Произлизаштите от Молиската (Μολισκοΰ) област, еди кој си и еди кој като прибјагнаха при светата божија ц'рква и като се јавиха пред всесветија наш владика (δεσπότη) - архиепископа на цјала Б'лгарија1 (άρχιεπισκόπψ πάσης Βουλγαρίας), разказаха следното (свое) прегрешение. Те казаха, че в тјахната страна имало стар обичај, којто се нарича Русалија (Ρουσάλια): да става през (п'рвата) седмица след Петдесетница сбор на млади хора, които да обикалјат селата в страната и чрез нјакакви игри, пантомимни танци, в'зторжени скачанија и други неприличија да предизвикват жителите да им дават подар'ци. Излезли и те през настојаштата година, като се с'брали и приготвили, за да представлјават така из страната. При обиколката двама от тјах се отбили в една овча мандра, којато се виждала отсрешта. Като стигнали там поискали сирене от управителја на тази мандра, но понеже тој отказал да даде, те предприели собственор'чно да вземат. От тук изникнал помежду им спор, којто достигнал до сбиване. Един от двамата тези играчи, комуто името бе Хрисил (Χρύσηλος), ударил с едно д'рво овчарја, а онја изкарал ненадејно нож и го р'гнал в с'рцето на ударилија (го); поради това не се мина ни момент между см'ртта и ножа, заштото човек'т веднага умрјал.
Като разказаха това, гореказаните м'же, поискаха да узнајат, дали им се полага и на тјах нјакаква отговорност за случилото се, както се изложи, прегрешение и ако се считат виновни, молеха да приемат ц'рковни епитимии2 за очиштение на техните души.
Светата божија ц'рква, като прие тјахната молба, нареди канонично технија в'прос чрез своето (това) свето владишко величие. Тја реши, следователно, те в никој случај да не се считат за убијци, заштото убијството е изв'ршила друга р'ка. А тјахното прегрешение е било с'ответно с обичаја в страната, а не е целјало проливането на кр'в, но игри. Че тези игри са забранени от светите канони, заштото произлизат от езическото блуждение и пијанство, каквито са така наречените Вота, Врумалија ( Βότα καί Βρουμάλια) и самите Русалија (Ρουσάλια) и други тјам подобни; заради това те се считат отговорни, че са се позволили дело нечестиво, чуждо на христијанскија живот. Затова им е заповјадала от една страна, да се в'зд'ржат нап'лно от такива игри; от друга п'к— наложила им епитимии за прочистването им от последвалата от това зараза, за отрезвјаване па с'рцето и за освобождение от това прегрешение. Забранјаваме им в прод'лжение па три години да се причестјават с'с светите дарове. През една от тјах да се в'зд'ржат само от месо, през другата всјака срјада и пет'к да постјат (јадат сухо), като се задоволјават само с хлјаб, вода, боб и зеленчук; и всекидневно да правјат по 40 поклона, с изклјучение на с'бота, неделја и Господските празници. Ако нјакој от тјах през време на казаните три години се разболее до см'рт, да се удостои с причастието на светите дарове и да не се в'зпрепјатства от тјах в такова време. Че казаното дело е отвратително и отхв'рлено от положението между христијаните, както повелјават светите канони и благочестивите закони. Заради това светата Божија ц'рква чрез настојаштата грамота заплашва с афоресване от светата и живоначална Троица онези, които имат публична власт в Молиската област и всички местни жители или произхождашти от други страни и живушти в неја, штото никога вече в б'деште нито да се занимават с такова богоненавистно дело, нито п'к да подбуждат к'м него по-простите и долни, с това, че им дават с'дејствие. Заштото всички трјабва да знајат, че ште б'дат чужди на Бога и на неговата света ц'рква. Заштото, какво обшто има между светлината и мрака, както казва апостол'т? в какво е с'гласен Христос с Велиар? Затова, понеже гореказаните м'же изповјадаха злото с'с скр'б на разкајание и с Божијата благодат чрез наложените им епитимии се очистиха вече да б'дат с'всем свободни от всјака власт, којато предприема да ги накаже и оштети. Трјабва да знае онја, којто предприема по как'вто и да е начин да им навреди, че ште б'де афоресан от светата божија ц'рква, понеже предприема да прави зло на онија, които прибјагват до неја. Това се писа и обичајно потв'рдено се даде на горепосочените м'же за тјахна сигурност, а го занесат на местнија архиереј за да б'де прочетено в ц'рква и стане известно на местните власти и жители.