорјат за д'ржавно-правнија субект, којто са наследили от Б'лгарското Царство, или по-конкретно от Третата област на Б'лгарското царство, т.нар. "Кутмичевица". Те вс'штност са правни наследници на тази д'ржава!?
Ние знаем, че едните и другите нјама да разберат истината заштото тја подрјазва крилата на романтиците за илиријското потекло на албанците и за античното потекло на новомакедонците.
От тук произтича историческото зад'лжение на Европејскија с'јуз, НАТО и Великите сили да не допуснат Европа да б'де заложник на измислени народи и нации. Тја трјабва да се р'ководи от научно потв'рдени истини за народите и д'ржавите, заштото само по този начин може да б'де заштитница на народи с утв'рдено минало, култура, поведение и европејска ориентација. Това ште способства да не се допусне повторението на кр'вопролитијата в Босна и Херцеговина и Х'рватија и масовото изселване от Косово между 1991-1999 г.
Албанскијат етнос и б'дештето на Македонија.
Ние подробно проучихме в'проса за живота на албанците и Албанија в с'става на Османската империја. Установихме, че по това време христијанското население в Албанија и Северозападна Македонија преживјава огромна трагедија. В тези земи са изв'ршвани масови изселванија, променјана е вјарата и етнос'т на коренното христијанско б'лгарско население.
За разлика от б'лгарското, влашкото и гр'цкото население, албанците, мотивирани от личен интерес, доброволно са сменјали вјарата си. што се отнасја до етноса - и старите и днешните албанци не са поставјали и не поставјат рјазка граница между албанскија и турскија етнос. Затова те са имали п'лната поддр'жка на османските управници да провеждат ислјамизација на христијанското не албанско население: б'лгарско, влашко, гр'цко и ср'бско. Така вс'штност се с'здаваше верско-политическија етнос албанци, които генетически нјамат ништо обшто с албанските струпванија от планинските резервати.
До 1990 г. албанците не искаха ништо и нјамаха други претенции, освен училишта за основно и средно образование. Дејствијата на македонистите през периода 1995-2001 г. разбуди от с'н албанците от Албанија, Косово и Македонија. Те си помислиха, че ние македонците не знаем кои са и што са, разчитајки на забраната за изучаване на истинската историја на македонските б'лгари. Следвајки неотклонно Албанската национална доктрина от 1878 г. те реализираха успешно един от своите девизи - "раждај и населјавај". Албанците постепенно и агресивно заселваха наши исконни територии и ги објавиха безцеремонно за свои и оште, че са готови да се бијат за тјах. Проста, но практична философија.
Свидетели сме, че те успјаха да убедјат Америка, Европејскија с'јуз и д'ржавите от ислјамскија с'јуз /тајно/, да ги привлекат в полза на својата кауза и да се вдигнат в акција. И наистина се вдигнаха. Но бјаха много внимателни да не предизвикват реакција от страна на Б'лгарија.
Ние смјатаме, че е време да се седне около масата за преговори и коректно и почтенно да пот'рсим решение на всички в'зникнали в'проси.
С'образјавајки се с реалностите на с'времието е необходимо да се склјучи спогодба за размјана на население между Република Македонија и Република Албанија. Това може да стане като се има предвид историческија опит. През 1941 г. всички албанци на територијата на Вардарска Македонија бјаха преселени в италианската зона отв'д т.нар. "линија Рибентроп - граф Чано". Ние трјабва да се с'образим с'с с'временните реалности и да ос'штествим размјана на население между зоните населени с албанци и македонци. Смјатаме за обосновано албанците, живеешти днес в Р Македонија, да се преселјат в бившата италианска зона, но без градовете Кичево и Струга. Необходимо е с'што да се изв'рши арбитражно пребројаване на населението в Севернозападна Македонија, областта Гора, јужна и средна Албанија, западнија појас на Охридското и Преспанското езеро , в јужно Косово и Прешевската долина. Този вариант е нај-доброто нешто за албанците и може да им донесе мир, спокојствие и цивилизационен просперитет. Американците трудно ште разберат нашите проблеми заштото замазваме истината за нашата историја и бјагаме от собственија си етнически корен и име като ос'ждаме самите себе си на изчезване.
Разумно е, ако и едните и другите издигнат инициативи за конфедериране с Б'лгарија, разбира се, ако искат да б'дат в'зприети от Европа като сериозни партньори от една страна, както и да не се стигне до размјана на население в сегашните граници между тјах, от друга. Тази идеја е логична за македонските б'лгари, които чрез конфедерација или федерација с Б'лгарија ште направјат п'рвата ст'пка к'м преодолјаване на изкуствено разделенија б'лгарски народ в две д'ржави.
Всјакакви други решенија ште б'дат краткотрајни и безперспективни. Една единствена е истината за Албанија и албанците и за Македонија и македонците - Европа за п'рви п'т се е сбл'скала с тези имена по времето на Берлинскија конгрес 1878 г.. Тогава вс'штност започва систематично да се режат живи части от националнија организ'м на Старото Б'лгарско Царство. И ако нјакоја от балканските д'ржави днес има право да се с'рди, това е Б'лгарија, заштото всички нејни с'седи, с помоштта на Великите сили, заграбиха части от нејната територија и население.
:shock: 